Определение № 3200 от 26.08.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3200 гр. Варна, 26.08.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Гражданско дело № 20213100101126 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по повод молба за изменение в частта за разноските на Решение № 341/18.03.2022 г., постановено по настоящото дело, инкорпорирана във въззивна жалба с вх.

№ 10338/29.04.2022 г., подадена от СТР. СТ. Г., чрез адв. Н.И. . Неправилно, съдът е приел за неоснователно възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Разноските за издаване на преписи от исковата молба, за вписването , както и за издаване на данъчна оценка и схема, следва да се изключат. Неправилно съдът осъдил ответниците да заплатят направените по делото разноски солидарно, а не разделно.

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК, насрещната страна ИВ. В. ИВ., чрез адв. Ц.Д. изразява становище за неоснователност на молбата.

За да се произнесе по молбата, съдът съобрази:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Производството пред Варненския окръжен съд е образувано по повод предявени от ищеца ИВ. В. ИВ. субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД против СТР. СТ. Г. и П. Н. Г. за обявяване на сключените между двамата ответници разпоредителни сделки касателно ½ ид.част от апартамент с ид.*** по Кадастралната карта на гр.Варна и ½ ид.част от лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Туран“ с рег.№ В 8379 ВХ, рама № WVGZZZ1TZ6W194831, двигател № BKDA04292, обективирани в Брачен договор № 22, том 3, рег.№ 4823/10.06.2016г. за относително недействителни по отношение на кредитора-ищец.

С Решение № 341/18.03.2022 г. на ВОС е обявен за относително недействителен по отношение на ищеца ИВ. В. ИВ., ЕГН **********, с адрес гр. Тутракан, ул.”Сакар планина” № 12, вх.Б, ет.8, ап.12 на Брачен договор № 22, том 3, рег.№ 4823/10.06.2016г., вписан в Служба по вписваниятагр.Варна с акт № 217, том 5, дело № 1807/13.06.2016г., по силата на който СТР. СТ. Г., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.“Баучер“ № 6, ет.10, ап.63 се е разпоредил в полза на П. Н. Г., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.“Мир“ № 35в, ет.5, ап.16 с ½ ид.част от апартамент с ид.*** по Кадастралната карта на 1 гр.Варна и ½ ид.част от лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Туран“ с рег.№ В 8379 ВХ, рама № WVGZZZ1TZ6W194831, двигател № BKDA04292, на основание чл.135, ал.1 от ЗЗД. В резултат на това произнасяне в полза на ищеца е присъдена сумата от 3 603,05 лв., представляващи сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

При присъждането на направените по делото разноски в полза на ищеца, съдът е съобразил представения по делото списък по чл. 80 ГПК

/л. 124/, договор за правна защита и съдействие, както и платежни документи /л. 125-126/, удостоверяващи извършването на разноските. Направеното от проц. представител на ответника Г. възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК е възприето за неоснователно, с оглед размера на адвокатското възнаграждение, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 и т. 4 от НМРАВ, фактическата и правна сложност на спора и броя на проведените по делото съдебни заседания. Този извод следва и от факта, че ищецът, чрез процесуалния си представител е организирал и обективно е провел защита и по двата предявени иска, които са разгледани от съда по същество. С оглед на това съдът е приел, че заплатеното от ответника възнаграждение следва да му бъде присъдено в цялост, което пък прави молбата по чл. 248 от ГПК за намаляването му неоснователна.

Молбата е неоснователна и в частта относно недължимостта на разноските за издаване на преписи от исковата молба, за вписването , както и за издаване на данъчна оценка и схема, доколкото представляват разходи по необходимост сторени в изпълнение указанията на съда.

На последно място следва да се има предвид, че солидарност между две лица възниква в определените от закона случаи или когато е уговорена. В настоящия случай, ответниците не са осъдени да заплатят солидарно на ищеца възложените в тяхна тежест разноски, доколкото отговорността за разноски представлява гражданско облигационно правоотношение, при което се предполага разделност. Въпрос на вътрешни отношения между страните е как ще заплатят на ищеца сторените по делото разноски – дали по равно или не.

С изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за изменение в частта за разноските на Решение № 341/18.03.2022 г., постановено по гр. д. № 1126/2021 г. по описа на ВОС, инкорпорирана във въззивна жалба с вх. № 10338/29.04.2022 г., подадена от СТР. СТ. Г., чрез адв. Н.И..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски Апелативен Съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

2