Определение № 4823 от 25.10.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4823 гр. София, 24.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня А.

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело № 20248002100967 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. К. и В. И., чрез процесуалния им представител адвокат В. Мукова-Тонева, срещу решение №5310 от 19.10.2023г., постановено по гр.д.№2855/2023г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 03.09.2021г. по гр.д. №36513/19г. на СРС, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Л. И. К., ЕГН********** и В. И. И., ЕГН ********** срещу Столична община иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК да се признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици въз основа на наследство и давностно владение на недвижим имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралния регистър, одобрени със Заповед № РД-18- 24/02.03.2012 г. на ИД на АГКК, с административен адрес с.Панчарево, м.“Градище“, с площ 456 кв.м., при съседи:

***, ***, ***, ***.

В касационната жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковите претенции за собственост бъдат изцяло уважени.

В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 от ГПК.Поставят се следните въпроси :

1/Допустимо ли е въззивният съд да постанови решението си без да обсъди всички доводи на страните и събраните по делото доказателства за релевантните обстоятелства – съвкупно и в тяхната взаимна връзка.Следва ли съдебното решение да съдържа мотиви по всички повдигнати в производството въпроси ;

Изводите на въззивния съд са в противоречие с решение 1

№63/17.07.2015г. по т.д.№674/2014г. на ВКС, ТК и решение №210 /08.10.2018г. по гр.д.№4971/2017г. на ВКС, ІV г.о.

2/Приложима ли е презумпцията на чл.69 от Закона за собствеността в процесния случай и следва ли Столична община да ангажира доказателства чрез пълно и главно обратно доказване, че се е противопоставила, отблъснала владението върху имота на ищците, за да претендира собственически права ;

Решението е постановено в противоречие с решение №93 /09.07.2019г. по гр.д.№3295/2018г. на ВКС, І г.о., решение №376 /12.03.2013г. по гр.д.

№260/2012г. на ВКС, І г.о. и решение №276/20.11.2014г. по гр.д.№3036/2014г. на ВКС, І г.о.

3/При установения факт по делото, че спорният имот не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, той би ли могъл да стане собственост на Столична община по силата на чл.25 от ЗСПЗЗ, и съответно има ли пречка същият да бъде придобит по давност ;

Мотивите на въззивния съд противоречат на съдебната практика на ВКС : решение №197/10.05.2011г. по гр.д.№430/2010г. на ВКС, І г.о., решение №341/04.08.2010г. по гр.д.№4723/2008г. на ВКС, І г.о. и решение №427/21.07.2009г. по гр.д.№3255/2008г. на ВКС, ІІ г.о.

4/След обявяване на разпоредбата на §1, ал.1 от Закона за допълнение на ЗС за противоконституционна с решение на КС №3 по к.д.№16/2021г., отпадат ли пречките за придобиване на процесния имот – земя и вилна сграда, по давност, след като фактическата власт върху имота е била установена повече от 10 години преди мораториума през 2006г. и не е била прекъсвана в никой момент, включително към датата на отпадане на мораториума – 24.02.2022г.

Навеждат се доводи, че касационното обжалване по този въпрос следва да се допусне при условията на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Постъпил е отговор от ответника Столична община, в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.По същество се оспорва основателността на подадената касационна жалба.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че е сезиран с установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК от Стоянка И. Ярева, ЕГН 29072562770, починала в хода на производството, Л. И. К. ЕГН ********** и В. И. И. ЕГН ********** срещу Столична община ЕИК 000696327 за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици при равни квоти въз основа на наследство и давностно владение на недвижим имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралния 2 регистър, одобрени със Заповед № РД-18- 24/02.03.2012 г. на ИД на АГКК, с административен адрес с.Панчарево, м.“Градище“, с площ 456 кв.м., при съседи: ***, ***, ***, ***.

По делото е прието за безспорно, че Стоянка И. Ярева и ищците Л. И. К. и В. И. И. са наследници на И. Ф. Я., починал на 15.07.2006г., като Стоянка Ярева, е починала на 01.08.2020г., в хода на процеса, а ищците Л. К. и В. И., участващи в процеса на самостоятелно основание, са нейни наследници по закон.

Представен е протокол № 33/14.10.1999 г. на основание §62 ал.2 ПЗР на ЗСПЗЗ и заповед № РД-46-326/13.09.2000г. на кмета на район Панчарево, от които се установява, че наследодателят на ищците И. Я. е депозирал молба от 14.01.1997г. с искане за откриване на производство за закупуване на имот пл.№ 2059, м. Градище, с.Панчарево по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Назначената от кмета на район Панчарево комисия във връзка с делегирани правомощия по силата на Заповед № РД-09-580/03.09.1998г. на кмета на Столична община и Решение № 31 по Протокол № 48/28.09.1998г. на Столичен общински съвет е констатирала при извършената проверка, че молителят И. Я. не е представил документ за правото си ползване по см. на §4 ал.1 вр. §63 ПЗР на ППЗСПЗЗ, както и че построената в имота сграда не отговаря на техническите изисквания на § 1 в ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ и §4а от ПЗР ППЗСПЗЗ. Административното производство е приключило със заповед № РД-46-326/13.09.2000г. на кмета на район Панчарево, с която на И.

Ф. Я. е било отказано придобиването на собственост при условията на §4а, 4д и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ.Заповедта е била връчена на 09.09.2002г. на наследодателя на ищците И. Я., като няма доказателства да е била обжалвана.

Представена е молба-декларация от ищците от 25.11.2011г. за признаване право на собственост върху процесния недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка, видно от която ищците са декларирали, че не притежават документ, удостоверяващ право на собственост върху имот пл.№ 2059, м.Градище, с. Панчарево.Установява се, че върху същата е вписано наличието на отказ по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и че поземления имот попада в имот от КВС на землище с. Панчарево, поради което същият е временно стопанисван от общината и с оглед влязлата в сила кадастрална карта е започната процедура по съставяне на АОС.

Представено е удостоверение изх.№ВС-01-1388/23.08.2011 г. на ОСЗ Панчарево, видно от което ПИ пл.№ 2059, м. Градище, с. Панчарево представлява имот, попадащ в имот от КВС на с. Панчарево, по отношение на който няма данни за реституционни претенции.

От съдържанието на удостоверение изх. №1124-00-962/15.12.2011г. от СО, Дирекция „Инвестиционно отчуждаване“ се установява, че не са установени данни за отчуждаване за жилищно строителство за процесния поземлен имот.

3

Ищците са представили по делото удостоверение №59/1988 г. на РИС „Девети септември“ - София/, касаещо трето за делото лице/, видно от което е, че на Б. Б. на основание ПМС №11/1982г. е била предоставена за безвъзмездно ползване селскостопанска земя с площ 600 кв.м. в землището на с.Панчарево, м.“Градище- Табаците“, при граници: изток - улица, запад - дере, север - Георги Вутов, юг - ползвател - И. Я.

Съгласно действащата кадастрална карта на гр. София, одобрена със заповед № РД 18-24/02.03.2012 г. на ИД на АГКК, имот с *** е с площ от 456 кв. м., записан в кадастралните регистри на Столична община въз основа на документ - Акт за частна общинска собственост/АЧОС/ № 109 том XXXIII, per. № 13858 от 01.04.2013 г. в Агенция по вписванията.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Маргарита И. И. и Б. Ц. Б.

Свидетелката Маргарита И. И. заявява, че била съсед на И. Я. в м.“Градище“, където на семейството й била предоставена за ползване земеделска земя по ПМС, като от мястото на Я. я делели 200-300 м.Когато семейството на свидетелката получило земя за ползване, на Я. вече му били дали място.През 1997 г. си извадила нотариален акт. Мислела, че двете ищци също били уредили нещата с тяхното място и разбрала впоследствие, че имали проблеми.Сочи, че Я. бил всеки ден на мястото, като след неговата смърт имотът се стопанисвал от Л.я К. и съпругът й-Методи. И. Я. и съпругът на ищцата К. били построили жилищната постройка в имота.Не й е известно някой да има собственически претенции към имота.

Свидетелката Б. Ц. Б. твърди, че познава наследодателя на ищците от 1984г., били съседи в м.„Градище“, Панчарево.През 1982 г. получили парцел за безвъзмездно ползване, който граничел с парцела на Я.През 1998г. построили къща в имота си. Според свидетелката, в имота на Я. имало масивна постройка отпреди 1991г.Преди това имало само един бункер.След смъртта на Я. ищците непрекъснато посещавали имота и в него нямало други хора.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза/ СТЕ/, от заключението по която се установява, че процесният по делото имот е с идентификатор от КК *** и се намира в обхвата на вилна зона Градище, община Панчарево.Кадастралната карта за района е одобрена със Заповед РД-18-24 от 02.03.2012г.Вещото лице сочи, че процесният имот допълнително е описан като собственост на Столична община, район Панчарево, въз основа на АЧОС от 2013г., а изградената в имота сграда е вписана като собственост на И. Ф. Я., без да е посочен документ за собственост.Площта на имота по КК е 456 кв.м., а застроената площ на сградата - 45 кв.м.От направените от СТЕ проверки се установява, че в СОНАГ е наличен кадастрален план, изработен около 1980 г. и поддържан през годините.По този план имотът попада в картен лист Г-10-4-Г и е с площ от 430 кв.м.От кадастралния план се установява, че по границите на имота са 4 отразени съществуващи паянтови огради, а от източната страна е отразена изградена подпорна стена.В имота е заснета и нанесена масивна жилищна сграда на два етажа.В разписния лист към този план като ползвател на имота е записан И. Ф. Я.Екпертизата установява, че за района на вилна зона м.Градище - част има влязъл в сила регулационен план, одобрен със заповед №140 от 12 06 1959г.Процесният по делото имот попада на около 10 м. западно от регулационната линия /в червен цвят на представената скица/, определяща обхвата на този план.Според вещото лице, процесният имот попада в обхвата на определената зона по параграф 4 от ЗСПЗЗ, въпреки, че не попада в обхвата на регулационния план. От направените от СТЕ проверки се установява, че имотът, предмет на делото, е останал извън обхвата на комбинирания план на зоната по §4 ЗСППЗ за м. вилна зона Градище, изготвен за нуждите на възстановяване на земите по ЗСПЗЗ.Според вещото лице най- вероятно това е станало поради факта, че имотът не попада в обхвата на регулационния план за м. вилна зона Градище.В доклада си в съдебно заседание вещото лице допълва, че тъй като за местността няма предходен кадастрален план или регулационен план, се касае вероятно за земи със статут на земеделски преди колективизацията, но няма данни кои конкретно имоти са били в ТКЗС.

Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че ищците са заявили като придобивно основание осъществявано от техния наследодател давностно владение от 1979г. до 2019г., към което присъединяват своето владение след неговата смърт.За да произведе ефект придобивната давност, е необходимо намерението за своене на имота да е демонстрирано по отношение на действителния собственик, както и да е налице позоваване на придобиването.Безспорно е, че наследодателят на ищците е претендирал, че е бивш ползвател по реда на § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и че е подал молба вх.№РД-94-и-98/14.01.1997 г. до ответника с искане за откриване на производство за закупуване на имот пл.№ 2059, м.