Решение № 4101 от 11.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4101 гр. София, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20241110147260 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на В. П. П., с която срещу "*****" ООД са предявени съединени в условията на евентуалност искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 10а, ал. 2, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за паричен заем ***** № *****/***** г., сключен за предоставяне в заем на сумата 2100 лева, при посочени в договора ГЛП 40,32 % и ГПР 49,49 %., евентуално по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. ал. 4 ЗЗД, вр. чл. 146, ал.

1 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 1, ал. 2 и ал. 3, чл. 4, чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от договор за паричен заем ***** № *****/***** г., сключен между страните.

Ищцата твърди, че е сключила с ответника процесния договор за кредит, по силата на който в заем е била предоставена посочената сума, която се е задължила да върне заедно с възнаградителна лихва. С договора твърди да е било установено задължение за кредитополучателя да представи обезпечение по кредита, като при неизпълнение на същото съгласно клауза в съответния договор е била предвидена дължимостта на неустойка. Сочи, че в договора било уговорено, че заемополучателят добороволно ползва услуга „експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем“, таксата за която се включва в размера на погасителните вноски. В чл.

8, ал. 4 и ал. 5 от договора, били предвидени допълнителни задължения, в случай на забава на заемополучателя. Твърди да е заплатила в полза на ответника сума дължимата главница в размер на 2100 лева. Развива подробни съображения за нищожност на договора поради противоречието му с императивни материалноправни разпоредби на закона – чл. 10, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК с оглед неправилно посочения в договорите размер на ГПР, в който не е била включена неустойката за неосигуряване на обезпечение по съответния договор, разходите, свързани с услугата „експресно разглеждане на документи за одобрение“, както и допълнителни 1 възнаграждения за заемодателя, предвидени в чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от договора.

Поддържа, че клаузите, касаещи заплащането на допълнителни такси и неустойка /чл.

1, ал. 2 и ал. 3, чл. 4, чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от договора/, са нищожни, тъй като не са уговорени индивидуално. В обобщение на подробните аргументи, изложени в подкрепа на застъпената с исковата молба позиция, са заявени искания съдът да уважи претенциите, както и да присъди разноски в полза на ищцата.

Постъпил е в срок отговор на исковата молба, с която ответникът оспорва предявените искове. Счита, че исковата молба е нередовна, което препятствало правото на защита на ответника. Намира, че не било ясно съединяването на претенциите. Твърди липса на правен интерес. Отрича при сключването на договора и със същия да са нарушени императивни норми на закона. Счита, че в договора е посочен размера на ГПР и то в съответствие с изискванията на ЗПК. Поддържа, че към момента на сключване на договора процесната неустойка не е била дължима, с оглед което и същата не следва да се включва в ГПР. Развива съображения относно функциите на неустойката, като счита, че с оглед обезщетителния характер на вземането, същата по дефиниция не се включва в ГПР. Оспорва клаузата да има неравноправен характер, като счита, че кредитополучателят е можел да прецени икономическите последици от сключването на договора, в т. ч. и тези относно дължимата неустойка. Излага подробни доводи в подкрепа на становището си, че клаузата, установяваща такса за експресно разглеждане не е нищожна, като твърди, че същата се дължала след възникване на заемното правоотношение, оспорва да е налице заобикаляне на закона. Разяснява, че на ищцата е била предоставена услуга, за която тя доброволно се е съгласила да заплати съответното възнаграждение. Изложени са съображения относно липсата на противоречие с добрите нрави на клаузата за възнаградителна лихва. Оспорва клаузите по чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от договора да са нищожни. Възразява срещу разноските на ищеца и срещу искането да бъде присъдено възнаграждение по чл. 38 ЗАдв., като излага съображения, че ищцата не е материално затруднено лице. Моли за отхвърляне на исковете и претендира разноски.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за паричен заем ***** № ***** – ***** г., от който се установява, че страните са сключили договор, по силата на който ответното дружество „*****” ООД предоставило на ищеца заем в размер на сумата 2100 лева при фиксиран годишен лихвен процент по заема 40.32 %, годишен процент на разходите – 49.49 % и срок за погасяване на заема 15 месеца. В чл. 1, ал. 3 от договора е предвидено, че заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи и отпускане на паричен заем в размер на 1469,10 лева. Съгласно чл. 4, ал. 1 от същия договор, заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения, а именно: 1. поръчител физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21-годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лева, през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“, да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или 2. Банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Съгласно чл.4, ал.2 страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на 2 обезпечение, посочено в ал.1, заемателят дължи неустойка в размер на 979,35 лева, като уговорката е тя да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този случай дължимата вноска е в размер на 343,75 лева, а общото задължение по договора става в размер на 5156,25 лева.

Чрез използване на онлайн калкулатор и в случай че в ГПР се включат таксата за експресно разглеждане и неустойката за непредоставяне на обезпечение по заема, то процентът на разходите би възлизал на 387 %.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 10а, ал. 2, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за паричен заем ***** № *****/***** г., сключен за предоставяне в заем на сумата 2100 лева, при посочени в договора ГЛП 40,32 % и ГПР 49,49 %., евентуално по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. ал. 4 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 1, ал. 2 и ал. 3, чл. 4, чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от договор за паричен заем ***** № *****/***** г., сключен между страните.

За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищцата е да докаже, че договорът, сключен с ответника, е нищожен на заявените с исковата молба основания, а именно поради нарушение на императивни норми на закона, в т. ч. и че има неравноправен характер.

В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, че при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Тук е мястото да се обърне внимание, че съдът е сезиран с нарочен иск, с който ищецът е поискал да се прогласи за нищожна само конкретна клауза от процесния договор. С оглед направеното уточнение и разрешението, дадено с ТР по тълк.д. № 1/2020 г., ВКС, ОСГТК, съдът приема, че в настоящото производство следва да разгледа само основанията на предявения иск за частична нищожност и НЕ ДЪЛЖИ произнасяне ПО ВСИЧКИ ДОВОДИ НА ИЩЕЦА, че целият договор за кредит бил нищожен, доколкото съгласно възприетото с това тълкувателно решение принципът на диспозитивното начало се проявява в пълнота при предявяване на иск по реда на чл.124 ал.1 ГПК за прогласяване нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея, а доколкото възражението е защитно средство, то и същото не е на разположение на ищеца, предявил иск за частична нищожност на договора. Пак в мотивите на същото тълкувателно решение е прието, че когато е сезиран с такъв иск, съдът е обвързан да се произнесе само по посочения в исковата молба порок на сделката, респ. на клаузата, т.е. следва да се разгледат само основанията на конкретно предявения иск и наведените доводи за нищожност на клаузата, а не и на целия договор, доколкото не е предявен иск за прогласяване на нищожност на договора.

Прочитът на съдържанието на клаузите, по силата на които се предвижда дължимостта на неустойка и на такса за експресно разглеждне в полза на кредитора и съпоставянето на всяка с естеството на сключения договор за заем, налага извод, че същите представляват скрито възнаграждение за него. Въведените изисквания за вида обезпечение, което следва да се предостави по избор на заемателя: физическо лице поръчител, отговарящо на изключително завишени изисквания към финансовия и кредитния им статус или банкова гаранция в размер на цялото задължение на заемателя по договора и срока за представянето му- тридневен, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението на това задължение до степен, че то 3 изцяло да се възпрепятства. Изискванията, които посочената клауза въвежда за потребителя, са на практика неосъществими за него. Не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага с възможност да осигури банкова гаранция на цялото задължение по договора, или физическо лице - поръчител, отговарящ на всички поставени изисквания към него, при положение, че кандидатства за отпускане на кредит в размер на сумата 2100 лева със срок на погасяване 15 месеца.С други думи, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати, въвеждайки основание за договорна отговорност на потребителя, който да дължи неустойка в значителен размер с оглед размера на главницата по съответния договор, като още към момента на сключване на договора съдът приема, че за кредитора е било ясно, че задължението на потребителя няма да бъде изпълнено, съответно ще са налице предпоставките за дължимост на тази сума.

От друга страна, размерът на таксата за експресно разглеждане, съпоставена с размера на главницата, която се отпуска по договора за кредит, също сочи на извод, че кредиторът е уговорил в своя полза дължимостта на възнаграждение, което привидно е различно от договорения размер на възнаградителната лихва.

Следва да се акцентира на задължението на кредитора преди сключването на договора за кредит да оцени кредитоспособността на потребителя, като извърши справки в достъпните му бази данни и регистри и ако прецени, че не е достатъчно платежоспособен, да откаже предоставянето на заемните средства. На практика се получава така, че с тези клаузи кредиторът прехвърля риска от неизпълнение на задължение на потребителя, кандидатстващ за отпускане на парични средства чрез сключването на договора, като с последното се освобождава от своето преддоговорно задължение. Последното обаче води до значително нарастване на цената на кредита и възлага на потребителя финансова тежест, което е в противоречие както със закона чл. 16 ЗПК.