Решение № 1806 от 06.04.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1806 гр. София, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. М.а

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело № 20221100508537 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

С решение от 14.04.2022 г., постановено по гр. дело № 24192/2021 г. по описа на Софийският районен съд, 27 състав, ответникът Д. Н. Н. е осъден да заплати по предявен от ищеца Г. В. Ж. иск по чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗЗД сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за употребявани обидни думи и изрази в публикувана от него авторска статия, разпространена чрез вестник „Свободно слово“ за периода от 15.04.2016 г. до 14.05.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 15.05.2016 г. до изплащане на вземането.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника Д. Н. Н., с която същото се обжалва като неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Въззивникът поддържа, че не оспорва наличието на влязла в сила присъда за извършено от него престъпление за нанасяне на обида на ищеца, но счита, че в резултат на тази обида същият не е понесъл неимуществени вреди. Заявява, че предвид езика, който самият ищец е използвал по време на водени от него предявения, същият би следвало да има по-висок праг на търпимост. Заявява, че съдът неоснователно не е взел предвид възражението му за съпричиняване. Предвид изложеното моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното решение. Претендира разноски.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Г. В. Ж. е депозирал отговор, с който оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна и недоказана.

1

Излага становище, че постановеното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Поддържа, че по делото е било установено по безспорен начин, че въззивникът е обидил и наклеветил въззиваемия, с което е уронил престижа и доброто му име, за които действия носи деликтна отговорност. Оспорва твърдението на въззивника, че ищецът има статус на публична личност, с оглед на което от него да се изисква по-висок праг на търпимост. Оспорва и възражението на въззивника за съпричиняване като неоснователно и недоказано. Предвид изложеното моли въззивния съд да остави без уважение подадената въззивна жалба и да потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с осъдителен иск по чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗЗД от ищеца Г. В. Ж. за заплащане на сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за употребявани обидни думи и изрази в публикувана от ответника

Д. Н. Н. авторска статия, разпространена чрез вестник „Свободно слово“ за периода от 15.04.2016 г. до 14.05.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 15.05.2016 г. до изплащане на вземането. В исковата молба се твърди, че ответникът, в качеството му на политически директор на вестник „Свободно слово“, в неговия бр. 42 (1) за периода 14.04.2016 г. до 14.05.2016 г., на страница четвърта е публикувал статия със заглавие „Доносник в действие“, съдържаща позорящи, обидни и клеветнически твърдения по отношение на ищеца и неговата майка. За нанесената обида ищецът е подал тъжба, по която е било образувано наказателно дело от частен характер № 11780/2016 г. по описа на СРС, НО, 103 с-в, по което е била постановена влязла в сила присъда, с която подсъдимият е бил признат за виновен за това, че е нарекъл тъжителя „доносник“ и „олигофрен“ - престъпление по чл. 148, ал.1, т.2, вр. чл. 146, ал. 1 НК – обида, разпространена чрез печатно произведение или по друг начин и е бил освободен от наказателна отговорност на основание чл.

78а НК с налагане на административно наказание - глоба в размер на 1000 лв.

Предвид изложеното ищецът претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на извършено спрямо него престъпление – квалифицирана обида по чл. 148, ал.1, т.2 НК в размер на 3000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на деликта – 15.04.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Д. Н. Н. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Ответникът не оспорва, че е автор на процесната статия, но поддържа, че изложените в нея факти не са обидни или клеветнически. Поддържа, че ищецът е сътрудничил на VI отдел на VI управление на ДС под псевдонима Върбан, а по отношение на думата „олигофрен“ заявява, че е изразил личната си негативна оценка спрямо ищеца, в израз на гарантираното му конституционно право на 2 изразяване и разпространяване на мнение. Предвид изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.

С доклада по делото първоинстанционният съд е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че в бр. 42 (1) във вестник „Свободно слово“, издаден за периода 14.04.2016 г. до 14.05.2016 г., в статия със заглавие „Доносник в действие“, на която е автор ответникът, в заглавието на статията ответникът е употребил израза „доносник“ по отношение на ищеца и в статията е използвал изразите „доносникът Ж.“ и „олигофрен“.

Видно от приобщеното НЧХД №11780/2016 г. по описа на СРС, 103 г. с Присъда/22.06.2018 г. ответникът – подсъдим Д. Н. Н. е бил признат за виновен за това, че в гр. София, в бр. 42 (1) на вестник „свободно слово“ за периода 14.04.2016 г. до 14.05.2016 г., на страница четвърта, в авторска статия със заглавие „Доносник в действие“ е казал нещо унизително за честта и достойнството на Г. В. Ж., а именно в заглавието на статията нарекъл частния тъжител „доносник“, а в самата статия го е нарекъл „доносникът Ж.“ и „олигофренът“, като обидата е разпространена чрез публикуване на статия във вестник – престъпление по чл. 148, ал.1, т. 2 вр. чл. 146, ал. 1 НК, поради което на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание - глоба в размер на 1000 лв., платима в полза на държавата. Присъдата е потвърдена с окончателно Решение № 646/17.07.2019 г., постановено по ВНЧХД № 1769/2019 г. по описа на Софийския градски съд.

От приетите по делото писмени доказателства писмо № КИ-К-152172/18.02.2015 г. и писмо № КИ-Ч-15-7982/18.07.2015 г. на

КРДОПГДСРСБНА се установява, че не са открити документи, установяващи принадлежност на ищеца към органите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, съгласно чл. 25 от Закона за достъп и разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

От приложено по делото удостоверение № 6/24.09.2015 г., издадено от Българската социалистическа партия – район „Средец“, се установява, че ищецът никога не е подавал молба за членство в БСП и в районната организация на БСП – район „Средец“, както и че партията няма информация, същият да е членувал в БКП.

По делото е прието като доказателство и бр. 42(1) на вестник „Свободно слово“ за периода 14.04.2016 г. до 14.05.2016 г. Като писмено доказателство са приобщени и извлечение от Решение № 2-532/29.06.2016 г. на КРДОПГДСРСБНА, според което ищецът Г. Ж. е осъществявал сътрудничество в VI отдел на VI управление на ДС под псевдонима Върбан и искане до началник – отдел на III на ДС. С молба вх. № 25018214/04.03.2022 г. ищецът е оспорил представените от ответника писмени доказателства и е представил извлечение извадка от интернет страницата на

КРДОПГДСРСБНА и Решение № 2-532/07.07.2015 г., Решение № 23 673/21.06.2016 г. и Решение № 2-675/05.07.2016 г.

Пред първоинстанционният съд е изслушан свидетелят И. Л., който споделя, че познава както ответника, така и ищеца. Според тези свидетелски показания след публикуване на процесната статия, която и самият свидетел е прочел, ищецът е бил много бесен и омерзен и не бил на себе си, защото в периода 2004-2009 г. същият е водил предаване, в което показвал доносници, а сега наричали него „доносник“. Според свидетеля това събитие ще остави отпечатък върху неговата психика и откакто се е случило от година всеки ден ищецът е говорил за това.

Свидетелят Р.З. споделя, че е чел процесната статия, за която е разбрал от разговор между ищеца и негов познат. Според впечатленията на свидетеля, след този разговор ищецът се е афектирал, станал е нервен от това, че е наричан доносник, бил е травмиран, защото близките му го гледали със съмнение.

Пред първоинстанционният съд е разпитан и свидетелят В.П., според който ответникът Д. Н. е написал процесната статия срещу ищеца Ж., защото същият се е обръщал както към него, така и към други хора с обидни думи, като е казвал, че той и неговите хора са комунисти и че са писали доноси.

Свидетелят споделя, че не си спомня съдържанието на процесната статия.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му - в обжалваната част. В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо. По отношение на правилността въззивният съд е ограничен от изложените оплаквания във въззивната жалба.

Предявен е осъдителен иск по чл. 45, ал.1, вр. чл. 52, ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за употребявани обидни думи и изрази в публикувана от ответника авторска статия, разпространена чрез вестник „Свободно слово“, бр. 42 (1) за периода от 15.04.2016 г. до 14.05.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

По иск по чл. 45 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже фактическия състав на деликта, а именно противоправно деяние на ответника, в пряка причинноследствена връзка с която е настъпил твърдения вредоносен резултат, а именно претърпените неимуществени вреди, както и техният размер от 3000 лв. Субективният елемент – вината не подлежи на доказване от ищеца, доколкото е налице законова презумпция, съгласно която наличието на вина се предполага до доказване на противното от насрещната страна. При доказан 4 фактически състав от страна на ищеца, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното парично вземане. Възражението за съпричиняване, направено от ответника не следва да се коментира, доколкото същото не е предявено своевременно с отговора на исковата молба по реда, в сроковете и в съответствие с правилата за поетапна преклузия в гражданския процес, съгласно чл.131 вр. с чл.133 ГПК, а е заявено за първи път след приключване на съдебното дирене по време на устните състезания по делото.

Съгласно чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Когато в хода на наказателното производство не е приет за съвместно разглеждане гражданския иск на пострадалия и той го предяви по общия ред на чл.45 ЗЗД, при преценката си за наличие на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, гражданският съд следва да съобрази задължителната сила на влязлата в сила присъда. Настоящият съдебен състав споделя вече установената практика, съгласно която при наличие на влязла в сила присъда, от елементите на непозволеното увреждане следва да се приемат за безспорно установени деянието, противоправността и вината на ответника по делото /вж.в този смисъл решение по гр.д.№ 1063/2018г.на ІV г.о./ Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, следва да бъдат установени с допустимите доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело и с оглед принципа на непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти подлежат на доказване пред гражданския съд, независимо дали по отношение на същите са събрани доказателства в хода на досъдебното, респ. наказателното производство /вж.решение по гр.д.№ 3149/2017г.на І г.о./ По конкретното дело с влязла в сила Присъда/22.06.2018 г. ответникът – подсъдим Д. Н. Н. е бил признат за виновен за това, че в гр. София, в бр. 42 (1) на вестник „Свободно слово“ за периода 14.04.2016 г. до 14.05.2016 г., на страница четвърта, в авторска статия със заглавие „Доносник в действие“ е казал нещо унизително за честта и достойнството на Г. В. Ж., а именно в заглавието на статията нарекъл частния тъжител „доносник“, а в самата статия го е нарекъл „доносникът Ж.“ и „олигофренът“, като обидата е разпространена чрез публикуване на статия във вестник – престъпление по чл.