Определение № 3299 от 21.10.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3299 гр. Пловдив, 21.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Емилия Бл. Лалева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20255300502691 по описа за 2025 година

Производство е по реда на чл.274, ал.1, т.2, вр. чл.118 и чл.121 от ГПК.

Подадена е частна жалба от Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ против определение № 10727/19.08.2025г. по гр.д.№ 13371/2025г. на ПдРС, VIІІ гр.с., с което производството по делото е прекратено поради неподсъдност и е постановено изпращането му по компетентност на Районен съд- гр.Пазарджик.

В частната жалба се сочи, че първоинстанционният съд погрешно е приел, че ответникът по първоинстанционното дело има качеството на потребител.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ е образувано по искова молба от Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ против С. П., с която е предявен иска с посочена в исковата молба правна квалификация по чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД за това ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5352 евро, получена на отпаднало основание- развален договор за студентска мобилност с цел практика по програма Еразъм+ от 12.02.2021г. В исковата молба се сочи, че П. е била класиран за участие по горепосочената програма, в качеството му на студент в ПУ“Паисий Хилендарски“, специалност „Мениджмънт на туристическия бизнес“. Съгласно представена от него покана, той е следвало да осъществи практика във „Флетчер хотелс Нидерланд“, Кралство Нидерландия, през периода от 18.02.2021г. до 30.09.2021г. За целта между страните бил подписан горепосочения договор, по силата на който на студента била изплатена сумата от 5352 евро- безвъзмездна финансова подкрепа.

При извършена извънредна проверка било констатирано, че във „Флетчер хотелс Нидерланд“ не им е познат студент с имена С. П.. Установени били и неистински документ, чрез които той се опитал да отчете осъществяването на практиката. С оглед на резултатите от проверката, от университета сезирали Окръжна прокуратура- гр.Пловдив. Била заведена прокурорска преписка, която впоследствие била иззета от Офиса на Европейската 1 прокуратура в Р.България, тъй като се разследвала измама с евросредства. Съгласно чл.9.1 от договора между страните, когато получените средства не били използвани за целите, за които са отпуснати, те следвало да бъдат възстановени. Поради това, че С. П. не бил осъществил практика, било налице пълно неизпълнение на задълженията му. Ето защо, с исковата молба е отправено изявление до същия, че от университета развалят сключения между тях договор.

Съгласно §13, т.1 от ДР на ЗЗП, „Потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Сключеният между страните договор за студентска мобилност с цел практика по програма „Еразъм +“ няма за предмет доставка на стоки или слуги от ПУ“Паисий Хилендарски“. Предмет на договора е осъществяване от студента на практика по специалността му в държава- членка на ЕС с финансова подкрепа със средства от ЕС. Съгласно чл.2, б.“в“ от Директива 93/13/ЕИО на Съвета на европейските общности, „продавач или доставчик“ означава всяко физическо или юридическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на настоящата директива, участва поради интереси, които са свързани със занятието, стопанската дейност или професията му, независимо дали в публичноправен или частноправен контекст.

Съгласно Решение на Съда на Европейския съюз (пети състав) от 17 май 2018 г. по Дело C-147/16, „При условие че не се установи друго в резултат от проверките, които трябва да извърши запитващата юрисдикция, член 2, буква в) от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че свободно учебно заведение като обсъжданото в главното производство, което с договор се съгласява да предостави на една от студентките облекчени условия за плащането на дължимите от нея суми за такса за обучение и такса за учебно пътуване, трябва във връзка с този договор да се смята за „продавач или доставчик“ по смисъла на тази разпоредба, поради което посоченият договор попада в приложното поле на Директивата“.

Разглежданата по настоящето дело хипотеза е различна. Предоставянето на финансова помощ по програма „Еразъм+“ е безвъзмездно и не представлява финансова услуга.

Пловдивски университет няма материален интерес от сключване на договора със С. П., защото не може да реализира печалба от същия- това изрично е указано в Ръководството по програмата. Чрез този договор университетът единствено спомага за реализиране на определени политики на ЕС в сферата на образованието, като особено важно е да се отбележи, че предоставената финансова помощ на студента е със средства от ЕС, а не със средства на университета, предвидени за финансиране на негова обичайна учебна или стопанска дейност. Съгласно т.14 от Финансовите разпоредби на Решение № 1720/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2006 година за създаване на Програма за действие за обучение през целия живот, за предоставените по програма „Еразъм+“ финансови помощи университетът, в качеството му на бенефициент, е длъжен, да се отчита пред съответната комисия на ЕС. В същата т.14 е предвидено, че „Комисията може да 2 извършва проверки на място и инспекции по Програмата за обучение през целия живот в съответствие с Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г., за да защитава финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности“. Именно поради това образуваната прокурорска преписка по описа на Окръжна прокуратура- гр.Пловдив е иззета от Офиса на Европейската прокуратура за разследване на измама с евросредства. Ето защо, следва да се приеме, че нито университет има качеството на продавач или доставчик, нито студентът има качеството на потребител.

В чл.118, ал.3 от ГПК е предвидено, че съдът може и служебно, без да е заявено съответно възражение от ответника, да се произнесе по местната подсъдност, когато е предявен иск против Държавата или държавни учреждения, иск против потребител, или иск за обезщетение по Кодекса за застраховането. В настоящия случай не е налице нито едно от посочените хипотези. Ето защо, независимо от факта, че ответникът по първоинстанционното дело е с адрес в ***, обжалваното определение ще следва да бъде отменено, като делото се върне на П д Р С , VIІІ гр.с. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 10727/19.08.2025г. по гр.д.№ 13371/2025г. на ПдРС, VIІІ гр.с., с което производството по делото е прекратено поради неподсъдност и е постановено изпращането му по компетентност на Районен съд- гр.Пазарджик.

ВРЪЩА делото на ПдРС, VIІІ гр.с. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3