Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 243 от 20.12.2022, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно гражданско дело 472/2022
Вид
Решение № 243
Подписан
20.12.2022
В сила
27.03.2024
Състав
Росица Богданова Савова, Елисавета Георгиева Деянчева, Татяна Христова Костадинова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 284 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.81 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. Кюстендил, 12.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Р. Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Галина Г. К. като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20221500500472 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 5640/11.07.2021 г., от А. Т.

К., с ЕГН **********5, чрез пълномощника й адв. Н. Х. от ЛАК, с адрес за връчване гр. София, ***, насочена против Решение № 245 от 27.05.2022 г. по гр.д. № 1966/2021 г. на Районен съд – Дупница.

Въззивницата счита атакуваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на материалния закон и при неправилна оценка на събраните по делото доказателства.

Твърди, че доказателствата по делото легитимират ответницата като собственик на процесната жилищна сграда и ¼ ид.ч. от поземления имот, в който е построена, възложени в неин дял по силата на протокол за съдебна делба от 22.06.1996 г., вписан в Служба по вписвания на 25.11.1996 г. С него съделителите приели, че вместо дял в полза на праводателят на ищцата Я.Ч. да бъде учредено пожизнено право на ползване върху делбения имот, предмет и настоящото производство.

Счита, че според събраните гласни доказателствени средства Я.Ч. продължил да живее в делбения имот първоначално самостоятелно, а в последствие и със съпругата си А.Х.М. – майка на ищцата.

Позовава се обаче на договор в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 24.11.1998 г., като сочи, че с него Я.Ч. продал на ищцата, настоящ въззивник, процесния имот, запазвайки за себе си и за съпругата си пожизненото право на ползване.

1

Смята, че свидетелските показания на Ц.И. и Б.Ш. потвърждават, че от датата на закупуването на имота ищцата установила върху него фактическа власт лично.

Свидетелят Ч. пък сочел, че от две години насам в процесната къща живеела дъщерята на ищцата.

Всичко това сочело, че ищцата не е имала качеството държател на процесния имот. Тя владяла процесния имот на основание договора в нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот от 24.11.1998 г., който макар и да не породил транслативен ефект поради това, че праводателят й не бил собственик на имота, който й продал, сложил началото на упражнявана фактическа власт от датата на сключването лично, а в последните две години и чрез нейната дъщеря, годна да я легитимира като собственик на оригинерно основание. Това не предполагало наличие на правомощието държане, поради което презумпцията на чл. 69 от ЗС не се считала оборена. И макар фактическата власт върху имота да е била придобита без основание, според посочената презумпция се предполагало, че упражняващият я я държи за себе си, т.е. имал качеството владелец, без необходимост да демонстрира намерението си за своене спрямо собственика. Позовава се в тази насока на изводите в Решение № 60077/14.06.2021 г. по гр.д. № 3677/2020 г. на Първо гр. о. на ВКС.

Приемайки обратното първоинстанционният съд постановил неправилен съдебен акт.

Въззивницата смята още, че анализът на доказателствата бил неправилен, а някои от доказателствата – изопачени.

Изразява несъгласие с приетото в атакувания акт, че ответницата не знаела за договора в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 24.11.1998 г., че от датата на сключването на договора до смъртта на прехвърлителя Р. Ч. продължила да упражнява правото си на собственост върху имота чрез баща си Я.Ч., в чиято полза при делбата от 1996 г. учредила право на ползването му, били фактически неверни. Не това сочели свидетелите. Св. Ц.И. била категорична, че ответницата е известена от баща си за продажбата, но не защитила собствеността си, като дори спряла да посещава имота. Ищцата обаче, имала ключ от него и прекарвала там зимните месеци, заедно със семейството си. С това демонстрирала намерението си за своене. В тази насока били показанията и на св. Ш..

По посочените аргументи се иска отмяна изцяло на първоинстанционното решение и постановяване на ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен.

Не се претендират разноски.

С въззивната жалба не се поддържат доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна Р. Я. Ч., ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. Ю.

Д. от КАК.

В него е застъпено становище, че въззивната жалба е бланкетна, без посочени конкретни факти и обстоятелства досежно твърдяната порочност, поради което атакуваният акт следвало да бъде потвърден. Изложеното в нея преповтаряло твърденията в исковата молба, по които съдът дал конкретни отговори след обстоен анализ на събраните доказателства и при изготвени надлежно мотиви.

Присъединява се към изведените фактически обстоятелства и изводите на първостепенния съд.

Споделя изцяло, че договорът от 24.02.1998 г. не е годен да легитимира ищцата 2 като собственик, т.к. и праводателят й не бил такъв. Смята, че тя не го е придобила и на оригинерно основание, т.к. елементите на владението не били доказани, в т.ч. и намерението за своене не било доведено до знанието на ответницата.

При тази доводи счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – потвърдено.

Претендира сторените деловодни разноски пред настоящата инстанция.

Не поддържа искания за събиране на доказателства и не ангажира такива.

В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си, като въззиваемата Р. Я. чрез изрична молба на своя процесуален представител, поддържат становищата си.

Съдът, след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение, които са посочени във въззивните жалби и взе предвид становищата на страните и събраните доказателства пред първата инстанция, при спазване разпоредбата на чл.

235 от ГПК, прие за установено следното:

Ищцата твърди, че е собственик на процесния имот по силата на Договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 104, том І, рег. № 959, дело № 153/24.11.1998г. От датата на сключване на договора упражнявала владение върху построената в поземления имот сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 24 кв.м., брой етажи 1, предназначение: промишлена сграда, както и правото си на собственост върху описаните недвижими имоти чрез своята майка А.Ч. - техен държател.

Поддържа искане за постановяване на решение, с което съдът да признае за установено в отношенията между страните, че е собственик на гореописаните имоти на основание покупко-продажба, а при условията на евентуалност - на основание изтекла в нейна полза придобивна давност, за 1/4 ид.ч. от поземления имот и сграда с идентификатор ***, както и на основание изтекла в нейна полза придобивна давност за построената в поземления имот сграда с идентификационен номер ***.

Претендира сторените деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба, като ответницата сочи, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Твърди, че е собственик на описания в исковата молба имот по силата на Протокол за съдебна делба по гр.д.№ 1243/1996г. по описа на РС-Дупница, съгласно който баща й имал учредено пожизнено право на ползване върху него. Именно там живял със съпругата си, а след смъртта му (починал на 28.08.2018г.) ответницата поканила с нотариална покана съпругата му да напусне имота, а след нейния отказ предявила иск по чл. 108 от ЗС, по който било образувано гр.д.№ 802/2019г. по описа на РС-Дупница. С решение от 10.12.2019г. бил уважен предявеният ревандикационен иск, като било признато за установено по отношение на същата, че ответница в настоящия процес е собственик на процесния имот и е осъдена Ч. да й предаде владението върху същия. Поддържала е също, че понеже Я.Ч. никога не е бил собственик на процесния имот, не би могъл да прехвърли собствеността върху същия.

Оспорва и предявеното в условията на евентуалност оргинерно придобивно основание. Твърди, че ищцата никога не е владяла процесния имот. В него живели бащата на ответницата Я.Ч., като ползвател на основание учреденото му право на ползване, и неговата съпруга А.Ч.. След смъртта на баща си ответницата поканила 3 последната да напусне имота и след нейния отказ предявила срещу нея ревандикационен иск, прекъсващ давността. Отделно от това, ищцата никога не манифестирала пред ответницата владение върху имота.

С оглед изложеното, моли съда да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен. Претендира разноски.

В съдебно заседание пред въззивния съд жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя, респ. оспорва от пълномощника на ответника по жалбата, който поддържа е депозирания отговор в свое писмено становище.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С обжалвания първоинстанционен акт РС – Дупница е отхвърлил като неоснователен предявения от А. Т. К., с ЕГН **********5, чрез пълномощника й адв.

Н. Х. от ЛАК, с адрес за връчване гр. София, ***, иск с правно основание чл. 124, ал. 1, от ГПК, за признаване за установено по отношение на Р. Я. Ч., ЕГН **********, с адрес гр. Благоевград, ***, че ищцата е собственик на 1/4 идеална част от парцел ІХ-3602, кв. 270 по плана на гр. Дупница, с площ от 377 кв. м., който парцел, съгласно КККР, одобрени със заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на ИД на АГКК, представлява Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр.Дупница, общ. Дупница, област Кюстендил, с адрес на поземления имот: гр.

Дупница, ***, с площ от 406 кв.м., трайно предназначение: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 метра/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 3602, квартал 270, парцел IX, при съседи: ПИ с идентификатор № ***; ПИ с идентификатор ***; ПИ с идентификатор №

***; ПИ с идентификатор № ***; ПИ с идентификатор №

***, ведно с построените в имота: сграда с идентификатор номер ***, със застроена площ от 50 кв.м., брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна и сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 24 кв.м., брой етажи 1, предназначение: промишлена сграда. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в тежест на ищцата са възложени и сторените от ответницата разноски в производството пред първата инстанция в размер на 700.00 лева.

За да постанови този резултат първостепенният съд е възприел фактическа обстановка, която се споделя и от настоящия въззивен състав.

Действително от доказателствата по делото е установимо, че по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот, материализиран в Нотариален акт с № 104, том І, рег. № 959, дело № 153/24.02.1998г. по описа на нотариус С.С., с район на действие ДРС, Я.Ч. продал на А. Т. К. процесния недвижим имот, като е запазил за себе си и за съпругата си А.Ч. правото на ползване върху същия.

Твърдението, че А.Ч. е майка на ищцата в първоинстанционното производство А. К., не е оспорено.

С нотариална покана от 29.10.2018г. ответницата поканила А.Ч. - майка на ищцата, да й предаде процесния недвижим имот в тридневен срок от получаване на поканата или да й заплаща месечен наем в размер на 300.00 лв. Поканата е получена лично от адресата на 03.12.2018г.

Липсва спор по обстоятелството, че с решение по гр.д.№ 802/2019г. на РС- от 10.12.2019г. (влязло в сила на 09.03.2021г.), е признато за установено по отношение на 4

А.Ч., че Р. Я. Ч. е собственик на процесния недвижим имот и е осъдена да предаде владението върху същия.

От събраните по делото доказателства се установява, че Я.В. Ч., притежавал ЕГН **********, е починал на 28.08.2018г., за което е съставен Акт за смърт № 0392/28.08.2018г. в гр. Дупница, като след смъртта си е оставил наследници по закон своята преживяла съпруга А.Х.Ч., както и дъщерите си Р. Я. Ч. и В.Я.И..

Приобщен към делото е Акт за граждански брак № 157/08.08.1998г., видно от който Я. и А. Ч. са сключили граждански брак на 08.08.1998 г.