Решение № 1168 от 25.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1168 гр. Варна, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева в присъствието на прокурора Т. М. Т. като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20253110109807 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от Г. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: с. К., общ. В., обл. В., ул. .... № ..., срещу ***, с адрес: гр. С., бул. .... № ...., иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6135,50 евро (12 000 лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на повдигнато обвинение по ДП № 15178/2016 г. по описа на VII РУП при СДВР, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 13259/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на постановлението за привличането му в качеството на обвиняем – 17.07.2018 г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът Г. Д. Д. твърди, че на 17.07.2018 г. му било предявено постановление за привличане на обвиняем за престъпление по чл. 209, ал. 3, вр. ал. 1 НК по ДП № 15178/2016 г. по описа на VII РУП при СДВР. Бил предаден на съд с обвинителен акт, въз основа на който били образувани първоначално НОХД № 18827/2018 г. по описа на СРС – прекратено, и впоследствие НОХД № 13259/2019 г. по описа на СРС. С присъда от 06.03.2020 г. Г. Д. бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Така постановената присъда била предмет на въззивен контрол по ВНОХД № 2150/2020 г. по описа на Софийски градски съд, който с решение от 10.08.2020 г. потвърдил атакувания съдебен акт.

1

Навежда доводи, че предвид така изложените обстоятелства, повдигнатото му обвинение се явява незаконно и е налице основание за ангажиране отговорността на държавата. Твърди, че воденото наказателно преследване продължило значителен период от време, през който живял в състояние на стрес от потребността да пътува до гр. София, за да организира защитата си, страх и безпокойство. Заявява, че се уронил престижът му пред близки и приятели, психичното му състояние се влошило, бил напрегнат в периода на водене на делото и значителен такъв след него.

Настоява за уважаване на исковата претенция. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна *** е депозирала писмен отговор, в който счита ищцовата претенция за недопустима, като навежда твърдения, че на 10.08.2025 г. е изтекъл петгодишният давностен срок по чл. 110 ЗЗД, в който ищецът е можел да предяви претенцията си. Прави възражение за частично погасяване на правото за вземане на лихви върху търсеното обезщетение на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Отделно счита претенцията за неоснователна и недоказана. Заявява, че досъдебното производство е приключило в разумен срок. Счита размера на претендираното обезщетение за силно завишен. Настоява за отхвърляне на претенцията, в евентуалност, за намаляване на обезщетението като прекомерно.

В съдебно заседание ищецът Г. Д. Д. не се явява лично, представлява се от адв. М. Д. от АК - Варна. Поддържа исковата молба.

В съдебно заседание ответникът *** се представлява от прокурор Т. Т.. Оспорва исковата молба, поддържа депозирания писмен отговор.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От Постановление за привличане на обвиняем от 20.03.2018 г. се установява, че по досъдебно производство № 15178/2016 г. по описа на 07 РУ - СДВР, прокурорска преписка № 32166/2017 г., Г. Д. Д., ЕГН **********, е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 209, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Постановлението е предявено на обвиняемия на 17.07.2018 г.

С Протокол за предявяване на разследване от 19.07.2018 г., на основание чл. 227-229 от НПК, разследването по ДП № 15178/2016 г. по описа на 07 РУ - СДВР е предявено на Г. Д.

Д., ЕГН **********, в качеството му на обвиняем.

Със Заключително постановление от 20.07.2018 г. ДП № 15178/2016 г. по описа на 07 РУ-СДВР, водено срещу Г. Д. Д., ЕГН **********, за престъпление по чл. 209, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, е изпратено в СРП с обвинително заключение.

Обвинителният акт по ДП № 15178/2016 г. по описа на 07 РУ - СДВР срещу Г. Д. Д., ЕГН **********, за извършено престъпление по чл. 209, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, е внесен в Софийски районен съд на 22.08.2018 г., като е образувано НОХД № 14506/2018 г. по описа н а СРС. С Разпореждане от 19.09.2018 г. на съдията по делото същото е изпратено на Районен съд – Варна, по подсъдност. С Разпореждане от 09.10.2018 г. по образуваното НОХД № 4447/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, е повдигнат спор за подсъдност пред ВКС. С Определение № 109/01.11.2018 г. на ВКС делото е изпратено за решаване от СРС, където е образувано НОХД № 18827/2018 г.

По НОХД № 18827/2018 г. са насрочени съдебни заседания на 16.01.2019 г., 2

25.02.2019 г., 20.03.2019 г., като на делото не е даден ход поради нередовно призоваване на пострадалия свидетел. Проведено е съдебно заседание на 24.04.2019 г., като с протоколно определение делото е прекратено и върнато на СРП за отстраняване на процесуални нарушения.

Повторно Обвинителният акт п о Д П № 15178/2016 г. по описа на 07 РУ - СДВР срещу Г. Д. Д., ЕГН **********, за извършено престъпление по чл. 209, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, е внесен в Софийски районен съд на 13.08.2019 г., като е образувано НОХД № 13259/2019 г. по описа на СРС.

Съгласно справка за съдимост, издадена на 30.09.2019 г. от Бюро за съдимост при Районен съд - Варна, лицето Г. Д. Д., ЕГН **********, не е осъждано.

Съдебни заседания по НОХД № 13259/2019 г. са насрочени за 23.10.2019 г., на която дата на делото не е даден ход поради нередовно призоваване на пострадалия свидетел, 25.11.2019 г., 03.02.2019 г., 06.03.2020 г.

С Присъда от 06.03.2020 г. по НОХД № 13259/2019 г. по описа на Софийски районен съд подсъдимият Г. Д. Д., ЕГН **********, е признат за невиновен и на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 209, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

Срещу постановената оправдателна присъда СРП е внесла протест на 19.03.2020 г. и допълнение към него на 26.05.2020 г., по които е образувано ВНОХД № 2150/2020 г. по описа на Софийски градски съд, като с Решение № 540/10.08.2020 г. оправдателната присъда по НОХД № 13259/2019 г. е потвърдена.

В хода на производството са събрани гласни доказателства посредством разпит на свидетелите Т. А. В. и Д. Р. А. - на страната на ищеца.

В показанията си свид. В. излага, че с ищеца са близки семейни приятели. Знае, че срещу него в периода 2018-2019 г. в София се водело наказателно дело, което приключило точно в началото на пандемията; бил обвинен в измама. Поради делото често пътувал до София, като то му се отразило изключително недобре – доста се затворил, притеснявал се.

Тогава работел като таксиметров шофьор и говорел за притесненията си, но от страна на колеги и приятели започнали шеги и подмятания, което го накарало да приеме нещата още по-зле; не искал да се вижда повече с колегите си и напуснал, започнал работа в строителството. Свидетелката не знае дали е имало период, в който Г. въобще не е работил след спирането на таксито. Тя, като човек от близкия му кръг, като виждала, че темата за делото го натъжава, гледала колкото може по-малко да разпитва, за да не го разстройва допълнително. Имало и момент, когато дори вижданията му със свидетелката станали поредки, тъй като той се затворил. И досега, когато станел въпрос за делото, просто се затварял в себе си.

От показанията на свид. А. се установява, че същият познава ищеца от повече от 10 години, като двамата са приятели и се виждат и чуват редовно. Г. му споделил, че срещу него се води наказателно дело в София за измама, като делото продължило от 2018 до 2020 г.

Знае, че за делото Г. често пътувал до София. Чувствал се зле, изпитвал психическо натоварване и напрежение. На работа станал по-затворен. Доста хора го бъзикали, осмивали го; като се разбрало, че делото е за измама, го наричали „измамника“. Не знае откъде останалите са научили за делото. Г. не искал да кара таксито, защото се чувствал отчаян, че ще загуби делото и ще го осъдят неправомерно. Почти веднага след като спрял таксито, започнал работа в строителството.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

За да възникне притезателното право на увредения за обезвреждане на неимуществените вреди, причинени му от орган на *** вследствие на повдигане на 3 незаконно обвинение, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки: 1) на ищеца да е повдигнато обвинение от *** за извършено от него престъпление; 2) досъдебното производство да е прекратено поради недоказаност на обвинението или делото да е приключило с оправдателна присъда; 3) обвиняемият да е претърпял неимуществени вреди; 4) причинените неимуществени вреди да са необходима, закономерна последица от повдигнатото незаконно обвинение, т.е. да е налице причинноследствена връзка между наказателното производство, по което е било повдигнато обвинението, и причинения вредоносен резултат. Отговорността на Прокуратурата за повдигане на незаконно обвинение е обективна, като тя не е предпоставена от виновното поведение на съответно длъжностно лице при Прокуратурата.

В настоящия случай ищецът Г. Д. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по ч л . 209, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, като обвинението е внесено в съда и е образувано първоначално НОХД № 18827/2018 г. – прекратено и върнато на СРП за отстраняване на процесуални нарушения, впоследствие НОХД № 13259/2019 г. по описа на СРС, приключило с оправдателна присъда, влязла в сила на 10.08.2020 г., след инстанционен контрол.

Неоснователен е доводът на ответната страна за недопустимост на производството поради предявяването на иска след изтичане на петгодишния давностен срок, считано от датата на влизане на оправдателната присъда в сила. Съгласно чл. 60, ал. 2 ГПК, срокът, който се брои на години, изтича в съответния ден на последната година, а ако месецът в последната година няма съответно число, срокът изтича в последния му ден, като с ал. 6 на същия член законодателят е уредил, че когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. Така, тъй като 10.08.2025 г. е неделя, срокът изтича на 11.08.2025 г. – или исковата молба е подадена в последния ден от срока.

Претърпените неимуществени вреди, тяхната тежест, конкретните им прояви и наличието на причинно-следствена връзка между тях и повдигнатото обвинение и воденото наказателно производство се установява от показанията на свид. В. и А., които съдът кредитира като вътрешно последователни и непротиворечиви помежду си. Според дадените показания, ищецът изпитвал притеснение с оглед несигурността от изхода на делото, търпял неудобства от налагащите се чести пътувания до София, както и шеги и подмятания от страна на приятели и колеги, поради което се затворил в себе си и напуснал работата си като таксиметров шофьор. Следва да се посочи, че негативните преживявания на обвиненото лице вследствие на незаконно повдигнато обвинение винаги се предполагат в съдебната практика по ЗОДОВ. Същевременно, когато се претендира обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции над обичайните, те следва да бъдат пълно и главно доказани от ищеца. Съдът приема, че в случая такива емоции са предизвикани от шегите и подмятанията на приятели и колеги, поради които ищецът напуснал работа, но изрично в показанията си свид. В. сочи, че ищецът сам е говорел първоначално за предявеното му обвинение, с оглед на което узнаването за същото от трети лица не може да бъде вменено във вина на Прокуратурата.

Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ правнорелевантните обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение - ищецът е бил обвинен в престъпление, което не е "тежко" по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, напротив, изрично в обвинителния акт е посочено, че случаят е определен като маловажен с оглед размера на причинената имотна вреда на пострадалия, като на ищеца не е взета и мярка за неотклонение; срокът на приключване на воденото наказателно производство, който срок в случая следва да се определи като разумен – 2 години и 22 дни от привличането на ищеца като обвиняем до влизане в сила на оправдателната присъда; наличието или не на предишни противоправни прояви - ищецът не е осъждан; конкретните вреди от емоционално и психическо естество, за които са събрани 4 гласни доказателства; прогнозите за преодоляване на последиците – като самият ищец в исковата молба сочи, че вследствие на обвинението психичното му състояние се влошило и бил напрегнат в значителен период от време след делото (без да уточнява какъв), но не твърди това му състояние да продължава и към настоящия момент, с оглед на което следва да се приеме, че последиците са преодолени.