Решение № 9171 от 18.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9171 гр. София, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20251110117034 по описа за 2025 година

При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД.

С исковата молба ищецът ***** е предявил установителни искове да бъде признато със сила на присъдено нещо , че ответника му дължи следните суми: 2 439,40 лв, представляващи стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Банишора”, бл.53, вх.А, ет.4, ап.9, с абонатен № **, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. ; 493,17 лв, представляващи мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.11.2022г. до 11.12.2024г. ; 20,80 лв, представляващи цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.09.2022г. до 30.04.2023г., и 4,94 лв, представляващи мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 15.11.2022г. до 11.12.2024г. , заедно със законната лихва върху двете главници от 17.12.2024г. до окончателното плащане,за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 75262/ 2024г. по описа на СРС,68 състав, срещу която е предявено възражение по чл.414,ал.1 ГПК от длъжника (ответник в настоящото исково производство).

В хода на съдебното производство пълномощниците на ищцовото дружество поддържат предявените искове. При устните състезания в заседанието на 24.04.2026г. юриконсулт на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.

1

Ответната страна Д-Д. Й. И. оспорва предявените искове изцяло по основание и по размер според изявленията на пълномощника й в представения на 19.05.2025г. по реда на чл.131 ГПК отговор на исковата молба. Твърди се , че по делото не е доказано ответницата да е собственик или ползвател на процесния имот. Предявено е възражение за изтекла погасителна давност за част от претендираните вземания за цената на топлинната енергия в размер на 245,89 лв за периода от 01.05.2021г. до 30.10.2021г. Сочат се доводи , с които се оспорва и размера на начислените от ищеца суми във връзка с доставката на топрлинната енергия в процесния имот през процесния период.

В хода на съдебното производство пълномощникът на ответницата поддържа оспорването на исковете. В заседанието на 24.04.2026г. , в което са проведени устните състезания , не се е явил представител на ответницата.

Подпомагащата страна ****** (конституирана с определението по чл.140 ГПК – б.с.) не изразява становище по исковете и не представя доказателства Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното :

Относно допустимостта на исковете :

Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.

За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. № 75262/2024г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1 ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е установителен , а не осъдителен.

Относно основателността на исковете. :

Предявените установителни искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

С исковата молба е представен нотариален акт от 25.06.1992г. по нот. дело № **/1992г. на нотариус при НС при Втори районен съд в град София, удостоверяващ договор за дарение , с който ответницата е прехвърлила правото на собственост върху процесния апартамент на друго лице Незабравка Димитрова Пеева (нейна дъщеря) , като си е запазила право на ползване върху имота пожизнено.

Според посоченото в Тълкувателно решение № 2/2017г. от 17.05.2018г. по тълк. д. № 2/2017г. на ССГК на ВКС задължени за плащане цената на доставената в имот топлинна енергия са т.нар. „битови клиенти” по смисъла на §1,т.2а ДР на ЗЕ , които не са само лицата по чл.153,ал.1 ЗЕ (собствениците и титулярите на вещно право на полване) , но и всички други ползватели на облигационно основание , които са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди , доказан чрез откриване на индивидуална партида на ползвателя пред топлопреносното предприятие или чрез други доказателства. Това означава , че при наличие на собственици и титуляри на вещни или облигационни 2 права на ползване върху топлоснабдения имот „битов клиент” по смисъла на §1,т.2а ДР на ЗЕ , т.е купувач на топлинна енергия и задължен за плащането й , е този от тях , който е сключил договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди в имота, удостоверен с документи за откриване по негово искане на партида за целия имот.

По настоящото дело не е доказано , че ответницата е подавала заявление за откриване на партида за процесния имот на нейно име , нито , че е сключила договор за продажба на топлинна енергия с ищцовото дружество , нито че е извърщвала каквито и да са други действия , от които да е видно , че е била страна по облигационно правоотношение с ищеца.

По настоящото дело ищецът не е доказал , че ответницата е била сключила договор за продажба на топлинна енергия за процесния имот през процесния период.

По делото няма представени надлежни писмени доказателства за съществуване на договорно правоотношение между ищеца и ответницата за продажба на топлинна енергия по делото. Не са представени заявление за откриване на партида на името на ответницата , договор или други документи в тази връзка. Вписването на името на ответницата в Съобщението към фактура № 1026874501/31.07.2023г., приложено към исковата молба не доказва съществуването на договорно правоотношение между нея и ищеца , тъй като това е частен документ , изходящ от ищеца , който поради това не може да бъде кредитиран като доказателство (и то единствено по делото) за твърдените от ищеца т.нар. благоприятни за него факти , т.е. такива , от които произтичат твърдените от него правни последици.

По предявените искове доказателствената тежест е за ищеца , което означава , че не ответникът трябва да доказва, че не е бил собственик и ползвател на имота през съответния период , а ищецът трябва да докаже и то при условията на пълно доказване (изключващо всякакво съмнение), че ответникът е бил собственик или ползвател на имота, респективно , че е бил сключил договор за продажба на топлинна енергия за имота.

Както бе посочено, по настоящото дело ищецът не е представил надлежни писмени доказателства (заявления за откриване на партида или писмени договори) , че ответницата е била сключила договор за продажба на топлинна енергия през процесния период.

Предвид изложеното по делото не е доказано съществуването на договорно правоотношение между ищеца и ответницата за продажба на топлинна енергия през процесния период в процесния имот , както и ползването от ответницата на тази топлоенергия.. Следователно не е доказана пасивната материално-правна легитимация на ответницата по предявените установителни искове, която е едно от условията за тяхната основателност.

Поради посочените причини , тъй като ответницата не е била потребител на топлинна енергия за процесния апартамент през процесния период , тя н е е материално-правна легитимирана да отговаря по предявените установителни искове. Пасивната материалноправна легитимация е едно от условията за основателността на исковете.

Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация производството по делото не следва да се прекратява , а предявените искове следва да 3 бъдат отхвърлени. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и в процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от процесуалната) е въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .

При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на предявените искове безпредметно е да се установява наличието и на останалите.

Предявените установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

Относно разноските по делото :

На ищеца не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като исковете са отхвърлени.

На ответницата не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като не са представени доказателства за осъществяване от нея на разходи във връзка с насотящото дело.

Тъй като ответницата е била представляван по настоящото дело от адвокат по реда на чл.38 ,ал.1 ЗА , следва на основание чл.38,ал.2 ЗА ищцовото дружество да бъде осъдено да заплати на този адвокат (И. А. Н.) възнаграждение, чийто размер следва да бъде определен според чл.7,ал.2 от Наредба№ /2004г. на ВАС и според уговореното в представения договор за правна защита и съдействие от 12.05.2025г. (400 лв).

На подпомащата страна не следва да бъдат присъдени разноски за исковото производство, тъй като не са представени доказателства да е осъществила разходи във връзка с това производство.

С оглед изрично постановеното в мотивите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъдат определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат осъдени страните да ги заплатят.

Ответницата не е представила доказателства за осъществени от нея разходи във връзка със заповедното производство, поради което не следва да й бъдат присъдени разноски за това дело.

Тъй като ответницата е била представлявана по заповедното дело от адвокат по реда на чл.38 ,ал.1 ЗА , следва на основание чл.38,ал.2 ЗА ищцовото дружество да бъде осъдено да заплати на този адвокат (И. А. Н.) възнаграждение, чийто размер следва да бъде определен според чл.7,ал.2 от Наредба№ /2004г. на ВАС и според уговореното в представения договор за правна защита и съдействие от 20.02.2025г. ( 400 лв).

Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от ***, ЕИК:******, със седалище и адрес на управление: ****, против Д-Д Й. И., ЕГН: **********, ******, със 4 съдебен адрес: ********, чрез адв. И. А. Н., обективно съединени установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД за установяване със сила на присъдено нещо , че ответницата дължи на ищеца сумите : 2 439,40 лв (две хиляди четиристотин тридесет и девет лева и четиридесет стотинки), представляващи стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в *****, с абонатен № **, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. ;

493,17 лв (четиристотин деветдесет и три лева и седемнадесет стотинки) , представляващи мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.11.2022г. до 11.12.2024г. ; 20,80 лв (двадесет лева и осемдесет стотинки), представляващи цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.09.2022г. до 30.04.2023г., и 4,94 лв (четири лева и деветдесет и четири стотинки), представляващи мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 15.11.2022г. до 11.12.2024г. , заедно със законната лихва върху двете главници от 17.12.2024г. до окончателното плащане,за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 75262/ 2024г. по описа на СРС,68 състав.

ОСЪЖДА *****, ЕИК:******, със седалище и адрес на управление: **** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат И. А. Н., със съдебен адрес: ********, следните суми : 400 лв (четиристотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38,ал.2 ЗА във връзка с чл.78,ал.1 ГПК в съотвествие с чл.7,ал.2 от Наредба № 1 /2004г. на ВАС в качеството му на пълномощник на ответницата Д-Д Й. И. по настоящото исково гр.д. № 17034/2025г. по описа на СРС, 68 състав, и 400 лв (четиристотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38,ал.2 ЗА във връзка с чл.78,ал.1 ГПК в съотвествие с чл.7,ал.2 от Наредба № 1 /2004г. на ВАС в качеството му на пълномощник на длъжницата Д-Д Й. И. по заповедното гр.д. № 75262/2024г. по описа на СРС, 68 състав.