Решение № 48 от 20.02.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Велико Търново, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от МАЯ НЕДКОВА Въззивно гражданско дело № 20244000500592 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 8697/06.08.2024г. на Н. Й. Д., представляван от адв. Е. Т. – АК - Русе срещу Решение № 339/16.07.2024г./поправено с Решение № 383/02.10.2024г./ по гр.д. № 169/2024г. по описа на Окръжен съд -Русе, с което е УВАЖЕН предявения от Ц. И. С. против въззивника, иск с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че Ц. И. С. не дължи на Н. Й. Д., поради погасяване по давност, сумата от 10 000/десет хиляди/ лева, представляваща дължима главница, в едно със законна лихва от 25.09.1998г. по издаден въз основа на решение/присъда по НОХД 1959/2000г. на Районен съд - Русе в полза на Н. Й. Д. изп.лист от 20.06.2003г., предмет на изп.дело № 77/2024г. по описа на ЧСИ И. Х.. под № 832 в КЧСИ.

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, постановено в протИ.речие с материално – правните норми, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Излага, че с молбата на взискателя от 08.01.2018 г. за извършване на действия от ЧСИ по изп. дело № 726/2006 г., както и с молбата за извършване на действия от ЧСИ изп. дело № 491/2018 г. давността е прекъсната, като се позовава на постановките на ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк. дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа, че изпълнителните 1 действия, които не са извършени не по вина на взискателя, пораждат валиден правен ефект по отношение на прекъсване на давността, а наред с това извършените изпълнителни действия по изп. дело № 77/2024 г. по описа на ЧСИ Х.. са валидни и годни да прекъснат давността. Излага подробни доводи относно съзнателното препятстване от страна на длъжника на удовлетворяването му като взискател и злоупотреба с права от страна на длъжника, като поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил достатъчно задълбочено събраните по делото писмени доказателства относно извършените изпълнителни действия в хода на водените изпълнителни производства между страните.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна-Ц. И. С., чрез пълномощника му адвокат И. Г. от РАК, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно.Излага подробни доводи относно правилността и законосъобразността на обжалваното решение, като поддържа, че правилно съдът е приел, че давността е започнала да тече от 26.06.2015 г. и е изтекла на 26.08.2020 г. при съобразяване на чл. 3 т. 1 от ЗМДВИП, тъй като в нито едно от образуваните през този период изпълнителни дела по описа на ЧСИ И. Х.., рег. № 832 и район на действие ОС Русе не са предприемани действия по принудително изпълнение на вземането, прекъсващи давността. Оспорва да са извършени действия прекъсващи давността съобразно твърденията във въззивната жалба, като възразява, че молбата за възлагане на действия по чл. 18 от ЗЧСИ не е част от изпълнителен способ и подаването й не прекъсва давността по смисъла на чл. 115 б. „в“ от ЗЗД. Алтернативно поддържа, че дори да е така от 18.01.2018 г. до образуване на третото изпълнително дело № 77/2024 г. по описа на ЧСИ Х.. са изминали повече от 6 години и вземанията вече са били погасени по давност. Поддържа , че през 2019 г. по изпълнителното дело са извършвани само справки, които не прекъсват давността, а обстоятелството, че длъжникът е живял извън страната не е било пречка за кредитора да събере информация за имущественото му състояние в рамките на ЕС. Счита, че цитираното ТР е неотносимо към процесния спор, тъй като от страна на взискателя изобщо не са предприемани изпълнителни действия. Направено е искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание по същество, въззивникът, редовно призован не се явява лично, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Претендира уважаването й, отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

В съдебно заседание по същество, въззиваемият, редовно призован не се явява лично, чрез процесуалния си представител, поддържа депозирания отговор на жалбата, претендира отхвърлянето й, потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на направените разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

2

Производството пред Окръжен съд -Русе е образувано по предявен от Ц. И. С. против Н. Й. Д., иск с правно основание чл. чл.439 от ГПК , за признаване за установено в отношенията между страните, че Ц. И. С. не дължи на ответника, поради изтекла погасителна давност сумата от 10 000 лева, представляваща дължима главница, в едно със законна лихва от 25.09.1998г. по издаден въз основа на решение/присъда по НОХД 1959/2000г. на Районен съд - Русе в полза на Н. Й. Д. изп.лист от 20.06.2003г., предмет на изп.дело № 77/2024г. по описа на ЧСИ И. Х.. под № 832 в КЧСИ .

В исковата молба ищецът твърди, че въз основа на издаден на 20.06.2003 г. в полза на Н. Й. Д. изпълнителен лист, по решение/присъда № 117 по НОХД 1959/2000 г. на РС Русе, по молба на последния било образувано изп.дело № 726/2006 г. по описа на ЧСИ И. Х..

- за сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.Последното изпълнително действие по изп.дело бил наложен запор на банковите му сметки на 06.03.2014г. С постановление от 08.01.2018г. посоченото изпълнително производство било прекратено от ЧСИ на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.

Въз основа на същия изпълнителен лист Н. Д. сезирал ЧСИ и било образувано ново изп. д. № 491/2018 г. на същия ЧСИ, за което Ц. С. бил уведомен с уведомление от 20.04.2018 г. Същото било прекратено с Постановление от ЧСИ на основание чл. 433 ал. 1 т.

8 ГПК, за което длъжникът бил уведомен със съобщение от 09.03.2021 г.

Въз основа на същия изпълнителен лист било образувано трето изп. д. № 77/2024 г. отново на ЧСИ И. Х.., за което на 13.02.2024 г. Ц. С. получил ПДИ. Със същата бил уведомен, че му е наложена възбрана върху притежаван от него недвижим имот, както и върху поземлен имот, и е насрочен опис на възбранения имот в гр. Русе.Твърди погасяване на вземането на ответника по издадения изп.лист, позовава се на Тълкувателно решение № 3/2020г. на ВКС, съгласно което, докато трае изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяване на Тълкувателно решение № 2/2015г. ВКС изпълнителни дела, давност не е текла. Твърди, че тъй като по второто изпълнително производство не са предприемани никакви изпълнителни действия прекъсващи давността, петгодишният давностен срок за вземанията на Н. Й. Д. от Ц. И. С. е изтекъл на 26.06.2020г., т.е. тези вземания са погасени по давност.

Алтернативно, дори и да се приеме, че следва да се зачете отразеното като последно изпълнително действие с дата 13.03.2018 г., то петгодишният давностен срок следва да е изтекъл на 13.03.2023 г., тъй като в този период не са предприемани никакви действия, които спират или прекъсват давността, т.е. давността за вземанията на Н. Й. Д. от Ц. И. С. е изтекла 11 месеца преди образуването на третото изпълнително производство - изп.дело № 77/2024 г. на ЧСИ И. Х.., по което са предприети изпълнителни действия и са наложени обезпечителни мерки върху имущество на ищеца.

Претендира уважаване на иска и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в 3 който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че въз основа на издадения на 20.06.2003г. изпълнителен лист срещу ищеца са били образувани последователно три изпълнителни производства,последното от които висящо.Твърди , че в хода им, като взискател по тях не е получил никаква част от задълженията - както доброволно, така и в резултат на извършени действия на принудително изпълнение от ЧСИ.Твърди, че не му е връчено от ЧСИ по надлежния ред Постановлението за прекратяване на изп.дело № 491 от 2018г. Сочи,че в хода на изпълнителните дела има изявление на ищеца - длъжник, че ще заплаща доброволно дълга, което счита, че представлява признание, също прекъсващо давността. Излага, че следва да се приеме, че всяко искане от страна на взискателя за извършване на изпълнителни действия прекъсва погасителната давност и не е обвързано с това дали съдебният изпълнител е предприел необходимите по изпълнението на искането изпълнителни действия. В този смисъл бездействието на съдебния изпълнител не може да е санкция на взискателя, тъй като съгласно чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК такава има при бездействие, но лично, на взискателя. Излага, че следва да се съобрази и прекъсването на давността по време на ковид епидемията.Излага, че прекратяването на изпълнителното производство поради настъпване на перемпция не заличава ефекта на предприетите изпълнителни действия и независимо от прекратяването, искането за предприемането на нов изпълнителен способ прекъсва давността. Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски.

Настоящият състав на Великотърновския апелативен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявения отрицателен установителен иск по реда на чл.439 ал.1 вр. чл. 124 от ГПК, в тежест на ответника е да докаже факта, от който произтича вземането му, а именно, че в качеството му кредитор на ищеца и взискател по образуваните изпълнителни дела, давността за процесното вземане не е изтекла, респективно да докаже, че същата е спирана или прекъсвана с предприетите от него действия за принудително изпълнение или с други действия.

4

В конкретиката на настоящия правен спор е безспорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че:

По молба от 05.11.2003г. на Н. Й. Д. на същата дата е образувано изп.дело № 980/2003 г. по описа на СИС при Районен съд –Русе, с длъжник – Ц. И. С.а, въз основа на изпълнителен лист издаден на 20.06.2003г. за сумата от 10 000 лв., представляваща дължима главница, в едно със законна лихва от 25.09.1998г. до окончателното изплащане, въз основа на Решение/Присъда № 117 по НОХД 1959/2000 г. на РС - Русе, представляваща обезщетение за неимуществени вреди.

С молбата е отправено искане за проучване имуществото на длъжника и насочване на изпълнението към същото, чрез запор на банкови сметки на длъжника.

На 19.12.2004г. взискателят е поискал налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника и опис на движимо имущество.

На 20.12.2004г. е насрочен за 11.02.2005г. опис на движими вещи,на 22.02.2005г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника.

На 01.04.2005г., на 29.06.2005г. и на 27.03.2006г. длъжникът лично пред ДСИ е признал дълга и е заявил , че ще извършва плащане по него.