Решение № 78 от 20.02.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Ямбол, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е.Г.А.В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20252330103330 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 8, т. 1 и чл.18, ал.1 Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по повод на подадена молба от М. К. Х.а с ЕГН ********** от с. Т., общ. Т., обл. Я., ул. „ ***, със съдебен адрес в гр. С., бул. „***, чрез адв. К.- ХАК , за издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на молителката домашно насилие от страна на лице което и е съпруг Х. К. Х., ЕГН ********** , жив. с. Т., общ. Т., обл. Я., ул. „ ***.

В молбата са описани фактите и обстоятелствата, при които е извършено конкретното твърдяно домашно насилие, а именно: Молителката твърди, че ответника е нейн съпруг с когото има сключен граждански брак през 1969 г. Проблемите им започнали преди около година, като ответника проявявал агресия и психично насилие, като на моменти преминавало във физическо такова. Обвинявал молителката, че искала да го трови, като с дърво започвал да я гони, биел я, като същата успяла да се спаси единствено, че ответника бил с бастун и бавно подвижен. В началото на годината ответника изгонил молителката, като същата била принудена да живее на втория етаж, без санитарно битови условия. Молителката сигнализирала органите на полицията, като на 11.07.2025 г. същите съставили протокол за предупреждение на ответника, както и на дъщеря й. Молителката твърди, че въпреки издадените протоколи за предупреждение и до ден днешен нямала достъп до домът си, като всички ключалки били подменени. В момента живеела при дъщеря си, приятели и познати. В същото време заплахите спрямо нея от ответника не стихвали, като 1 молителката правила опит да се върне в домът си. Същата била брутално заплашвана и гонена с дървени предмети от ответника, който правил опит да я малтретира, като наред с това търпяла обиди и заплахи за живота си. На *** г. молителката срещнала ответника на улицата, като отново не била допусната от последния в домът си, като била заплашена да не се занимава, като нямало съд, полиция и никой не можел нищо да му каже, какво да правил и кой да влизал в неговата къща.

Молителката твърди, че се страхува за живота си и претендира налагане на мерки за защита по ЗЗДН.

Прилагат писмени доказателства- декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

В срока за отговор на молбата за домашно насилие е постъпил такъв от ответника, чрез пълномощник адвокат. В същия остро се възразява и се изразява несъгласие с посочените в молбата твърдения за извършено домашно насилие спрямо молителката. Изложените в молбата твърдения били изцяло неверни и целели единствено злепоставяне на възрастен мъж, неговото унижение и отстраняване от семейното жилище, без каквото и да било извършена физическа и/или вербална агресия спрямо молителката. Посочените твърдения били неверни и не отговаряли на действителните отношения между страните, като според ответника същите били провокирани изцяло от неговата съпруга и малката му дъщеря. Твърди се, че ответника бил с множество тежки заболявания, които не му позволявали да извършвал каквито и да било физическа и/или вербална агресия спрямо съпругата си. Последната през 2024 г. доброволно напуснала семейното им жилище, като отказала да се грижи за него и домакинството. Причината за това била, че не желаела да участва в общите разходи на семейството, като заявила, че нямало да му готви повече и да се грижи за него. На 01.06.2024 г. молителката заявила на ответника, че трябва да и дава цялата си пенсия, възникнал спор в който му казала, че без нея няма да преживее и 10 дни и ще умре, отказала да се грижи за него, заключила го в къщата и се изнесла от нея. Ответника успял да напусне жилището през прозореца на първия етаж на къщата. Твърди се, че с оглед неговото здравословно състояние молителката обитавала втория етаж на къщата, а ответника първия, като при напускането същата прибрала и наличните им спестявания, като първо отишла да живее при малката си дъщеря в гр. Я., а след това при роднина на страните в с. Т., общ. Т., обл. Я.. Въпреки, че молителката била напуснала жилището, същата продължила да се прибира в него, като вземала вещи които и били необходими за ежедневно ползване, като по- никакъв начин не и бил ограничен достъпа до него. Грижите по лечението на ответника били поети изцяло от голямата дъщеря на страните К. К.а, включително и да го води в болницата в гр. П..

Молителката не проявявала и не проявявала и към настоящия етап каквато и да била загриженост за съпруга си, неговото лечение и здраве.

2

В молбата за домашно насилие се твърдяло, че на 11.07.2025 г. били съставени два протокола по реда на ЗМВР, с твърдението, че не била допусната до семейното жилище и ответника сменил ключовете на входната врата. Твърди се, че фактите били различни, като причината за сменения патрон на входната врата на жилището от ответника била молителката, малката им дъщеря и съпруга й да не изнасят вещи от домът, за които се твърди, че собственик е ответника. Също така не било вярно твърдението на молителката, че на *** г. пострадала от домашно насилие, осъществено от ответника, като молителката злоупотребила с права, предоставени й от закона, за да отстрани ответника от семейното жилище. На *** г. ответника придружаван от голямата си дъщеря в 06.30 ч. тръгнали за клиниката в гр. П., като същия ден му била извършена медицинска терапия за което са представени съответните писмени доказателства. На посочената дата късно вечерта ответника и дъщеря му се прибрали в гр. Я., където той пренощувал и на следващия ден на 13.12.2025 г. около 11.00- 12.00 ч. се прибрал в с. Т., общ. Т., обл. Я., като на посочената дата страните не се били виждали, не били комуникирали и не били имали никакъв физически и/или вербален контакт. Също така се твърди, че упражнените от молителката права да търси защита по реда на ЗЗДН било в нарушение на принципа за добросъвестност, установен в нормата на чл.57, ал.2 Конституцията на Р. България и чл.3 ГПК. Молителката недобросъвестно била упражнила правото си на съдебна защита по реда на посочения по-горе закон, като безспорно е знаела, че декларацията която подава по чл.9, ал.3 ЗЗДН била с невярно съдържание, като на посочената дата нямала никакъв контакт с ответника, като твърдението, че не била допусната до семейното жилище и не можела да ползва личните си вещи било невярно, като единствената цел била да бъде накърнено правото на ответника да обитава семейното жилище.

Иска се отхвърляне на молбата за домашно насилие и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В съдебно заседание молителката се явява лично и се представлява от пълномощник адв. К.- ХАК, като поддържат молбата за домашно насилие и претендират налагането на мерки съгласно издадената заповед за незабавна защита в максимален срок.

В съдебно заседание ответника по молбата не се явява лично, като се представлява от пълномощник адв. Г.- ЯАК, като се иска отхвърляне на молбата за домашно насилие.

Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените в нея доводи, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първото възражение на ответника, чрез процесуалния му представител е, че 3 молбата за защита от домашно насилие от пострадалото лице, не е подадена в срок. В тази посока съдът следва да отбележи, че в разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗЗДН (Изм. с ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г., бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г.) законодателят е посочил сроковете в които могат да бъдат подадени молбите за защита от пострадалото от домашно насилие лице. Според ал. 1 молбата се подава в срок до три месеца от акта на домашно насилие, освен ако това е обективно невъзможно, но не по-късно от шест месеца. С ал. 2 е въведена законова презумпция, че срокът по ал. 1 не се смята за пропуснат, когато молбата до съда е подадена чрез общината, кметството или органите на Министерството на вътрешните работи. Няма спор в съдебната практика, че регламентираните в чл.10, ал.1 ЗЗДН срокове са преклузивни и спазването им е въпрос по допустимостта, а не по редовността на молбата за защита срещу домашщно насилие. Няма спор, че наличието на обективна невъзможност за спазването на същите срокове е в доказателствена тежест на молителя.

В процесния случай съдът приема, че молбата е подадена в преклузивния тримесечен срок по чл.10, ал.1 от акта на домашното насилие срещу лице, спрямо което може да се търси защита по реда на ЗЗДН – лице, с което и е съпруг, като същата е допустима.

В тази връзка съдът не приема възраженията на ответната страна, че на посочената в молбата за домашно насилие дата на *** г. страните не се били срещнали. Безспорно са представени писмени доказателства от етапна епикриза, че на посочената дата е проведен курс терапия с Капецитабин на ответника в отделение Медицинска онкология, онкологичен център в гр. П., но в същата не е посочен часа на постъпване и часа на изписване от онкологичния център, като показанията на свидетелката К. К.а, че са тръгнали в 06.00 ч. на *** г. за гр. П., съдът не кредитира с оглед нейната заинтересованост, с оглед на което спорът следва да бъде разгледан по същество.

Не се спори между страните, а същото се установява и от представеното удостоверение за сключен граждански брак, че същите са съпрузи от 23.01.1969 г.

Към молбата е представена декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, с която молителката декларира, че от началото на миналата година спрямо нея започнали актовете на физическо и психическо насилие и тормоз спрямо нея от съпруга й. Отношенията им се влошили рязко след проведеното спрямо него лечение с химиотерапия и когато здравословното му състояние се стабилизирало, заедно с голямата им дъщеря се обърнали срещу нея с непрекъснати обиди и заплахи с убийство, с рязане на ръце, крака и др. След забележка започнало душене, чрез натискане на леглото, при което и било позволено да се качи на втория етаж където живяла около 6 месеца. На 1-ви юни 2024 г. ответника взел дърво да я убива, като същата напуснала семейното жилище.

След това същия сменил ключовете на вратите, като нямала достъп до имота, въпреки, 4 че му били направени протоколи за предупреждение от полицията. В декларацията се твърди, че молителката няма достъп до собствения си дом, до личните си вещи, дрехи, документи, като непрекъснатия тормоз над нея продължавал, като много често заплахите били придружени с клетви. Заплахите продължавали и до момента на подаване на декларацията, като преди три седмици на улицата пред къщата им, направила опит да влезе, но не успяла поради катинари и други средства за които нямала ключове. Така домът в който живеела от 1969 г. оставал недостъпен и до днес.

С протокол за предупреждение от 11.07.2025 г. органите на полицията са предупредили на основание чл.65, ал.1 и 2 ЗМВР Х. К. Х., да не ограничава достъпа до фамилното им жилище в с. Т., ул. „***, на съпругата си М. К. Х.а, като всички спорни въпроси да решават по законен ред. От представеното експертно решение на ТЕЛК за общи заболявания се установява, че молителката страда от заболяване „***“ като и е определена 50 % т.н.р, пожизнено.

От представените справки по реда на Наредба 14/18.11.2009 г. се установява, че страните са с постоянен и настоящ адрес в с. Т., общ. Т., обл. Я., ул. „***. От представените справки за съдимост се установява, че същите не са осъждани за престъпления от общ характер с влезли в сила присъди.

От представените медицински документи се установява, че ответника Х. К. Х. страда от онкологично заболяване, като посещава отделението по медицинска онкология в гр. П..

С договор за покупко- продажба на недвижим имот със запазено право на ползване от 18.12.2024 г. Х. К. Х.е продал на К. Х.а К.а дворно място, съставляващо реайлна част от ПИ № *** по плана на с. Т., общ. Т., като запазил правото си на ползване върху имота, пожизнено и безвъзмездно.