Решение № 242 от 28.09.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. Добрич, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря Диана Б. Кирова като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИВ. МИТЕВА Административно наказателно дело № 20263230200706 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Н. И. Г., ЕГН **********, депозирана чрез процесуален представител, против Наказателно постановление № 9893/16.04.2026 г., издадено от Началника на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа” към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция “Пътна инфраструктура” – гр. София, с което на жалбоподателя, за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, б. А и чл. 7, ал. 1, т. 3, б. Б от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1 533,88 евро (3 000 лева).

С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, не обосновават всички обективни признаци от състава на чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП - а именно, че управлението на товарния състав, освен че е с натоварване на осите, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, е и в нарушение на установения за това ред, че административната санкция е в противоречие с принципа на съразмерност, закрепен в правото на Европейския съюз, че в наказателното постановление не 1 са посочени и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, че е неправилен и противоречащ на описаната фактическа обстановка в наказателното постановление изводът на наказващия орган, че нарушението не е маловажно и др.

Редовно призован за съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, не се представлява, но с молба от редовно упълномощен процесуален представител, поддържа жалбата на възведените в нея основания и иска наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и законосъобразно.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка процесното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

От събраните по делото доказателства се установява следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 09.03.2026 г. в 14:39 часа на път III-9701, км 2 +600 на отбивна площадка в посока с. П. - гр. Д., служителите от Агенция „Пътна инфраструктура“ – свидетелите Е. Г. Г. и В. С. И. спрели за проверка съчленено ППС с пет оси - МПС с две оси марка „....“ с peг. № .... и полуремарке с три оси с peг. № ...., управлявано от Н. И. Г.. В хода на извършената проверка било установено, че водачът извършвал превоз на пшеница.

При направеното измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10 № К0200009 и ролетка № 1305/18/5м., било констатирано, че измереното натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на ППС е 12.050 т, при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.500 т., съгласно чл.

7, ал. 1, т. 4, буква „а“ от Наредбата, като превишаването е с 0.550 т. А при измерено разстояние между осите 1.32 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 30.550 т. при максимално допустимо натоварване на оста 24 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), като превишаването е с 6.550 т.

Проверяващите органи приели, че управляваното превозно средство е с осово натоварване, надвишаващо нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или 2 тежки ППС. Съгласно чл. 3, т. 2 от Наредбата, при превишаване на максимално допустимите норми по чл. 7, ППС е тежко. Измерените параметри на превозното средство показват, че същото е тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Като съобразил, че съгласно чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с осово натоварване, което не надвишава нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от Наредбата, св. Г. образувал против водача административно-наказателно производство, като в негово присъствие и на св. И. съставил АУАН на водача за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, б. А и чл. 7, ал. 1, т.

3, б. Б от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.

Въз основа на така издадения акт, Началникът на Отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа” към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция “Пътна инфраструктура” – гр.

София издал оспореното пред въззивния съд Наказателно постановление № 9893/16.04.2026 г., с което жалбоподателят е бил наказан с административното наказание „глоба" в размер на 1 533,88 евро (3 000 лева) на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП за вмененото с АУАН нарушение.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са установени от свидетелите Г. и И., който пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на проверката и чийто показания са последователни и логични, като липсва индиция за тяхната заинтересованост.

Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина.

От друга страна, същите се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства, приобщени по надлежния ред към административнонаказателното производство.

Анализът на събраните доказателства навежда съда към следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движение по пътищата, Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат: 2. (изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г., бр. 14 от 2015 г.) с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с 3 товари, които не представляват опасност за участниците в движението;

Видно от разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „А” от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, допустимото максимално натоварване на единична ос - зaдвижвaщa на ППС при условията на чл. 6, ал. 1, т. 2 и 3 е 11,5 t.

В случая е било установено, че измереното натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на ППС е 12.050 т., при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.500 т, като превишаването е с 0.550 т.

Видно от разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б” от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между осите е над 1,3 m - 24 t.

В случая при измерено разстояние между осите 1.32 м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 30.550 т. при максимално допустимо натоварване на оста 24 т., като превишаването е с 6.550 т.

Видно от приложените по делото писмени доказателства, електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел RW-10 № K0200009 е пусната на европейския пазар след оценяване на съответствие по Директива 90/384/ЕИО, изменена с Директива 93/68/ЕИО от нотифициран от Европейската комисия орган, като към датата на проверката 09.03.2026 г. техническото средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел RW-10 № KK00009 е било преминало метрологична проверка, с валидност до 09.06.2026 г.

Ето защо съдът намира, че процесното техническо средство - електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС е годно техническо средство, като са спазени експлоатационните изисквания при използването му.

Видно от приложения по делото Протокол за проведено обучение от 21.01.2025 г., актосъставителят Е. Г. Г. е преминал съответното обучение за работа с мобилната везна, като е показал необходимите знания и умения за самостоятелна работа – поддържане на везната, измерване и спазване на мерките за безопасност.

Също така за техническото средство – ролетка № 1301/18 (5м.) са издадени Декларация за съответствие и Сертификат за съответствие.

Видно от Заповед РД-11-83/20.01.2026 г. са определени длъжностните лицата, които имат право да извършват контролни проверки по Републиканската пътна мрежа, както и да съставят АУАН на физически или юридически лица, нарушили или наредили да се извърши движение на ППС в нарушение на Закона за пътищата (ЗП). ЗДвП и разпоредбите на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

4

Измерването е извършено на III-9701, км 2 +600 на отбивна площадка в посока с. Победа - гр. Добрич, като пътят е разположен на територията на област Добрич и сe управлява и поддържа от Агенция „Пътна инфраструктура“.

Съгласно Заповед № РД-11-417/07.04.2026 г. на Председателя на УС на АПИ, на Я. М. И. - Началник отдел "Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа", в Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" към АПИ, е дадено правомощие да издава наказателни постановления на физически и юридически лица по съставени АУАН при условията на и по реда на ЗП и ЗДвП, т. е. административно-наказващият орган притежава надлежна материална компетентност.

Във връзка с оспорването относно несъставомерност на деянието спрямо неговия субект тоест жалбоподателя в настоящото производство е видно, че физическите лица конкретно са посочени като една от групите административнонаказателно отговорни субекти, в 139, ал. 1, т. 2 предл. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 и т. 3 буква "б" от Наредба № 11 от 03.07.2001 на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежка ППС то административнонаказващият орган правилно е определил, че субектът на нарушението е водачът на ППС. Жалбоподателя –водачът е могъл да провери и да се убеди, дали параметрите на ППС с товар не превишават максимално допустимите норми по раздел II от Наредбата, като при установяване на превишаване на нормите, същото да бъде приведено в съответните норми, поради което настоящия състав счита, че жалбоподателя е извършил нарушението описано в АУАН виновно, в противоречие на разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4, б. "а" и чл. 7, ал. 1, т. 3, буква "б" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Видно от Тълкувателно постановление № 2 от 08.10.2025 г., постановено от Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на ВКС и от Първа и Втора колегия на ВАС водачът на извънгабаритно или тежко ППС, когото не е собственик на ППС или лицензиран превозвач осъществяваш превоза, съответно не е наредил превоза, а извършва единствено фактическите действия по неговото осъществяване въз основа на задълженията си по трудов договор, сключен с някое от тези лица, следва да отговаря по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП за допуснато нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП . С оглед на това, в процесния случай правилно е ангажирана административнонаказателната отговорността на водача на ППС.