Определение № 447 от 26.03.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 447 гр. Плевен, 26.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. Д.А-КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500259 по описа за 2026 година Делото е образувано по въззивна частна жалба, подадена от "ЕОС МАТРИКС"ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, представлявано от Р.И.М.Т. и Т.И.В., чрез пълномощника юрисконсулт М. М., против определение № 695/12.02.2026г., постановено по гр.д.№ 4973/2025г. на PC - гр. Плевен, с което е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК на дружеството за изменение на постановеното по делото решение, в частта му относно разноските, чрез намаляване на претендираното адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство осъществено от адв.В. В. от ПлАК, поради прекомерност. Жалбоподателят се позовава се на съдебна практика като твърди, че адвокатското възнаграждение е прекомерно с оглед на конкретната правна и фактическа сложност на делото. Изложени са подробни аргументи.

Частният жалбоподател моли окръжният съд да отмени обжалваното определение и да определи размер на адвокатското възнаграждение за адв. В., в значително по-нисък размер.

Ответникът по частната жалба И. Д. К., чрез пълномощника си адв.В. В., е взел становище, че жалбата е неоснователна, по изложените в отговора на л. 19 от делото аргументи.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в частната жалба и доводите на ответника по нея, съобрази изискванията на закона, 1 намира за установено следното:

Жалбата е подадени от надлежна страна, имаща правен интерес от въззивно обжалване, срещу подлежащ на обжалван съдебен акт, в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

За да остави без уважение молбата за изменение на решението си в частта за разноските, Плевенски районен съд е препратил към мотивите си в решение №2104/31.12.2025г., с което след като е уважил трите обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, с които е признал за установено, че ищецът не дължи исковите суми по три отделни договора с ответника, му е присъдил направените по делото разноски изцяло, в т.ч. и за адвокатско възнаграждение, като е приел, че няма основание то да бъде намалено.

Плевенски окръжен съд споделя изводите на Плевенски районен съд, че адв. възнаграждение заплатено от ищеца за защита по трите иска, в размер общо на 1 260лв. съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото. Приложима е нормата на чл.2, ал.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г., която предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. Размерът на възнаграждението от по 420лв. за защита по всеки от исковете е определен като е използван за коректив текста на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа, при цена на исковете, както следва : 2 736лв., 873лв. и 5 996лв. Поради това, въззивната инстанция приема, че РС-Плевен законосъобразно и правилно е определил възнаграждението, при спазване на критерия за разумност и пропорционалност при определянето на разноските.

Правилно е било определено адв.възнаграждение за защита по всеки иск поотделно, респективно – няма основание, при отчитане на спецификата на конкретния случай, за уважаване на молбата по чл.248 от ГПК, въз основа на възражението за прекомерност съдържащо се в исковата молбата, да бъде намалено адвокатското възнаграждение.

В заключение : въззивният съд приема, че РС правилно е процедирал като е счел, че договореното с представения по делото договор за 2 правна защита и съдействие размер на адвокатското възнаграждение съответства на вида и обема на свършената адвокатска работа, като е отказал да измени решението си в частта за разносикте. Ето защо обжалваното определение, с което на основание чл.248 от ГПК, е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 695 от 12.02.2026г. по гр.д. № 4973/2025г. на Плевенски РС.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3