Решение № 11212 от 15.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11212 гр. София, 15.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20221110119058 по описа за 2022 година

„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е предявило срещу „УНИТЕХКОМ“ ЕООД установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 82,92 лева – главница за ползвана топлинна енергия за имот с аб. № 15258 за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 13.01.2022 г. до окончателното погасяване, 11,40 лева – обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за периода от 31.12.2019г. до 06.01.2022 г., 21,10 лева – главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 31.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 13.01.2022 г. до окончателното погасяване, 4,53 лева – обезщетение за забава върху вземането за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 06.01.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1617/2022 г. по описа на СРС, 88 състав. Претендира разноски по исково и заповедно производство.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди, но между страните не е сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Въпреки това през процесния период ответникът е потребявал енергия в имота, поради което се е обогатил неоснователно, а ищецът се е обеднил със стойността й. Ето защо ответникът следва да плати цената на доставеното количество енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и таксата за дялово разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответното дружество, с който се оспорва наличието на осъществен фактически състав на чл.59, ал.1 от ЗЗД. Посочва, се, че между страните е сключен договор №2474/02.12.2004г. за доставка на ТЕ за стопанска дейност, като от него били възникнали валидни облигационни отношения. Оспорва се твърдението, че потребената ТЕ е начислявана по действителен разход на уредите за дялово 1 разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Посочва се, че в имота не се ползва отдадена ТЕ от отоплителни тела и ТЕ за БГВ. В процесния обект не се потребявала ТЕ и не се ползвала БГВ. Липсвала реално потребена топлинна енергия. Моли за отхвърляне на претенциите. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Бруната“ ООД е конституирано по делото с определение от 04.07.2022 г.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД:

За да е основателен иска за главница, в тежест на ищеца е да установи обедняването си – количеството и цената на доставената през исковия период топлинна енергия и услуга дялово разпределение, обогатяването на ответника – че последният е консумирал тази енергия и използвал услугата за дялово разпределение, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че енергията и дяловото разпределение са доставяни до имот на ответника при липса на валидно основание за имуществено разместване в отношенията между страните.

В тежест на ответната страна е да докаже погасяване на възникналите в нейна тежест задължения, както и че между страните е налице договорно правоотношение по повод предоставянето на топлинна енергия.

Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на „Бруната“ ООД.

Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност. Съгласно § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ „потребител на енергия или природен газ за стопански нужди“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет.

Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо между страните да се сключи писмен договор. В този смисъл е и чл. 1, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, който предвижда, че продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач.

Основният спорен въпрос по делото е дали е налице сключен писмен договор за доставката на топлинна енергия за процесния имот, находящ се на адрес: гр. София, ПЛ.

ПЕТКО Р.СЛАВЕЙКОВ 7Б, МЕЦАНИН, КАНТОРА № 14, аб. № 15258. С отговора на исковата молба е представен договор № 2676-Т368421 от 25.10.2004 г., с който е сключен безсрочен договор между страните за доставка на ТЕ на имот, находящ се в гр. София, ПЛ.

2

ПЕТКО Р.СЛАВЕЙКОВ 7Б, аб. № 368421, код на платеца 000372. Ищецът с исковата молба е представил писмени документи, които не са оспорени с отговора на исковата молба.

В приложено писмо до ответника от 02.10.2019 г. /л. 19/ е посочено, че ответникът притежава два отделни обекта на адрес гр. София, пл. Славейков № 7 – единият е с аб. № 15258 /кантора № 14/, а другият – с аб. № 368421 /магазин/. Същата информация се потвърждава и от вещото лице по СТЕ, което сочи, че за процесния адрес гр. София, пл.

Славейков № 7 при ищеца са заведени повече от един абонатни номера за ответника.

Очевидно, че в случая се претендират суми за доставена ТЕ и дялово разпределение на имот с аб. № 15258 /кантора № 14/, а договорът касае друг имот, собственост на ответника магазин с аб. № 368421. Възражението на ответника за наличието на договорно правоотношение между страните е неоснователно. Представеният договор касае договорни отношения между страните за друг обект на адрес гр. София, пл. Славейков № 7, магазин с аб. № 368421. В тази насока и останалите доказателства представени от ответника. В диспозитИ. на решението по гр. д. № 23600/2018 г. на СРС изрично е посочено, че предметът на спора касае имот в гр. София, пл. П. Р. Славейков № 7Б, партер, магазин, Т368421, т. е. решение е неотносимо към настоящия спор. Същото се отнася и до решението по гр. д. № 38670/2020 г. по описа на СРС. Въпреки че в него не е посочено за кой топлоснабден имот се отнася, съдът след служебна справка по заповедното ч. гр. д. № 21052/2020 г. на СРС установи, че и това решението касае отношенията между страните относно другия имот /ГР. СОФИЯ, ПЛ. ПЕТКО Р. СЛАВЕЙКОВ №7Б, ПАРТЕР, МАГАЗИН, аб. № 368421/, а не относно процесния. Още повече, от представения по делото договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт /л. 16-17/ се установява, че „УНИТЕХКОМ“ ЕООД е придобило правото на собственост върху кантора № 14 на адрес гр. София, пл. П. Р. Славейков № 7Б на дата 17.11.2004 г., а представения по делото договор за продажба на ТЕ за имот с друг аб. номер /368421/ е сключен преди датата на сделката – 25.10.2004 г. Съобразно изложеното по делото не се установява наличието на сключен договор за доставка на ТЕ за процесния имот с аб. № 15258 и код на платеца № 1063127 между страните.

Оттук и претенцията на ищеца може да се основе единствено на извъндоговорно основание /по арг. от чл. 59, ал. 2 ЗЗД/, в случай че са налице посочените по-горе предпоставки от фактическия състав на неоснователното обогатяване. Обстоятелството, че именно „УНИТЕХКОМ“ ЕООД през исковия период е собственик на топлоснабдения имот /което се установява и от посочения по-горе договор за покупко-продажба/ и, че в това си качество именно той е ползвал същия през процесния период, не се оспорва в отговора на исковата молба. Същевременно от страна на ответника не се излагат твърдения топлоснабдения имот да се ползва за битови, а не за стопански нужди.

Ето защо, при съвкупната преценка на доказателствата по делото се налага извод, че ответникът в качеството си на търговец с оглед ползването на стопански обект, е ползвал топлинна енергия за стопански нужди /небитови нужди/ по смисъла на цитираните разпоредби.

Процесният недвижим имот се намира в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, което се установява от приетите писмени доказателства, представени от ищеца.

Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне се установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно и компетентно изготвено в съответствие със събраните по делото писмени доказателства, включително в съответствие с представените индивидуални сметки за дялово разпределение за имота през процесния период. Установява се, че от отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители. В имота 3 през процесния период е начислена ТЕ единствено за отопление отдадена от сградна инсталация, която е била изчислена на база пълна отопляема кубатура, съгласно акт за разпределение на кубатурата на сградата. Общият топломер в абонатната станция с фабричен № 4015676 е бил с изтекъл срок на годност за периода 11.2019 г. – 07.2020 г. От ТР Земляне не са предоставили на вещото лице свидетелство за метрологична проверка на топломера. Същият е сменен с нов топломер м. 07.2020 г. вместо през м.07.2019 г. Съгласно чл. 5 ЗИ за осигуряване точност и достоверност на техническите средства, използвани за нуждите на търговски плащания, се извършва метрологичен контрол – първоначален и последващ. Според нормата на чл. 44, т. 1 ЗИ се забранява използването на средства за търговско измерване, чиято годност не е установена и надлежно удостоверена. Законът не установява предположение в полза на топлоснабдителното дружество в тази насока, поради което ищецът е длъжен да докаже годността на измервателното средство. Ответникът е оспорил размера на начислените суми. Непроведеното пълно и главно доказване от страна на ищеца за годността на топломера в абонатната станция за периода м. 11.2019 г. – м.07.2020 г. г., води до неблагоприятни последици за ищеца. Не се установява по делото, че за периода м. 11.2019 г. – м.07.2020 г. г. общият топломер в сградата, в която се намира процесният имот е бил редовен, а отчетената от него топлинна енергия има отношение към множителите във формулите по Методиката за дялово разпределение на ТЕ за сгради – етажна собственост. Нередовността на топломера, липсата на данни за последваща проверка съобразно ЗИ преди замяната на топломера, води до невъзможност за преценка дали същият е бил годен или не, поради което и не се доказва дължимостта на отчитаните суми за периода след изтичане срока на годност на топломера.