Решение № 269 от 16.12.2024, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. ЛЕВСКИ, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава К. Николаева при участието на секретаря ИЛИЯНА П. И.А-И.А като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Гражданско дело № 20244410100276 по описа за 2024 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от ЗД „Булинс“, гр.София, срещу С. И. Р. от с.Обнова, общ.Левски, с правно основание чл.500 от КЗ.

Ищецът твърди, че на 22.04.2019г. в гр.Плевен, на бул.“Георги Кочев“, срещу Окръжна болница било реализирано ПТП с участието на МПС „***“, с рег. №*** собственост на С. И. Р., управлявано от същия, и МПС „***“, рег.

№***, собственост на С. П. Б., което било паркирано.

Твърди се, че съгласно съставения протокол за ПТП №1740583 от органите на КАТ, причините за произшествието били по вина и противоправно поведение на водача на МПС „***“, с рег. №*** - С. И. Р., който управлявал МПС, което било спряно от движение и поради превишена скорост ударил паркираното МПС „***“, рег. №***.

Твърди, че МПС „***“, с рег. №*** било застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗД „Бул Инс“ АД със застрахователна полица №BG/02/118003170202, валидна към момента на събитието. В застрахователната компания била заведена щета №1910014344 от собственика на увредения автомобил. След направена оценка на щетата било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 363,73 лв.

Сочи се, че видно от съставения протокол за ПТП, С. Р. управлявал 1

МПС, което било спряно от движение, предвид на което на основание чл.500, ал.1, т.2 от КЗ и чл.45 ЗЗД ЗД „Бул Инс“ АД имало право да получи от него платеното застрахователно обезщетение.

Твърди, че ответникът бил уведомен с писмо, че следва да заплати претендираната сума, като същата не била изплатена.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 388,73 лв., представляваща неизплатено застрахователно обезщетение в размер на 363,73 лв. и ликвидационни разноски в размер на 25 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендирани са разноски.

Препис от исковата молба е връчен на ответника, чрез назначения му особен представител мл. адв. А. С. - САК, който в законоустановения срок е депозирал писмен отговор.

Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между страните, по силата на което ищецът да е задължен да покрие причинените от деликвента вреди на трети лица.

Оспорва описания механизъм на настъпване на ПТП, като сочи, че протоколът за ПТП е съставен 50 минути след настъпване на произшествието и съставителя мл.автоконтрольор не е имало как да възприеме непосредствено механизма на извършване на ПТП.

Оспорва като недоказан размера на причинената щета на МПС „***“, рег. №*** - 363,73 лв. Навежда довод за липса на правно основание за начисляване към претендирания размер на изплатеното обезщетение на ликвидационни разноски в размер на 25 лева. Сочи, че съгласно чл.500 КЗ деликвентът дължи възстановяване на застрахователя единствено на реално заплатеното от последния застрахователно обезщетение, което следва да е изчислено по средни пазарни цени към момента на произшествието.

Излага съображения, че по делото липсват данни и представени доказателства за неизправност на моторното превозно средство, управлявано от ответника, за отстраняване на която водачът да не е спрял, да не е взел мерки за отстраняването й, и същата да е в причинно-следствена връзка с ПТП. Твърди, че описаното в протокола за ПТП превишаване на разрешената скорост представлява нарушение на ЗДвП, но не и неизправност на МПС.

Поради изложеното навежда довод, че не е налице фактическия състав на регресна отговорност по чл.500, ал.1, т.2 КЗ.

Моли исковата претенция да бъде отхвърлена, като неоснователна.

2

В проведеното по делото съдебно заседание ищецът не се представлява.

Ответникът се представлява от особения представител - адв.Й.М. ПлАК. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна по доводите, изложени в отговора на исковата молба. Сочи, че по делото от ищеца не е представена застрахователна полица, установяваща валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, поради което счита, че ищецът не е имал основание за заплащане на причинените вреди, респективно да търси регресна отговорност от ответника.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Установява се от Протокол за ПТП №1740583 от 22.04.2019г., съставен от мл.автоконтрольор при Сектор „ПП” към ОДМВР – Плевен – К. К. А., Наказателно постановление №19-0938-002082/07.05.2019г. на Началник С-р „Пътна полиция“ при ОД МВР Плевен, че на 22.04.2019г. в гр.Плевен, на бул.“Георги Кочев“, срещу Окръжна болница било реализирано ПТП с участието на МПС „***“, с рег. №*** собственост на ответника С. И. Р. и МПС „***“, рег. №***, собственост на С. П. Б., което било паркирано.

Установява се, че пътно транспортното произшествие било реализирано по вина на ответника - при управление от ответника С. И. Р. на МПС „***“, с рег.

№*** което било спряно от движение, с превишена скорост, в резултат на което било ударено паркираното МПС „***“, рег.№***, собственост на С. П.

Б., като му били причинени материални щети, подробно описани в Констативния протокол.

В подкрепа на установеното от посочените писмени доказателства са и показанията на свидетеля С. П. Б., които съдът кредитира като последователни, логични и безпротиворечиви.

Установява се от съставения протокол за ПТП, както и издаденото впоследствие наказателно постановление, че към момента на реализиране на процесното ПТП управляваното от ответника МПС, негова собственост, било спряно от движение.

Установява се от представения протокол за ПТП, че управляваният от ответника лек автомобил „***“, с рег. №*** бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗД „Бул Инс“ АД, полица №BG/02118003170202 със срок на валидност на застрахователната полица 08.11.2018г. – 07.11.2019г.

Протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице, е официален свидетелстващ документ по чл.179 ГПК и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти.

Установява се от Доклад №191001434401/16.05.2019г. по щета 3

№1910014344/24.04.2019г., Калкулация на щета №1910014344/24.04.2019г., опис на щета №1910014344/24.04.2019г., че на основание застрахователна полица №BG/02118003170202 от застрахователното дружество ЗД „Булинс“ АД били установени щети по увреденото МПС „***“, рег.№***, собственост на С. П. Б., които били оценени на сума в общ размер на 363,73 лв.

Установява се от преводно нареждане от 22.05.2019г., че посочената сума в размер на 363,73 лв. била изплатена на водача на увреденото МПС С.

П. Б. по банков път.

Установява се, че до ответника С. И. Р. била изпратена от ищцовото дружество регресна покана по щета №1910014344 за заплащане на сумата в общ размер на 388,73 лв., включваща изплатеното от застрахователното дружество застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски.

От заключението на вещото лице по изготвената съдебна автотехническа експертиза се установява, че съобразно характера на ПТП е налице причинно-следствена връзка между механизма на ПТП, описан в представения протокол за ПТП и щетите върху МПС, „***“ с peг. №***.

Стойност на нанесената щета на процесния автомобил „***“ с peг. №*** при възстановяване в специализиран сервиз с нови части е 734,54 лв.

Стойност на нанесената щета на процесния автомобил „***“ с peг. №*** при възстановяване в специализиран сервиз с нови части със съответното овехтяване спрямо годините на МПС и стойност на нормочасове, съобразно Наредба №24 за възстановяване на МПС със застраховка „Гражданска отговорност“ е 322,05 лв.

С оглед на така установеното по делото, съдът намира от правна страна следното:

С исковата молба от застрахователното дружество се иска ангажиране регресната отговорност на ответника на основание разпоредбата на чл.500, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД.

Съгласно чл.500, ал.1, т.2 от КЗ, застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на движението, и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това.

За възникване регресната отговорност на ответника чл.500, ал.1, т.2 от КЗ в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи: ПТП, в резултат на което за увредения да са възникнали права по чл.45, ал.1 от ЗЗД срещу ответника, в качеството му на деликвент, като 4 вредите да са в причинно-следствена връзка с виновно и противоправно поведение на ответника; пътнотранспортното произшествие да е в резултат на възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на движение и деликвентът да не е спрял и да не е взел мерки за отстраняването й; валидно договорно правоотношение по отношение на автомобила, управляван от деликвента, по договор за “Гражданска отговорност”; заплащане от страна на застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” на обезщетение на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие.

В процесния случай безспорно се установява настъпило в резултат на виновно поведение на ответника ПТП, при което са били причинени материални щети, установява се сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по отношение на управляваното от ответника МПС при ищцовото застрахователно дружество, както и заплатено от ЗД „Бул Инс“ АД застрахователно обезщетение на собственика на увредения автомобил.

Основателен е наведения в отговора на исковата молба довод, че не е налице предвидената в чл.500, ал.1, т.2 от КЗ специална предпоставка за възникване на регресното право на застрахователя спрямо лицето, управлявало моторното превозно средство, причинило щетите - водачът на МПС да не е спрял и да не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на движението и пътнотранспортното произшествие да е възникнало в резултат на това. От представените по делото писмени доказателства като причина за настъпване на ПТП е установена движение с несъобразена скорост - посоченото представлява нарушение на чл.20 ЗДвП, не и неизправност на МПС. Не е установена каквато и да било техническа неизправност на управляваното от ответника МПС, вкл. такава, във връзка с която да е настъпило ПТП, поради това, че водачът не е спрял и не е взел мерки за отстраняването й. За да обоснове възникване на регресната отговорност по чл.500, ал.1, т.2 от КЗ ищецът сочи установеното, че ответникът е управлявал МПС, което е спряно от движение. Сам по себе си, фактът на спиране на едно МПС от движение не води до извод за негова техническа неизправност, още повече такава, в причинно-следствена връзка с която да е настъпило ПТП. Налице са различни основания за спиране на МПС от движение, не задължително свързани с техническа неизправност на превозното средство. Установява се от издаденото наказателно постановление, 5 че в него е посочено, че процесното МПС „***“, с рег. №*** е било спряно от движение на основание чл.171, т.2, б.“в“ - като принудителна административна мярка поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ до сключването й.

Поради изложеното, не са налице законовите предпоставки за възникване регресната отговорност на ответника по чл.500, ал.1, т.2 КЗ.

Исковата претенция се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „БУЛ ИНС“АД, г***, срещу С. И. Р., ЕГН:**********, адрес: с***, иск с правно основание чл.500, ал.1, т.2 от КЗ за заплащане на сумата в общ размер на 388,73 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение в размер на 363,73 лв. по щета №1910014344 и ликвидационни разноски в размер на 25 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.