Решение № 1414 от 17.11.2023, Районен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1414 гр. Велико Търново, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20234110101404 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен положителен установителен иск за установяване съществуване на вземане на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.

Правното основание на предявения иск е чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл 38 ал.2 вр. чл.50 и чл.51 от ЗУЕС.

Ищецът основава исковата си претенция на твърдения, че ответникът е собственик на апартамент в сградата на етажна собственост /ЕС/. Твърди се, че с решение на Общо събрание на етажната собственост от 05.07.2021 е определена месечна такса за управление и поддръжка на общите части в сградата, както следва: 6лв. за домоуправител/касиер; 1,70лв. за ток асансьор, 3лв. такса за асансьор,0,20лв. а общ ток, 1,00лв. Сочи се, че таксите се определят на брой собственици за съответния самостоятелен обект. Твърди, че общият размер на задължението на ответника към ЕС възлиза на 268,25лв., които представляват общият размер на задълженията за управление и поддържане на общите части и за фонд „Ремонт за обновление“ за периода от м.август 2021г. до м.март 2023г. Сочи се, че ответникът не е заплащал дължимите такси, поради което ищецът заявява, че за горните суми се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 948/2023 г. по описа на ВТРС, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.

Предвид изложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът му дължи сумата в размер на 268,25 лв., за която има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 948/2023 г.

1 по описа на ВТРС, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, подаден от особения представител на ответника, който оспорва иска по съображения изложени в отговора. Твърди, че ответникът не е присъствал на Общите събрания на ЕС, когато са взети решенията за таксите, като счита, че същият не е бил надлежно уведомен за тях. Счита, че размера на таксите не е определен правилно. Заявява, че след като ответникът най-вероятно не живее на адреса, то той не дължи заплащане на ежемесечните разходи за управление и поддържане на общите части. Отправя искане на отхвърляне на иска.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от справка от Служба по вписванията ответникът притежава право на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ апартамент *****

С Решение №3 по Протокол №1/05.07.2021г. Общото събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост на горепосочения адрес са определели месечните такси за управление и поддръжка на общите части в сградата, както следва: 6лв. за домоуправител и касиер, 1.70лв. за ток асансьор; 3лв. за такса асансьор, 0.20лв. за общ ток; 1 лв. за почистване на човек. Общото събрание е определило и по 2лв. на процент идеални части за фонд „Ремонт и обновление“ в продължение на 6 месеца, а след това по 1лв. на процент идеални части.

С Решение №4 по Протокол №1/24.11.2022г. на Общо събрание на етажните собственици, се запазва размера на досегашните такси за управление и поддържане на общите части в сградата.

Видно от представената по делото справка за задължения по апартаменти, задълженията за такси на ответника възлизат, както следва: за месец август 2021г.-17,86лв.; за м.септември 2021г.-17,86лв.; за м.октомври 2021г.-17,86лв.; за м.ноември 2021г.-17,86лв.; за м.декември 2021г.-17,86лв.; за м.януари 2022г.-11,93 лв., за м.февруари 2022г.-11,93лв.,за месец март 2022г.-11,93лв., за м.април 2022г.-11,93лв., за м.май 2022г.-11,93лв.,за м юни 2022г.-11,93лв.; за м юли 2022г.-11,93лв.; за м.август 2022г.-11,93лв.; за м.септември 2022г.11,93лв., за м.октомври 2022г.-11,93лв.; за м.ноември 2022г.-11,93лв., за м.декември 2022г.11,93лв.; за м.януари 2023г.-11,93лв.,; за м.февруари 2023г.-11,93лв. и за м.март 2023г.11,93лв. Видно от справката общото задължение за процесните месеци и апартаменти възлиза на 268,25лв.

По делото са представени покани за свиквани общо събрание за 05.07.2021г, общо събрание за 24.11.2022г., както и протоколи за поставянето на поканите на информационното табло на сградата ЕС.

На 30.03.2023г. ЕС на адрес*****депозира във Великотърновски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против Ю. И. Е.. Въз 2 основа на заявлението на ЕС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 31.03.2023г. по ч.г.гр.д.№948/2023г. на ВТРС за заплащане на сумата от 268.25 лева, представляваща сбор от суми за управление и поддържане на общи части в Етажна собственост и за фонд „Ремонт за обновление“, в едно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на депозиране на заявлението – 30.03.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 425 лева - направени по делото разноски – 25 лева заплатена държавна такса и 400 лева адвокатско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. В едномесечния срок от съобщаването заявителят е предявил настоящия положителен установителен иск.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният положителен установителен иск с правно основание 422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл 38 ал.2 вр. чл.50 и чл.51 от ЗУЕС е допустим.

Разгледан по същество, съдът намира предявения иск за основателен по следните съображения:

Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

От събраните по делото доказателства се установи, че ответника има качеството на етажен собственик за процесния период доколкото притежава право на собственост върху самостоятелен обект в сградата-апартамент №6. Съгласно чл.6 ал.1 т.8 т.9 и т.10 от ЗУЕС ответникът като собственик на обекти в ЕС е длъжен да изпълнява решенията на органите на ЕС, да заплаща разходите по управлението и поддържането на общите части на сградата, както и вноските за Фонд „ремонт и обновяване”. Безспорно се установи, че с решения на ОС на ЕС от 05.07.2021г и 24.11.2022г е прието да се събират от етажните собственици средства за покриване на разходи по общите части в ЕС и средства за фонд „ремонт и обновяване”, като в решението от 05.07.2021г е посочен размера на всеки компонент от вноската. По отношение на разходите за управление и поддържане на общите части на сградата, компетентно да определи размера на вноските за покриване на разходите съгласно чл.11 ал.1 т.5 от ЗУЕС е ОС на ЕС, като следва да се отбележи, че тези разходи се понасят не само от собствениците, но и от ползвателите и обитателите на обектите в ЕС.

Направеното от ответната страна оспорване на процедурата по провеждане на общото събрание на ЕС не подлежи на разглеждане в настоящото производство, тъй като в чл.16 ал.9 от ЗУЕС е предвиден специален ред за оспорване на реда по провеждане на ОС на ЕС. В чл.40 от ЗУЕС е визирана възможност за всеки собственик да иска отмяна на 3 незаконосъобразно решение на ОС на ЕС в тридесет дневен срок от оповестяване на решението по реда на чл.16 ал.7 от ЗУЕС. По делото се установи, че протоколите от проведените ОС на 05.07.2021г и ОС на 24.11.2022г са оповестени по надлежен ред и от ответната страна не са направени изявления или ангажирани доказателства да е обжалвал решенията на ОС на ЕС в предвидения от закона преклузивен срок, поради което, след като няма данни тези решения да са били оспорени по съдебен ред, съдът приема, че същите са влезли в сила и са задължителни за етажните собственици. С оглед взетите решения на ОС и представената справка съдът приема, че ответникът е следвало да заплати на ЕС разходи за управление и поддържане на общите части на сградата и за Фонд „ремонт и обновяване”, в общ размер 268,25 лв. за периода м.08.2021 г. до м.03.2023г.

В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил горепосочените суми на ЕС. От ответната страна не са ангажирани доказателства и наведени твърдения за заплащане на процесните суми за месечни такси за управление и поддръжка на общи части на вход на сграда в режим на етажна собственост и разходи за фонд „Ремонт и обновяване“ на общи части на етажната собственост с адрес гр.******поради което съдът приема, че сумата е дължима от ответника и иска за главница в размер на 268,25лв. следва да се уважи като основателен и доказан.

С оглед основателност на иска за главница, основателна е и претенцията за лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/30.03.2023г./ до окончателното изплащане.

Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото производство съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и за разноските в заповедното производство. На основание чл.78 ал.1 от ГПК, с оглед изхода на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски в размер на 425лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното производство, както и разноските в исковото производство, а именно: сумата 25лв. да държавна такса, сумата 400лв. за адвокатско възнаграждение и сумата 200лв. за възнаграждение за особен представител.

Ответникът не е претендирал присъждане на разноски произнасяне в тази насока. и съдът не дължи

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ю. И. Е., ЕГН **********, с адрес *****, дължи на ***** сумата от 268.25 лв./двеста шестдесет и осем лева и двадесет пет стотинки/, представляваща сбор от суми за управление и поддържане на общи части в Етажна собственост и за фонд „Ремонт за обновление“ за периода м.08.2021г.- 4 м.03.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението/30.03.2023г./ до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 31.03.2023г. по ч.гр.д.№948/2023г. на ВТРС.

ОСЪЖДА Ю. И. Е., ЕГН **********, с адрес **** да заплати на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ с адрес ***** сумата от общо 1050 лв. /хиляда и петдесет лева/, представляваща направени от ищеца разноски в заповедното производство по частно гр.дело 948/2023г по описа на ВТРС и в настоящото исково производство.

Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението, заверен препис от него да се приложи по ч.гр.д.

№948/2023г. на ВТРС.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5