Решение № 618 от 21.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 618 гр. София, 21.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря ДИАНА СТ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20251110215558 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на Застрахователно дружество (ЗД) "***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К. заедно, чрез процесуалния им представител – адв. М. Г. срещу Наказателно постановление (НП) № Р-10-173/03.10.2025г. издадено от Заместник-председателя на Комисия за финансов надзор (КФН), ръководещ Управление "Застрахователен надзор", с което на основание чл. 644, ал.2, пр.2, във връзка с чл. 644, ал.1, т. 2 от Кодекса на застраховането (КЗ) и параграф 1, т. 52 от ДР на КЗ, вр. чл.648, ал. 1 от КЗ на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лева за нарушение на чл.108, ал. 1 от КЗ .

В жалбата се претендира неправилна квалификацията на нарушението в наказателното постановление, доколкото разпоредбата на чл. 108 от КЗ в влязла в законна сила на 01.01.2016г., респ. не може да се приеме, че е налице повторност, тъй като дружеството е било санционирано с влязло в сила наказателно постановление за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 107 от КЗ /отм./. Намират, че ангажирането на отговорност на дружеството за извършено повторно нарушение е довело до ограничаване правото им на защита, доколкото за първи път именно в този акт се предявява квалифициращото обстоятелство - повторност, което не било посочено изрично в акта за установяване на административното нарушение. Твърди се, че са налице нарушения на чл.42, т.4 и т.8 от ЗАНН, с оглед нарушение на принципа за дирене на обективната истина. Излагат се 1 съображения за нарушено право на защита на нарушителя, доколкото едва с атакуваното НП са възведени съображения за наличие на квалифициращо обстоятелство, а именно, че нарушението е било извършено повторно. Релевират се доводи за допуснати нарушения на разпоредбата на чл. 57, ал.1, т. 6 от ЗАНН по посочените съображения, както и че датата на извършване на нарушението не е била правилно определена. Твърди се, че е налице неправилно приложение на материалния закон, тъй като е приложена разпоредбата на чл.

108 КЗ, а не тази на чл. 496 и сл. от КЗ. Претендира се, че датата на нарушението е неправилно определена. Жалбоподателят намира, че при налагане на санкцията не са спазени принципите на ЗАНН. На самостоятелно основание се обосновава наличието на предпоставки за приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, въвеждаща явно маловажен случай. Алтернативно се прави искане за преквалифициране на нарушението.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител -юрк. Л., която пледира атакувания санкционен акт да бъде потвърден изцяло като правилен и законосъобразен. В допълнение представя писмени бележки, в които излага пространни съображения за наличието на съставомерност, досежно твърдяното неизпълнение на вмененото на дружеството-въззивник правно задължение, за липсата на допуснати съществени процесуални нарушения в процедурата по издаване на акта и формалната му законосъобразност, а така също и за липсата на изискуемите от закона предпоставки процесният случай да се третира като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 19.02.2025г. през ЗД „***” АД била предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение вследствие на подадено от Б.И.И. уведомление за щета във връзка с настъпило застрахователно събитие ПТП, в резултат на което по автомобила на И. били причинени увреждания. Завеждането на претенцията било удостоверено с № 2

2510005244 на основание договор за ЗГОА на виновния водач обективиран в застрахователна полица № BG /02/124001496514.

На датата на завеждане на претенцията пред застрахователя били представени всички документи, необходими за установяването по основание и размер, както и данни за банкова сметка, по която да бъде изплатено обезщетението.

На същата дата бил извършен оглед на автомобила, като след тази дата застрахователя не е изисквал допълнителни доказателства.

На 14.03.2025г. ЗД „***” се произнесло по претенцията чрез изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 155,96 лева по банковата сметка посочена от И..

На 27.03.2025г. в КФН, управление „Застрахователен надзор“ постъпила жалба от ползвателя на застрахователни услуги, в която се възразявало срещу размера на изплатеното обезщетение.

Със Заповед № З-118/20.05.2025год. на Заместник-председателят на КФН, ръководещ Управление "Застраховател надзор” били определени служители от управлението, които да съставят Актове за установяване на административни нарушения (АУАН), между които и свидетелят В. Р. Ш., на длъжност главен експерт в отдел „Правоприлагане“ , Дирекция „Застрахователен надзор“ към управление „Застрахователен надзор“ при КФН.

Във връзка с постъпилата жалба св.Ш. изискал от дружеството да представи всички относими към спора документи съдържащи се в преписката заведена по повод предявената претенция.

След като проверила цялата преписка по случая, свид. Ш. преценил, че е налице административно нарушение по повод произнасянето по заведената щета и на 04.06.2025г. съставил против ЗД "***“ АД, в присъствието на упълномощен представител на дружеството и на свидетели на съставянето Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № Р-06-147/04.06.2025год. В него били отразени всички обстоятелства по твърдяното нарушение, вкл. и тези по извършената от КФН проверка по документи, като е прието, че в случая е нарушен чл. 108, ал. 1 от КЗ, тъй като дружеството не било определило и изплатило размера на обезщетението, респ. мотивирано отказало плащането по претенция № 2510005244, в законоустановения срок от 15 работни дни , т.е. до 13.03.2025г. (вкл.). Нарушението е посочено като извършено на 14.03.2025г. в гр. София.

Съставеният АУАН бил връчен на упълномощения представител на дружеството на датата на съставянето на АУАН – 04.06.2025 год.

В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.

Въз основа на съставения АУАН, на 03.10.2025 год. , в кръга на своите правомощия Заместник-председателят на КФН, ръководещ Управление "Застрахователен надзор” издал и процесното НП № Р-10-173/03.10.2025 год., в което били описани всички обстоятелства по нарушението, вкл. и установените в хода на документалната проверка, като било прието, че е налице нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ, реализирано в условията на повторност по смисъла на § 1, т.51 от ДР на КЗ, след като дружеството-въззивник е било наказано за 3 същото по вид нарушение с НП № Р-10-133/09.07.2024г. (влязло в законна сила на 17.12.2024год.).

С така издадения административно-наказателен акт от дата 03.10.2025год. на дружеството е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2000 лева на основание чл. 644, ал.2, пр.2, вр.чл. 644, ал. 1, т. 2 от КЗ и параграф 1, т.51 от Допълнителните разпоредби на КЗ. АНО мотивирал размера на наложената санкция, като се позовал на фактите, че посоченото нарушение било извършено при условията на повторност.

При проведения непосредствен разпит на актосъставителя съдът не констатира противоречия с установените в акта фактически положения. Показанията на свидетеля Ш. са подробни и вътрешно балансирани, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви, имайки предвид, че се подкрепят по еднопосочен начин и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства, а това не налага отделното обсъждане на доказателствените източници. Наред с това, допринасят за правилното изясняване на обстоятелствата по делото и приложените по делото писмени доказателства, които са надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по делото, и затова съдът основа своите фактически изводи и въз основа на тях. Писмените доказателства са в синхрон с депозираните от Ш. свидетелски показания и позволяват правилното изясняване на случая, като обсъждането на доказателствените материали поотделно, и в тяхната съвкупност доведе до еднозначни фактически изводи у съдебния състав.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.

4

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 2-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния преклузивен срок.

Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател от формална страна.

Правилно е определена и посочена и датата на извършване на нарушението.

Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Административнонаказателната отговорност на въззивника ЗД„БулИнс” АД е ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 108, ал.1 от КЗ, като на основание чл. 644, ал.2, вр. ал. 1, т.2 от КЗ е наложена "имуществена санкция" в размер на 2000 лева.

В посочената разпоредба на чл. 108, ал. 1 от КЗ са визирани сроковете и задълженията на застрахователните дружества при предявяване на претенция, а именно произнасяне в срок от 15 работни дни от предоставяне на всички доказателства по чл. 106, да се произнесе по застрахователната претенция по посочените в т. 1 и т. 2 начини, като определи и изплати размер на обезщетение или мотивирано откаже плащането.

По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че жалбоподателят се е произнесъл по претендираното застрахователно обезщетение по претенция № 2510005244, извън законоустановения срок от 15 работни дни, считано от 19.02.2025 год., което задължение е следвало да бъде изпълнено в срок до 13.03.2025год. вкл., респ. ЗД „БулИнс” АД не е изпълнил задълженията си по чл.108, ал. 1 от КЗ.