Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 115 от 21.06.2023, Районен съд - Сливница

Съд
Районен съд - Сливница
Дело
Гражданско дело 417/2021
Вид
Решение № 115
Подписан
21.06.2023
В сила
06.02.2024
Състав
Мариана Митева Маркова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 19 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 34, ал. 1 · Закон за платежните услуги и платежните системи

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Сливница, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана М. Маркова при участието на секретаря Галина Д. В. като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Гражданско дело № 20211890100417 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.55, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД от „П.“ АД, с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление в гр.

София, бул. „Джеймс Баучер“ № 76А, представлявано от изпълнителния директор А.М. чрез адв. М. от САК срещу Е. И. В., ЕГН **********, с адрес в гр. Б. ж.к. „............., с който ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че съществува вземането му за сумата от 2 929,98 лЕ. (съобразно допуснатото в о.с.з. на 14.12.2022 г. изменение на иска), получена от ответницата без основание вследствие извършена от нея неправомерна платежна операция без наличен съответстващ баланс по сметката й, ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че извършва дейност по издаване и разпространение на електронни пари и по предоставяне на платежни услуги по чл. 4, т.1, т.3, т.4, б.“б“, т.5 и т.6 от ЗПУПС, за което притежава лиценз, издаден от УС на БНБ с решение № 44 от 11.04.2016 г. и е вписано в Регистъра по чл. 19 от ЗПУПС. Отразено е, че БНБ осъществява надзор върху дейността му. Посочено е в исковата молба, че чрез мобилното приложение А1 Wallet (разработено, поддържано и експлоатирано от „А1 България“ ЕАД) ищцовото дружеството предлага платежни и свързани с тях услуги, сред които идентификация (KYC) и регистрация на физически лица като клиенти; издаване на електронни пари, водене на сметки за електронни пари в лЕ. с индивидуален IBAN за извършване на входящи и изходящи разплащания в BGN и EUR, разпространение и обратно изкупуване на електронни пари; издаване на физическа и виртуална платежни карти с интегрална схема - чип с логото на MasterCard и възможности за управлението им чрез приложението А1 Wallet; извършване на 1 плащания, посредством дигигализиране на платежна карта чрез Mastercard MDES (Master Card Digital Enablement Service) на мобилно устройство с оперативна система Android и чрез Apple Pay на мобилно устройство с оперативна система iOS; откриване и управление на платежни сметки в BGN, различни от платежни сметки за електронни пари, с индивидуален IBAN, за извършване на входящи и изходящи разплащания в BGN и EUR; незабавни Р2Р плащания; входящи и изходящи кредитни преводи към платежна сметка с IBAN в лЕ. или евро; зареждане на средства със свързана карта; процесване на трансакции в различни валути и други.

Използването на платежните и свързаните с тях услуги, предоставяни чрез мобилното приложение А1 Wallet се извършва чрез инсталирането и активирането на приложението на собствено мобилно устройство от страна на потребителя, който по този начин се съгласява да спазва и приема Общите условия за ползване на електронния портфейл, публикувани на интернет страницата на „А1 България“ ЕАД. Съгласието с Общите условия се дава по електронен път чрез електронно изявление от страна на потребителя, а инсталирането и активирането на Al Wallet по реда, посочен в приложението, има значението на електронен подпис по смисъла на ЗЕДЕУУ.

Твърди се в исковата молба, че на 12.02.2020 г. чрез мобилното приложение Al Wallet, ответницата е открила на свое име сметка при ищцовото дружество с индивидиуален IBAN, като се е съгласила и е приела Общите условия за ползване на електронен портфейл и последващото им изменение от 23.12.2020 г. Ищецът заявява, че на 09.09.2020 г., ответницата е извършила трансакция на стойност 2 989,66 лЕ. (от които се претендират 2929,98 лЕ.), с която е закупила крипто валута от „ГЛОБАЛ ЕКСЧЕЙНДЖ“ ООД, без да е наличен съответстващ на трансакцията баланс по сметката й. Поради технически проблем в платежната система на ищцовото дружество, неправомерната трансакция, осъществена от ответницата е била оторизирана, без по сметката на последната да са били налични наредените парични средства. Ишецът счита, че ответницата е знаела, че посочената сума не е налична по сметката й, поради което умишлено извършената от нея трансакция е неправомерна и следва да бъде ангажирана отговорността й съобразно Раздел XII, т.4 от Общите условия за ползване на електронен портфейл А1 Wallet.

След като ищцовото дружество е установило техническата грешка и извършването на неправомерна трансакция, отправило покана чрез електронната поща на ответницата, а впоследствие и чрез нотариална покана да възстанови получената без правно основание сума. Тъй като това не било сторено, ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, въз основа на което била издадена заповед № 207/14.04.2021 г. по ч. гр. д. № 197/2021 г. по описа на РС – гр. Сливница. Тъй като в законоустановения срок длъжникът депозирал възражение, това поражда правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на иска за установяване на вземането за процесната сума. Претендира разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от получаване на исковата молба ответникът е депозирал писмен отговор, в който заявява, че оспорва предявения иск. Заявява, че 2 електронният портфейл е предплатена услуга, която няма как да извърши плащане при липса на електронни пари в нея. Посочва, че според общите условия на „П.“ АД „електронни пари“ са предоставени парични средства, които се съхраняват в електронна форма. Оспорва изложените в исковата молба твърдения за едновременно наличие на технически проблем в платежната система на ищцовото дружество и умишлено извършена от нейна страна неправомерна трансакция. Счита, че техническата грешка в софтуера на ищеца не фигурира като понятие сред изброените в общите условия неправомерни трансакции каквито са продажба тип „пирамида“; покупка на незаконни или фалшифицирани предмети; пране на пари, финансова пропаганда, тероризъм и порнография, а линкът за допълнителни категории забранени транзакции е нЕ.лиден.

Ответницата поддържа, че е изключен умисъл в действията й, защото когато е установила, че няма достъп до акаунта си е потърсила съдействието на сътрудник чрез чат приложението на А1 Wallet, тъй като е служител на А1 и трябва да продава услугата на „П.“ АД. Посочва, че на подадено от нейна страна запитване е получила становище от ищеца чрез имейл на служебната й поща, в което се съдържат обвинения в измама. Изтъква, че извършените на 09.09.2020 г.- трансакции по сметката са след постъпил банков превод в личния й електронен портфейл. Изложено е в писмения отговор, че претендираната от ищеца сума не отговаря на действителната, тъй като по сметката има извършени депозити. При тези съображения ответницата моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

От материалите по ч.гр.д. № 197/2021 г. по описа на РС-Сливница се установява, че по заявление на ишеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 207/14.04.2021 г. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът е депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение. В изпълнение на дадените от съда указания по чл. 415, ал.1 ГПК ищецът е предявил иск за установяваване на вземането си.

Не е спорно между страните, а и от представената извадка от регистъра на лицензираните дружества за електронни пари в Р България се установява, че ищцовото дружество извършва дейност по издаване и разпространение на електронни пари и по предоставяне на платежни услуги чрез свои представители (сред които „А 1 България“ ЕАД, „Файър“АД и „Глобал Ексчейъндж“ ОЮ), за което притежава лиценз, издаден от УС на БНБ с решение № 44 от 11.04.2016 г. и е вписано в Регистъра по чл. 19 от ЗПУПС.

По делото са представени общи условия за ползване на електронен портфейл „А1 Wallet“, в които подробно са описани платежните и неплатежните услуги, използвани през приложението чрез поддържаната от „П.“ АД он-лайн система за издаване на електронни пари, както и стъпките за регистриране на потребителите. От представените логове с информация за прием/отказ на Общи условия е видно, че за ответницата като потребител е отразен статус „приел“ Общите условия.

От представената справка с финансови трансакции по сметка в „А1 Wallet“ е видно, че на 3

09.09.2020 г. потребителят Е. В. е извършила трансакция на стойност 2989,66 лЕ., с която е закупила крипто валута от „Глобал Ексчейндж“ ООД

Според заключението на съдебната компютърно-техническа експертиза отв. В. е направила регистрация в „А1 Wallet“ на 01.02.2020 г. Профилът й е верифициран на 09.09.2020 г. Всеки потребител, който успешно е преминал стъпките на регистрация, получава персонален акаунт, който достъпва с уникално потребителско име и парола. За да стигне до последната стъпка – зареждане на сметката, потребителят на системата задължително трябва да е приел общите условия с натискането на бутон „Приемам общите условия“. Щом в системата съществува акаунт на отв. В., то чрез натискането на този бутон тя е приела общите условия, каквито са били към момента на регистрацията й – 01.02.2020 г.

За да се извършват разплащания чрез системата, потребителят трябва да „зареди“ средства в акаунта си, като това става с регистрация на активна банкова карта. В случая са регистрирани две карти VISA, съответно на 12.02.2020 г. и на 09.09.2020 г. Потребителят получава нов IBAN в системата, като през този I B A N (в случая с номер BG98PATС40021100246848) впоследствие стават всички разплащания.

В административната система на „П.“ е запазен log файл за всеки потребител, в който се записва всяко действие, извършено от потребителя с дата, час и вид действие. Според заключението през приложение „А1 Wallet“ са били извършвани трансакции, които са отразени в системата на „П.“. Системата на „П.“ е отразила захранването на сметка с IBAN BG98PATС40021100246848 с 2999,32 лЕ. на 09.09.2020 г. в 22:21:10 ч., така че в тази сметка се натрупва наличен положителен баланс. За да може да оперира с „А1 Wallet“, според данните в системата на „П.“, трансакциите по прехвърляне на средства от регистрираната от потребителя карта VISA към сметка с IBAN BG98PAT С40021100246848 е дала грешка „Недостатъчна наличност“, което означава, че в картата, от която е направен опит да се извърши трансакцията, не е имало достатъчно пари, за да се захрани сметката с IBAN BG98PATС40021100246848. Към процесния период потребителите на системата „А1 Wallet“ на „П.“ са можели да захранват виртуалните си портфейли, въпреки че в регистрираните от тях карти не е имало достатъчна наличност и съответно са могли да извършат виртуални покупки с тази „несъществуваща сума“ в трети обекти. В случая банката на картодържателя е отказала трансакцията, но софтуерът не е изчакал достатъчно дълго резултата от последната и е изпълнил нареждането на потребителя да се захрани виртуалният му портфейл с посочената сума. Вероятната причина е бъг (недостатък в софтуера) в системата.

На практика системата открива грешката си минути или часове по-късно и при следващото обхождане на масивите регистрира отрицателен баланс по виртуалния портфейл. Така в крайна сметка на 09.09.2020 г. потребителят Е. В. е успяла да „захрани“ виртуалния си портфейл с несъществуващи налични парични средства. Веднъж направила „захранване“ на портфейла, в продължение на определен период от време, е било възможно да борави с тези средства в други обекти, т.е. било е възможно да се похарчат тези пари. Платежната система на „П.“ АД няма как да генерира действия вътре в самата себе си. За да бъде осъществено каквото и да е действие (трансакция) е необходимо потребител да натиска съответните 4 бутони, следвайки необходимите стъпки.

Съдът не обсъжда останалите представени писмени доказателства като неотносими към спорния предмет.