Решение № 121 от 25.09.2024, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Девин, 25.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Лили В. Чаушева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20245410100047 по описа за 2024 година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Производството е по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 19 от ЗПК, във връзка с чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК.

В исковата молба ищеца твърди, че е сключил договор за кредит № 98112*/16.02.2023 г. с ответното дружество, по силата на който са му предоставени заемни средства в размер на 800.00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40.97 % и годишен процент на разходите – 44.00 %. Счита, че съгласно договора заемателя дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 95.94 лева, която той следва да престира заедно с месечната погасителна вноска, както и комисионна в размер на 24.00 лева. Твърди, че на 14.06.2023 г. е анекс към договор за кредит, като е начислена такса удължаване в размер на 192.00 лева.

Счита уговорката в договора, респ. и ОУ към него за заплащане на комисионни, такса удължаване и такса за експресно разглеждане за нищожни, като неравноправни и в разрез с добросъвестността. Твърди, че при изготвяне на договора за предоставяне на паричен заем и стандартния европейски формуляр не са спазени изискванията на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК, като същите са изготвени без заемателя да се е запознал с действителния размер на ГПР. Счита, че уговарянето на такса за експресно разглеждане на документи за 1 отпускане на паричен заем в размер на 95.94 лева, която той следва да престира заедно с месечната погасителна вноска, както и комисионна в размер на 24.00 лева, както и такса удължаване в размер на 192.00 лева, като събирани по начин идентичен с лихвата, несъмнено налага квалифицирането на допълнителните услуги по потребителския договор като средство за заобикаляне на забрани и излага съображения.

Молят съда да прогласи нищожността на клаузата от договор за кредит 98112*/16.02.2023 г. и анекс от 14.06.2023 г. предвиждащи заплащане на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 95.94 лева, комисионна в размер на 24.00 лева, както и такса удължаване в размера на 192.00 лева, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално – правните изисквания на чл. 19, ал.

4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „В..Б.” ЕООД. Оспорва изцяло исковата претенция за прогласяване на нищожност на клаузи, уредени в Договор за кредит № 98112*/ 16.02.2023 г. и Анекси към него като неоснователна и недоказана и излага подробни съображения.

Предявен е от „В..Б.” ЕООД, с ЕИК: ********* против Д. А. Д. от с.

Б., обл. Смолян насрещен осъдителен иск за сумата от: 752.26 лева остатък от непогасена главница, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на депозиране на насрещния иск - 07.05.2024 г. до окончателното изплащане.

Твърди, че е налице видно сключен реален и формален договор за кредит Договор за кредит № 98112* / 16.02.2023 г., по силата на който Кредитодателят е отпуснал заемната сума в общ размер от 800.00 лева, а Кредитополучателят се е задължил да върне сумата на падежа, заедно с всички такси и лихви по договора, които предварително е избрал, за които предварително е бил уведомен, и с които изрично се е съгласил, че са дължими и следва да бъдат заплатени. Счита, че ищецът е длъжник по Договор за кредит № 98112* / 16.02.2023 г., по силата на който, освен гореописаните суми, чието връщане се претендира, същият е бил задължен да престира още и сумата от 95.94 лева - такса за допълнителна незадължителна и изрично 2 заявена услуга бързо разглеждане и 10.50 лева договорна лихва, „В..Б.“ ЕООД изрично заявява, че няма претенции да получи обратно предварително уговорената такса, а колкото до договорната лихва, същата е погасена с частичното плащане, а главницата е намалена от 800 на 752.26 лева, поради което претендират връщане единствено на непогасената част главница, както и законна лихва за забава, уредена в чл. 86 ЗЗД. Моли съда да постанови решение по предявения насрещен иск, да осъди Д. А. Д. да заплати сумата от 752.26 лева, представляваща непогасено задължение за главница по Договор за кредит № 98112*/ 16.02.2023 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 07.05.2024 г. /дата на предявяване на насрещният иск/.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещна искова от ищеца Д. Д., чрез процесуалния му представител адв. Е. И., с който счита предявения насрещен иск за неоснователен и недоказан и излага съображения.

Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, като счита, че „В.. Б." ЕООД е надвземала неправомерно възнаградителна лихва в размер на 490.00 лева, такси удължаване на договора 1000.00 лева и такси експресно разглеждане в размер на 700.00 лева и ги е получавало без основание. При условията на евентуалност предявява възражение за прихващане: ако счетете предявения иск за главница в размер на 752.26 лева за основателен, то на основание чл. 103, ал. 2 от ЗЗД предявявам възражение за прихващане между главницата по кредита в размер на 752.26 лева със сумата от 2190.00 лева, представляваща получена без правно основание от ищеца въз основа на нищожни договорни клаузи възнаградителна лихва в размер на 190.00 лева, такси удължаване на договора 1000.00 лева и такси експресно разглеждане в размер на 700.00 лева.

В о. с. з. ищеца Д. А. Д. не се явява и не изпраща представител. Със становище от ищеца, чрез процесуалния му представител – адв. Е. И. моли да се уважат предявените искове като излага съображения.

В о. с. з. ответника „В.. Б." ЕООД не изпраща представител. С молба процесуалния му представител – юрк. И. И. поддържа насрещната искова молба и моли съда да отхвърли исковите претенции на ищцата, като излага подробни съображения.

Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за 3 установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, че между ищеца Д. А. Д. и „В.. Б." ЕООД е сключен Договор за кредит № 98112*/16.02.2023г. и Анекс от 14.06.2023 г. по силата на които ответното дружеството „В.. Б." ЕООД е предоставило на ищеца като заемател сумата от 800.00 лева, при стандартен лихвен процент по заема 40.97 % и годишен процент на разходите /ГПР/ – 44.00 %, а размерът на общата сума, която следва да върне Д. А. Д. е 1005.48 лева, включваща 800.00 лева главница; 133.28 лева наказателна такса; 24 лева - комисионна; 95.94 лева – допълнителна услуга; 10.50 лева – лихва; и 803.10 лева възнаградителна лихва. На 14.06.2023 г. е анекс към договор за кредит е начислена такса удължаване в размер на 192.00 лева.

От ищеца са представени Анекс за удължаване на срока от дата 14.06.2023 г. към Договор за кредит № 98112*/16.02.2023г. и Извлечение № 98112*.

От ответника са представени Договор за

98112*/16.02.2023г.; Разписка за извършено плащане – 10 бр. кредит

№

От заключението на вещото лице К. К. Г. по допуснатата и назначена ССчЕ, съдът прие за установено, че: 1. Единственият разход на заемодателя включен в ГПР по договора за кредит е договорната лихва. 2. Размерът на платените от ответника възнаградителна лихва, такса експресно/ бързо разглеждане и такса удължаване е както следва: частично плащане – 58.24 лева, с което е погасена дължимата договорна лихва от 10.50 лева и 47.74 лева - частично плащане на главница, а дължимата главница е намалена съответно от 800.00 лева на 752.26 лева. Платена сума по такса удължаване – 192.00 лева. 3 . Кредитът се оскъпява с уговорените в процесния договор такса удължаване и такса експресно разглеждане от общо 287.94 лв. с 35.99 %.

Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено, същото не е оспорено от страните.

Съдът намира, че предявените искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл.

19, ал. 4 от ЗПК и чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК са основателни и доказани, по следните съображения:

Съгласно чл. 26 от ЗЗД – нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които 4 накърняват добрите нрави. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното. Нормите за нищожност са императивни. Нормата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е обща законова разпоредба, уреждаща основание за недействителност на сделките, която намира приложение и за търговските сделки, какъвто е процесният договор за кредит, доколкото липсва специална разпоредба, която да изключва приложението й по отношение на тях.

Съгласно чл. 288 от ТЗ за неуредените в него положения за търговските сделки се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство, а при непълнота и в него – търговските обичаи. Действително в чл. 430, ал. 2 от ТЗ не е предвидено ограничение за размера на лихвата, която заемателят плаща по договор за кредит, чрез поставяне на изисквания за съответствието й с добрите нрави. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД обаче намира приложение и при търговските сделки (в този смисъл Решение № 88/22.06.2010г., постановено по т. д. № 911/2009г. на ВКС, I т. о.).

Процесният договор по правната си същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК и се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 - 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които, съдът следи служебно, както и на специалните правила по ЗПФУР. Претендираното от ищцата вземане произтича от твърдения за сключен между страните Договор за кредит № 98112*/16.02.2023г. който представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, какъвто, съобразно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР, е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл и текстови съобщения представляват средства за комуникация от разстояние и 5 предвид изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на процесния договор, правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения нормативен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8 от Закона на потребителя, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон, а в случаите на електронни изявления - Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Безспорно е, че страните са сключили Договор за кредит № 98112*/16.02.2023г. Безспорно е, че ищеца притежава качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Съдът намира за основателни наведените в исковата молба твърдения за нищожност на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК на клаузите от договор за кредит 98112*/16.02.2023 г. и анекс от 14.06.2023 г., предвиждащи заплащане на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем, комисионна, както и такса удължаване.

Разпечатката съдържа 34 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2c9047aa-3515-4c67-a325-86e08353bbc1