Решение № 983 от 11.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 983 гр. София, 11.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДАЯНА К. ТОПАЛОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело № 20211110153456 по описа за 2021 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл. 203 от ЗВ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че ответникът претендира заплащане на сумата от 587,42 лв., представляваща цена на ВиК услуги по клиентски номер ******* за имот, находящ се в гр. София, ***, за която сума била издадена фактура № **********/19.04.2021 г. Твърди, че процесната сума е недължима, поради липса на облигационна връзка с ответника – ищецът не бил нито собственик, нито ползвател на процесния имот, поради което нямал и качеството на потребител , а жилището било единствено обитавано от него. На второ място, се сочи, че ответникът не бил доставил начисленото количество вода и същото не било измерено с технически годни средства за търговско измерване /СТИ/ като при отчитането на общия и индивидуалния водомер не били спазени съществени изисквания, регламентирани в Наредба № 4. Релевира възражение за изтекла давност за процесната сума. При тези твърдения иска да се установи, че не дължи на ответника чрез принудително изпълнение посочената по – горе сума. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът оспорва иска с твърдения, че ищецът е потребител на ВиК услуги, като в процесната фактура били начислени суми за потребената в имота вода, както и за припадащото се за имота общо потребление на вода, измерено от общия водомер. Посочва, че потреблението за процесния имот за периода 07.07.2020 г. – 03.04.2021 г., е по общия водомер – 3702 куб. м. вода, а по индивидуалните партиди – 200.959 куб. м. Разликата от 3501.041 куб. м. била пропорционално разпределена между седемте партиди, съобразно 1 индивидуалния разход на отделните имоти. Ответникът твърди, че съгласно извършена на 29.01.2021 г. проверка получената разлика се дължала на недобро състояние на вътрешната инсталация и течове по нея. ВиК операторът отговарял за поддръжката и ремонта на водопроводната мрежа от уличния водопровод до водомерния възел, но не и след него.

Съгласно Наредба № 4 отчетените количества по приходния водомер се разпределят между всички потребители пропорционално на отчетеното по индивидуалните водомери, като в разпределението се включват и всички загуби на вода в сградната или вътрешната водопроводна инсталация. Твърди, че СТИ е изправно и отговаря на нормативните изисквания. Потребеното количество вода било изчислено коректно както по данни на индивидуалния водомер, така и по данни на общия /приходния/ водомер. Счита възражението на ищеца за настъпила давност за неоснователно, тъй като се касае за потребена вода в периода 07.07.2020 г. – 03.04.2021 г. При тези доводи и възражения иска съдът да отхвърли предявения иск и присъди направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението на ищеца, че процесното вземане не е възникнало, тъй като между него и ответника не е съществувало договорно правоотношение и в евентуалност, че е недължимо поради погасяването по давност на правото на принудително изпълнение. Следователно, предвид спецификата на търсената защита, в доказателствена тежест на ответника е да докаже пълно и главно фактите, от които е възникнало процесното вземане, в конкретния случай договор за ВиК услуги, доставяни до имот на ответника на претендираната стойност, в евентуалност такива имащи за последица спиране и прекъсване на давността по отношение на оспореното вземане.

Договорното отношение възниква от качеството на ищеца на собственик или ползвател, с учредено право на ползване или право на строеж върху съответния имот, за който се предоставят ВиК услугите – аргумент от разпоредбата на §1, ал.1, т. 2, б.“а“ от ЗРВКУ. По делото ответникът не е ангажирал нито едно доказателство, установяващо факт, от който да се направи извод, че през процесния период ищецът е носител на някое от посочените по – горе вещни права върху процесния недвижим имот, поради което в приложение на правилата на доказателствената тежест съдът приема, че между страните не е възникнало облигационно отношение с източник договор за предоставяне на услуги за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, поради което и ищецът не е длъжник на предявеното вземане за цена на тези услуги.

Предвид изложеното предявеният отрицателен установителен иск е основателен.

Относно разноските в производството:

При този изход на спора ответникът дължи да репарира направените от ищеца 2 разноски за производството в размер на 50 лв. за държавна такса и на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. на адв.Б. адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.

При тези мотиви Софийски районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ПЛ. К. К., ЕГН: **********, със съдебен адрес – гр. София, ********* срещу „Софийска вода” АД, ЕИК 130175000, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к.Младост 4, Бизнес парк № 1, бл.2А иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.203 от ЗВ, вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД , че ищецът не дължи сумата от 587,42 лв., представляваща цена на ВиК услуги по клиентски номер ******* за имот, находящ се в гр. София, ***, за която сума е издадена фактура № **********/19.04.2021 г.

ОСЪЖДА “Софийска вода” АД, ЕИК 130175000, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к.Младост 4, Бизнес парк № 1, бл.2А да заплати на ПЛ. К. К., ЕГН: **********, със съдебен адрес – гр. София, ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 50 лв. - разноски за производството за държавна такса.

ОСЪЖДА “Софийска вода” АД, ЕИК 130175000, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к.Младост 4, Бизнес парк № 1, бл.2А да заплати на адвокат К.И.

Б., ЕГН: **********, с адрес – гр. София, ********* на основание чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗАдв., сумата от 360 лв. – възнаграждение за процесуално представителство.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3