Решение № 49 от 12.02.2025, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Търговище, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА при участието на секретаря Ж. Люб. Ив. като разгледа докладваното от КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20243530100977 по описа за 2024 година

Предявен е отрицателен установителен иск от ищец: В. С. Д. в качеството и на ЕТ „МОНИ-94-В. Д.“ - гр. Т. против ответник: „ЕОС Матрикс“ ЕООД – гр. София, по реда на чл.439 ГПК във вр. чл.124 ал.1 ГПК, че не дължи вземане за сумата в размер на 6899.42 лв. представляваща неизпълнено задължение по договор за кредит, тъй като вземането е погасено поради изтичане на 5-годишна давност.

И щ е ц ъ т твърди в исковата си молба, че е образувано и се води изпълнително дело № 20169120401233 по описа на ЧСИ Г. Ст.

Изпълнителното дело е образувано по молба на първоначалния взискател - „Райфайзенбанк България““ ЕАД, въз основа на изпълнителен лист, издаден срещу ищцата на 22.11.2012г., по ч. гр. дело № 1916/2012г., по описа на PC - Търговище, по силата на който В. С. Д., в качеството си на ЕТ „Мони-94-В. Д.“ и трето, неучастващо в спора лице, са осъдени да заплатят солидарно на „Райфайзенбанк България““ ЕАД следните суми, а именно:

6899,42 лева - главница, дължима по Договор за банков кредит от 26.09.2007г., ведно със законната лихва за забава, считано от 21.11.2012г. до окончателно изплащане на задължението; сумата от 412,13 лева - просрочена редовна лихва за периода от 05.03.2012г. до 04.09.2012г; 786,72 лева - просрочена наказателна лихва за периода 05.03.2012г. - 20.11.2012г., както и 161,97 лева съдебни разноски.

Междувременно ЕОС Матрикс“ ЕООД закупува вземането на основание договор за прехвърляне на вземания, сключен между него и „Райфайзенбанк България“ ЕАД.

1

Въз основа на цитирания изпълнителен лист е образувано по молба на първоначалния взискател - „Райфайзенбанк България“ ЕАД, изпълнително дело №20128730400289 на ЧСИ Ст. Г., което впоследствие е продължено от ЧСИ Г. Ст. след отнемане правата на ЧСИ Ст. Г.

След образуване на изпълнителното дело са извършвани действия с цел проучване имущественото състояние на длъжника, като е направена справка от Национална база данни „Население”, както и справка за налични трудови правоотношения, по които длъжникът полага труд. Извършена е справка в Агенция по вписвания за придобити от длъжника недвижими имоти.

Всички тези действия обаче не съставляват същински изпълнителни действия, а само обезпечават успешното провеждане на изпълнението. Поканата за доброволно изпълнение също е действие, обезпечаващо законосъобразното провеждане на изпълнението, а не изпълнително действие. Липсата на надлежно връчена покана за доброволно изпълнение опорочава изпълнението, но сама по себе си поканата не съставлява същинско изпълнително действие.

С молбата за образуване на изпълнително дело въз основа на процесиия изпълнителен лист, на основание чл. 116, б. „В” от ГПК се прекъсва давността, с която се погасява самото вземане. От този момент започва да тече нова давност, която се прекъсва с всяко валидно предприето изпълнително действие. Давността, с която се погасява вземането, е давността, установена за самото вземане. Тъй като в случая се касае за задължения по договор за издаване на кредитна карта, считам, че те се погасяват с изтичането на петгодишна погасителна давност.

В конкретния случай задълженията, претендирани с горецитирания изпълнителен лист, се явяват погасени по давност към момента на предявяване на настоящия иск, тъй като е изтекъл тригодишен период от време, през който взискателят е бездействал, като не е предприел действия по принудително събиране на дълга.

Последното валидно действие по принудително изпълнение срещу ищцата е предприето на 16.01.2013г., когато са изпратени запорни съобщения до различни търговски банки. В периода от 16.01.2013г. до 16.01.2015г., не са извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат започналата да тече погасителна давност. И тъй като в течение на двегодишен период не са извършвани никакви валидни изпълнителни действия, то на 16.01.2015год., на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК, изпълнителното дело се явява прекратено по силата на закона.

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прекратяването на изпълнителното 2 производство става по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. А каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право и са правноирелевантни. Това становище е възприето в съдебната практика на ВКС, а именно: Решение № 371/29.10.2015г.. по гр.д. № 1385/2012г. на ВКС, IV г.о. и Решение № 42/26.02.2016 г. по гр.д. № 1812/2015 г. на ВКС, IV г.о.

На следващо място, вярно е, че с прекратяване на самото изпълнително производство вземането не се погасява само по себе си, но при прекратяване на изпълнителното производство, било то и по силата на закона, с обратна сила, считано от датата на последното валидно предприето изпълнително действие, започва да тече давността, с която се погасява самото вземане.

В случая последното валидно предприето изпълнително действие е извършено на 16.01.2013г. Относно момента, от който започва да тече давността - дали това е моментът на последното изпълнително действие, или датата на прекратяване на изпълнителното производство, е налице задължителна съдебна практика, съгласно която давността тече от последното валидно предприето изпълнително действие. В този смисъл/ ТР № 2 ОТ 2013 г. на ОСГТК на ВКС/ Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК (чл.330 ал.1 б. „д“ от ГПК /отм./ ), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

В конкретния случай обаче погасителната давност започва да тече от 16.01.2015г., когато изпълнителното дело се прекратява по силата на закона, съобразно тълкуванията, дадени с ТР № 2 от 2013г на ОСГТК на ВКС. Това е така тъй като с ТР № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС бе възприето, че „ Погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т.д. №2/2013 г., ОСГТК, ВКС1. С оглед дадените разрешения в двете тълкувателни решение следва да се приеме, че в случая погасителната давност, която е петгодишна, започва да тече на 16.01.2015г., когато процесното дело престава да бъде висящо.

Давността, с която се погасява вземането в случая е петгодишна, тъй като се касае за вземане, произтичащо от включен договор за кредит.

В уточняващата молба Вх.рег.№ 1065/05.02.2025г. ищецът твърди, че погасителната давност в конкретния случай е започнала да тече от 26.06.2015г. и е изтекла на 04.09.2020г. Приложеното споразумение, представено от ответното дружество касае Ст. М. Д. и е подписано от него.

Ищцата не е изразявала воля за доброволно погасяване на задължението и не се е отказала от последиците от изтеклата погасителна давност. Съгласно 3 разпоредбата на чл.125 ЗЗД , прекъсването и спирането на давността по отношение на един от солидарните длъжници, не произвежда действие спрямо останалите длъжници.

Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че не дължи установените с влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. дело №1916/2012г., по описа на PC Търговище, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 22.11.2012год., а именно: 6 899,42 лева - главница, дължима по Договор за банков кредит от 26.09.2007г., ведно със законната лихва за забава, считано от 21.11.2012г. до окончателно изплащане на задължението, поради погасяване им по давност и респективно на възможността за принудително изпълнение.

Редовно призован ищецът няма процесуален представител в открито заседание. В молба Вх.рег.№ 1065/05.02.2025г. поддържа иска и моли да бъде уважен, както и да му бъдат присъдени разноските по делото.

Ответникът, редовно уведомен за исковата молба подаде в срока и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, видно от който счита иска изцяло за неоснователен.

Ответникът не оспорва, че по посоченото Ч.гр.д. № 1916/2012г. по описа на РСТ е издадена изпълнителен лист от 22.12.2012г., въз основа на който е образувано изп.дело № 1233/2016г. по описа на ЧСИ Г. Ст., рег.№ 912 при КЧСИ, с район на действие-ОС-Разград.

По отношение на допустимостта на иска с правно основание чл. 439. ал. 1 от ГПК – за размера над 1672.19 лв.:

На първо място възразява против размерите на предявения отрицателен установителен иск от страна на ищеца, а именно за сумата от 6899,42 лв., от които 6899,42 лв. непогасена главница, законна лихва върху главницата, считано 21.11 2012г. до окончателно изплащане на вземането, 41,13 лв. просрочена редовна лихва за периода от 05.03.2012г. до 20.11.2012г., както и сумата от 161,97 лв. разноски по делото. Така предявеният иск е частично недопустим за сумата от 5227,23 лв., представляваща разликата между пълния предявен размер на иска до действително дължимия размер на сумите към настоящия момент, който остава непогасен към „ЕОС Матрикс“ ЕООД 1672,19 лв.

Съгласно Приложение 1 към Договор за цесия от 14.02.2017г., банката цедент е прехвърлила на цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД портфейл от вземания, в които са е и процесното вземане произтичащо от Договор за банков кредит от 26.09.2007г., сключен между Мони-94-В. Д. ЕТ (кредитополучател), Ст. М. Д. (солидарен длъжник) и "Райфайзенбанк (България)" ЕАД (кредитодател). В Приложение № 1 съставляващо неразделна част от Договор за цесия от 14.02.2017г. е посочен размер на цедираното вземане в лева към 14.02.2017г., съгласно което към „ЕОС Матрикс“ ЕООД, като цесионер, е цедирано вземане по процесния кредит, 4 което към тази дата е възлизало на стойност от 9660,30 лв. (девет хиляди шестстотин и шестдесет лева и тридесет стотинки). Към датата на изготвяне на исковата молба - 14.10.2024г. по сметка на кредитора „ЕОС Матрикс“ ЕООД, за погашение на гореописаното вземане от страна на солидарния длъжник по кредита - Ст. М. Д., са направени извънсъдебни погашения в размер на 3735,00 лв., както и постъпления извършени от разпределение по образуваното изпълнително дело № 1233/2016г. по описа на ЧСИ Г. Ал. Ст., рег.№ 912 при КЧСИ, район на действие ОС - Разград, в размер на 9114, 99 лв., изцяло изплатени от Ст. М. Д. Общо постъпилата сума по сметка на кредитора към датата на изготвяне на исковата молба - 14.10.2024г. е 12 849,99 лв., с което от страна на солидарния длъжник е погасено частично вземането по Заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист издадени на 22.12.2012г. по ч.гр.д.№ 1916/2012г. по описа на PC - Търговище до оставащият размер от 1672,19 лв.

С оглед на изложеното така предявеният иск е частично недопустим за разликата над 1672,19 лв., представляваща остатъка от непогасеният размер на вземането след приспадане на извършените съдебни и извънсъдебни погашения от страна на солидарния длъжник - Ст. М. Д. Налице е липса на правен интерес за търсене на защита по реда на чл. 439, ал.1 от ГПК от страна на ищеца за сумите над 1672,19 лв., поради погасяването им чрез плащане от страна на съдлъжника.

По отношение на основателността на иска с правно основание чл. 439. ал. 1 от ГПК: Оспорва изцяло предявения иск, като счита същия за неоснователен, поради което моли да бъде отхвърлен.

Доколкото вземането е установено със заповед за изпълнение, която не е оспорена и е влязла в сила, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, новата погасителна давност за принудителното удовлетворяване на изпълняемото право в случая е петгодишна. В този смисъл е и съдебната практика - Решение № 37/24.02.2021 по дело № 1747/2020 г. на ВКС, ГК, IV г.о.