Решение № 165 от 01.11.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Варна, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20243000500228 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез процесуален представител главен инспектор П. О. против решение № 260006/06.03.2024г. по гр.д. № 212/2018г. на ОС – Силистра, с което са отхвърлени предявените от въззивника против И. М. Д. и И. П. Д. искове с правно основание чл.74 ЗОПДНПИ /отм./ вр. §5, ал.2 ДР на ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на подробно описано имущество на обща стойност 61 591.81 лева.

Наведените в жалбата оплаквания са за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, постановен в противоречие с материалния закон и при превратно тълкуване на дадените с ТР № 4/2021г. на ОСГК на ВКС разрешения. Оспорва се приетото от съда, че притежаваното в края на периода имущество е на стойност 70 315.58 лева, както и извода му, че условие за уважаване на исковете е същото да е на стойност над 150 000 лева. Сочи се, че наличното имущество е в размер на 83 595.58 лева, но това не е пречка за неговото отнемане, при условие, че е налице изискуемото се от закона несъответствие за целия проверяван период. Излагат се подробни аргументи по приложението на закона, в частност как следва да бъде направен извода за наличие на несъответствие и по тълкуването на §1, т.2, т.3, т.4 и т.8 от ДР на 1

ЗОНПИ. Съобразно това се твърди, че доходите, приходите и източниците на финансиране за поверявания период са в размер на 101 690.69 лева, направените от ответниците разходи за същия период са в размер на 229 547.39 лева, което формира отрицателен нетен доход в размер на минус 127 856.70 лева и несъответствие от минус 211 452.28 лева, което е съществено по см. на §1, т.3 ДР на ЗОНПИ.

Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт и уважаване на предявените искове.

Наред с въззивната жалба е подадена и частна жалба от КОНПИ против постановеното от първоинстанционния съд по реда на чл.248 ГПК определение № 260011/01.04.2024г., с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за изменение на решението в частта му за разноските относно присъдените адвокатски възнаграждения. По подробно изложени доводи за недължимост, евентуално прекомерност на определените адвокатски възнаграждения, се иска неговата отмяна и уважаване на искането по чл.248 ГПК.

В срока по чл.263 ГПК, респ. чл.276 ГПК са постъпили отговори само от въззиваемия И. М. Д., чрез назначения му по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител – адв.В. Х., с които въззивната и частната жалба се оспорват като неоснователни.

Въззиваемата И. П. Д. не е подала отговори по жалбите. В с.з., чрез процесуалния представител адв.Н. се изразява становище за неоснователност на жалбите.

За да се произнесе по съществото на спора, съобразно наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните, ангажираните по делото доказателства и приложимия закон, настоящият състав на АпС – Варна съобрази следното:

Исковото производство е образувано по предявени от КПКОНПИ /сегашно наименование КОНПИ/ против И. М. Д. и И. П. Д. искове с правно основание чл.74 ЗОПДНПИ /отм./, подлежащи на разглеждане по реда на действащия към настоящия момент ЗОНПИ, съгласно разпоредбата на §5, ал.2 ДР на ЗОНПИ.

В подаденото въз основа на Решение № 742/19.09.2018г. на КПКОНПИ мотивирано искане до съда са изложени твърдения, че по повод уведомление на Районна прокуратура – Русе за привличането на И. М. Д. като обвиняем по ДП № 228/2017г. за извършено от него престъпление по чл.280, ал.2, т.2, т.3 и т.4 вр. чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1 НК, попадащо в обхвата на чл.22, ал.1, т.19 ЗОПДНПИ /отм./, Комисията е образувала проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на лицето, с проверяван период 05.06.2007г. – 05.06.2017г. Твърди се, че в хода на същата е установено придобиването на имущество от страна на проверяваното лице и съпругата му И. П. Д., несъответно на реализирания от тях доход, като несъответствието е значително по см. на чл.22, ал.1 вр. §1, т.7 ДР на ЗПКОНПИ /сегашно 2 наименование ЗОНПИ/ и за придобиването на което не е установен законен източник. Наведени са фактически твърдения относно притежаваното имущество в началото на проверявания период, извършените от ответниците придобивни и разпоредителни сделки, проследено е движението на банковите им сметки, получени суми чрез преводи от трети лица, данъчна и осигурителна информация, задгранични пътувания. Наведени са подробни твърдения за кои от придобиванията, съответно вноски и получени суми се приема, че е налице признат законен доход, респ. трансформация на имущество. Въз основа на направения в искането икономически анализ относно придобитото имущество, признати доходи и направените обичайни и извънредни разходи се твърди, че е налице несъответствие между нетния доход и имущество, което несъответствие за целия проверяван период е в размер на 248 603.10 лева и съставляващо основание за отнемане на незаконно придобитото от ответниците имущество. С оглед на тези твърдения е отправено искането за отнемане в полза на Държавата от всеки един от тях на подробно посочени парични суми, съставляващи направени вноски по банкови сметки и постъпили по тях суми от трети лица, стойност на дружествени дялове, равностойност на придобити от ответниците и отчуждени през проверявания период подробно индивидуализирани недвижими имоти и МПС, както и за отнемане на следното претендирано като налично имущество:

- лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Туарег“, рег. № СС 0481 М*;

- лек автомобил, марка „Форд“, модел Транзит 100, рег. № СС 0777 С*;

- сумата в размер на 8 214,49 лв., равностойност на 4 200 евро, представляваща иззета сума в товарен автомобил, марка „Ивеко“, модел „МЛ 120 Е 28 *“, рег. № СС 1840 А* и предадена съгласно Протокол за доброволно предаване от 21.04.2017г.;

- сумата в размер на 1 707,32 лв., представляваща салдо в края на периода от касови вноски (след преобразуване) по банкова сметка в лева с IBAN: BG03 STSA 9300 0011 0474*** в „Банка ДСК“ ЕАД, с титуляр И. М. Д.;

- 245 кв.м. идеални части от поземлен имот, целия с площ от 669 кв.м., обособени за ползване в западната част на имота, находящ се на адрес, гр.

Тутракан, ул.“Стефан Караджа“ № *, област Силистра с идентификатор № **** по КККР на гр. Тутракан и на разположените в западната част на имота еднофамилна двуетажна жилищна сграда със застроена площ 65 кв.м. с идентификатор № ***.* и едноетажна сграда със застроена площ от 15 кв.м. с идентификатор № ***.*;

- лек автомобил, марка „Понтияк“, модел „Файърбърд“, рег. № СС 0040 М*;

- товарен автомобил, марка „ЛДВ“, модел Максус, рег.№ СС 5798 А*;

- лек автомобил, марка „Тойота“, модел „Айго“, рег.№ СС 1151 А*.

3

След направен частичен отказ по чл.233 ГПК, съгласно молба от 13.11.2023г. и протоколно определение за прекратяване от 14.11.2023г., предмет на искането за отнемане, по което е постановено и обжалваното решение е единствено искането за отнемане на имущество на обща стойност 61 591.81 лева, включващо иззетата по досъдебното производство парична сума, наличното в края на проверявания период салдо по банковите сметки и притежаваните в края на периода от ответниците недвижим имот гр. Тутракан, ул.“Стефан Караджа“ № * и МПС, описани по-горе, без лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Туарег“, рег. № СС 0481 М*, по отношение на който също е направен отказ от иска.

В срока по чл.131 ГПК са подадени писмени отговори от всеки един от ответниците, с които исковете са оспорени като неоснователни. Твърди се, че към края на проверявания период не притежават имущество, което да обоснове значително несъответствие по см. на §1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ, както и че всичко придобито е със законни доходи.

В подадения от И. Д. отговор, чрез назначеният му по чл.47, ал.6 ГПК особен представител, са изложени и доводи за недопустимост на исковото производство поР. неприключване на проверката в срока по чл.27 ЗОПДНПИ /отм./, което възражение съдът намира за неоснователно с оглед приетото по ТР № 1/2018г. на ОСГК на ВКС.

Към настоящия момент не е спорно между страните, а това е установено и от доказателствения материал, че по повод постъпило уведомление от Районна прокуратура – Русе с рег.№ УВ-23.05.2017г. за повдигнати по ДП № 228/2017г. обвинения срещу И. М. Д. за извършено от него престъпление по чл.280, ал.2, т.2, т.3 и т.4 вр. чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1 НК, с Протокол № ТД 04 ВА/УВ-8985/05.06.2017г. Комисията е образувала проверка по чл.21, ал.2 ЗОПДНПИ /отм./. Периодът на проверката е 05.06.2007г. – 05.06.2017г., съответен и на предвидения 10-годишен период по см. на чл.27, ал.3 ЗОПДНПИ /отм./, респ. по чл.112, ал.3 ЗОНПИ, а престъплението, за което е повдигнатото обвинение попада в приложното поле на чл.22, ал.1, т.19 ЗОПДНПИ /отм./, съответно чл.108, ал.1, т.19 ЗОНПИ. В хода на същата е извършено обследване на имущественото състояние /придобито имущество, получени парични средства, банкова и осигурителна информация, направени разходи/ на проверявания И. Д., на съпругата му И. Д., общото им малолетно дете, както и контролирани от него търговски дружества. Въз основа на изготвения при проверката доклад на директора на съответната ТД на КОНПИ с решение № 435/04.07.2018г. Комисията е образувала производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, като след изпълнение на процедурата по чл.57 ЗОПДНПИ /отм./ е взето и решението за предявяване на настоящите искове.

Основните спорни въпроси пред настоящата инстанция са относно това налице ли е изискуемото се от приложимия закон несъответствие по см. на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, обуславящо възникването на правото на държавата чрез 4

КОНПИ да иска отнемане на придобитото от въззиваемите имущество, за което не е доказан законен източник на средствата и в тази връзка дали необходима предпоставка за това право е наличното имущество в края на проверявания период да е на стойност над 150 000 лева, как следва да бъде направен извода за несъответствие и в частност дали следва да бъде взето предвид само наличното в края на проверявания период имущество или всичкото имущество, придобито от проверяваното лице и свързаните с него лица за целия проверяван период.

Отговорът на въпроса как следва да бъде направен извода за несъответствие се извежда от задължителните постановки на постановеното решение по тълкувателно дело № 4/2021г. на ОСГК на ВКС и разпоредбите на §1, т.3 вр. §1, т.2, т.4 и т.9 от ДР на ЗОНПИ. Съгласно приетото в посочения тълкувателен акт на отнемане подлежи само налично имущество, разглеждано като актив. Получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, както и получените при отчуждаването му суми, в случай че всички те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ и същите не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ.

Съдът не споделя доводите на въззивника, че стойността на наличното в края на периода имущество е неотносима към изисквания праг за несъответствие от 150 000 лева. В съдебната практика, както и в цитираното ТР, непротиворечиво се приема, че при преценката за това налице ли е несъответствие по см. на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ на първо място следва да бъде направен извод за наличното в края на проверявания период имущество, определено съобразно дадените с тълкувателния акт разрешения и само ако между наличното в края на периода имущество и имуществото, притежавано в началото на проверявания период е налице превишение в размер над 150 000 лева, то при отчитане на доказаните законни доходи и направените обичайни и извънредни разходи за целия проверяван период може да се направи предположение, че наличното имущество в края на периода е незаконно придобито. В мотивите на ТР това е обосновано с аргумента, че целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане.