Решение № 415 от 15.04.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 415 гр. Пазарджик, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря Мирослава Савова като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20245220104100 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 439, ал. 1 от ГПК от Ц. С. Ч. срещу ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: 131001375 за признаване несъществуване на вземане на ответника спрямо ищеца за следните суми: 16 097,95 лева главница по Oоговор за потребителски кредит № FL481174 от 01.06.2009г., ведно със законната лихва от 02.08.2010г., договорна лихва в размер на 1867,22 лева за периода 01.07.2009г. до 28.10.2010г., наказателна лихва в размер на 133,49 лева за периода 01.09.2009г. до 28.10.2010г., разноски по ч. гр. дело № 3109/2010г. на районен съд Пазарджик в размер на 1096 лева, за които суми са издадени Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 3109/2010г. на Районен съд – Пазарджик, поради погасяването им по давност.

Ищецът твърди, че с изпълнителен лист, издаден от Районен съд Пазарджик по ч. гр. дело № 3109/2010г., въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, бил осъден да заплати в полза на „Юробанк България“ АД 16 097.95 лева главница по договор за потребителски кредит № FL481174 от 01.06.2009г., ведно със законната лихва от 02.08.2010г., договорна лихва в размер на 1867,22 лева за периода 01.07.2009г. до 28.10.2010г., наказателна лихва в размер на 133,49 лева за периода 01.09.2009г. до 28.10.2010г. и разноски по делото в размер на 1096 лева.

Излага, че по искане на кредитора било образувано изпълнително производство пред ДСИ при PC Пазарджик № 83/2011 г. На длъжника била връчена покана за доброволно изпълнение от 06.04.2011г. Последното 1 поискано от взискателя изпълнително действие било налагане на запор на трудовото му възнаграждение от 22.03.2011г. В резултат на него, по сметка на съдебния изпълнител постъпили плащания, последното от които през 2012г.

Излага, че изпълнителното производство било прекратено на 22.06.2016г. на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК поради перемпция.

Поддържа, че получил уведомление изх. № 14861/27.5.2024г. от частен съдебен изпълнител Деница Станчева с peг. № 889 при КЧСИ, че въз основа на издадения изпълнителен лист срещу него е образувано изпълнително производство № 655/2024 г. с взискател „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК 131001375, на когото дължи 16097,95 лева главница, ведно със законната лихва от 02.08.2010г. договорна лихва в размер на 1867,22 лева, наказателна лихва в размер на 133,49 лева, разноски по издаване на ИЛ в размер на 1096 лева и разноски по изпълнението. Заедно с уведомлението от ЧСИ Станчева му било връчено и уведомление от „Юробанк България“ АД за извършено прехвърляне на горепосочените вземания на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.

Настоява, че вземанията, за които взискателят „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е образувал изпълнително производство № 655/2024 г. по описа на ЧСИ Станчева, били погасени по давност, тъй като от последното изпълнително действие са изминали повече от 10 годни.

Счита, че за него е налице правен интерес да предяви иск за признаване на установено по отношение на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, че не дължи сумите 16097,95 лева главница по договор за потребителски кредит № FL481174 от 01.06.2009г., ведно със законната лихва от 02.08.2010г., договорна лихва в размер на 1867,22 лева за периода 01.07.2009г. до 28.10.2010г., наказателна лихва в размер на 133,49 лева за периода 01.09.2009г. до 28.10.2010г., разноски по ч. гр. дело № 3109/2010г. на Районен съд Пазарджик в размер на 1096 лева, представляващи вземания по издадени Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 и сл. от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 3109/2010г. на PCПазарджик, по който е образувано изпълнително дело № 655/2024 г. по описа на ЧСИ Деница Станчева, като погасени по давност.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД оспорва допустимостта и основателността на иска.

Релевира възражение за неподсъдност на делото на Районен съд – Пазарджик, с доводи, че в производството по предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК е неприложима разпоредбата на чл. 113 ГПК за местна подсъдност по настоящ адрес на ищеца. Счита, че предявеният по делото иск не е такъв на потребител по смисъла на чл. 113 ГПК, а на длъжник по изпълнението по смисъла на чл. 439, ал. 1 ГПК, защото с него ищецът не защитава свои потребителски права по сключен с праводателя на ответника договор за банков кредит, нито иска признаване на недължимост на суми по такъв договор, а оспорва вземането поради изтекла след силата на присъдено 2 нещо погасителна давност. Именно поради това, счита, че за подведомствеността и подсъдността на иск по чл. 439 ГПК следва да намерят приложение общите правила, респективно общата местна подсъдност по чл.

105 ГПК, а не някоя от особените такива по чл. 106-117 ГПК.

Настоява за прекратяване на производството по делото и изпращането му на Софийски районен съд.

Счита че предявеният иск е частично недопустим, тъй като по силата на договора за цесия с „Юробанк България“ АД е придобил главница по процесното вземане в размер на 15 065,41 лева. Отделно от горното, с извършените плащания в хода на изпълнителното дело били погасени част от договорната лихва, наказателна лихва и разноски, поради което производството в тези части било лишено от правен интерес.

Оспорва основателността на иска с доводи, че давността за вземанията за главница и лихви по изпълнителния лист е петгодишна, съгласно чл., 117, ал. 2 ЗЗД. Позовава се на Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2022 г. по тълк., д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, съгласно което, докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г„ ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. В този смисъл, доколкото образуваното изпълнително дело № 83/2011 г. по описа на държавна съдебно-изпълнителна служба към PC Пазарджик, е било висящо към момента на приемане на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д.

№ 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, следва да се вземат предвид само извършените изпълнителни действия след 26.06.2015 г., доколкото погасителна давност преди това не е текла.

Счита, че извършените изпълнителни действия при прекратено поради перемпция изпълнително дело също прекъсват давността, както и че молбата на взискателя, с която е поискал прилагане на определен изпълнителен способ или е възложил на ЧСИ да избере такъв, също я прекъсва.

На основание гореизложеното, счита че молбата от 29.04.2024 г. за образуване изпълнителното производство до ЧСИ Деница Станчева е депозирана преди да изтече погасителната давност за вземанията по процесния изпълнителен лист. В хода на образуваното изпълнително дело № 655/2024 г., погасителната давност била прекъсната за последно на 07.08.2024 г. чрез налагане на запор на банковите сметки на длъжника. В този смисъл, към датата на депозиране на исковата молба, 5-годишната погасителна давност не била изтекла.

Сочи и че течението на давностния срок е спряло, на осн. чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ, 6р.

28.03.2020 г.. в сила от 13.03.2020 г.), считано от обявяването му на 13.03.2020г., до неговата отмяна и съгласно § 13 от ПЗР на Закона за здравето, продължил да тече след изтичване на 7 дни от обнародването на разпоредбата 3 в Държавен вестник.

Иска от съда на прекрати производството по делото и да го изпрати исковата молба по подсъдност на Софийски районен съд.

Иска от съда да прекрати производството като недопустимо в частта, с която се иска установяване недължимост на главницата по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 3109/2010 г. по опис на PC Пазарджик, над сумата в размер на 15 065,41 лева, както и за сумите в размер на 1867,22 лева договорна лихва, дължима за периода 01.07.2009 г. - 28.07.2010 г., 133,49 лева наказателна лихва, дължим за периода 01.09.2009 г. - 28.07.2010 г., както и 1096,00 лева разноски по делото, поради липса на правен интерес.

Настоява за отхвърляне на иска в останалата част като неоснователен.

В случай, че съдът уважи предявявания иск, счита, че следва признае за установено, че е погасена по давност възможността за принудително изпълнение на вземането, а не, че не съществува вземане.

Претендира разноски.

С определение № 22/14.01.2025г. по в. ч. гр. д. 2/2025г. на ОС – Пазарджик възражението на ответника ЕОС Матрикс ЕООД за местна неподсъдност на делото на РС – Пазарджик е оставено без уважение.

Неоснователно е и възражението за недопустимост на предявения иск поради липсата на правен интерес, в частта за главница за сумата над 15 065,41 лева., за договорна лихва, наказателна лихва и разноски, доколкото дали тези суми преди предявяване на настоящия иск вече са погасени по друг начин е преценка по основателността, а не по допустимостта на иска.

Правният интерес от предявяване на иска се обуславя от образуваното срещу ищеца изпълнително производство за сумите по издадения изпълнителен лист, включващи изцяло вземанията за главница договорна лихва, наказателна и лихва и разноски. Освен това видно от съдържанието на договора за цесия /чл.1, т. 4/ в прехвърлените вземания се включва, освен предоставената заемна сума, също и лихви, такси и комисионни и други суми, дължими по договора за заем, както и акцесорните права, включващи привилегии, обезпечения и други подобни, произтичащи от договора за заем.

Ето защо възражението, че искът е частично недопустим следва да бъде оставено без уважение.

Съдът, като се запозна с доводите и възраженията на страните и като обсъди представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, счита следното от фактическа и правна страна:

Срещу ищеца Ц. С. Ч. е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 03.08.2010г. по ч. гр. д. № 3109/2010г. на РС – Пазарджик и изпълнителен лист от същата дата за сумите 16 097,95 лв. главница, ведно със законна лихва от 02.08.2010г., до изплащане на вземането, 1 867,22 лв. договорна лихва за периода 01.07.2009 – 28.07.2010г., 133,49 лв. наказателна лихва за периода 01.09.2009г. – 28.07.2010г., дължими по Договор за потребителски кредит FL 4

481174 от 01.06.2009г., сключен между Ч. и Юробанк и ЕФ Джи България АД, ЕИК: 000694749, както и 1096 лв. разноски.

По искане на взискателя, въз основа на издадения изпълнителен лист на 25.02.2011г. е образувано изпълнително дело № 83/2011г. по описа на ДСИ при РС – Пазарджик.

По образуваното изпълнително дело на 22.03.2011г. е наложен запор върху трудовото му възнаграждение на ищеца в „Габер Пластхим“, ЕИК:

1112616727.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 06.04.2011г., видно от отбелязването върху изпълнителния лист. Не се твърди и не се доказва, че срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение.

В резултат на наложения запор, за погасяване на задължението са постъпили суми в размер на общо 1094,58 лв., видно от отбелязванията върху издадения изпълнителен лист. Последното плащане през 2012г.

Доброволно от ищеца е платена сумата от 30 лв. за погасяване на главницата на 14.03.2011г. видно приложената по делото справка от Юробанк България АД.

На 18.04.2016г. изпълнително дело 83/2011г. по описа на ДСИ Пазарджик е прекратено, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради перемпция.

С Договор за цесия от 18.01.2016г. между Юробанк България АД и ответника ЕОС Матрикс ЕООД, вземанията срещу С. Ч. са прехвърлени на ответника.

По молба на новия взискател от 29.04.2024г. и въз основа на издадения изпълнителен лист, на 07.05.2024г. е образувано изпълнително дело № 655/2024г. по описа на ЧСИ Деница Станчева, с район на действие РС – Пазарджик. В молбата на взискателя е поискано налагане на запор върху банковите сметки на ищеца.

Извършени са справки за доходите на ищеца по трудово правоотношение и от получавани пенсии и добавки от ДОО, за наличието или липса на задължения и за наложени обезпечителни мерки.