Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 228 от 24.03.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 338/2026
Вид
Решение № 228
Подписан
24.03.2026
В сила
17.04.2026
Състав
АНАТОЛИ ЙОРДАНОВ БОБОКОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. Бургас, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно наказателно дело № 20262120200338 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба на Г. Н. З. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 24-0769-004147/19.11.2024г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция” („ПП”) при ОД на МВР, гр. Бургас, с което на основание чл.177, ал.4, т.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено административно наказание - глоба в размер на 1 000 лв.

В жалбата се излагат основания за отмяна поради нарушение на материалния и процесуалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. К. - редовно упълномощен.

Същият поддържа жалбата.

Ответната страна – началник група към ПП при ОД на МВР, гр. Бургас, редовно призована, изпраща упълномощен представител в съдебно заседание – юрк. Ж., която оспорва жалбата и претендира за разноски.

Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление, същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и съдържа необходимите реквизити, поради което съдът я намира за процесуално допустима.

Бургаският районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

1

На 24.08.2024г., около 17:53 часа, свидетелят Т. – мл. автоконтрольор в сектор "ПП" при ОД на МВР – е извършвал линеен контрол, когато в община Созопол, по път BGS 1210/II-99/, до магазин „Лидл“, в посока кръстовище с път II-99, е установил разпилян боклук от битови отпадъци и в близост спрян автомобил „Ивеко, 65 Ц 14“, с рег. № ****, управляван от жалбоподателя З.. Автомобилът е превозвал насипен материал – битови отпадъци, като причината за тяхното разпиляване по пътното платно е била липсата на покривало, създавайки реална опасност за пътнотранспортно произшествие. При тези факти св. Т. съставил АУАН на жалбоподателя З. за това, че управлява пътнопревозно средство с неукрепен товар в нарушение на Приложение № 1, т. 20.5 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари и в нарушение на чл. 127, ал. 4 от ЗДвП, при констатирани значителни неизправности при укрепване на товара, като квалифицирал гореописаното като нарушение на чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП. Актът бил подписан без възражения от жалбоподателя.

Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление, с което на основание чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание - глоба в размер на 1 000 лв.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните доказателствени средства - показанията на актосъставителя и от приложените по делото писмени доказателства. Съдът изцяло цени посочените доказателствени материали, тъй като същите кореспондират едни с други и се допълват взаимно.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира жалбата за неоснователна, като съображенията за това са следните:

Съобразно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ЗДвП превозваните товари трябва: 1. да не създават опасност за участниците в движението; 2. да бъдат укрепени и да не се влачат по пътя; 3. да не ограничават видимостта на водача и да не нарушават устойчивостта и управляемостта на пътното превозно средство. Съгласно чл. 127, ал. 2 товарите, които може да бъдат разпилени, както и тези, които блестят и създават опасност от заслепяване, трябва да бъдат покрити. Според ал. 4 на цитираната правна норма министърът на транспорта и съобщенията, съгласувано с министъра на вътрешните работи, определя с наредба условията и реда за укрепване на превозваните товари, а именно това се явява Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари обн., ДВ, бр. 39 от 11.05.2018 г., в сила от 20.05.2018 г. (Наредбата).

Разпоредбата на § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата дефинира понятието "товар" - всички стоки, които обикновено биха се поставили във или върху частта от превозното средство, предназначена за превоз на товари, които не са постоянно прикрепени към него, включително предмети в носители на товари, като касети, подвижни тела или контейнери в превозни средства. С тази наредба също така се определят: 1. задълженията на водачите и превозвачите за укрепване на товарите; 2. изискванията за 2 укрепване на товарите при превоза, товаренето, разтоварването и обработката им; 3. видовете неизправности, свързани с укрепването на товарите и тяхната класификация и 4. контролът за укрепване на товарите съгласно чл. 1, ал. 1 от същата. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата регламентира, че укрепването на товарите, превозвани с пътни превозни средства, се извършва така, че да не пречи на безопасното управление на превозното средство и да не застрашава живота и здравето на участниците в движението, имуществото им, както и околната среда.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от Наредбата неизправностите, свързани с укрепването на товари се класифицират в три групи според степента на риска, както следва:

1. незначителна неизправност – когато товарът е бил обезопасен правилно, но е целесъобразно да се дадат препоръки за безопасност от проверяващите органи; 2. значителна неизправност – когато товарът не е бил обезопасен достатъчно и е възможно значителното му изместване или преобръщане на части от него и 3. опасна неизправност – когато безопасността на движението е пряко застрашена поради риск от изсипване, разливане или изпадане на товара или на част от него или поради опасност, произтичаща пряко от товара и застрашаваща живота или здравето на хората.

Оценката на неизправността при укрепването на товара се осъществява по правилата, регламентирани в Приложение № 1 към чл.9, ал. 4 от Наредбата и в определена степен (извън заложените обективни критерии) е предоставена на преценката на проверяващия.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че нарушителят е управлявал моторно превозно средство, превозвайки битови отпадъци, без да осигури тяхното надеждно и безопасно укрепване. В резултат на това част от товара се е разпилял върху пътното платно.

Разпиляването на товара върху пътя не представлява формално или маловажно нарушение, а е довело до реално създаване на опасност за движението, изразяваща се в затрудняване на трафика и необходимост от намеса на полицейски служители, които са регулирали движението до отстраняване на отпадъците от пътното платно. По този начин е била създадена непосредствена предпоставка за възникване на пътнотранспортно произшествие, включително поради възможност за загуба на контрол от други участници в движението или внезапно възникнали препятствия.

Именно настъпилият резултат – разпиляване на товара и засягане на нормалното и безопасно движение – обективира степента на неизправността като значителна, тъй като е налице не просто риск, а вече реализирана опасност за пътната безопасност.

Съдът счита, че при тези обстоятелства неизправността по укрепването не може да бъде квалифицирана като маловажна или незначителна, тъй като тя е довела до съществено нарушение на изискванията за безопасност и е наложила предприемането на незабавни мерки от контролните органи.

Съдът намира, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на 3 жалбоподателя.

Обжалваното НП и АУАН са издадени от компетентни органи (съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР) в сроковете по чл. 34 ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП подробно, последователно и обстоятелствено е изписано словесно констатираното нарушение. Правилно отговорността на жалбоподателя е била ангажирана.

Цитираните законови разпоредби, квалифициращи нарушението и определящи рамките на административнонаказателното обвинение, точно и напълно съответстват на обстоятелствата по случая, които съдът намира за изяснени.

С оглед на изложеното обжалваното НП се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Предвид извода на съда за неоснователност на жалбата на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН жалбоподателят следва да заплати на АНО претендираните разноски за възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 130 до 190 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 150 лв., равняващи се на 76,69 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0769-004147/19.11.2024г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция” („ПП”) при ОД на МВР, гр.

Бургас, с което на основание чл.177, ал.4, т.2 от ЗДвП, на Г. Н. З. с ЕГН ********** е наложено административно наказание – глоба, в размер на 511,29 евро /петстотин и единадесет евро и двадесет и девет евроцента/, превалутирани в 1 000 лв. /хиляда лева/.

ОСЪЖДА Г. Н. З. с ЕГН ********** да заплати на ОДМВР-Бургас сумата от 76,69 евро /седемдесет и шест евро и шестдесет и девет евроцента/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - гр. Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4