Решение № 270 от 01.11.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. Бургас, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Яни Г. Гайдурлиев

Членове:

Цвета Ж. Попова

ДДимитър П. Стоянов при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова в присъствието на прокурора Десислава Евг. Трифонова като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222100601461 по описа за 2022 година С присъда № 10 от 9.05.2022 г., постановена по НОХД № 92/2021 г., Поморийският районен съд признал подсъдимия Д. М. Ц. с ЕГН ********** за виновен в това, че на 13.11.2020 г. в гр. Поморие причинил на Д. С. Й. средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на носа с многофрагментни счупвания на носните костици и носната преграда, както и увреждания на хрущялната част на носа и тяхното разместване, довело до хронично затруднено дишане, представляващо постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 и чл.

54 НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от две години. На основание чл. 66, ал. 1 НК съдът отложил изпълнението на наказанието за изпитателен срок от три години, като на основание чл. 67, ал. 3 НК постановил през изпитателния срок пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 4 вр. чл. 42б, ал. 4 НК – включване на подсъдимия Д. М. Ц. в програма за обществено въздействие, насочена към изграждане на социални навици и умения за законосъобразно поведение.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК районният съд осъдил подсъдимия Ц. да заплати по сметка на ОД МВР – Бургас направените на досъдебното производство разноски в размер на 117.00 лева, както и по сметка на Районен съд – Поморие сумата от 20.00 лева, представляваща възнаграждение на вещо лице в съдебното производство.

1

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв.

Веселин Анестиев от Адвокатска колегия – Бургас, защитник на подсъдимия Ц.. Жалбата е бланкетна. Изразено е становище, че в хода на производството пред първоинстанционния съд защитата е обосновала теза за липса на доказателства, сочещи авторството на деянието, която не е била възприета.

Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на присъда, с която подсъдимият бъде изцяло оправдан.

В съдебно заседание на въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура - Бургас намира жалбата за неоснователна. Посочва, че приетите от районния съд фактически положения в пълна степен съответстват на доказателствата по делото. Заявява, че материалният закон е приложен правилно, както при квалифициране на деянието, така и при определяне на наказанието при условията на чл. 54 НК. Посочва още, че в производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и пледира за потвърждаване на присъдата като правилна.

Повереникът адв. Димитринка Радева и частният обвинител Д. Й. намират обжалваната присъда за правилна и законосъобразна и молят за нейното потвърждаване.

Защитникът адв. Веселин Анестиев изразява становище за неправилност и необоснованост на първоинстанционната присъда. Акцентира върху липсата на доказателства за това какво увреждане е получил пострадалият, какъв е механизмът на това увреждане и дали то е вследствие на неправомерно поведение от страна на подсъдимия. Моли за отмяна на обжалваната присъда и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан.

Подсъдимият Ц. заявява, че няма какво да каже.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши цялостна проверка на правилността на обжалваната присъда, прие следното:

Районният съд е събрал всички доказателства, необходими за изясняване на делото от фактическа страна. Приетите за установени фактически положения съответстват на събрания доказателствен материал, поради което въззивният съд не намира за нужно да ги преповтаря.

Установено е по безспорен начин, че на 13.11.2020 г. частният обвинител Д. Й. е получил контузия на носа с многофрагментни счупвания на носните костици и носната преграда, както и увреждания на хрущялната част на носа, като носовото дишане е било затруднено и невъзможно. Според заключението на съдебномедицинската експертиза вследствие на множествените счупвания на носните костици и уврежданията на хрущяла, както и тяхното разместване били стеснени носните ходове, което водело до хронично затруднено дишане. В експертното заключение е посочено, че констатираните увреждания се квалифицират като постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота /л. 107 от ДП/.

Настоящият съдебен състав намира за несъстоятелно възражението на защитника за наличието на основателни съмнения установените увреждания 2 на носните структури на пострадалия да са получени при повторен инцидент, тъй като през изминалия период от датата на инкриминираното деяние до датата на оперативното лечение не се е налагало провеждане на оперативна интервенция. От събраната по делото медицинска документация е установено, че на 13.11.2020 г. /петък/ пострадалият е бил прегледан от екип на ФСМП Поморие, който констатирал, че Д. Й. е с травми на главата и носа.

Пострадалият незабавно бил транспортиран до Спешно отделение на УМБАЛ Бургас /л. 111 и л. 148 от ДП/. В здравното заведение била поставена диагноза: Открита рана на окосмената част на главата. Били направени Ро на череп и носни костици, които показали данни за фрактура на носните костици. На пострадалия била предложена незабавна хоспитализация, но Й. категорично отказал болнично лечение, като саморъчно отразил това в изготвения амб. лист № 030763 от 13.11.2020 г. /л. 115 от ДП/. Причина за отказа била прекомерната натовареност в болницата от пациенти, страдащи от Корона вирус.

На 16.11.2020 г. /понеделник/ пострадалият бил прегледан в отделение „Съдебна медицина“ при УМБАЛ Бургас. При прегледа на Д. Й. били установени синкаво мораво кръвонаседнали клепачи на двете очи, тип „травматични очила“ с оток на меките тъкани, охлузвания в средата на челото и в теменната част на главата, фрактура на носни костици. Съдебният лекар др Милева е посочила, че констатираните увреждания е възможно да са получени по време и начин както се съобщава от действието на твърди тъпи предмети с ограничена повърхност, каквито са и юмруците и ритниците на човек /вж. СМУ № 442/2020 г. – л. 24 от ДП/.

На 19.11.2020 г. Д. Й. постъпил за оперативно лечение в Болница за активно лечение „Маджуров“ – Бургас. В посочената болница била извършена компютърна томография на нос, при която била установена полифрагментарна фрактура на носния септум и носните костици с дислокация. На 20.11.2020 г. пострадалият бил опериран, а на 22.11.2020 г. вечерта той бил изписан от здравното заведение /вж. Епикриза – л. 27 от ДП/.

При това хронологично проследяване на медицинската документация и отразените в нея данни за травматичните увреждания на пострадалия, въззивният съд отхвърля възможността тези увреждания да са получени при повторен инцидент, какъвто е имало според защитника. Вярно е, че в СМУ № 442/2020 г. съдебният лекар е посочил, че констатираните тогава от него увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Посоченият извод съществено се различава от експертното заключение, според което установените на по-късен етап увреждания се квалифицирали като постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Противоречие всъщност няма, предвид на разясненията на вещото лице д-р Милена, дадени пред районния съд в съдебно заседание на 15.09.2021 г.

Тогава д-р Милева е пояснила, че разместването и увреждането и на хрущялната част на носната преграда е било установено по време на оперативната интервенция. Вещото лице е посочило, че има такива случаи на 3 разместване на носни костици, които не се виждат добре на рентгенова снимка, но се установяват при оперативна интервенция, която се прави под микроскоп. Именно затова уврежданията са констатирани на по-късен етап и тяхната характеристика е довела до приетата им квалификация от експертизата.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и възражението на защитника, че не е доказано авторството на извършеното деяние. Подс. Ц. категорично отрича да е нанасял удари на пострадалия. Същият обяснява, че Д. Й. влязъл в апартамента на Ц. през оставената отключена входна врата, стигнал до вратата на хола и когато видял там подсъдимия и свидетелката Н.

К., тръгнал да бяга. Подсъдимият го последвал и в момента, в който отворил входната врата на дома си, видял пострадалия да лежи на стълбищната площадка.

Тези обяснения се подкрепят от показанията на свидетелката Н. К., с която Д. Ц. се намирал във фактическо съжителство. Свидетелката и подсъдимият заявяват още, че при влизането си в апартамента им Й. нищо не носел, а когато го видели паднал на земята извън дома им, около него имало разпръснати зелки.

В противовес на обясненията на подсъдимия и на показанията на свид.

Н. К. са показанията на пострадалия Й.. Той твърди, че вървял по стълбите на сградата наведен от тежестта на носения на гръб чувал със зелки. Й. се объркал и вместо в апартамента на четвъртия етаж, влязъл в жилището на долния етаж. /В тази им част показанията се потвърждават от показанията на полицейския служител П. Ж., който заявил пред районния съд: „вратите на апартаментите бяха идентични“ – л. 55 от съд.производство/. Виждайки подсъдимия и свид. К., Й. излязъл от апартамента им. С чувала на гърба си той се обърнал, за да затвори входната врата и в този момент подсъдимият му нанесъл два удара с юмрук в областта на носа. От ударите пострадалият паднал назад и си ударил главата в стената на площадката.

Свидетелките Д. Д..-И., тъща на пострадалия, и Д. Й., негова съпруга, са слезли на долния етаж в по-късен момент, когато пострадалият вече е лежал на земята. Цялото му лице било в кръв, поради което свид. Й. се обадила на тел. 112. На пристигналите полицаи Д. И., С. Д. и Д. С. пострадалият заявил, че подсъдимият му нанесъл побой и го ударил с юмрук в носа.

Анализирайки обясненията на подсъдимия и показанията на посочените свидетели, въззивния съд споделя извода на първия съд за достоверност на показанията на пострадалия свидетел. Неправдоподобно е той да е влязъл в чуждото жилище без чувала в ръцете си, а в следващия момент да лежи на земята с разпръснати наоколо зелки. По-важното обаче е друго: още при прегледа на Д. Й. от съдебен лекар на 16.11.2020 г. е било установено, че едно от уврежданията му е кръвонасядане на клепачите на двете очи, тип „травматични очила“, с оток на меките тъкани. Пред районния съд вещото лице д-р Милева недвусмислено е отхвърлила възможността пострадалият да 4 е паднал при бягане и да се е ударил или на парапет, или на земята. Тя е категорична в извода си, че посочената по-горе травма се получава от директен удар в областта на носа и няма как да бъде получена при падане /л.

52 от съд. производство/.

С оглед на изложените съображения настоящият съдебен състав прие, че обвинението срещу подсъдимия Ц. е доказано по несъмнен начин, поради което правилно районният съд го е признал за виновен.

На 13.11.2020 г. в гр. Поморие подсъдимият причинил на Д. Й. контузия на носа с многофрагментни счупвания на носните костици и носната преграда, както и увреждания на хрущялната част на носа и тяхното разместване. Уврежданията довели до хронично затруднено дишане, представляващо постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Последното съставлява средна телесна повреда, поради което районният съд правилно е приложил материалния закон, приемайки, че деянието на подсъдимия Ц. е съставомерно по чл. 129, ал. 2 НК.

Относно индивидуализацията на наложеното наказание въззивният съд прие следното: Подсъдимият е неосъждан, като видно от приложената към досъдебното производство справка от УИС на Прокуратурата на Република България, няма данни за наличие на други неприключени наказателни производства срещу него /л. 55 от ДП/. Липсата на признания и на разкаяние за извършеното деяние не могат да бъдат отчетени във вреда на подсъдимия.

Същевременно като смекчаващо обстоятелство следва да бъде съобразено и внезапното появяване на чужд човек в дома на Д. Ц., което е предизвикало изненада и стрес. Именно под влияние на тези преживявания подсъдимият е извършил престъпното посегателство против личността на пострадалия.