Определение № 2450 от 24.09.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2450 гр. София, 24.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно частно гражданско дело № 20251000501998 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 129, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от ищеца – Г. В. К. срещу разпореждане № 8168 от 27.03.2025г., по гр.д. № 20241100110700 по описа на СГС за 2024г., т.о., І-10 състав, с което е върната исковата му молба срещу Прокуратурата на Република България и е прекратено производството по делото. С допълнение към жалбата и след срока за обжалване, частният жалбоподател е представил влязло в сила решение № 287 от 13.06.2025г. по н.д. № 1110/2024г. на ВКС, ІІІ н.о., с което е отменено решението на САС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.

Частният жалбоподател/ищецът - Г. В. К. счита, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че делото било образувано по отношение на извършени нарушения от трима прокурори при САП, представляващо оскърбление от прокурор К. в ОСЗ на 03.07.2023г. и лъжа на П. в ОСЗ на 06.03.2024г. Според частния жалбоподател, това представлявало отказ от правосъдие, което нарушавало чл. 6 от ЕКЗПЧОС. На следващо място твърди, че това представлявало страх от последици от страна на прокурорската мафия в РБ. Моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК, препис от частната жалба не се представя и насрещната страна не участва в това производство, в хипотеза при която не й е връчен препис от исковата молба.

Частната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна, срещу прекратително определение на СГС, което прегражда развитието на производството в обжалваната част, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Софийският апелативен съд, след преценка на исканията и доводите на частния 1 жалбоподател и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Предмет на делото е иск от Г. К. срещу Прокуратурата на Република България за вреди в размер на 10 000 000 евро, основан на фактически твърдения, че в периода от 08.05.2015г. до 05.09.2024г. бил увреден чрез постановление от 05.09.2024 г. по пр. № 3055/2024 г. на АПСофия, с което е отказано образуване на досъдебно производство срещу магистрати от САС, н.о., 9-ти състав за престъпление по член 282,ал.2 и ал.3 от НК при разглеждане на в.н.о.х.д.

№ 643/2022 г.

С разпореждане № 22716 от 24.09.2024г., СГС е дал указания на ищеца да отстрани констатираните нередовности на исковата молба, представляващи противоречие между обстоятелствена част и петитум – да се уточни дали представлява жалба срещу отказа на прокуратурата или предявява иск за вреди, ако предявява иск за вреди да посочи конкретни нарушения, на които се позовава. Съобщението за оставяне без движение на исковата молба е редовно връчено на ищеца на 25.10.2024г. С молба подадена в затвора на 28.10.2024г. и в указания от съда срок, ищецът е поискал продължаване на срока, който е удължен от съда с една седмица от съобщаването. С молба подадена в затвора и в продължения от съда срок от 12.11.2024г., ищецът е уточнил, че предявява граждански иск срещу ПРБ и в първоначалната искова молба точно е описал нарушенията на прокурорите от АП-София – отказ на прокуратурата да образува досъдебно производство срещу конкретни прокурори.

С обжалваното разпореждане СГС е приел, че искът се основава на твърдения за факти, които не могат да доведат до възникване на твърдяното право. В този смисъл бил и принципът възприет в т. 16 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС и в т. 10 от ТР № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС.

Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател, че обжалваното разпореждане представлявало отказ от правосъдие. Ищецът се домогва да постигне образуване на досъдебно производство срещу трима прокурори, и счита, че поради постановяване на постановелние за отказ е претърпял вреди.

Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че преценката за законосъобразност на актовете на прокуратурата се извършвала в рамките на инстанционния контрол, а при неговото изчерпване и на съдебен контрол. Специалният ред за обезщетяване на вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС не представлява алтернативен ред за контрол на законосъобразността на прокурорските актове.

Липсата на конкретни фактически твърдения, които могат да обосноват ангажирането на отговорността на ответника представлява нередовност на исковата молба, която не е била отстранена в указания от съда срок. Ето защо, като е постановил връщане на исковата молба, първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК и е прекратил производството по делото, поради неизпълнение на дадените задължителните указания за отстраняване нередовностите на исковата молба.

Ирелевантно за това производство е представеното от частния жалбоподател влязло в сила 2 решение № 287 от 13.06.2025г. по н.д. № 1110/2024г. на ВКС, ІІІ н.о., тъй като същото не е основанието, на което е бил предявен иска, производството по който е прекратено.

Предвид гореизложеното обжалваното разпореждане е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 8168 от 27.03.2025г., по гр.д. № 20241100110700 по описа на СГС за 2024г., т.о., І-10 състав, с което е върната исковата молба от Г. В. К. срещу Прокуратурата на Република България.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3