Решение № 853 от 15.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 853 гр. С., 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20251110119452 по описа за 2025 година

Предявен е иск от П. С. Н., ЕГН: **********, адрес: гр.С., бул. „Е. И Х. Г.и“ № 50, срещу „Б. Е.“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. С., р-н С, Аерогара С., по чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 488,96 лв. (левовата равностойност на 250 евро), представляваща обезщетение за вреди от закъснението на полет ***** от Ф. до С. за дата 05.07.2024 г.

Ищецът твърди, че имал потвърдена резервация ********** за полет ***** на авиокомпания „Б. Ер“ АД от Ф. до С. за дата 05.07.2024г., който е излетял с над три часа закъснение, поради което счита, че ответникът му дължи обезщетение в размер на 250 евро. Твърди, че е поискал от ответника да му изплати дължимото обезщетение за закъснението на полета, но към датата на подаване на исковата молба в съда отговор не последвал. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.

В срока за отговор ответникът оспорва предявения иск като неоснователен.

Излага доводи, че по делото не се установява ищецът да се е явил навреме за регистрацията – 45 минути преди полета. Възразява срещу представената бордна карта, тъй като не е в съответствие с изискването на чл.185 ГПК. Възразява срещу представените от ищеца справки, тъй като същите не представлявали официално становище от орган по въздухоплаването за закъснението. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски. Излага доводи за недължимост на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение и прави възражение за прекомерност.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, 1 приема за установено следното:

Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на няколко предпоставки: 1) валиден договор за превоз между страните; 2) потвърдена резервация за полета; 3) представяне на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане; 4) кацане на въздухоплавателното средство, извършено след повече от три часа от предвиденото полетно разписание и 5) разстоянието на изпълнения полет да е до 1 500 км (Решение № 5478 от 27.08.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 10142/2024 г.).

С чл. 5-8 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. (Регламента) са регламентирани правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или крайна точка летище на територията на Европейския съюз, какъвто е и процесният полет.

Съгласно чл. 7, вр. чл. 5, пар. 1, б. "в" от Регламента право на обезщетение възниква за пътниците на отменени полети. Към тяхното правно положение са приравнени и случаите на пътници на полети със закъснение по-голямо от три часа, като това се извежда от практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). С решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 г. и С-403/07 г. на СЕС е дадено задължително на основание чл. 633 ГПК за настоящия съд тълкуване на нормите във връзка с приложението на Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. Съгласно даденото в цитираното решение тълкуване чл. 5, чл. 6 и чл. 7 от Регламента трябва да се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че същите имат правата по чл. 7 от Регламента, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, т. е когато са достигнали до своята крайна точка на пътуване три или повече часа след определения от превозвача час на пристигане по разписание.

Съгласно чл. 3, § 2, б. "а" от Регламента, регламентът се прилага, респ. налице е основание за обезщетение, ако пътниците: имат потвърдена резервация за съответния полет и, освен в случая с отмяната, посочен в чл. 5, се представят на гишето за регистрация, като е предвидено и в час, посочен предварително и в писмен вид (включително по електронен път) от въздушния превозвач, туроператора или упълномощен пътнически агент, или ако не е посочен час – не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане. Смисълът на посочената разпоредба е правото на обезщетение да възниква единствено в полза на пътниците, които са изпълнили своите задължения по договора с въздушния превозвач и са се явили навреме за изпълнение на уговорения полет.

В Определение на СЕС от 24.10.2019 г. по дело С-756/18 е прието, че чл. 3, § 2, б. "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че на пътниците на полет, който има закъснение с три или повече часа, установено при пристигането му, притежаващи потвърдена резервация за този полет, не може да бъде отказано предвиденото в този регламент обезщетение единствено поради това, че в рамките на претенцията си за обезщетение, те не са доказали, по-специално посредством представяне на бордните си карти, че са се представили на гишето за регистрация за този полет, освен ако не бъде доказано, че тези пътници не са били превозени с разглеждания полет, което националната юрисдикция следва да провери. Посочено е, 2 че при положение, че са достигнали крайния пункт на пристигане със закъснение от три или повече часа, посочените пътници имат право на обезщетение за това закъснение по силата на Регламент № 261/2004, без да трябва за тази цел да представят бордовите си карти или други документи, удостоверяващи тяхното представяне в определения срок на гишето за регистрация на закъснелия полет, който извод се подкрепя от целта, посочена в съображение 1 от Регламент № 261/2004, за гарантиране на високо равнище на защита на пътниците. Прието е, че така пътниците, които са претърпели голямо закъснение на своя полет, имат възможност да се ползват от правото си на обезщетение, без да бъдат подлагани на несъответстващото на тяхното положение изискване, изразяващо се в задължението впоследствие да докажат във връзка с претенцията си за обезщетение, че са се представили на гишето за регистрация на закъснял полет, посредством който във всички случаи са били превозени. Съдът завършва, че положението би било различно, само ако въздушният превозвач разполага с доказателства, че обратно на твърденията на тези пътници последните не са били превозени посредством съответния полет, което националната юрисдикция следва да провери. От изложеното следва изводът, че за основателност на претенциите и уважаване на предявените искове по Регламент (ЕО) № 261/2004 е достатъчно пътникът да притежава потвърдена резервация, като при липса на спор, че същият е превозен със съответния отменен или закъснял полет, пътникът не следва да доказва, че се е явил навреме на гишето за регистрация и че реално е превозен с полета, тъй като посочените обстоятелства се презюмират (Решение № 4029 от 26.06.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 5016/2024 г.; Решение № 1038 от 23.02.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 7863/2022 г.; Решение № 1372 от 29.03.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 9198/2022г.).

В случая от съвкупния анализ на неоспорените от ответника бордна карта, преведена на български език, и имейл от „Летище С.“ АД, се установява, че между ищцата, в качеството й на пътник, и ответното дружество, в качеството му на превозвач, е съществувало валидно договорно правоотношение за извършване на въздушен превоз с полет ***** по направление Ф. – С. на 05.07.2024 г., както и че полетът е бил изпълнен със закъснение от над 3 часа. Съдът, като взе предвид възприетото в практиката на СЕС разрешение, изложено по-горе, както и обстоятелството, че в случая между страните не е налице спор за това, че макар и със закъснение ищцата е била превозена с процесния полет, намира, че за същата е възникнало право на обезщетение на основание чл. 7 от Регламента.

Съгласно чл. 5, § 3 от Регламента опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната или закъснението са причинени от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Отговорността на превозвача е изключена при възникване на извънредни обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач, при наличие на посочените условия. Доколкото нормата на чл. 5, § 3 от Регламента дерогира установения принцип, че пътниците имат право на обезщетение при закъснение на полет, същата следва да се тълкува стриктно.

Освобождаването от отговорност на въздушния превозвач в случай на голямо закъснение или отмяна на полет е обусловено от установяване наличието на "извънредно обстоятелство", което е засегнало опериран от самия него със същото въздухоплавателно средство предходен полет (т. 53), изтъкването на което, обаче, предполага наличието и на пряка причинно-следствена връзка между настъпването на това обстоятелство, засегнало предходен полет, и закъснението или отмяната на 3 следващия полет. Преценката относно наличието на причинно – следствена връзка се извършва за всеки конкретен случай, като се съобразяват фактическите обстоятелства по делото и по-специално при вземане предвид начина на използване на съответното въздухоплавателно средство от съответния опериращ въздушен превозвач (т. 54).

В конкретния случай с Определение № 28602/03.07.2025 г., връчено на ответника на 08.07.2025 г., съдът е указал на последния в едноседмичен срок от получаване на съобщението изрично да посочи дали възражението му за наличие на извънредни обстоятелства, освобождаващи го от отговорност (лоши метеорологични обстоятелства), се отнася за процесния полет, както и че при неизпълнение на указанията съдът ще приеме, че ответникът не релевира такова възражение. В указания от съда срок ответникът не е изпълнил дадените му указания, поради което с протоколно определение от 15.10.2025 г. съдът не е приел възражението на ответника за наличие на извънредни обстоятелства, освобождаващи го от отговорност за процесния полет.

Размерът на обезщетението е поставен в зависимост от разстоянието между отправната и крайна точка на полета, измерени по дъгата на големия кръг (чл. 7, § 1 и § 4 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г.). В случая, с окончателния доклад по делото съдът е отделил за безспорно, че разстоянието от Ф. до С., измерено по метода на дъгата на големия кръг, е до 1500 км, поради което размерът на обезщетението следва да се определи по чл. 7, § 1, б. "а" от Регламента – 250 евро, с левова равностойност 488,96 лв. (по официалния курс на еврото от 1,95583 лв. за 1 евро). По делото не се твърди и не се установява ответникът да е заплатил посочената сума.

С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло.

По разноските

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има единствено ищцата, която своевременно е направила искане за присъждане на такива. Същата е сторила разноски в общ размер на 450 лв., от които 50 лв. за държавна такса и 400 лв. за адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие № 11189/13.02.2025 г.

По отношение на претендираното адвокатското възнаграждение следва да бъде отбелязано, че производството по настощято дело е образувано след разделянето му от производството по гр. д. № 8700/2025 г. на СРС, 26-ти състав, като поради технически пропуск на адмиН.рацията на съда препис от договора за правна защита и съдействие, приложен към исковата молба, въз основа на която е било образувано производството пред СРС, 26-ти състав, не е бил приложен при образуване на производството по настоящото дело. Доколкото при извършената служебна проверка в ЕИСС се установява, че договорът за правна защита и съдействие, от който се установява, че ищцата е извършила реално претендираните разноски, е бил приложен към първоначалната исковата молба, а неприлагането му в производството по настоящото дело се дължи на технически пропуск на съдебната адмиН.рация при комплектоване на исковата молба и приложенията към нея, настоящият съдебен състав намира, че 4 ищцата има право да получи посочените разноски.