Решение № 18224 от 09.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18224 гр. София, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20231110162283 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (положителен установителен иск при подадено възражение по чл.414 ГПК) Производството е образувано по искова молба с вх. № 3233777/14.11.2023 г., от „Т***“ ЕАД, ЕИК ****, представлявано от А**** Изпълнителен д**ор и И*- председател на УС срещу С. С. Б. с ЕГН:**********, адрес: гр, С****, ет. П, апартамент, с която са предявени следните обективно съединени положителни установителни искове с правна квалификация, както следва

1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца с у м а т а 2 651,94 лева-главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2016 г. до м.04.2019 г. , ведно със законната лихва от 18.12.2019 г.. (дата на подаване на заявлението ) до изплащане на вземането 2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 304,43 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2017 г. до 22.11.2019 г., изчислена върху главница от 2 651,94 лева 3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца 23,90 лева - главница за периода м.11.2016 г. до м.04.2019 г., 1.

1 представляваща сума за дялово разпределение ведно със законната лихва от 18.12.2019 г. (дата на подаване на заявление ) до изплащане на вземането

4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с. чл. 86 ЗЗД, с който да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца 3,70 лева лихва за периода 31.12.2016 г. до 22.11.2019 г., изчислени върху главница от 23,90 лева за имот ID номер ***, абонатен номер * за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. Со***, ет. П, апартамент

В исковата молба и нейното уточнение са изложени твърдения, че ответникът е собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.

Со***, ет. П, апартамент. Като собственик е следвало да заплаща процесните суми за предоставяне услуга топлоснабдяване и дялово разпределение. Твърди се, че за процесния период ищецът е доставяна топлинна енергия на абоната и процесния апартамент. Сочи, че ответникът не си е погасил задълженията, поради което е насочена исковата претенция и в сградата е имало две дружество за топлинно счетоводство.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.

В срока по чл.131 ГПК, оспорва иска. Не оспорва размера на дължимите суми, но прави възражение за давност (която е детерминираща размера на сумите). Изразява подробно становище защо не следва да се допуска съдебно-счетоводна експертиза и ищецът да представи в оригинал фактурите, както и справка за дължимите суми. Твърди, че не е извършено заснемане на щрангове и отоплителна инсталация. Оспорва да е собственик на имота. Моли вещото лице да посети имота. Моли съда да отхвърли иска.

Претендира разноски. Моли възнаграждението за юрисконсулт да се присъди в минимален размер.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

С определение № 4386/29.01.2024 г. съдът се е произнесъл за допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото решение, приетото вече от съда и произнесено (л.80-87 от делото).

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.

2

Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

С определение № 4386/29.01.2024 г. съдът е отделил спорни и безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 80-87 от делото), поради което с цел процесуална икономия, съдът не приема за нужно да го повтаря в решението по същество.

За да бъде уважен иска, ответникът трябва да има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ за процесния период и имот.. Съгласно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.

153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно представен н.а. от 2937 г. Д*** продава на С. Г* Б. апартамент – гр. София, бул. „*** III“, № 41, от 304 кв.м., етаж партерен (пункт 2, л.21,56 от делото). Съгласно представено удостоверение за наследници, С. Г* Б. е роден през 1903 г., почива на 23.06.1980 г. Като наследници оставя сина си С.

С. Б., ЕГН **********, който е ответник по делото и Л* С.а Б.а (л.25 от делото).

През 1997 г. Л* С.а Б.а дарява на племенника си М* С. Б., собствената си една втора ид. ч. от процесния апартамент. Същата се запазва правото на ползване докато е жива. Следователно от момента на смъртта на С. Г* Б. до момента на смъртта на Л* С.а Б.а, последната е задължена за разноските като ползвател на имота и собственик. Периодът е от 23.06.1980 г. до 24.09.2001 г.

След нейната смърт, задължен за имота за 1/2 ид. ч. М* С. Б., като собственик 3 на имота (л.19-20 от делото).

На 10.06.2005 г. М* С. Б. продава на М*бствената си 1/2 ид. част от имота (л.17-18 от делото). От този момент той е задължен като собственик за комуналните услуги.

На 17.12.2008 г. М* и съпругата си продават на З* процесния апартамент (л.15-14 от делото). Следователно от този момент собственици и потребители на ТЕ е З* и то само за 1/2 от имота.

Другата една втора от имота е собственост на С. С. Б. като наследник на С. Г* Б.. Същият има качеството на потребител, ползвател на ТЕ.

По делото се установи, че на С. С. Б. е собственик на другата 1/2 ид.ч. от имота, поради същата има качеството на потребител. Ето защо съдът приема, че е доказана първата предпоставка за уважаване на иска, че ответникът е потребител на топлинна енергия за целия имот за процесния имот.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза която съдът напълно кредитира като пълна, обоснована и изготвена от компетентно вещо лице. От нея се установи, че за процесния период и имот е доставяно твърдяното количество топлинна енергия от ответника, въз основа на което са сформирани процесните суми. Установи се, че през процесния период, имотът се намирал в сграда, в която е извършвана услуга по дялово разпределение. От нейното заключение се установи, че твърдяната в исковата молба сума и показания за топлинна енергия напълно съответства на показанията на уредите – топломери и водомери. Сумите съответстват на цените на топлинната енергия, определи от КЕВР. От заключението се установи, че сградата е в режим на етажна собственост и има сградна инсталация. От заключението и от представения документ се установи, че има сключен договор между собствениците на процесната сграда, където се намира апартамента и третото лице-помагач за услуга по дялово разпределение. От заключението се установи, че уредите са метрологично точни, отчитат правилно и показанията съответстват на твърдяното в исковата молба (л. 147154 от делото). Ето защо съдът приема, че са доказани втора, четвърта и пета предпоставка за уважаване на исковата претенция.

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ ), чието заключението съдът напълно кредитира като обосновано, пълно и изготвено от компетентно лице. От него се установи размера на вземанията за процесните суми. Установи се, че не е имало плащане за процесния период и имот (л.161-163 от делото),. Съдът приема, че е доказаната третата и шестата предпоставка за уважаване на исковата молба.

С оглед изложеното по делото се установи, че ответникът е собственик на процесния апартамент и дължи разходите и възнагражденията, които ищецът е направил по доставка на топлинна енергия в твърдените количество.

Следователно задълженията за главниците по топлинна енергия са дължими.

След като се дължат главниците, то се дължи и мораторните лихви върху тях, поради забавено плащане. Съгласно чл.33 ОУ от ищеца, сумите се 4 заплащат в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят. Найкъсното вземане, за което е предявена исковата претенция е за м.04.2022 г.

Към момента на предявяване на исковата молба и приключване на съдебното дирене, изискуемостта на чл.33 ОУ е настъпила. Ето защо вземането за мораторна лихва се дължи.

Заключението на вещото лице установява размера на дължимите суми за целия.

По възражението за давност

Съгласно ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава.

По повод направеното възражение за давност, съдът е назначил комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза (л.181-183 от делото).

От заключението на тази експертиза се установи какъв е размерът на дължимите суми за период три години назад от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 17.12.2019 г., които суми към 17.12.2016 г. са с настъпила изискуемост по чл.33 ОУ, чиито падеж е настъпил след дата 17.12.2016 г., съобразно исковия период.

При съпоставка на заявена претенция, сумата по счетоводната експертиза и по експертизата по давността, се получава следното за 1/2.

№ иск

1

Главница за ТЕ

Размер по

ИМ

ССчЕ

Извод

2651.94 лева

2651.94 основателен м.05.2016 г. до м.04.2029 г.

2

Мораторна лихва за

ТЕ

304.43 лева

15.09.2017 г. до

22.11.2019