Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 34784 от 24.09.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 10277/2026
Вид
Определение № 34784
Подписан
24.09.2026
В сила
24.09.2026
Състав
Виктория Марианова Станиславова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34784 гр. София, 24.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20261110110277 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на М. Л. И., чрез адвокат Ж. Ж., срещу „С.-к.“ АД.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „С.-к.“ АД, чрез адвокат Х. М. (с пълномощно, приложено към ОИМ).

На основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.11.2026 г. от 13:30 часа, за която дата да се призоват страните.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 30,90 евро – сбор от платени при начална липса на основание суми по 11 броя недействителни договори за потребителски кредити, както следва: Договор за потребителски кредит № . от 14.03.2022 г., Договор за потребителски кредит № . от 16.04.2022 г., Договор за потребителски кредит № . от 19.05.2022 г., Договор за потребителски кредит № . от 19.06.2022 г., Договор за потребителски кредит № . от 23.09.2022 г., Договор за потребителски кредит № . от 24.09.2022 г., Договор за потребителски кредит № . от 25.11.2022 г., Договор за потребителски кредит № . от 27.11.2022 г., Договор за потребителски кредит № . от 29.11.2022 г., Договор за потребителски кредит № . от 01.12.2022 г., Договор за потребителски кредит № . от 12.01.2023 г., ведно със законната лихва от завеждане на делото – 16.04.2026 г., до окончателното плащане.

В исковата молба се навеждат фактически твърдения, че между страните са сключени следните 11 броя договори за потребителски кредити: 1./ Договор за потребителски кредит № . от 14.03.2022 г., с главница в размер на 400 лв., 2./ Договор за потребителски кредит № . от 16.04.2022 г., с главница в размер на 600 лв., 3./ Договор за потребителски кредит № . от 19.05.2022 г., с главница в размер на 500 лв., 4./ Договор за потребителски кредит № . от 19.06.2022 г., с главница в размер на 2000 лв., 5./ Договор за потребителски кредит № . от 23.09.2022 г., с главница в размер на 250 лв., 6./ Договор за потребителски кредит № . от 24.09.2022 г., с главница в размер на 1 000 лв., 7./Договор за потребителски кредит № . от 1

25.11.2022 г., с главница в размер на 250 лв. 8./ Договор за потребителски кредит № . от 27.11.2022 г., с главница в размер на 250 лв., 9./ Договор за потребителски кредит № . от 29.11.2022 г., с главница в размер на 250 лв., 10./ Договор за потребителски кредит № . от 01.12.2022 г., с главница в размер на 950 лв., 11./ Договор за потребителски кредит № . от 12.01.2023 г., с главница в размер на 2 000 лв. По силата на тези договори ответното дружество е предоставило на ищеца парични заеми в размерите, описани по-горе, които суми ищецът се е задължил да върне, ведно с възнаградителни лихви, при посочен в договорите годишен процент на разходите („ГПР“) в размер, вариращ между 0% и 42.95 %.

Въз основа на сключените договори за кредит ищецът бил извършил 12 плащания в полза на ответното дружество в периода 15.03.2022 г. – 12.01.2023 г. в общ размер на 6 747,35 лева и едно плащане в размер на 250 €, извършено на 16.04.2026 г., при общ размер на усвоените главници 7 175,88 лв. Ищецът твърди, че във всеки от сключените договори за кредит – в чл.

19 или чл. 17 от тях, било посочено, че страните могат да договорят обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция в полза на кредитора, като независимо от предоставеното обезпечение, същото следва да отговаря на условията, посочени в общите условия на кредитора, и да бъде одобрено от него. В клаузата на чл. 29 или чл. 27 от договорите неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение било санкционирано с неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Извън посочената неустойка за непредоставяне на обезпечение на кредитора, в чл. 30 от договорите за кредит била предвидена и допълнителна неустойка, дължима „при неизпълнение на което и да е договорно задължение“, в размер на 1 % от размера на просрочената сума на ден, която се дължи независимо от дължимостта на другите неустойки по договорите за кредит. Ищецът твърди, че кредиторът му е поставил като условие за сключване на договорите за кредит обезпечаването им чрез предоставяне на обезпечение под формата на осигуряване на поръчител или банкова гаранция, които следва да бъдат предварително одобрени от кредитора. В този смисъл поддържа, че уговорената в договорите неустойка за непредоставяне на обезпечение представлява по същество скрито сигурно възнаграждение за кредитора, разходите във връзка с която не са включени в ГПР по кредитите, поради което е налице хипотеза на неправилно изчисляване на ГПР, което съставлява основание за нищожност на договорите по чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. С оглед на тяхната нищожност, част от извършените по тях плащания от ищеца в размер на 30,90 евро се явяват платени при начална липса на основание, поради което се моли за тяхното присъждане.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът изразява становище за неоснователност на предявения иск.

Признава се факта, че между страните са сключени посочените в исковата молба 11 броя договори за кредит с очертаното от ищеца съдържание, както и че в погашение на задължения по тях ищецът е заплатил на ответното дружество сумата в размер на процесната сума, съставляваща сума над стойността на усвоените главници. Развива подробни съображения, че договорите за кредит от разстояние са сключени при спазване на всички законови изисквания, като не са налице наведените от ищеца основания за нищожност на договорите и в частност – на процесната неустоечна клауза. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

По разпределението на доказателствената тежест между страните:

УКАЗВА на ищеца, че е в негова доказателствена тежест да докаже при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: че е заплатил на ответника суми, надвишаващи размера на усвоените главници по посочените в исковата молба 11 броя договори за кредит, в претендирания размер.

УКАЗВА на ответника, че е в негова доказателствена тежест да докаже наличието на валидно правно основание за получаване на платените от ищеца искови суми – наличието на 2 действителни договори за потребителски кредит, въз основа на които са извършени начисления на процесните стойности.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ в срок до насроченото съдебно заседание да изразят становище относно наличието/липсата на неравноправни клаузи в процесния договор.

ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1./ че между „С.-К.“ АД – като кредитор, и М. Л. И. – като кредитополучател, са сключени 11 броя договори за потребителски кредити: 1./ Договор за потребителски кредит № . от 14.03.2022 г., с главница в размер на 400 лв., 2./ Договор за потребителски кредит № . от 16.04.2022 г., с главница в размер на 600 лв., 3./ Договор за потребителски кредит № . от 19.05.2022 г., с главница в размер на 500 лв., 4./ Договор за потребителски кредит № . от 19.06.2022 г., с главница в размер на 2000 лв., 5./ Договор за потребителски кредит № . от 23.09.2022 г., с главница в размер на 250 лв., 6./ Договор за потребителски кредит № . от 24.09.2022 г., с главница в размер на 1 000 лв., 7./Договор за потребителски кредит № . от 25.11.2022 г., с главница в размер на 250 лв. 8./ Договор за потребителски кредит № . от 27.11.2022 г., с главница в размер на 250 лв., 9./ Договор за потребителски кредит № . от 29.11.2022 г., с главница в размер на 250 лв., 10./ Договор за потребителски кредит № . от 01.12.2022 г., с главница в размер на 950 лв., 11./ Договор за потребителски кредит № . от 12.01.2023 г., с главница в размер на 2 000 лв.; 2./ че кредитополучателят е усвоил главниците по изброените 11 договора за кредит; 3./ че в погашение на задълженията по договорите за кредит ищецът е заплатил на ответника сумата в размер на 30,90 евро, надхвърляща стойността на усвоените по 11-те броя договори за кредит главници; 4./ при изчисляване на ГПР по договорите за кредит не е включена уговорената в чл. 27/29 неустойка за непредоставяне на обезпечение.

По доказателствата:

ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3