Решение № 449 от 11.12.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 449 гр. Пазарджик, 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Церовска като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20225200500582 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение №145/10.06.2022г., постановено по гр.д.№966/2021г. по описа на РС- В. е призната за установено по предявения от „Ти Би Ай Банк” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“Д.Х.“ 52-54, с ЕИК:131134023, представлявано от А.Ч.Д. и Н. Г. С., в качеството им на изпълнителни директори, против И. Т. И., с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.“Х.П.“ № 2, иск с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.430, ал.1 ТЗ, че И. Т. И., с ЕГН **********, дължи на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, с ЕИК:

131134023, сумата от 701,60лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит №7000964721 от 24.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК- 18.03.2021г. до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлен иска за разликата над установения размер от 701,60лв. до претендираният от 1184,01лв., е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №9 от 05.04.2021г., по ч.гр.дело №322 по описа на съда за 2021г.

1

Отхвърлени са предявените от „Ти Би Ай Банк” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.„Д.Х.“ 52-54, с ЕИК: 131134023, представлявано от А.Ч.Д. и Н. Г. С., в качеството им на изпълнителни директори на Дружеството, против И. Т. И., с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.“Х.П.“ № 2, искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.430, ал.2 ТЗ и чл.86 ЗЗД, за признаване за установено, по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 335,24лв., представляваща договорна лихва, за периода от 25.03.2020г. до 18.02.2021г., сумата от 54,37лв., представляваща обезщетение за забава, за периода 25.03.2020г. до 18.03.2021г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №9 от 05.04.2021г., по ч.гр.дело №322, по описа на съда за 2021г.

Осъдена е на основание чл.78, ал.1 ГПК, И. Т. И., с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.“Х.П.“ №2, да заплати на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.„Д.Х.“ 52-54, с ЕИК: 131134023, представлявано от А.Ч.Д. и Н. Г. С., в качеството им на изпълнителни директори, сумата от 228,69лв., представляваща разноски в заповедното и исковото производство.

Осъдена е на основание чл.78, ал.3 ГПК, вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА, „Ти Би Ай Банк” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.„Д.Х.“ 52-54, с ЕИК: 131134023, представлявано от А.Ч.Д. и Н. Г. С., в качеството им на изпълнителни директори, да заплати на адв.Д. В. К., сумата от 340,15лв., представляваща адвокатско възнаграждение в исковото производство.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, представлявана от Н. Г. С. и А.Ч.Д., в качеството им на изпълнителни директори, чрез пълномощника им юриск.М. Н..

Счита се, че постановеното незаконосъобразно и неправилно. първоинстанционно решение е

В този смисъл се визира, че в хода на първоинстанционното производство безспорно е доказано, че ответникът е сключил процесния договор за потребителски кредит №7000964721. Процесното съглашение валидно обвързва страните по него, не страда от никакви пороци- както във волята, така и на формата и съдържанието. Съдържа цялата необходима информация за кредитополучателя, а същата е ясно и разбираемо изложена в 2 него, спазвайки всички изисквания на Закона за потребителски кредит.

Изразява се несъгласие с мотивите си първоинстанционння съд, че процесния договор за кредит е недействителен, поради противоречието му със закона, а именно с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 и т.12 от ЗПК (ДВ бр.

30 от 26.03.2013г.). Приема се, че в представения договор за потребителски кредит, в него огледално са инкорпорирани разпоредбите на ЗПК, като е налице идентитет с членовете на договора за потребителски кредит и предвидените в ЗПК реквизити. В този смисъл в табличен вид е онагледено, кои разпоредби от процесния договор за потребителски кредит са спазени изискванията на разпоредбите цитирани в чл.22 от ЗПК Твърди се по отношение на общия размер на кредита и условията на усвояването му в чл.7 от процесния договор за потребителски кредит, ясно е посочен общия размер на кредита- 1344лв., а в чл.7.2.1 е посочен реда на усвояване.

По отношение задължението на кредитора за начина на представяне на ГПР в договора за кредит- изискване по чл.11, aл.1, т.10 от ЗПК (ДВ бр. 30 от 26.03.2013г.) се приема, че приложеното тълкуване от съда е неправилно и в противоречие с приложимото законодателство.

Визира се, че задължението на кредитора да включи в съдържанието на договора за кредит информация за условията за издължаване на кредита, включително и погасителен план е съгласно изискванията на чл.11, ал.1, т.11, а не както грешно е приел съда в мотивите си, съгласно чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК /ДВ, бр.30 от 26.03.2013г./.

Изразява се несъгласие с тези мотиви.

Счита се, че включения в чл.11.2 от договора за потребителски кредит погасителен план покрива всички изисквания за съдържание на погасителния план, императивно изложени в чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК.

Обръща се внимание на една специфика, която е комбинация от формулата за ГПР и начина на събиране на таксата за оценка на риска. Двата специфични параметри, които трябва да се вземат предвид са, че формулата за изчисляване на годишен процент на разходите изчислява нетните парични потоци, и че еднократната такса за оценка на риска е дължима в деня на подписване на договора за кредит.

Сочи се, че в настоящия случай, клиентът усвоява кредит в размер на 3

1344лв. на 24.04.2019г. и в същия ден- 24.04.2019г. погасява дължимата от него такса за оценка на риска в размер на 144лв. След това при използване на формулата за годишен процент на разходите, с така описаните парични потоци се получава ГПР в размер на 46,83%, което е посочено в договора на клиента.

Искането е да се отмени обжалваното решение, като се постанови решение, с което се признае за установено, че лицето И. Т. И., в качеството си на Кредитополучател /потребител/ по Договор за потребителски кредит №7000964721 от 24.04.2019г., дължи изпълнение на парично задължение към „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, в качеството му на Кредитодател по същия договор, за сума в общ размер 1573,62лв., от които 1184,01лв.- главница; 335,24лв.договорна лихва за периода от 25.03.2020г. към 18.02.2021г., 54,37лв.обезщетение за забава за периода 25.03.2020г. до 18.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.417 от ГПК /18.03.2021г./, до окончателното изплащане на задължението.

Моли се за присъждане на разноски, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК.

В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- И. Т. И., чрез пълномощника й адв.Д. И. К..

В него се законосъобразно. счита, че обжалваното решение е правилно и

Приемат се за неоснователни, подробно изложените в жалбата доводи против приетото с обжалваното решение, че договора за кредит влиза в противоречие с разпоредбите на ЗПК.

Визира се, че констатираните пороци от съда са налице.

В този смисъл излага съображения.

Искането е за потвърждаване на обжалваното решение.

В съдебно заседание, пред въззивния съд, жалбоподателят „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, редовно призован, представител не се явява. Не се явява и процесуалния му представител юриск.М. Н.. От страна на последният е постъпило писмено становище, в което се поддържа подадената въззивна жалба. Моли се същата да бъде уважена, с присъждане на разноски.

4

Ответникът по въззивната жалба- И. Т. И., редовно призован не се явява.

Не се явява и пълномощникът й адв. К.. От страна на последният е подадена молба, в която се иска да се отхвърли подадената въззивна жалба, като се потвърди обжалваното решение изцяло. Претендират се разноски.

След извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира, да установено следното:

Пред първоинстанционният съд са предявените от страна на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.„Д.Х.“ 52-54, с ЕИК: 131134023, представлявано от А.Ч.Д. и Н. Г. С., в качеството им на изпълнителни директори на Дружеството, против И. Т. И., с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.“Х.П.“, №2, искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.86 ЗЗД, с които ищцовото дружество иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сума в общ размер 1573,62лв., от които: сумата от 1184,01лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит №7000964721 от 24.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК- 18.03.2021г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 335,24лв., представляваща договорна лихва, за периода от 25.03.2020г. до 18.02.2021г., сумата от 54,37лв., представляваща обезщетение за забава, за периода 25.03.2020г. до 18.03.2021г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, №9 от 05.04.2021г., по ч.гр.дело №322, по описа на съда за 2021г.

Твърди се от страна на ищцовото дружество, че е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №9 от 05.04.2021г., по ч.гр.дело №32221г. по описа на РС- В., като в срока по чл.414 ГПК, ответникът е възразил срещу дължимостта на сумите. Поради това се счита, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск.

Твърди се, че на 24.04.2019г., с ответникът е сключен Договор за потребителски кредит №7000964721, по силата на който му е предоставил в заем сума в размер на 1344лв., която сума се формира по следния начин:

5 кредит от 1000лв., като към отпуснатия кредит се включва еднократна такса за оценка на риска в размер на 144лв., която се погасява, ведно с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план. Поддържа се, че общото крайно задължение по Договора е в размер на 2392,34лв., която сума е разсрочена на 48 погасителни месечни вноски- 47 в размер на по 49,84лв., ведно с последна изравнителна в размер на 49,86лв.

Сочи се, че уговореният между страните лихвен процент е в размер на 31,84%.

Твърди се, че длъжникът е преустановил плащанията по договора, считано от 25.03.2020г. за повече от три месечни вноски, съгласно погасителния план към договора, а именно с падежи 25.03.2020г., 25.04.2020г., 25.05.2020г. Ответникът е бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита на 18.02.2021г., лично. До момента, същият не е погасил задълженията си, поради което се моли да бъде уважен предявения иск. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника И. И., чрез адв.

Д.К.. В него се оспорва дължимостта на процесните суми. Признава се, че е сключен договора за потребителски кредит, като не се оспорва от ищцата, да й е била предоставена сума в размер на 1200лв.

Признава се, че същата е извършвала редовно плащания до обявяване на извънредното положение на 13.03.2020г. и е в просрочие от 25.03.2020г.

Релевира възражение за недействителност на договора, а именно: 1. на основание чл.22, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като от съдържанието на договора не става ясно как е формиран ГПР в размер на 46.83%.; 2. на основание чл.22, във вр. с чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, тъй като в погасителния план е виден размера на месечната погасителна вноска и падежа й, но не се установява какво включва тя- размер на главницата, на лихвата и други параметри, на следващо място, така тъй като в чл.12 от Договора е посочено, че само при писмено поискване е възможно да реализира правото си предвидено в нормата на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, каквото изискване нормата не поставя; 3. на основание чл.21, ал.1 ЗПК, вр. чл.10а от ЗПК, тъй като в договора за кредит е посочено, че дължи еднократна такса за оценка на риска в размер на 144лв., която съставлява част от главницата /1200+144/ и е олихвена с договорения лихвен процент, без това да е разписано изрично в 6 договора. В този смисъл се поддържа становище, че процесният договор е сключен в деня, в които е отправено искането за кредит, което поставя под основателно съмнение, какви разходи са сторени от кредитора за проучване на платежоспособността и оценка на риска, чието компенсиране се търси с тази такса. Излага се твърдение, че неравноправно е поставянето на икономически по- слабата страна в положение, което води до необосновано оскъпяване на кредита.