Решение № 52 от 15.07.2021, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Варна , 15.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Милен П. Славов

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20213000500235 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на Д. П. Н. от гр. Варна чрез адв. Кр. М. от АК-Варна, срещу решение № 426/26.02.2021г., постановено по гражданско дело № 2923 по описа за 2020г. на Окръжен съд – Варна, с което същата е осъдена да заплати на М. Н. Д. от гр. Варна, на основание чл. 59 от ЗЗД, сумата от 36 421.50 лева, с която ответницата се е обогатила за сметка на ищцата, която сума е получила за периода от 13.12.2013 год. до 14.12.2017 год., по силата на Договор за аренда от 18.08.2007 год. за притежаваната ½ идеална част от имот с № 085019, находящ се в с. Сърнино, общ.

Генерал Тошево, целият с площ 177 693 кв. м., собственост на ищцата М.Д.; както и сумата от 3 079.51 лева, направени по делото разноски, от които адвокатско възнаграждение в размер на 1 622.65 лева, намалени по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Счита се, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Счита се, че в нарушение на процесуалните правила съдът е изключил изцяло показанията на водените от ответната страна свидетели за установяване на съществувалото между страните споразумение рентата от посочената земеделска земя да остава в полза на Д.Н.. Показанията на тези свидетели не са били опровергани от останалите доказателства по делото, а освен това съдът не е направил съвкупен анализ на целия доказателствен материал, за да съпостави свидетелските показания с останалите доказателства по делото. Не е бил обсъден и установения по делото факт, който се явява 1 косвено доказателство за наличието на твърдяното от ответницата споразумение относно ползването на рентата от земеделската земя, че в договора за аренда от 13.06.17г. вече е налице и изрична писмена уговорка в посочения смисъл. Не е обсъден и факта, че през 2007г. ответницата е сключила договора за аренда от свое име, но за дарената на децата земеделска земя, което отново доказвало наличието на воля на собствениците да отстъпят рентата на своята майка. Близките отношения между майката и двете деца е била причината в договора за дарение от 1997г. да не бъде включвана постигнатата устна уговорка за получаване на ползите от земята от дарителката. Поради тези близки родствени връзки се счита, че е налице допустимост на свидетелските показания за установяване на постигнатото между страните споразумение. Счита се още, че са допустими гласни доказателства и за установяване на факта на плащане на по 1/3 от получаваната ежегодно от ответницата рента в полза на всяко от двете деца, който факт се счита за установен и при съпоставяне с размерите на изтеглените от банката парични суми, непосредствено след тяхното постъпване по банковата й сметка. Счита се, че в случая е приложима кратката погасителна давност от 3 години, а не общата такава от 5 години. Поддържа се оспорването на становището на ищцата, че с рентата от земята тя е изпълнявала собствените си облигационни задължения за издръжка по договора за прехвърляне на собственост срещу задължението за издръжка и гледане от 1994г., тъй като такива задължения са били налице от 1994г., а дарението на земеделската земя от кредитора по цитирания алеаторен договор е от 1997г., при което няма житейска логика кредиторът да обезпечава изпълнение на своето вземане чрез дарение на друг свой имот на длъжника. Не съществува сила на пресъдено нещо, формирана с решението по гр.д. № 2018/18г. на ВОС по въпроса дали ищцата е изпълнявала алеаторния договор чрез предоставяне на ответницата на рентата от земята.

Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.

В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна М. Н. Д. чрез адв. Л. П. от АК-Варна, с който същата е оспорена като неоснователна.

Споделят се съображенията на съда да не кредитира показанията на водените от ответницата свидетели поради тяхната заинтересованост, имайки предвид актуално предприетите разпореждания от тях в своя полза с имотите на ответницата. Въвеждането на твърдението за заплащане от ответницата на по 1/3 от получаваната от земята рента е било несвоевременно предприето и поради това недопустимо, а освен това същото е останало и недоказано по делото. Дарствена уговорка за отстъпване на рентата не е била налице, а отделно от това дарение на бъдеща рента от земята е нищожно. Приложима е 5-годишна погасителна давност за вземането, тъй като страните не са обвързани от договор с периодични платежи. Счита се за неправилно приетото от първоинстанционния съд, че претенцията е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД като не е била разгледана преди това хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, тъй като заявеното по делото от ищцата е, че се претендира от ответницата сумата, която тя е получила в периода от 2013г.-2018г. вместо ищцата като рента за собствената на ищцата ½ ид.ч. от описания земеделски имот, вместо 2 изплащането на издръжка, поради отпадане на основанието за това – развалянето на договора за издръжка и гледане между страните, обективиран в НА № 147, т. LІІІ, дело № 19697/1994г., с влизането в сила на решението по гр.д. № 2018/18г. на ВОС – т. 7 от ППВС № 1/79г.; и само ако не се установи, че рентата не е получавана по повод изпълнението на алеаторния договор от страна на ищцата, то тогава сумите от получената от ответницата рента се явяват получени без правно основание, при което ответницата се е обогатила за сметка на ищцата и се дължи връщане на онова, с което ответницата се е обогатила, но до размера на обедняването. Претендира се решението да бъде потвърдено като законосъобразно, ведно с присъждане на разноските по делото.

В с.з. оплакванията и правните съображения, изразени съответно във въззивната жалба и в отговора на същата, се поддържат чрез процесуалните представители на всяка от насрещните страни.

С депозирана на 15.07.21г. писмена защита процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва всички релевирани от ответницата в исковото производство възражения за недължимост на претендираната сума, основани на твърдението за наличието на дарствен акт и на уговорка в полза на трето лице за получаване на рентата от земеделската земя. Поддържа, че процесната рента е била преотстъпвана само в изпълнение на задълженията на ищцата да дава издръжка по алеаторния договор, сключен между страните. С развалянето на този алеаторен договор страните са длъжни да възстановят положението отпреди сключването му като всяка от тях върне на другата, това което е получила по разваления договор на осн. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Именно това свое право е упражнила в настоящото производство ищцата М.Д. като е поискала да й се възстанови това, което е отстъпено именно в изпълнение на алеаторния договор. Евентуално се твърди хипотезата на чл. 59 от ЗЗД – ако се приеме, че не е налице връзка между получаваната рента и договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 1994г.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна:

Видно от материалите по приложеното като доказателство към първоинстанционното дело гр.д. № 2018/18г. на ВОС /първоначално образувано пред ВРС като гр.д. № 8603/18г., 48 състав, но изпратено по подсъдност на ВОС/, че същото е било образувано по предявения от Д. П. Н. против М. Н. Д. и Б.К.Д. конститутивен иск за развалянето на договор за издръжка и гледане, оформен с НА № 147, т. LІІІ, дело № 19697/27.12.1994г. на ВН, по силата на който ищцата и нейният съпруг Н.А.Н. са прехвърлили на дъщеря си М. Н. Д. по време на брака с втория ответник,½ ид.ч. от собствеността върху ап. № 23 в гр. Варна, ул. „Братя Миладинови“, № 63, бл. А, вх. Б, ет. 3 с площ от 86.61 кв.м., ведно с прилежащите му избено и таванско помещения, както и гараж № 16 на същия адрес с площ от 21.69 кв.м., до размера на собствената на ищцата част от имотите, които тя е прехвърлила, както и до размера на нейната наследствена част от наследството на съпруга й Н.А.Н., 3 починал на 07.10.04г. в гр. Варна, на осн. чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, поради неизпълнение на задълженията от страна на приобретателите. В депозирания от ответниците М.и Б.Д. отговор на исковата молба на 12.11.18г. конститутивният иск е бил оспорен като неоснователен с наведени твърдения за пълно и точно изпълнение на задълженията на проибрателите по алеаторния договор. Наведено било и твърдението, че ответницата М.Д. с цел да осигури финансовата обезпеченост на ищцата й е предоставила от 1997г. цялото арендно плащане, което е хиляди левове на годишна база във връзка с ползването от арендатор на нейната ½ ид.ч. от имот с № 085019, находящ се в с. Сърнино, общ. Генерал Тошево, целият с площ от 177 693 кв.м. Въз основа на това твърдение ответниците са отправили искане до съда в условията на евентуалност, ако се развали алеаторния договор, поради отпадане на основанието за престиране от страна на ответниците на грижи и издръжка, последните предявяват насрещен иск, квалифициран от тях като такъв по чл. 88, ал. 1, във връзка с чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 59 от ЗЗД като претендират ищцата да бъде осъдена да заплати на ответниците сумата от 70 000 лв. като частична претенция от сумата от 140 000 лв., с която Д.Н. неоснователно се е обогатила с предоставеното й от 1997г. цялото арендно плащане, което е хиляди левове на годишна база във връзка с ползването от арендатор на ½ ид.ч. от имот с № 085019, находящ се в с. Сърнино, общ. Генерал Тошево, целият с площ от 177 693 кв.м. и от равностойността на положените грижи /т. І, л. 25 от гр.д.

№ 2018/18г. на ВОС/.

Производството по насрещните искове е било оставено без движение с разпореждане от 13.11.18г. С молба от 07.12.18г. М.Н. Д. е представила насрещен иск с вх. № 36144 от същата дата, уточнявайки, че ищец по този иск е единствено тя /молба вх. № 36145/07.12.18г./ и в условията на евентуалност - ако се развали алеаторният договор, претендира осъждането на ответницата Д. П. Н. да й заплати сумата от 1 250 лв. като частична претенция от общата сума от 72 408 лв., която ответницата е получила в периода 2007г.-2017г. по Договор за аренда на земеделска земя от 18.09.2007г. за имот с № 085019, находящ се в с. Сърнино, общ. Генерал Тошево, целият с площ от 177 693 кв.м. /т. І, л. 124125 от гр.д. № 2018/18г. на ВОС/.

С определение № 3275/11.12.18г. ВОС не е приел за съвместно разглеждане в производството по гр.д. № 2018/18г. предявения насрещен иск, отделил производството по последния и го е изпратил по подсъдност на ВРС. В последния е било образувано гр.д. № 968/19г., 46 състав. С разпореждане от 24.01.19г. производството по делото е било оставено без движение с даването на указания за отстраняване нередовности по исковата молба, вкл. и да се посочи периода с начална и крайна дата, за които се претендира обезщетение за лишаване от ползването /л. 28 от посоченото дело/. С молба от 20.02.19г. ищцата Д. е посочила периода – 12.11.13г. до 11.11.18г. като уточнява, че ищцата по този насрещен евентуален иск не претендира обезщетение за лишаване от ползване за този период на описания имот, а за заплащане на сумата от 1 250 лв. като частична претенция от общата сума от 29 763.07лв., която Д.П. Н. е получила за периода от 2013г-2018г. вместо М.Д. като рента за ползването на нейната ½ ид.ч. от земеделската земя, и то ако се развали сключения 4 между страните алеаторен договор, предмет на гр.д. № 2018/18г. на ВОС, на осн. чл. 88, ал.

1, вр. чл. 55, ал. 1 и чл. 59 от ЗЗД, тъй като Д. неоснователно се е обогатила с арендното плащане, което е следвало да се заплати на М.Д. /л. 32-33/.

На 12.04.19г. е бил депозиран отговор на исковата молба от ответницата Д.П. Н., с който е оспорила предявения иск, заявявайки, че не е получавала претендираните с исковата молба суми по размер, освен това в договор за аренда на тази земеделска земя от 13.06.17г., сключен между М.Д., А.Н. А. от една страна и арендатора „Калидис“ ЕООД от друга страна, е налице уговорка в полза на Д.П. Н. тя да получава полагащата се за земята рента, която уговорка същата е приела, поради което рентата за стопанската 2017/2018г. е получена на правно основание. Наред с това пък за предходния период се поддържа от Д.П. Н., че е била налице устна уговорка нейните деца М. и А. /на които тя е дарила в равни части описаната земеделска земя през 1997г./ да й даряват рентата за земята, докато е жива /л. 55-56/.