Решение № 43 от 28.04.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Велико Търново, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН Г.

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря Атанаска Ст. И.ова в присъствието на прокурора С. К. К. като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254000600245 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 30/11.12.2024 г., постановена по НОХД № 489/2023 г., Окръжен съд - Велико Търново е признал подс. М. А. М. за виновен в това, че на 25.09.2022 г. в гр. В. Търново, като извършител, в съучастие с И. В. Г. подбудител и помагач, направил опит умишлено да умъртви М. К. С. от гр. В.

Търново, чрез нанасяне на три порезни рани с нож на С., а именно: прободно порезно непроникващо нараняване в гърдите и счупване на десето ребро в ляво, с настъпила на по - късен етап слабо клинично изразена чревна непълна непроходимост, прободно - порезно проникващо в гръдната кухина нараняване и прободно - порезно проникващо в коремната кухина нараняване, които са довели до кръвоизливи в гръдната и коремната кухина, като деянието е извършено предумишлено, представлява опасен рецидив и като изпълнителното деяние на престъплението, макар и да е било довършено, тъй като причинените наранявания в тяхната съвкупност са причинили постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота на пострадалия, при което смъртта му е била неизбежна до времето на овладяване и стабилизиране на жизнените му показатели, по независещи от дееца причини, не са настъпили предвидените в закона и исканите от него общественоопасни последици - не е 1 настъпила смъртта на М. К. С. поради своевременно оказаната му спешна специализирана медицинска помощ, поради което и на основание чл. 116, ал.

1, т. 9 и т. 12, пр. 1, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл.

29, ал. 1, б. „А" и б. „Б" вр. чл. 36 от НК му е наложил наказание „Лишаване от свобода" за срок от 17 /седемнадесет/ години, което наказание постановил да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът е приспаднал времето, през което подс. М. М. е бил задържан.

Със същата присъда е признал подс. И. В. Г. за виновен в това, че на 25.09.2022 г. в гр. В. Търново, като подбудител и помагач, в съучастие с М. А.

М. - извършител, направил опит умишлено да умъртви М. К. С. от гр. В.

Търново, чрез нанасяне на три порезни рани с нож на С., а именно: прободно порезно непроникващо нараняване в гърдите и счупване на десето ребро в ляво, с настъпила на по - късен етап слабо клинично изразена чревна непълна непроходимост, прободно - порезно проникващо в гръдната кухина нараняване и прободно - порезно проникващо в коремната кухина нараняване, които са довели до кръвоизливи в гръдната и коремната кухина, като деянието е извършено предумишлено и като изпълнителното деяние на престъплението, макар и да е било довършено, тъй като причинените наранявания в тяхната съвкупност са причинили постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота на пострадалия, при което смъртта му е била неизбежна до времето на овладяване и стабилизиране на жизнените му показатели, по независещи от дееца причини не са настъпили предвидените в закона и исканите от него общественоопасни последици - не е настъпила смъртта на М. К. С. поради своевременно оказана му спешна специализирана медицинска помощ, поради което и на основание чл. 116, ал.

1, т. 9 вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 36 от Н К му е наложил наказание „Лишаване от свобода" за срок от 17 /седемнадесет/ години и постановил да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.

Признал подс. И. В. Г. за виновен и в това, че в периода от 09.01.2023 г. до 24.01.2023 г., в гр. В. Търново се заканил с убийство на М. К. С. от гр. В.

Търново, което заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването, като: на 09.01.2023 г. от профила на М. К. във „Фейсбук", чрез приложението „Месинджър" изпратил на М. К. С. в профила му във „Фейсбук" две съобщения, а именно: „Набарам ли те, господ да ти е на помощ, дано никога не се занимаваш с женени жени, а господ прощава, аз не! Един ден ще ми паднеш, ще се видим !!!", което е било получено от С. на 09.01.2023 г. и „Само да те лепна Беляковец, ще има !!!.", което е било получено от С. на 11.01.2023 г. на 09.01.2023 г. от профила на М. К. във „Фейсбук" публикувал на стената й две съобщения, които да бъдат предадени на М. К. С., а именно: „До М. К. С., с ЕГН **********. Аз съм И., набарам ли те, ще си платиш!!! Аз ползвам този „Фейсбук", на законната ми жена. Бог забравя, аз не!" и „До М.

2

К. С., аз съм И., мъжът на М. К., а ти си труп!!!. Кажете му!", които съобщения са били получени от С. на 24.01.2023 г., поради което и на основание чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 36 от НК му наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години.

Съдът наложил на подс. И. Г. на основание чл. 23, ал. 1 от НК едно общо наказание измежду определените му по - горе, а именно най - тежкото от тях „Лишаване от свобода“ за срок от 17 /седемнадесет/ години, което постановил да се изтърпи при първоначален „строг“ режим и приспаднал на основание чл.

59, ал. 1 от НК времето, през което подс. И. Г. е бил задържан.

Съдът се произнесъл и по веществените доказателства, както и осъдил подсъдимите да заплатят сторените по делото разноски.

Недоволен от така постановената присъда останал подс. И. Г., който чрез защитника си адв. Г. е депозирал жалба с наведени оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на оспорената присъда - недоказаност на обвинението; превратно тълкуване на факти и неправилни интерпретации във връзка с обвинението по чл. 116, т. 9 от НК. Излагат се твърдения че, не е налице предумисъл, нито предварителен сговор. Твърди се неправилно приложение на материалния закон, касаещ правната квалификация на предумисъла, поради което и се иска постановяване на съдебен акт, с който подс. Г. да бъде признат за невиновен и оправдан за квалификацията по чл. 116, ал. 1, т. 9 от НК. Сочи се и явна несправедливост на наложеното наказание за това престъпление - в смисъл завишено. Във връзка с наложеното му наказание за престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК, апелират присъдата в тази й част да бъде ревизирана чрез намаляването му до размера на наложеното наказание „Лишаване от свобода". В условията на алтернативност се претендира и приложението на чл. 58 вр. чл. 55 от НК и преквалификация на деянието в такова по чл. 115 от НК.

В съдебно заседание поддържат депозираната жалба с доводите изложени в същата, като подробно доразвиват аргументите си. В последната си дума подс. Г. моли за намаляване размера на наложеното му наказание.

Депозирана е и въззивна жалба от под. М. М., чрез защитника му адв. Ф., с която се моли присъдата да бъде отменена, като неправилна и незаконосъобразна. Изтъкват се доводи за неправилна квалификация като опит за убийство и съответно престъпление по чл. 116 от НК; липса на осъществен състав на претендираното престъпление от субективна страна; липса на доказателства да е осъществено предумишлено и след предварителен сговор с другия подсъдим. Намират наложеното наказание за явно несправедливо, поради което молят за приложението на чл. 58 от НК. В тази връзка се иска от въззивния съд да оневини подс. М. за престъпление по чл.

116 от НК, преквалифицирайки деянието му в по-леко. В условията на алтернативност молят присъдата да бъде изменена като се приложи разпоредбата на чл. 58 от НК и се намали размера на наложеното му наказание.

В съдебно заседание подс. М. и защитникът му адв. Ф. поддържат жалбата, развивайки подробни аргументи, че доколкото опитът може да бъде 3 осъществен само при пряк умисъл считат, че деянието не представлява такова по чл. 116 от НК - не е опит за убийство, а е умишлено причинена телесна увреда, поради което претендират преквалифициране на деянието. Поддържат и алтернативното си искане, основано на смекчаващите вината обстоятелства физическо, социално-икономическо състояние на подс. М. към момента на деянието и най - вече това, че е бил под въздействието на мотивирането за работа от подс. Г., под въздействието на алкохол при осъществяване на деянието, поради което молят да се постанови съдебен акт, с който се измени обжалваната присъда като се намали наложеното на подс. М. наказание.

В правото си на лична защита подс. М. излага, че не е нападнал пострадалия умишлено.

В съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура предлага жалбите да се оставят без уважение. Застъпва становището, че присъдата е законосъобразна и обоснована, правните квалификации са съобразени със закона и наложените наказания са справедливи по отношение на двамата подсъдими. Намира, че са налице достатъчно доказателства за авторството на деянията, които са обсъдени детайлно от първата инстанция и порок при формиране на вътрешното убеждение на съда липсва. Счита, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 58 от НК, точно във връзка с препратката му към чл. 18, ал. 2 от НК. Пострадалият е бил тежко увреден, като единствено навременната медицинска намеса е запазила живота му.

Липсва каквато и да е заслуга за ненастъпване на престъпния резултат от страна на подсъдимите, което обуславя и неприложимостта на разпоредбата на чл. 58 от НК. Предлага обжалваната присъда, като правилна и законосъобразна да бъде изцяло потвърдена.

Апелативният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл.

314 от НПК установено:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка.

Подс. М. А. М. е роден в гр. В. Търново и живее в същия град.

Завършил само втори клас. Нямал сключен граждански брак и е безработен.

Осъждан е многократно, като последното му наложено наказание е по НОХД № 919/2020 г. на ВТРС, а именно – „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, наложено при условията на чл. 23, ал. 1 от НК за извършени престъпления в съвкупност по чл. 131, ал.1, т. 5а вр. чл. 130, ал.1 от НК; чл. 131а, вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1 и пр. 3 от НК и изтърпяно на 17.10.2021 г. След освобождаването му от затвора подс. М. не потърсил работа и останал безработен.

Подс. И. В. Г. е роден в гр. Свищов, където е и регистриран по постоянен адрес - гр. Свищов, обл. В. Търново, ******, ***********. Живее в гр. В. Търново с регистрация по настоящ адрес в същия град на ********, *********. Независимо от регистрацията му постоянен и настоящ адрес, същият обитавал и живеел в имот, находящ се в гр. В. Търново на *************. Имал завършено средно специално образование и сключен 4 граждански брак със св. М. Д. Г.а. Бил е трудово ангажиран като работник в строителството, без трудов договор. Последната му трудова регистрация е била във фирма „НЕЛ 07" ООД, като общ работник. Свидетелят А. А. също бил трудово ангажиран в това дружество като общ работник. Подс. М. приемал св. А. за свой шеф.

През месец май 2022 г. подс. И. Г. живеел заедно със съпругата си св.

М. Д. Г.а и малолетната й дъщеря Д. Д. О. на квартира. Същата се намирала в гр. В. Търново на адрес - *************. На 12.05.2022 г., след битов конфликт със съседите си - св. К. М. и Н. Р., подс. Г. бил задържан под стража като обвиняем по ДП № ЗМ 371/2022 г. по описа на РУ - МВР В. Търново.

Докато подс. Г. търпял мярка за неотклонение „задържане под стража" св. М.

Г.а започнала любовна връзка с пострадалия М. К. С., а през месец юни 2022 г. двамата заживели заедно в обитаваната от съпрузите Г.и квартира на посочения по горе адрес /гр. В. Търново на *************/.

До разглеждането на наказателното дело от съда, образувано по отразеното по горе досъдебно производство, подс. И. Г. бил приведен в Затвора гр. Ловеч. По време на пребиваването си там научил за изневярата на съпругата си. В резултат на това станал нервен, ревнив и обсебен от това чувство, изпитвал гняв от настъпилата ситуация в семейството му. Споделял с останалите затворници своите терзания и намерения по отношение любовника на съпругата му М.. Пред св. Ф. споделял за намеренията си и заканите като излезе от затвора да убие любовника, да го поръча и да го ликвидира.