Решение № 14 от 18.05.2021, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Варна , 18.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Милен П. Славов

Петя И. Петрова

Мария К. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Петя И. Петрова Въззивно гражданско дело № 20213000500126 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 126/2021 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Т. Т. А., подадена чрез адв. Г., против решение №84/13.01.2021 г., постановено по гр.д. № 2255/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която той е осъден на осн. чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД да заплати на „Назгруп“ ООД сумата от 11 632 лева - получена без основание на 24.10.2019г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.08.2020г. до окончателното изплащане и въззивникът е осъден да заплати разноските на насрещната страна в размер на 1022,72 лева.

Жалбоподателят е настоявал, че решението в обжалваната му част е неправилно постановено в нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон, като е молил за отмяната му и отхвърляне на иска с присъждане на сторените по делото разноски. Изложил е оплаквания, че окръжният съд в нарушение на правилата на чл. 2 и чл.

6 от ГПК отказал да разгледа, като несвоевременно заявено, възражението му за прихващане с насрещно вземане за сумата от 31 300 лв., посочено като такова за намаляване цената на имота поради недостатъци, които възпрепятстват ползването му по предназначение и намаляват стойността му. Сочил е, че в съдебно заседание от 23.12.2020 г. уточнил, че вместо предявения в отговора на исковата молба насрещен иск, заявява същата претенция, но под формата на възражение за прихващане. Заместването на насрещния иск с възражение за прихващане представлявало "искане за по-малкото“, поради което ефектът му бил 1 идентичен с частично оттегляне на иска по чл. 232 ГПК и срокът за упражняването му бил в рамките на първото съдебно заседание, а не до подаване на отговора на исковата молба, както приел окръжният съд. Молил е за разглеждане на възражението за прихващане. Така не били и уважени множество доказателствени искания, като поддържаното такова с въззивната жалба е само за допускане на съдебно-техническа и оценителна експертиза за установяване извършването на строителството в отклонение на строителните книжа, евентуалното намаляване на годността на апартамента и съответно цената му и за пазарната стойност на жилището без възможност за въвеждане в експлоатация. Заявил е, че съдът правилно изследвал твърденията му за наличието на договор между страните и съдържанието му, но погрешно интерпретирал същия като такъв по реда на чл. 20а от ЗЗД за изменение на продажната цена по договора за покупко-продажба, вместо да установи, че действителната обща воля на страните за връщането на процесната сума било компромис „да спасят сделката“ въпреки установения съществен недостатък на продаваната вещ и имал характер на договор за спогодба.

„Назгруп“ ООД, чрез адв.Бъчварова, е подал писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорил същата и по съображения за правилността на обжалваната част от решението е молил за потвърждаването му и за присъждане на сторените по делото разноски. По съображения за неотносимост на установявания с исканата експертиза факт към предмета на делото се е противопоставил на нейното допускане.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила в останалата му част, с която искът по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД е отхвърлен за горницата над 11632 лева до пълния претендиран размер от 31300 лева /за сума от 19668 лв. / и ищецът е осъден за разноските на ответника.

С определение № 31 от 29.03.2021 г., Варненският апелативен съд се е произнесъл по исканията на въззивника за допускане на съдебно-техническа и оценителна експертиза с конкретно посочени задачи, свързани с установяване извършването на строителството в отклонение на строителните книжа, евентуалното намаляване на годността на апартамента и съответно цената му и за пазарната стойност на жилището без възможност за въвеждане в експлоатация, като е оставил без уважение същите, предвид липсата на твърдяните като допуснати от окръжния съд процесуални нарушения. Това е така, тъй като възражение за прихващане за сумата от 31 300 лв., не е било заявено своевременно от ответника и не е било въведено като предмет на делото, поради което и свързаната с доказването на намалената, поради недостатъци, цена на имота съдебно-техническа и оценителна експертиза е неотносима. Срокът за заявяване на възражението за прихващане /когато вземането, с което то се прави не е ликвидно и изискуемо/ е до отговора на исковата молба, до който момент ответникът не е направил такова. С отговора на исковата молба той е предявил насрещни искове, които не са приети за съвместно разглеждане от съда /така определение №3545 от 28.10.2020 г./, а и те са били с различен предмет: - за връщане на сумата от 19 668 лв. /10 000 евро/ като надплатена цена по договора за продажба и 11 000 лв. вреди – пропуснати ползи от невъзможността за отдаване под наем на закупения имот за 2 периода от 08.11.2019 г. до 12.10.2019 г.; евентуален за връщане на сумата от 51 033,80 лв. като надплатена цена за имота и за сумата от 11 000 лв. вреди – пропуснати ползи от невъзможността за отдаване под наем на закупения имот за периода от 08.11.2019 г. до 12.10.2019 г.; евентуално, в случай на отхвърлянето на насрещните искове - възражение за прихващане със сумата от 19 668 лв. /10 000 евро/ като надплатена цена по договора за продажба и 6 000 евро – неустойка по чл. 4.5 от предварителния договор, изчислена за периода от 08.11.2019 г. до исковата молба. Искането за приемане на възражение за прихващане с насрещното такова за намаляване на продажната цена на апартамента и на строителната услуга със сумата от 31 300 лв., поради недостатъци, които възпрепятстват ползването на имота по предназначение и намаляват неговата стойност, е заявено за пръв път в първото съдебно заседание от 18.12.2020 г. и е било преклудирано. Несъстоятелно е съображението, че възражението за прихващане следва да се счита заявено с отговора на исковата молба на мястото на неприетите насрещни искове /предвид изявлението на ответника от 18.12.2020 г./, като тяхно изменение във формата на възражение, не само поради недопустимостта на такова по реда на чл. 232 ГПК /твърдяно от жалбоподателя във въззивната жалба като равносилно на частично оттегляне на иска/, но и защото заявените с отговора насрещни претенции на ответника са със съвсем различен предмет /обстоятелства и искане – суми/. Предвид несвоевременното въвеждане на това възражение, то не е предмет на делото и не подлежи на разглеждане, поради което и оплакванията във въззивната жалба в тази насока са неоснователни.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникът, чрез адв. Г., е поддържал въззивната жалба и е претендирал разноските, а ответникът чрез адв. Бъчварова с писмена молба е подържал отговора, претендирал е разноските и е заявил възражение по чл.

78, ал.5 ГПК.

Варненският апелативен съд като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната част, а по правилността му, с оглед оплакванията на въззивника, доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното:

Предмет на производството пред окръжия съд е бил, предявеният от „Назгруп“ ООД иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника Т. Т. А. да му заплати сумата от 31 300 лева дадена без основание чрез извършване на 4 плащания в брой на 24.10.2019г. на суми както следва: 9 600 лева; 9 400 лева; 2 800 лева и 9 500 лева, ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.08.2020г. до окончателното изплащане. Ищецът е твърдял, че предал на ответника Т.А. на 24.10.2019г. срещу издадени разписки четири суми съответно от 9 600 лева; 9 400 лева; 2800 лева и 9 500 лева или общо 31 300 лева, като независимо от вписването, че „се получават обратно пари платени за покупка на апартамент Б40 в гр.Варна, ул.“Крали Марко“ 9“, сумите били предадени без основание на ответника, поради което подлежат на връщане.

3

Ответникът е оспорил иска и е молил за отхвърлянето му. Изложил е, че с ищеца са сключили предварителен договор от 15.08.2019г. за покупка на недвижим имот – апартамент Б40 в гр.Варна, ул.“Крали Марко“ 9 при договорена цена от 141 000 евро, по силата на който платил през м.08.2019г. сумата от 10 000 евро, а през м.10.2019г. сума в размер на 31 365,80 лева /на четири вноски/. След това се установило, че продавачът „Назгруп“ ООД няма да извърши договорените допълнителни СМР и уговорили връщане на сумата от 31300 лева, а след това - и намаляване на продажната цена на 105 500 евро, която била заплатена изцяло чрез договор за банков кредит с „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД.

В съдебно заседание ответникът е пояснил, че сумата от 141 000 евро, първоначално включвала 121 537,07 евро цена на имота и 19 462,93 евро – цена на допълнителни СМР, като с двете спогодби било договорено първо намаляване със сумата за СМР, а след това и на цената на имота до 105 000 евро. Ищецът „Назгруп“ ООД е потвърдил, че с ответника са били в правоотношения по повод закупуването на имот, като са сключили първо предварителен, а след това и окончателен договор, а договорената в нотариалния акт цена била действителната такава. Оспорил е твърденията за наличието на договореност за намаляване на цената, а сумата от 31 300 лева била част от дължимата от ответника продажна цена, която без основание му е била върната с четирите разходни касови ордера.

На 15.08.2019 г. между Т.А. като купувач и „Назгруп“ ООД като продавач e бил сключен предварителен договор за продажба на апартамент с ид.*** на ул.“Крали Марко“ в гр.Варна при договорена продажна цена от 141 000 евро, платима на части - 2 500 евро до 20.08.2019 г., 7 500 евро - до 15.09.2019 г. и 131 000 евро в деня на сключване на окончателния договор - до 20.11.2019 г. и предаване на жилището в посочена степен на завършеност. По договора ответникът – купувач платил на ищеца „Назгруп“ ООД част от цената: срещу разписки сума в равностойност на 19 668 лв., от която 1600 лева – на 15.08.2019г.; 1600 лева – на 16.08.2019г.; 1800 лева на 19.08.2019г.; 7500 евро /14 668 лева/ на 30.08.2019 г., както и по банков път още 31 365,80 лв. на четири вноски, всички на 24.10.2019 г., съответно от 9500 лева, 9500 лева, 9500 лева и 2865,80 лева. Видно от четирите разписки от 24.10.2019 г., сумите от 9600 лева, 9400 лева, 2800 лева и 9500 лева в общ размер от 31 300 лв., платени за покупката на апартамента са били получени обратно в брой от купувача, предадени му от управителя на дружеството – продавач. На 08.11.2019г., оформен с нотариален акт № 144, том 2, рег.№ 5394, дело № 344/08.11.2019г., страните сключили и окончателен договор за продажба на жилището при договорена цена от 121 537,07 евро с ДДС. В нотариалния акт е вписано, че цената е в размер на 121 537,07 евро, като 16 037,07 евро (31 365,80 лева) са платени с лични средства на купувачите, а за остатъкът от 105 500 евро е поет ангажимент за заплащане с кредит от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД и следва да бъде заплатена в срок до 3 работни дни след вписване на нот.акт за продажбата. Че сумата от 121537,07 евро е била действително уговорената цена за продажбата на жилището, страните не са спорили, а и изрично са декларирали в нотариалния акт, като твърдението на ответника е било за постигната допълнително устна 4 договорка за намаляването й до размер на сумата от 105 500 евро. Не е било спорно между страните също така, че сумата от 105 500 евро, платима с банков кредит от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, е била платена.

Предявеният иск е по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, който гласи, че който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Липсата на основание е централния елемент във фактическия състав, от който произтича искът за неоснователно обогатяване, функцията на който иск е да доведе до отстраняване на обогатяването. По иска по чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а задължението на ответника е да установи, че е налице основание за получаването, респ. задържане на полученото.