Решение № 2494 от 02.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2494 гр. София, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20261110201394 по описа за 2026 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – 63д ЗАНН.

Образувано е по жалба от К. Х. Г. - А., ЕГН **********, срещу наказателно постановление №25-4332-031552/17.12.2025 г., издадено от Д. Д.а Д. - Началник сектор към Отдел „Пътна полиция” - СДВР, с което на основание чл.179, ал.2, пр.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбодателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 /триста/ лева, за нарушение на чл. 20, ал.1 от ЗДвП.

В депозираната жалба се коментира наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на конкретика относно действията или бездействията, с които е изпълнено нарушението, както и протИ.речие между констатациите в изготвения протокол за пътно-транспортно произшествие (ПТП) и обстоятелствата, отразени в акта за установяване на административно нарушение (АУАН). Възразява се срещу формалното отхвърляне на възражението по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Оспорват се и фактическите констатации с аргумент, че не са иззети доказателства, нито са извършени измервания и оглед, въз основа на които да се направи извод за вида на нарушението и вината на конкретен участник в инцидента. Моли се за цялостна отмяна на атакувания санкционен акт.

В съдебното заседание жалбоподателката, редовно призована, се явява лично.

Поддържа жалбата с изложените в нея аргументи.

Въззиваемата страна ОПП - СДВР, редовно призована, се представлява от юрк. К., която взема становище по фактите и приложимия по делото закон и моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1

Н а 09.12.202 5 г. , около 13:20 часа, свид. И. К. И. управлявал служебен товарен автомобил „Фиат”, модел „,,***''“, с рег. № ,,***'', в гр.София, по ул.“Железопътна“, в посока от ул.“Първа българска армия“ към ул. „Мара Бунева“. По това време, в идентична посока и на кратко разстояние, непосредствено след водача се придвижвала със служебния си лек автомобил „Рено“, модел ,,***'', с рег. №,,***'', собственост на „,,***'', ЕИК ********, жалбоподателката К. Х. Г. - А..

В района на кръстовището на ул.“Железопътна“ и ул.“Мара Бунева“, регулирано с вертикална сигнализация (пътни знаци), свид. И. преустановил движението си в изпълнение на задължението си, произтичащо от пътния знак за посоката му на движение - „Б1“, да отдаде предимство на преминаващ по платното на ул. „Мара Бунева“ тир.

Жалбоподателката обаче не успяла да спре своевременно, доколкото се намирала на твърде кратко разстояние от товарния автомобил, в резултат на което управляваното от нея превозно средство се ударило с предната си броня в задната броня на последния. Двамата водачи преустановили движението си и слезли, за да огледат щетите. Тъй като не постигнали съгласие относно вината, те потърсили съдействие от органите на МВР, за което свид. И. подал сигнал до телефонния номер на Дирекция „Национална система 112“ – МВР.

Известен период от време по- късно на място пристигнал полицейски екип в състав – свидетелите И. С. Д. и Г. И. Б. – на длъжност „младши автоконтрольор“ при ОПП - СДВР. В присъствието на двамата водачи те извършили оглед и констатирали повреди по броните на превозните средства, съставили протокол за ПТП и скица. На участниците в инцидента били представени за попълване декларации, в които те описали сходни обстоятелства по повод настъпилото произшествие.

На място, на същата дата 09.12.2025 г. свид. И. Д. съставил срещу жалбоподателката АУАН за това, че „на 09.12.2025 г., около 13:20 часа, в гр. София, по ул.“Железопътна“, с посока на движение от ул.“Първа българска армия“ към ул.“Мара Бунева“, управлява лек автомобил Рено К., с рег. №,,***'', собственост на „,,***'', ЕИК ********, гл. София и на кръстовището с последната, поради недостатъчен контрол върху управляваното МПС реализира ПТП в намиращия се пред нея товарен автомобил „Фиат ,,***''“, с рег.

№М2299СЕ“. Посочил като нарушена разпоредбата на чл.20, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и свидетеля Б. и след подписването му, бил връчен на А.. В съответната графа жалбоподателката вписала, че има възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН постъпили такива в писмена форма, изложените в които доводи са идентични с тези, ангажирани в иницииралата настоящото съдебно производство жалба.

Въз основа на съставения АУАН, на 17.12.202 5 г. Началник сектор на ОПП - СДВР издал и атакуваното НП №25-4332-031552, с което при възпроизвеждане на фактическите констатации от акта на А. - въззивник, на основание чл. 179, ал.2 от ЗДвП, била наложена „Глоба“ в размер на 300,00 /триста/ лева за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателствени средства - показанията на разпитаните по делото свидетели И., Д. и Б., както и в писмените доказателства по делото: декларации от водачите – участници в ПТП, скица на ПТП, протокол за ПТП № 2025-1022-163181/09.12.2025 г., снимков материал, изготвен към протокола за ПТП със служебен таблет на автопатрула на ОПП – СДВР, възражение срещу АУАН, справка – картон на водача А., Заповеди № 513з - 9734/13.09.2024 г. на директора на СДВР и №8121к-12547/12.09.2024 г. и №8121з-1662/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, писмени отговори от Столична община, вх.№41188/10.02.2026 г. и вх. №56376/20.02.2026 г. по описа на СРС, писмен отговор от Отдел „Оперативен дежурен център“- СДВР, вх. №51360/17.02.2026 г., писмен отговор от Дирекция „Национална система 112“ - МВР, веществени доказателства – оптичен диск със запис на подаден сигнал за ПТП, оптичен диск, съдържащ копие на сигнал за ПТП, приложен към заключение на експертиза, експертизи – аудиотехническа експертиза, приобщени по реда на чл.283 от НПК, вр.чл.84 от ЗАНН.

Съдът от първа инстанция кредитира показанията на свидетелите Д., Б. и И., като ги намира за логични, достоверни, обективни, безпротИ.речиви относно реда за изготвяне на протокола за ПТП, приложената към него скица и последващото съставяне на АУАН.

Свидетелите Д. и Б. са категорични, че за изготвяне на първоначалните документи са се водили по информацията, предоставена им от установените на място водачи, които в 2 синхрон са споделили пред тях механизма на реализираното ПТП, подчертавайки, че именно дистанцията, поддържана от жалбоподателката спрямо товарния автомобил е била причина за невъзможността й своевременно да спре зад него. Пропуските и липсата на спомени, заявени в показанията на посочените свидетели съдът отдава на изминалия период от време и естеството на тяхната работа (почти ежедневното обследване на множество нарушения, попълването на документация и т. н.). Същите не са от естество да препятстват изясняването на фактите относно реда за съставяне на АУАН, ползваните в тази насока документи, процедурата по установяване на виновния водач и извършеното от него пред контролния орган деклариране на относими обстоятелства. Макар и неочевидци на настъпилото ПТП, полицейските служители са се отзовали на подадения сигнал и са различили следи от реализирания пътен инцидент върху останалите на място автомобили, които не са били отместени от първоначалната позиция след удара. Това изрично е потвърдено, както от показанията на свид. И., така и е видно от описаните в протокола за ПТП щети. Последните са били в корелация и със сведенията на двамата водачи, споделени пред полицейските органи в рамките на проведената беседа, съчетана и с техните декларации, съставени с оглед установяване причините за настъпване на ПТП, макар последните да не са намерили вярно отражение в констатациите относно механизма на нарушението, заложени в АУАН, за което съдът ще сподели своите съображения по същество.

Така изложените обстоятелства напълно се припокриват и със заявеното от разпитания в съдебно заседание втори участник в пътния инцидент - свид. И., който подчертава, че пътната ситуация е била предизвикана от А., несъобразила необходимата дистанция на превозното си средство от движещото се пред него и така причинила ПТП, когато то е преустановило движението си. Доколкото И. се явява и пряко заинтересована страна във възникналата ситуация, съдът подхожда критично към заявеното от него, като го съпоставя с останалия доказателствен материал. Според него, ударът между двете моторни превозни средства е настъпил мигновено, след като е спрял, за да съобрази придвижващи се по пътя с предимство участници в движението. В така пресъздадените лични възприятия с твърдение за достоверност, съдът не открива протИ.речия със заявените пред контролните органи и в попълнените и от двамата водачи декларации факти. В последните е изложена идентична обстановка, поради което съдът намира показанията за непредубедени, предадени с присъщата на съхранен спомен логична последователност, поради което ги кредитира с доверие. При формиране на вътрешното си убеждение по фактите съдът използва разказа на свид. И., доколкото с показанията му събитията от процесната дата са пресъздадени устойчИ. и с присъщата на съхранен спомен логична последователност, което обстоятелство затвърждава тяхната убедителност и е индиция за проявената добросъвестност от негова страна. Той възпроизвежда лично възприети обстоятелства, като техният синхрон и непротИ.речИ.ст на изложението, съпоставено с останалия доказателствен материал, дава основание на съда да приеме, че така предоставената информация не е фрагментарна и не указва изопачаване. В този смисъл съдът кредитира с доверие показанията на разпитаното лице и ги поставя в основата на своите изводи по съществото на делото.

За изясняване на обстоятелствата по случая способстват и приобщените в хода на проверката документи – протокол за ПТП, скица, декларации, изхождащи от участниците в ПТП и докладна записка, доколкото, както изрично бе подчертано и от свид. Д. и свид. Б., същите са изготвяни въз основа споделеното и от двамата участници в ПТП, като не са били установени спорни твърдения по съществените за изясняване на механизма на инцидента въпроси. Допълва еднозначно фактологията, споделена от този съд и приобщения оптичен носител със запис на подадения от свид. И. сигнал до „“Национален център 112“, възпроизведен в рамките на допуснатата и приета аудиотехническа експертиза.

Съставът на първата инстанция се доверява и на другите приобщените писмени доказателства- отговори от СДВР, Столична община, справка – картон на водача Н., както и заповеди на министъра на вътрешните работи, които са събрани по надлежния процесуален ред, допълват приобщените гласни такива и се намират с тях в хармонично единство, поради което и не се налага подробното им обсъждане (по арг. от чл.305, ал.3 от НПК), като установяват безпротИ.речИ. обстоятелствата по делото.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото 3 чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН или наказателното постановление.