Определение № 1374 от 14.03.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1374 гр. Варна, 14.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Т. Василев

Членове:

Мирела Огн. Кацарска мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20253100500427 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК Образувано е по въззивна жалба с вх. № 101451/13.12.2024г на Етажна собственост на жилищен комплекс с административен адрес: гр. Варна, к.к.

Св.Св.Константин и Елена, бул. Княз Борис I № 354, хотел „Света Елена“, чрез адв. А. Х., против Решение №4286/28.11.2024г. постановено по гр.д № 11940/2023г. по описа на Районен съд гр. Варна, с което е отхвърлен предявените от Етажна собственост на жилищен комплекс с административен адрес: гр. Варна, к.к. Св. Св.Константин и Елена, бул. Княз Борис I № 354, хотел „Света Елена“ искове за приемане за установено по отношение на Т. Т.

И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, к.к. Св.Св.Константин и Елена, ул. 1ва № 82, бл. А,Б, вх. С, ет. 5, ап. 32, че съществува вземането, за което по ЧГД № 7595 по описа на РС- Варна за 2023 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за сумата от 38,09 евро (тридесет и осем евро и девет евроцента)- неплатен остатък от дължима вноска за периода от 01.12.2022 г. до 31.12.2022 г., която е в общ размер на 44,63 евро, дължима от ответника в качеството й на собственик на ап. 32 в сграда с адм. адрес: гр. Варна, к.к.

Св.Св.Константин и Елена, хотел „Света Елена“, бул. Княз Борис I № 354, ет.

5, блок А,Б, вх. С /стар адм. адрес ул. 1- ва № 82/, дължима за управление и поддръжка на общите части на сградата етажна собственост, съгласно решение на ОС на ЕС от 20.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.06.2023 г. - датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното й изплащане, както и сумата от 1,67 евро (едно евро и шестдесет и седем евроцента) – законна лихва върху главницата от 38,09 евро за периода от 01.01.2023г. до 07.06.2023 г.

В жалбата се излага следното:

1

Съдът неправилно е приел, че ответницата не е живяла в имота си повече от 30 дни в рамките на 2022г. Този извод на съда не кореспондира със събраните доказателства. В тежест на Т. И. е било да установи предпоставките на чл. 52, ал. 2 от ЗУЕС – да не заплаща разходите за управление и поддържка на ЕС. Ответницата не е доказала, че не е ползвала имота си лично или чрез другиго. Не е предоставила доказателства, че е уведомила управителя на ЕС, че няма да пребива в имота. Същата е признала, че в имота е имало майстори в различни периоди от време. Видно от предоставените 5 бр. фактури, за консумирана вода и електричество, в жилището е пребивававано повече от 30 дни. Ирелевантно е обстоятелството, че фактурите са издавани от „ Сдружението на собствениците“, до колкото сдружението на собствениците може да изпълнява други функции – чл. 25, ал. 2 от ЗУЕС. Твърди се, че изявлението на ищцата в о.с.з, че в производството по чл. 410 от ГПК е възразила само срещу адвокатския хонорар, съставлява признание на таксата като дължима. Съдът неправилно не е кредитирал показанията на свидетеля Димитрова, в частта относно разходите за ток и вода, за период от 2 – 3 месеца, в които апартаментът е бил обитаван от дъщерите и внуците на ответницата.

Моли да се отмени обжалваното решение, като се уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор Т. Т. И., чрез адв. К. К., в който е изложено следното:

С доклада по делото, съдът е възложил тежест на ищеца да установи, че жилището на ответницата е било обитавано повече от 30 дни, през 2022г.

Ищецът не е установил това обстоятелство.

По делото е установено, че през 2022г. електрическата енергия е била начислявана на пазарен принцип, тоест дружеството управител на етажната собственост е били в търговски взаимоотношения с доставчика на ел. енергия, и предвид изключително високите цени на електричеството за този период, е било възможно цените да са достигали за 20 лв. за мегават час. Поради което твърденията, че по показанията на електромера не може да се разбере, колко време е живяно в апартамента е необосновано.

Предоставените по делото от ищеца фактури, за префактуриране на консумираната ел. енергия на общия електромер на сградата визират трето да делото лице – Сдружение на собствениците, с което управителят „Веселена“ АД е сключил договор, без да установи неговото участие в етажната собственост. Не се е установило причината, поради която ответницата не е получавала фактури за консумирана електрическа енергия и вода, както и какво е количеството на потребените такива за всеки месец от годината. На основание чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС е била в правото си да не плаща такси за цялата 2022г.

Моли да се потвърди обжалваното решение, претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, чрез надлежно оправомощен процесуален представител, 2 срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Не са направени доказателствени искания.

Като взе предвид горе изложеното настоящият съдебен състав прие, че на основание, чл. 268, ал.1 от ГПК, следва да разгледа жалбата в открито съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА

ЗА

РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. №

101451/13.12.2024г на Етажна собственост на жилищен комплекс с административен адрес: гр. Варна, к.к. Св.Св.Константин и Елена, бул. Княз Борис I № 354, хотел „Света Елена“, чрез адв. А. Х., против Решение №4286/28.11.2024г. постановено по гр.д № 11940/2023г. по описа на Районен съд гр. Варна.

НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 427/2025 г. на ОС-Варна за 15.04.2025г. от 13:00 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3