Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 89 от 14.05.2026, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Наказателно дело от общ характер 518/2026
Вид
Присъда № 89
Подписан
14.05.2026
В сила
01.06.2026
Състав
Гергана Огнянова Симеонова

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към Присъда № 89 от 14.05.2026 год. по НОХД № 518/2026 год. на СлРС, изготвени на 26.05.2026 год.

Съдебното производство по делото е по реда на глава 27 и е образувано по повод постъпилия в съда обвинителен акт на прокурор при РП – Сливен, с който против подсъдимия К. Р. К., е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, против подсъдимия А. Х. И., е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1 от НК и против подсъдимия Д. З.

А., е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.

За да се пристъпи към провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, са необходими следните предпоставки: подсъдимият да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт; да се съгласи да не се събират доказателства за тези факти; съдът да констатира, че самопризнанието, направено от подсъдимия, се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства. Само при наличието на тези предпоставки съдът има възможност да постанови определение по чл. 372, ал. 4 от НПК, с което да допусне провеждането на съкратено съдебно следствие с правните последици за подсъдимия по чл. 373, ал. 2 от НПК. (Решение № 5 от 15.02.2018 г. на ВКС по н. д. № 1203/2017 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ружена Керанова)

Съдът, след като изслуша становището на защитниците на подсъдимите и на самите подсъдими, и след като установи, че техните самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.

В съдебно заседание представителят на РП-Сливен поддържа обвинението против подсъдимите, не ангажира други доказателства и пледира за определяне на наказание при условията на чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК и чл. 54, вр. чл. 58а, ал. 1 НК, а именно - на подс. К. Р. К. да бъде наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, което да бъде намалено с една трета на ОСЕМ МЕСЕЦА и същото да бъде изтърпяно при първоначален „СТРОГ“ режим. На подс. А. Х. И. да бъде наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, което да бъде намалено с една трета на ОСЕМ МЕСЕЦА и същото да бъде изтърпяно при първоначален „СТРОГ“ режим. На подсъдимия Д. З. А. да бъде наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, което да бъде намалено с една трета на ОСЕМ МЕСЕЦА, което да бъде отложено с изпитателен срок от 3 месеца.

Защитникът на подсъдимия К. Р. К. – адв. П. не оспорва фактическата обстановка по обвинението. Споделя изцяло становището на РП-Сливен относно предложеното наказание.

Подсъдимият К. Р. К. изразява съжаление и моли за минимално наказание.

Защитникът на подсъдимия А. Х. И. – адв. Д. не оспорва фактическата 1 обстановка по обвинението. Споделя изцяло становището на РП-Сливен относно предложеното наказание.

Подсъдимият А. Х. И. изразява съжаление и моли за минимално наказание.

Защитникът на подсъдимия Д. З. А. – адв. Х. не оспорва фактическата обстановка по обвинението. Моли на подзащитния й да бъде наложено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а именно 6 месеца „Лишаване от свобода“, което на осн. чл. 66 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години.

Подсъдимият Д. З. А. изразява съжаление и моли за минимално наказание.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият К. Р. К., с прякор „Дороронко“, ЕГН **********, роден на ****** в гр. Сливен, с постоянен адрес: гр. Сливен, ул. „*********** с адрес за призоваване: гр. Сливен, м. “******“ (понастоящем в Затвора в гр. Бургас), български гражданин, без образование, грамотен, женен, безработен, осъждан.

Подсъдимият А. Х. И., с прякор „Бебе“, ЕГН **********, роден на ****** гр. Сливен, с постоянен адрес: гр. Сливен, ул. „************, с адрес за призоваване: гр. Сливен, м. “******“ (понастоящем в Затвора в гр. Бургас), български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, осъждан.

Подсъдимият Д. З. А., ЕГН **********, роден на ******. в гр. Сливен, с постоянен адрес: гр. Сливен, ул. „***********, с адрес за призоваване: гр.

Сливен, м. “******“, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, неосъждан.

Подсъдимият К. К. бил осъждан за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК със споразумение по НОХД № 1197/ 2025 г. по описа на PC - Сливен, влязло в сила на 11.11.2025 г.

Подсъдимият А. И. бил осъждан за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т.

4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 НК, с присъда по НОХД № 1477/ 2023 г. по описа на PC - Сливен, влязла в сила на 08.02.2024 г.

Предвид описаните осъждания, подсъдимите К. К. и А. И. осъществили инкриминираното деяние на неустановена дата в периода от 21.01.2026 г. до 22.01.2026 г. при условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 НК.

Свид. И. П. И. бил упълномощен представител на ощетеното юридическо лице „******“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, кв.

„Индустриален“, ул. “Светлина“ № 7Б. Дружеството се занимавало с отдаване под наем на складови помещения. Фирмата се помещавала на адрес гр.

Сливен, ул. “Светлина“ № 7Б. В двора на дружеството, който бил заграден от всички страни с метални платна с височина от около 2м, били разположени няколко сгради, една от които трафопост. На място нямало изградена система за видеонаблюдение. На 21.01.2026г. около 15:00 ч свид. И. И. последно бил на адреса на представляваното от него дружество, тъй като показвал помещения на потенциални наематели. Подсъдимият К. К., А. И. и Д. А. се 2 познавали, тъй като и тримата живеели в гр. Сливен, в мест. „******“. На 21/22.01.2026 г. подсъдимите се видели и тъй като нямали пари, решили да извършат кражба. Подсъдимият К. казал на останалите, че знаел едно място в индустриалната зона на гр. Сливен, след хлебозавода, откъдето можели да откраднат кабели. Подсъдимите отишли до двора на обекта, собственост на ощетеното юридическо лице „******“ АД, находящ се на ул. “Светлина“ № 7Б и прескочили оградата. Влезли в сградата на трафопоста, през счупен прозорец, като преминали под металната решетка на същия, която била надигната в единия си край. Оттам отишли до друго помещение, по стените на което успоредно били захванати множество кабели. Подсъдимият К. носел със себе си клещи тип „керпеден“, с червена и синя дръжка. Подсъдимият И. намерил вътре в помещението една маса, на която се качил и с помощта на „керпедена“ отрязал няколко снопа кабели по дължина, всеки състоящ се от три кабела. След това тримата подсъдими ги навили около ръцете си и напуснали сградата по същия начин, по който били влезли в нея. След извършване на кражбата подсъдимите изгорили кабела и извадения от него метал занесли при свид. Сергей А. Пенков по прякор „Серго“, който живеел в кв. ,,Надежда“ в гр. Сливен и се занимавал с покупко-продажба на метали.

Свид. Пенков претеглил метала и установил, че теглото му било 19,650 кг. Той платил на тримата подсъдими сумата от 61 евро общо, след което те я разделили поравно помежду си. Подсъдимите не казали на свид. Сергей Пенков, че проводниците били крадени. На 22.01.2026 г. около 15:00 ч. свид.

И. И. отишъл до обекта, за да го отключи и тогава установил липсата на ток в помещението. Свидетелят се насочил към трафопоста, за да провери какво се случва и установил, че е забравил вратата му отключена. Влязъл в едно от помещенията, където се намирало главното разпределително табло и видял, че от стените висели кабели. Огледал ги и установил липсата на меден електрически проводник - силов кабел СВТ 4x6 кв.мм. С оглед на това свид.

И. сезирал РУ - Сливен за случая. В хода на проведените ОИМ били установени извършителите на деянието.

С протокол за доброволно предаване от 26.01.2026 г. п одсъдимият К. предал на полицейските служители един брой „керпеден“ с една червена и една синя дръжка, който бил приобщен като веществено доказателство по делото. За така предадената вещ обяснил, че е послужила за отрязване на кабелите в обекта, собственост на ощетеното юридическо лице.

В хода на разследването била назначена и изготвена съдебно-оценителна експертиза, от чието заключение е видно, че пазарната стойност на 1 л. м. ел. проводник СВТ 4x6 кв. мм., към момента на деянието, възлиза на 4,60 евро /четири евро и шестдесет цента/ или 9,00 лв. /девет лева/. Количеството мед в 1 л. м. кабел е 0,220 кг. Следователно предаденото от подсъдимите количество мед 19,650 кг. се равнява на 89,32 л.м. ел. проводник СВТ 4x6 кв. мм., на стойност 410,87 евро (803,59 лв., съгл. фиксиран курс на БНБ).

Самопризнанието на подсъдимите относно авторството на деянието напълно кореспондира на събраните на досъдебно производство доказателства относно този факт.

3

С оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3, вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК, настоящият състав счита, че гореизложената фактическа обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт се установява от направеното от подсъдимите самопризнания, подкрепящи се от събраните на досъдебно производство доказателства, а именно показанията на свидетелите, ангажирани със случая. Показанията на свидетелите са обективни, последователни, безпротиворечиви, логични и допринасят за изясняване на фактите по делото.

Съдът кредитира и обясненията на подсъдимите, дадени в хода на досъдебното производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщи към доказателствата по делото, тъй като същите признават вината си.

Фактическата обстановка се подкрепя и от събраните и приобщени писмени доказателства, предявени на страните по съответния процесуален ред и неоспорени от тях. Писмените доказателства, в съвкупност с гласните такива допринасят за категорично установяване на гореописаната фактическа обстановка. В хода на досъдебното производство е изготвена оценителна експертиза, която е компетентно и обективно изготвена, поради което съдът я кредитира. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият К. Р. К. осъществил от субективна и обективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, тъй като на неустановена дата в периода от 21.01.2026 г. до 22.01.2026 г. в гр. Сливен, в условията на повторност, като се сговорил предварително с А. Х. И. и Д. З. А., чрез използване на техническо средство /керпеден/ отнел чужди движими вещи 89,32 л.м. силов кабел СВТ 4x6 кв.мм. на стойност 410,87 евро (803,59 лева, съгл. фиксиран курс на БНБ), собственост на “******“ АД гр. Сливен, представлявано от Николай Р. Конарев, от владението на И. П. И., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай.

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци от състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1 от НК .

Безспорно е установено по делото, че е налице квалифициращият елемент от състава на престъплението, а именно деянието си подсъдимият е извършил в условията на повторност. От справката за съдимост на подс. К. е видно, че с Определение за одобряване на Споразумение №300/11.11.2025 г. по НОХД №1197/2025 г., по описа на РС-Сливен, подсъдимият е признат за 4 виновен за извършено престъпление на осн. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. 194, ал. 1 от НК и му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от 3 години.