Решение № 122 от 06.04.2023, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Ловеч, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело № 20224310101206 по описа за 2022 година

Производството е образувано по реда на чл.415 от ГПК въз основа на искова молба, подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ –ПЛЕВЕН ” ЕАД, ЕИК: 114005624, седалище/ адрес на управление: ГР. Плевен, „Източна индустриална зона“ 128, представлявано от изпълнителния директор инж. Йордан Василев Василев, чрез юрк. Цветомир Ватовски против С. Б. Р., с ЕГН **********, с адрес: ******

Ищецът излага в исковата молба, че с разпореждане, постановено по ч.гр.д.№ 2047/21 г. по описа на РС – Ловеч е уважено искането им и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника и поради депозиране на възражение, съдията-докладчик е указал, че дружеството може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Посочва, че в законоустановения срок по чл.415, ал.1 от ГПК, предявяват иск за установяване съществуването на вземането им от ответника С. Р. за консумирана и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент, находящ се на адрес:

*****.

Наведени са твърдения, че ответникът като собственик/ползвател на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ – Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в града – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

Ищецът излага, че съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия, 1 предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Отбелязва, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

Твърди се, че Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“, бр. 239/13.12.2007 г. С тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.

Посочва се, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. – „Заплащане на ТЕ“ е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. Ищецът твърди, че с изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начисляване законна лихва върху дължимата сума.

Ищецът твърди, че съгласно приложената справка-извлечение по пера за задълженията, формиращи главницата, са начислени следите суми: 1. Цена за топлинна енергия – според таблица – извлечение по пера; 2. Сума за отопление с ИРУ – 0 лева; 3. Суча за отопление без ИРУ, за периодите посочени в петитума на исковата молба в размер а 207,01 лв; 4. Сума за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, начислена за същия период от време, в размер на 240,76 лв; 5. Сума за битово горещо водоподаване /БГВ/ - 0 лева; 6. Суми за услуга дялово разпределение в общ размер от 59,03 лв., начислени за периодите, подробно описани в приложението; 7. Корекции – 8,53 лв.

Във връзка с горното ищецът заявява, че има монтирани измерващи уреди в имота на ответната страна, както следва: 1 бр. водомери за БГВ, 3 бр. уреди /ИРУ/ и щранг-лира в баня.

Твърди се, че съгласно приложеното в заповедното производство извлечение от сметка за абонатен № 1003469 ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението си.

Отбелязан е фактът, че ответникът притежава ½ ид.част от правото на собственост по отношение на топлоснабдения имот, като отразените в приложеното към ИМ преписизвлечение от задължения по партида, отразяват ½ от цялата стойност на топлинната енергия, доставена до имота.

В петитумната част е отправено е искане съдът да постанови решение по предявените обективно кумулативно съединени искове, с което да признае за установено по отношение на С. Б. Р., че дължи на „Топлофикация – Плевен“АД сума за консумирана 2 топлинна енергия в имота, находящ се в ******** в размер от: Главница – 255.44 лв. за периода от 01.11.2018 г. – 31.03.2020 г., Мораторна лихва в размер от 47,81 лв. за периода от 04.01.2019 г. – 31.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното изплащане на вземането.

Претендирани са и направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК на ответника е изпратен препис от ИМ заедно с приложенията, като му е указана възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок,задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на такъв или неупражняването на права.

В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея ответникът е депозирал два писмени отговора, съответно с вх.№ 2361 от 18.03.2022 г. и вх.№ 2362 от 18.03.2022 г.

С молба вх.№3220/13.04.2022 г.ответникът С. Р. е заявил, че оттегля отговор на исковата молба с вх.№ 2362/18.03.2022 г. и с оглед доклада на съда по делото моли да бъде взет под внимание само отговор на исковата молба №1 с вх.№ 2361/18.03.2022 г. по делото.

С депозирания отговор №1 с вх.№2361/2022 г. ответникът е застъпил становище, че намира предявените искове за допустими. Заявява, че оспорва изцяло предявените обективно съединени установителни искове, като неоснователни. Оспорва по основание и по размер предявения иск за сумата от 255,44 лв – главница. Оспорва също по основание и размер и исковата претенция за сумата от 47,81 лв. – мораторна лихва за периода 04.01.2019 г. до 01.10.2021 г. Оспорва твърдението в ИМ, че ищецът е доставил и респ., че ответникът е потребил топлинна енергия за посочения в ИМ период. Твърди, че като ответник не е бил клиент и не е потребявал топлинна енергия, доставена от ищеца и ползвана в неговия имот.

Възразява, че в ИМ не става ясно за каква топлинна енергия е начислената стойност – дали такава, която е потребена и отчетена от индивидуални измерителни уреди в имота на ответника или такава отдадена от сградна инсталация. От своя страна твърди, че между ищеца „Топлофикация Плевен“ АД и ответника не е налице валиден договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на Закона за енергетиката. На следващо място, оспорва твърдението на ищеца в ИМ за това, че общите условия за продажба на топлинна енергия, установени с чл.150 от същия имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите“. Твърди, че в Закона за енергетиката и в частност в чл.149 и чл.150 от същия няма такава законова регулация. Заявява още, че оспорва извършеното от фирма за дялово разпределение разпределение на топлинна енергия по партидата на ответник, с абонатен номер на потребител № 1003469, за посочения ИМ период 01.11.2018 г. до 31.03.2020 г. Твърди, че стойността на претендираната от ищеца топлоенергия не е определена на базата на реален отчет на уредите, монтирани в абонатната 3 станция на жилищната сграда. Оспорва начина на изчисление на потребената топлинна енергия в жилището на ответника. Твърди, че монтираният в АС на процесната сграда топломер не отговаря на изискванията на Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на средствата за измерване. Твърди, че в процесния период „Топлофикация Плевен“ЕАД не е редуцирала показанията на общия водомер, монтиран в АС на процесната сграда, с технически и нормативно обоснован технологичен разход на топлинна енергия за абонатната станция, който следва да се приспадне от измереното показание на топломера и е за сметка на топлопреносното предприятие и счита, че това е довело до неправилно завишаване на начислените суми за топлинна енергия. Поддържа, че извършеното от обслужващата фирма за топлинно счетоводство дялово разпределение за процесната абонатна станция и сграда не отговаря на действащата законова уредба.Твърди, че дяловото разпределение се извършва без да са спазени изискванията на Стандарт БДС ЕN834. На последно място, твърди, че калкулирането на задълженията на ответника е в несъответствие с изискването на чл.13 от Директивата на ЕС относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяването на енергийни услуги (2006/32/ЕО), изискващо в сметките да се включва само реално потребеното отчетено количество енергия.

В заключение, моли съдът да отхвърли изцяло, като неоснователни и недоказани по размер, предявените от ищеца срещу С. Б. Р. установителни искове с правно основание чл.422 във вр. чл.415 от ГПК.

В насроченото открито с.з.ищецът –„Топлофикация Плевен” АД не изпраща представител.В писмена молба до съда заявява, че поддържа исковата молба и моли да бъдат уважени обективно кумулативно съединените искове, като основателни и доказани. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответниците.

Ответникът С. Б. Р. взема лично участие в процеса, като се явява с договорно упълномощен представител – адв. В. В. Моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Излага съображения, че в хода на производството ищецът не е представил доказателства относно качеството на собственик, ползвател или наемател за ответника. Посочва, че от тяхна страна са представени доказателства, от които е видно, че ответникът е собственик на ½ ид.част, но същият не е ползвател. Наред с това, изтъква, че от заключението на назначеното по делото вещо лице се установява, че направените изчисления за топлинна енергия не могат да бъдат категорични дали са точни и подадената ТЕ е потребена. Подробни съображения са изложени и в писмени бележки.

Съдът като съобрази становището на страните, събраните по делото писмени доказателства, както и заключението на реализираните и неоспорени съдебно-техническа и съдебно – икономическа експертизи, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр.д.№ 2047/2021 г. по описа на РС – Ловеч се установява, че въз основа на заявление от „Топлофикация - Плевен” АД е издадена Заповед № 1063 от 01.11.2021 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу С. Б. Р. за следните суми: главница в 4 размер на 255,44 лв. за периода от 01.11.2018 г. до 31.03.2020 г, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 11.10.2021 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 47,81 лв. за периода от 04.01.2019 г. до 01.10.2021 г., както за разноските по заповедното производство: 25,00 лв. – ддържавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

В едномесечен срок от връчване на заповедта за изпълнение длъжникът С. Б. Р. е подал писмено възражение вх.№ 8740/07.12.2021 г., с което е оспорил вземането.

По повод постъпилото възражение, с Разпореждане № 2459 от 08.12.2021 г. по ч.гр.д.№ 2047/2021 г. по описа на РС - Ловеч на заявителя е указана възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства, че искът е предявен.