Решение № 260132 от 17.12.2020, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 765/2020
- Вид
- Решение № 260132
- Подписан
- 17.12.2020
- В сила
- 17.12.2020
- Състав
- АЛБЕНА ГЕОРГИЕВА ПАЛОВА, КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ НЕНЧЕВ, МАРИАНА ИЛИЕВА ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.71 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2 · Закон за защита на личните данни
- чл. 3, ал. 1 · Закон за кредитните институции
- чл. 50 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.11 и 12 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.11 и 12 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
Р Е Ш Е Н И Е
260132 гр. Пазарджик, 17.12.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на десети декември……..…..….………………………… през две хиляди и двадесета година............................... в състав:
Председател:
КРАСИМИР НЕНЧЕВ
Членове:
АЛБЕНА ПАЛОВА
МАРИАНА ДИМИТРОВА при секретаря
Галина Младенова..........…… .и в присъствието на прокурор……….…................……. като разгледа докладваното от окръжен съдия
Албена Палова………...в. гр. дело № 765 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 444/13.04.2020 г., постановено по гр.д. № 2218/2019 г. Пазарджишкият районен съд е приел за установено по отношение на Д.П.П., ЕГН-**********,***, че
„Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД - гр. София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез юрисконсулт Б. има валидно и изискуемо вземане срещу него в размер на главница в размер на 16 332.65 лева; договорена лихва в размер на 1538.55 лева, за периода от 06.10.2017 година до 01.11.2018 година и обезщетение за забава в размер на 1573.73 лева за периода от 14.10.2017 година до 30.05.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата –считано от 31.05.2019 година до окончателното й изплащане като Отхвърлил е иска за сумата до размера на 16 769,23 лв. - главница по договора; за сумата до размера на 3 948,27 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва и за сумата до размера от 1 564,20 лв. - лихва /обезщетение/ за забава.
Осъдил е Д.П.П. да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД разноски по делото в размер 1330 лева и за заповедното производство по ч.гр.дело № 4448/2018 година по описа на ПРС сумата от 432 лева.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от особения представител адв.Д.К. с адрес ***, офис 6, с изложени оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че неправилно районният съд бил приел, че до длъжника е достигнало изявлението за извършената цесия, тъй като изпратените до П. известия не са получени от него, а на електронната му поща не били изпратени никакви съобщения. Неправилен бил изводът на съда, че претендираните суми били индивидуализирани в съответствие с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 и 12 от ЗПК, тъй като не ставало ясно какво се включва във всяка месечна вноска. Независимо от това дали лихвеният процент е фиксиран или не, в договора за кредит следвало да бъдат посочени условията за прилагането му, а това в случая не било направено. Неправилно районният съд бил приел също така, че шрифтът на договора не е по-малък от 12. Представеното приложение към договора за цесия било със заличена информация и освен задължението на ответника, липсвали данни за другите цедирани задължения, поради което не можело да се направи извод за изразената от страните по договора за цесия воля.
Искането е обжалваното решение да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В законния срок е постъпил писмен отговор от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с искане решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Изложени са съображения за неоснователност на оплакванията, изложени в жалбата и се прави искане за присъждане на разноски за тази инстанция в размер на 400 лв., от които 100 лв. юрисконсултско възнаграждение и 300 лв. разноски за възнаграждение на особен представител на жалбоподателя.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:
В исковата си молба против Д.П.П. ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е твърдял, че на 18.04.2018 г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК *********, и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № PLUS-13178110 от 22.04.2016 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Д.П.П. било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК *********, изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за кредит съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърля вземането си в полза на трети лица. Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне.
Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора за прехвърляне на вземания, било представено само с данните на длъжника Д.П.П., тъй като данните на останалите длъжници били защитени съгласно Закона за защита на личните данни /Чл. 2, ал.
2, т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/.
Твърди се, че съгласно договора за цесия от 27.07.2017 г. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството си на цесионер се е задължила от името на цедента да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците. Ищцовото дружество имало изрично пълномощно от цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България", в качеството му на универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД за уведомяване на длъжниците по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД.
В изпълнение на изискванията на закона на ответника било изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България", съответно c изх. № УПЦ-П-БНП/PLUS- 13178110 от 12.09.2018 г., с известие за доставяне чрез Български пощи ЕАД. Пратката останала непотърсена от длъжника.
На 16.10.2018 г. повторно било изпратено уведомление за извършената цесия, както и за настъпилата предсрочна изискуемост, от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция" в качеството си на универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕА с изх. № УПЦ-С-БНП/PLUS- 13178110 от 15.10.2018 г., а на 14.05.2019 г. било изпратено за пореден път уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-БНП/PLUS- 13178110 от 14.05.2019 г. за извършената цесия, както и за настъпилата предсрочна изискуемост. Отново не били получени от ответника.
Към исковата молба са представени копие от уведомлението за извършената цесия, ведно с уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост от страна на "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция" чрез клона му в България в качеството му на универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с изх. № УПЦ-С-БНП/PLUS- 13178110 от 14.05.2019 г., с искане да бъдат връчени на ответника заедно с исковата молба и приложенията към нея, в случай че последният оспори действията във връзка с уведомяването му за станалата продажба на вземания, както и за настъпилата предсрочна изискуемост.
Относно уведомяването за извършената цесия ищецът се позовава на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК решение № 3/16.04.14 г. пот. д. № 1711/2013 г. на I ТО и решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II ТО, съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда като факт от значение за спорното право по смисъла на чл.235, ал.3 ГПК. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД било предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът можел да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого било връчено уведомлението за прехвърленото вземане не било от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока били и определение № 987/18.07.2011 г. на ВКС по гр.дело 867/2011 г., IV ГО и решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г., ТК.
Относно автоматичното настъпване на предсрочната изискуемост на цялото задължение, включващо неплатената главница, както и възнаградителни лихви в исковата си молба ищецът е твърдял, че съгласно чл. 5 от Условия към договора за кредит при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да било необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. С подписването на договора страните били договорили дължимостта на пълния размер на възнаградителната лихва независимо от автоматичното настъпване на предсрочната изискуемост на вземането, предвид което със заявлението за издаване на заповед за изпълнение се претендирала неплатената главница, както в целия й остатъчен размер, така и размерът на действителния остатък между начислената възнаградителна лихва при подписване на договора и платената възнаградителна лихва до датата на входиране на заявлението в съда, като в настоящия случай ищецът се позовава на постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 99/01.02.2013 г. на ВКС по т.д.№ 610/2011 г, I т.о, ТК.
В случая следвало да се има предвид, че мотивите към т. 18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., които макар и да разрешавали сходна хипотеза, не били приложими в конкретния случай, тъй като цитираният тълкувателен акт разглеждал вземане, произтичащо от договор за банков кредит, а предсрочната му изискуемост настъпвала с неплащането или при настъпване на съответни обстоятелства едва след като банката била упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката - кредитор по реда на чл. 418 във вр. с чл. 417 т. 2 от ГПК и чл. 60 ал. 2 от Закона за кредитните институции. Дружество, предоставило кредита, предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнение към датата на отпускане на кредита, се категоризирало като небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за кредитните институции, която посочената разпоредба дефинира като лице, различно от кредитна институция/банка/ и инвестиционен посредник, чиято основна дейност била извършване на една или повече от дейностите: 1./ по чл. 2, ал. 2, т. 1, 2, 6 - 13 от ЗКИ; 2./ придобиване на участия в кредитна институция или в друга финансова институция; 3./ отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. За разлика от кредитните институции /банките/, финансовите такива могжели да осъществяват ограничен обем банкови дейности, което оправдавало и нормативното разрешение същите да не подлежат на лицензионен режим и дейността им да се урежда с подзаконов акт - Наредба № 26 от 23.04.2009 г. за финансовите институции /обн., ДВ, бр. 36 от 15.05.2009 г./, издадена от БНБ. Стопанската активност на финансовите институции не била подчинена на Закона за кредитните институции и респективно неговият чл. 60, ал.
2 се явявал неприложим за тях. Правната рамка на сключваните от финансовите институции договори за кредит обхващала нормите за заема за потребление в Закона за задълженията и договорите и тези на действащия Закон за потребителския кредит, като извън нея оставали относимите към банковото кредитиране разпоредби на чл. 430 - чл. 432 от ТЗ. Това становище било застъпено в постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 99/01.02.2013 г.на ВКС по т.д.№ 610/2011 г.,1 ТО, ТК, съгласно което в случаите, когато заемът е предоставен от небанкова финансова институция, клаузата, включена в договор за заем за потребление, за предсрочна изискуемост, при настъпването на определени условия и свързана с неизпълнение на задължението за връщане на заетата сума, не противоречала на свободата на договаряне по чл.9 от ЗЗД, като с тази уговорка длъжникът изгубвал преимуществото на срока и последиците за него били аналогични на изгубването на това преимущество по чл.71 от ЗЗД. Повече от това, в този случай настъпвала предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този момент анюитетни вноски, включително в частта им за възнаградителни лихви и такси. Правната рамка на сключваните от небанкови субекти от категорията на ищцовото дружество договори за кредит обхващал нормите на заема за потребление в ЗЗД и тези на Закона за потребителския кредит, като извън нея оставали относимите към банковото кредитиране разпоредби на чл.430-432 от ТЗ. Поради неприложимост на чл.60, ал.2 от ЗКИ в отношенията на небанковите кредитодатели с техните клиенти липсвала нормативна опора за настъпване последиците на автоматичната предсрочна изискуемост да се въвеждат допълнителни преюдициални условия извън договорно утвърдените, поради което механичната аналогия с трактовката на т.18 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д.№ 4/2013 г., ОСГТК, не следвало да се допуска. Настъпването на предсрочната изискуемост по право с изтичане на определения от страните в договора срок, без да било необходимо никакво допълнително волеизявление или уведомление от кредитора до длъжника, било споделено от ВКС в Определение №748/12.11.2013 г. по ч. т. д. №3559/2013 г. на II ТО, което се приемало и от PC-Ямбол в Решение № 825/ 20.12.2018 г. по гр. д. № 1547/2018 г. по описа на същия съд. Същото становище било възприето в практиката и на други съдилища по отношение настъпване на предсрочна изискуемост за небанковите финансови институции - Решение № 59 от 16.02.2016 г. по в. гр. д. № 1425/2015 г. на ОС - Велико Търново, Определение № 4586 от 14.10.2015 г. по в. гр. д. № 824/2015 г. на ОС- Благоевград.
Разпечатката съдържа 31 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2c893108-27df-43ae-a672-7f26f323d1d6