Решение № 52 от 16.04.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Кюстендил, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Мирослав М. Начев

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Любка Евг. ***а в присъствието на прокурора Е. П. като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231500600603 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава XХI НПК- “Въззивно производство” вр. чл. 378, ал.5 НПК.

Адв.Л.Л., защитник на Р. Г. Д.-обжалва присъда № 46/ 26.09.2023 г. на Дупнишкия районен съд, постановена по НОХД № 60/ 2023 г. по описа на същия съд, с което подсъдимия Д. е признат за виновен в това, че на 13.12.2022 година, около 16:25 часа в гр. Кочериново, област Кюстендил, кв.

„***“, на ПП1 Е-79, км 353+700 в посока на движение гр. Дупница е управлявал МПС- мотоциклет, м. „***“, м. „***“, с номер на рама- *** което не е регистрирано по надлежния ред, предвиден в чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 345, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание „ГЛОБА“ в размер на 500 лв. Със същата присъда на Д. са възложени разноските по делото. В жалбата се релевират съображения за неправилно приложение на закона, като се твърди, че подс. Д. не е осъществил състава на престъплението, че твърдяното деяние е недоказано и несъставомерно, както и че присъдата е постановена при съществени нарушения на доказателствения материал. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която Д. бъде оправдан.

Окръжна прокуратура Кюстендил чрез своя представител оспорва подадената въззивна жалба. Изразява се становище, че присъдата на ДнРС е законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

Защитникът на подс.Д.- адв.Л.Л. поддържа въззивната жалба и пледира за отмяна на присъдата на ДнРС и за признаването му за невинен по 1 повдигнатото обвинение. Изтъква доводи, че подс. Д. е управлявал МПС (кросов мотор), което не подлежи на регистрация, поради което твърдяното деяние не е осъществено.

Подс.Р. Г. Д. се явява лично в съдебно заседание, поддържа пледоарията на защитника си и иска справедлив съдебен акт.

Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на събрания фактически и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл.313 и чл.

314, ал.1 НПК, като провери правилността и обосноваността на атакуваната присъда, счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото е предявена от надлежна страна и в срока по чл. 319 НПК. Разгледана по същество, е неоснователен по следните съображения:

Фактическата обстановка е подробно изяснена от ДнРС. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване. Доказателственият материал по делото, събран в хода на съд. следствие и този на досъдебното производство, проверен и приобщен от съда по реда на НПК е анализиран от първоинстанционния съд поотделно и в своята съвкупност. Той изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото по същество, като от него се установява следната фактическа обстановка, която изцяло се споделя от въззивния съд:

Спрямо Д. са издадени 6 влезли в сила НП за нарушения по ЗДП, извършени в периода 2019 г.- 2021 г. Едно от НП е № 24/10.12.2021 г., издадено от ОДМВР Кюстендил- РУ Дупница, в сила от 19.03.2022 г., с което е санкциониран за управление друго МПС без съответната регистрация.

Отделно от това с решение на ДнРС по АНД № №248/22 г., в сила от 23.11.2022 г., е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лева на осн. чл.78а от НК за престъпление по чл.343в, ал.2 НК.

На 13.12.2022 г. полицейските служители от състава на РУ гр. Рила – св.

*** и *** изпълнявали служебни задължения по контрол на пътното движение на пункт гр. Кочериново, кв. ,,***“ с местоположение ПП1 Е79, км 353+700 за времето от 14.40 ч. до 17.40 ч.

Около 16:20 ч. в полезрението им попаднал мотоциклет, чийто водач бил без поставена защитна каска. Същият се движел от странична улица на кв.

,,***“ в гр. Кочериново, като излязъл на главен път Е79, в посока с.

Мурсалево. На водача бил подаден сигнал за спиране със стоп палка, но същият минал покрай полицейските служители и не спрял. Св. *** успял да разпознае водача- подс.Д., както и управлявания от него мотоциклет- м. ,,*** CRF 450“ – бяло черен на цвят, без поставени регистрационни табели.

Полицейските служители докладвали в ОДЧ при РУ – Рила и веднага последвали мотоциклета, който след известно време, движейки се първоначално по главен път ПП Е79 (изминал около 400 метра), продължил движението си по черен път, водещ към гр. Кочериново, който бил вдясно от главния път и успореден на него. Полицейските служители се насочили по третокласен път 107, тъй като било невъзможно да последват мотоциклета по черния път, откъдето обаче имали непрекъснато наблюдение над 2 мотоциклета, управляван от Д.. Последният влязъл с мотоциклета в двора на една от къщите в началото на гр. Кочериново, намираща се на ул. ,,***“ № 5, след което водачът посрещнал пристигащите в този момент полицейски служители. Мотоциклетът бил подпрян на стената на къщата. Подс. Д. предоставил на двамата служители личната си карта, след което предал мотоциклета с протокол за доброволно предаване. Бил му съставен АУАН, който бил подписан от Д. с възражения.

От назначената по делото СТЕ, изготвена от вещото лице инж. ***, приета от ДнРС като обективна, обоснована и компетентна, се установява следното: двуколесното моторно превозно средство ,,***“ модел ,,CRF 450“ е кросов мотоциклет. Същият е разработен, произведен като такъв и предназначението му не е за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, а е за състезания по затворена писта с неравен терен. Същият е оборудван с едноцилиндров четиритактов бензинов двигател с вътрешно горене, с работен обем 449,7 куб.см. с водно охлаждане, с мощност 37kW/ DIN (50 к.д) при 7500 об/мин.

За да стигне до описаната фактическа обстановка, първостепенният съд е събрал доказателствата, необходими за правилно решаване на делото.

Направил е прецизен анализ на събрания по делото доказателствен материал, като е обмислил доказателствата както поотделно, така и в съвкупност.

Разпитал е подробно свидетелите *** и ***, приобщил е по съответния процесуален ред- чл.281, ал., вр. ал.1, т.2 НПК показанията на последния свидетел от ДП, назначил и е приел СТЕ относно вида на коментираното МПС, приел е съответните писмени доказателства от ДП. Гласните доказателствени средства (св.*** и ***) са обсъдени подробно от страна на първоинстанционния съд. Във възприятията на посочения свидетели се съдържат преки доказателства относно релевантните за обвинението факти, като КнРС е изложил мотиви защо им дава вяра. КнОС също ги кредитира както с оглед на непосредственото участие на тези свидетели- очевидци в събитията и възможността за възпроизвеждане на фактите с най-голяма точност и правдивост, така и поради факта, че същите хронологически се потвърждават от приложените по делото писмени доказателства- акт за установяване на административно нарушение, протокол за доброволно предаване с приложен към него фотоалбум. ДнРС е изтъкнал убедителни доводи относно частите, в които е дал вяра на показанията на св. Д. и *** (относно мястото на съхранение на мотоциклета), както и в частите, в които не ги е кредитирал като противоречащи на показанията на полицейските служители – очевидци *** и ***. Последните са напълно потвърждаващи се, последователни и убедителни; тези лица са изпълнявали съвестно служебните си задължения и няма данни за тенденциозност, заинтересованост или преднамереност в тях. Ето защо настоящата инстанция също ги кредитира и приема, че ситуацията се е развила именно по посочения по- горе начин.

В този аспект обясненията на подс. Д.- че същият не е бил видял подадената стоп- палка, че не е имало преследване от страна на полицейските служители, че само е пресичал главния път, за да остави мотора на съхранение в дома на св. ***, напълно обосновано са отхвърлени от ДнРС и са приети за израз на защитна позиция. Идентичните изводи на ДнРС- че на посочената дата подс. Д., освен че е управлявал посочения мотоциклет на 3 писта в гр. Кочериново, е сторил това и в самия град на главен път (а не че само е пресичал същия), са изцяло съобразени с доказателствения материал.

В обобщение следва да се приеме, че ДнРС е спазил задълженията си по чл.107, ал.5 НПК да провери всички доказателствени източници помежду си и да мотивира вътрешното си убеждение. Въззивната инстанция възприема изцяло значимите за предмета на делото фактически констатации на първостепенния съд, защото те почиват на вярна и правилна интерпретация на събраните по делото гласни и писмени доказателства. Районният съд е изпълнил процесуалните си задължения, произтичащи от разпоредбите на чл.

14, ал.1, чл. 18 и чл. 305, ал. 3 от НПК и е обсъдил доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност. Релевантните за предмета на делото доказателствени средства са преценявани от ДнРС съобразно тяхното действително съдържание, поотделно и във взаимовръзка помежду си, като те по никакъв начин не са изопачени. В този аспект този съд е проверил всички доказателствени средства, съпоставил ги е помежду им и успешно е мотивирал вътрешното си убеждение съгл. чл. 14 НПК, като е изложил достатъчно убедителни аргументи и законосъобразни доводи, поради което въззивната инстанция няма основания да променя направените в атакувания съдебен акт фактически констатации. В този аспект доводите във въззивната жалба за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при проверката на доказателствата по делото са неоснователни.

Ето защо КнОС не приема възраженията на жалбоподателя за недоказаност на обвинителната теза. Вътрешното убеждение на съда е формирано върху посочените по- горе доказателствени средства, чийто съвкупен анализ води до несъмнения извод относно релевантното за настоящето обвинение обстоятелство- че на датата 13.12.2022 г. подс. Д. е управлявал посочения по- горе мотоциклет (кросов мотор) на ПП1 Е- 79 в посока в гр. Кочериново. От събраната доказателствена маса следва да се направи несъмнения извод относно авторството на деянието от страна на подсъдимия.

Изложените от ДнРС изводи по отношение на правната квалификация на престъпното деяние са обосновани и изцяло се подкрепят от КнОС. Не се споделя защитната теза за несъставомерност на деянието. В тази насока следва да се отбележи следното:

Наказателната отговорност на Д. се ангажира за деяние по чл.345, ал.2 НК- затова, че е управлявал на инкриминираната дата МПС, което не е регистрирано по съответния ред- чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, допускаща по пътищата, отворени за обществено ползване само МПС и ремаркета, регистрирани и с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места“, чл.2, чл.3 и чл.10 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. на МВР за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и пр., уреждаща начина, мястото и времето на регистрацията на същите. В качеството си на водач по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП , предприемайки управление на МПС, подс. Д. е бил субект на задължения, визирани в нормите на ЗДвП относно установените правила за движение по пътищата и изискванията към движещите се превозни средства. С поведението си той е нарушил въведената в чл. 140, ал. 1 от ЗДвП забрана по пътищата отворени за обществено ползване да се допускат само регистрирани 4

МПС и ремаркета.

Защитната теза е свързана основно с обстоятелството, че процесното МПС - мотоциклет е "кросов мотор", който не подлежи на регистрация по реда на специалната Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Действително съгласно чл. 1, ал. 3 от същата не подлежат на регистрация определени категории превозни средства, сред които и МПС, предназначени за състезания по затворен маршрут. В случая безспорно е установено по делото, че управляваното МПС е било предназначено за спортни цели, респ. същото не подлежи на регистрация. То обаче следва да се използва именно само за такива цели и то на предвидените за това затворени маршрути. Движение извън тях е недопустимо и ако подсъдимият е искал да го управлява по пътищата, отворени за обществено ползване, е бил длъжен да го регистрира, за да може да се движи с него. Специалната наредба за регистрацията изключва от приложното си поле МПС-та, предназначени за състезания по затворен маршрут, но това не означава, че за тази категория превозни средства е позволено да се движат без регистрация и регистрационни табели по пътищата, отворени за обществено ползване. Обратното тълкуване, според което, след като е изключено от регистрационния режим по Наредбата, превозното средство може да се движи навсякъде без регистрация, изцяло противоречи на целта на ЗДвП и подзаконовите актове по приложението, както и на наказателно-правната защита по чл. 345, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК на този вид обществени отношения.