Решение № 88 от 20.08.2025, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Елин Пелин, 20.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, I СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Борислав Люб. Чернев при участието на секретаря Любка Ян. Костова като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Административно наказателно дело № 20241820200135 по описа за 2024 година

Х. К. К. от гр.Б., с ЕГН **********, е обжалвал Наказателно постановление № 24-0262000054/05.03.2024г. на началник група в ОДМВР София, РУ Елин Пелин, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба в размер на 50.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС за 1 месец“ на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗдвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗдвП.

Жалбоподателят оспорва НП чрез упълномощения по делото адвокат, като са изложени подробни съображения в жалбата до съда.

По същество се иска отмяна на обжалваното НП.

Претендират се сторени по делото разноски - изплатено възнаграждение за един адвокат.

АНО, редовно призован за с.з., не е изпратил представител и не е депозирал становище по жалбата.

РП Елин Пелин, редовно призована за с.з., не е депозирала становище във връзка с жалба.

От показанията на св. Г. е видно, че през месец февруари 2024г., пътувайки по обичайния си маршрут за работа през с. ......, Община ....., обл. Софийска, видял автомобил марка “....”, който бил на негов познат /жалбоподателя по делото/ и до него полицейски автомобил, поради което спрял да разбере, какво се е случило. Автомобилът бил спрян веднага след излизане от завой, след който следвало изправяне на пътя. Към автомобила на жалбоподателя имало прикачено ремарке, като общата дължина на ППС била около 12 метра. По това време на центъра на с. ... пред кафето често спирали автомобили. След кафенето пътят правел два остри завоя, от които нямало никаква видимост и имало 1 поставено пътно огледало. По това време на денонощието преминавали по този пътен участък и много тежкотоварни камиони от кариерата. Автомобилът на жалбоподателя бил спрян след първия завой след кафенето. По-късно всички се върнали на мястото на инцидента, който бил с едно куче, което като отишли, било изместено на тротоарната част до пътя и лежало там. Видял, че кучето нямало на шията си повод. Свидетелят разговарял със собственик на кучето, с когото коментирали породата и годините на кучето. В с. ...... със сигурност нямало поставен пътен знак, сигнализиращ за преминаване на домашни животни. Първото безопасно място за спиране след кафенето било след завоя, където й бил видял спрян автомобила с ремарке, собственост на жалбоподателя.

В показаниято си св. Н.Н. твърди, че на 13.02.24г. рано излязъл да пие кафе в кафенето на с. ...... и да изчака сина си да го вземе. Докато си пиел кафето кучето му било седнало на найлон до заведението.Преди това бил оставил кучето удома, като при излизане от вкъщи затворил портата, но кучето го било догонило. Изпил си кафето, като тогава дошъл и синът му. Свидетелят тръгнал да се качва в тяхната кола, а кучето станало и тръгнало към средата на пътното платно, като излязло на около метър пред колата им.

Докато му кажел да спре, автомобил “....” с ремарке натоварено с тухли минал и прегазил с предна и задна гума кучето и то починало веднага. Колата идвала от с. .... в посока с. ......

Вдигнал ръка към водача, за да спре, но той намалил и не спрял. Тогава заедно със сина си догонили автомобила и го спрели. После водачът му се извинил и казал, че и той имал две кучета. Жалбоподателят обяснил, че бил натоварен с ремарке с тухли и ако трябвало да направи маневра, да се отбие, колата с натовареното с тухли ремарке щяло да се обърне.

Кучето било на свидетеля и с регистрация, като го отглеждали около 9 години. До кафенето имало спрени още два автомобила. Когато спрели автомобила на жалбоподателя последният им казал, че не е видя куче.

В показанията си св. В.Н. твърди, че на 13.02.24г. в центъра на с. ...., между 07.00ч. и 08.00 ч. отишъл на кафенето в селото. Когато се появил кучето им тръгнало, а св. Н. Н. се опитал да го хване за нашийника, но не успял и кучето излязло на пътното платно. По това време се бил задал по пътя автомобил марка “....” с ремарке с неукрепен товар /палета с тухли, железа и други строителни материали/, който преминал през кучето. Излезли много хора, извикали на водача, но той не спрял. Свидетелят се качил с баща си в тяхната кола, догонили автомобила и поискали обяснение от водача. Последният не бил направил никаква маневра, за да се опита да избегне удар с кучето. Водачът обяснил, че с този товар нямало как да спре. Повикали полиция и в последствие на място бил съставен акт, който свидетелят подписал.

В показанията си св. К.Н. сочи, че на 13.02.24г. е съставил друга АУАН, на собственика и на водача на кучето, след като са му бил представен паспорт за кучето. Няма възприятия дали е имало на кафенето в с. ...... и други спрели автомобили. Мисли,че малко след кафенето в с. ...... в посока към подбалканския път имало поставено сферично огледало, като пътя бил стеснен в обсега на ляв завой. Самият водач му споделил, че в огледалото за задно виждане е видял, че е прегазил куче и е помислил, че било бездомно и затова е продължил. Това споделил водачът. Свидетелят докладвал случая на дежурния прокуро.

Нямало умишлено омъртвяване на гръбначно животно, но водачът го бил видял, след което помислил, че било бездомно и продължил. В процесния пътен участък нямало знаци забраняващи преминаване на товарни автомобили. Собственикът на кучето и синът му били последвали управлявания от жалбоподателя автомобил и го спрели на прав пътен участък, на около 200-300 метра след завоя. Мястото на случката било достатъчно широко, за да можело да спре автомобил и имало видимост, за да се предприеме спиране. Собственикът на кучето казал, че го бил изпуснал. Към момента не е имало в процесния пътен участък пътен знак указващ, че може да излязат на пътя домашни животни - овце, крави и други 2 селскостопански животни.

След като обсъди събраните по делото доказателства съдът намира следното:

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН .

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна и е процесуално допустима.

По същество съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

На жалбоподателя е съставен АУАН за това, че на 13.02.2024 г., около 08.30 часа, в с...., Община ....., обл. Софийска, на улица без име, като водач на л.а.“.... ....“, с ДК№ ....., собственост на водача, като в обсега на пътя навлиза животно / домашно куче/, собственост на В.Н. и Н. Н. водач на кучето, като се реализира ПТП и Хр. К., като участник в ПТП-то, не изпълнява задължението си да спре, за да установи, какви са последиците от произшествието. В АУАН за виновно нарушена разпоредба е посочено чл.123, ал. 1, т.1 от ЗдвП. Въз основа на съставения АУАН е било издадено обжалваното НП, в което са отразени обстоятелствата визирани и в съставения АУАН № 1201401/13.02.2024г..

След проверка на АУАН и НП и запознаване с приобщената по делото административнонаказателна преписка съдът намира, че същите са съставени/издадени от компетентен орган и в съответствие с императивните разпоредби на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН.

Предвид въведените с АУАН и в НП обстоятелства /чл.42, ал.1,т.4 ЗАНН, чл.57, ал.1,т.5 ЗАНН,/, съгласно чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП “Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.

Според §6, т.30 от ДР към ЗДвП "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

§.6, т. 27 от ЗДвП дава легално определение за понятието "Участник в пътнотранспортно произшествие" - всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му”.

Установи се от доказателствата по делото, че на 13.02.2024 г., около 08.30 часа, в с...., Община ....., обл.Софийска, на улица без име, като водач на л.а.“.... ....“, с ДК№ ..... и прикачено към л.а. ремарке натоварено с палета с тухли, железа и други строителни материали, жалбоподателят е прегазил внезапно излязло на пътното платно куче. В последствие в огледалото на автомобила водачът видял, че е прегазил куче, но помислил, че животното било бездомно, за което продължил/ вж. показанията на св. Н./. В последствие управлявания от жалбоподателят автомобил е бил спрян / на около 200-300 м. от мястото на събитието / от свидетелите Н. Н. и В. Н., които му поискали обяснение за случилото се, като казали, че кучето било тяхна собственост / като за установяване собствеността върху особената вещ в последствие бил предоставен на св. Н. паспорт на кучето. В последна връзка, на 13.02.24г. св. Н. е съставил и друг АУАН, респ. такъв по отношение на собственика и водача на кучето, като видно от доказателствата по делото, непоредствено преди настъпване на инцидента, кучето не е било водено на повод/каишка, а самоволно се е придвижило от дома на св. Н. до кафенето, а и в последствие е лежало безконтролно върху найлон пред кафенето в селото. Евентуалният последвал опит от страна на св. Н. Н. да хване кучето за 3 нашийника непосредствено преди то да излезе на пътното платно не е достатъчно, както да обоснове осъществяван контрол върху животното, така и факта на установена на по-късен етап собственост по отношение на животното от св. Н. Н. / вж. показанията на св. Н. Н., св.

К. Н./.

От друга страна, в с. ...... и по-контретно в процесния пътен участък към 13.02.24г. не е имало поставен предупредителен пътен знак №А-21 /“Възможна е поява на домашни животни“ / макар с този пътен знак да се няма предвид „домашни любимци“, в т.ч. кучета /.

По въпросите на вината, вменяемостта и опита, приложими са разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго / чл.11 ЗАНН/. Според чл. 11 от НК общественоопасното деяние е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо. Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици.

Деянието ще е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. В последна връзка, в настоящото производство не се установиха обективно предпоставки, които към момент на настъпване на инцидента с кучето, у жалбоподателя да са възбудили представа/знание относно поява на животно върху пътното платно. Следователно водачът на л.а. “....” не е и съзнавал и характера на особената вещ, като домашно куче, а последното, излязло внезапно на пътното платно, е възприето за бездомно /в този смисъл вж.св. К. Н./.

По делото не се установява наличието на каквито и да било обективни белези върху животното, които да са били възприети от водача на л.а. “....” при настъпване на инцидента и непосредствено след него, за да обосноват същите евентуален извод у жалбоподателя, че животното не е бездомно, а принадлежи на някого / със съответна регистрация на кучето извършена от собств. св. Н.Н. и/или св. В. Н./. С оглед изложените съображения се налага извод, че жалбоподателят не е съзнавал общественоопасния характер на деянието и не е бил длъжен и не е могъл да предвижда общественоопасните последици, което изключва наличието на вина. Жалбоподателят не е имал съзнанието за участник в ПТП / каквото не е било реализирано / в контекста на разпоредбите на чл.123, ал.1,т.1 ЗдвП, вр . §6, т.30 от ДР към ЗДвП, с оглед липсата на субективен елемент, което да обоснове последващо задължение у водача да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.

По изложените съображения съдът намира, че като незаконосъобразно издаденото НП следва да се отмени.