Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 7603 от 09.06.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 4342/2025
Вид
Определение № 7603
Подписан
09.06.2025
Състав
Добрина Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 118 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.119, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7603 гр. Варна, 09.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20253110104342 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен Ж. М. Ж. срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375 иск с правно основание чл.439 от ГПК съдът, да признае за установено между страните, че ищеца не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД сумата от 2834.48 лева, представляваща дължима главница по Договор за кредитна линия от 03.07.2006г., договорна лихва в размер на 389.20 лева, дължима за периода от 20.06.2011г. до 07.05.2012г., наказателна лихва в размер на 11.29 лева, дължима за периода от 20.06.2011г. до 07.05.2012г., ведно със законната лихва върху главницата в размер на 3866.04 лева за периода 10.05.2012г. - 21.02.2025г., както и направените в хода на производството разноски в размер н а 349.16 лева, които суми са предмет на принудително изпълнение по изп.дело № 20258070400099 по описа на ЧСИ Надежда Денчева, рег.№ 807 на КЧСИ и район на действие ВОС, образувано въз основа на Изпълнителен лист от 15.05.2012г., издаден по ЧГД № 6072/2012г. по описа на ВРС поради погасяване на вземанията по давност.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, гр. София, чрез процесуалния му представител - юрк. Михаела Милушева. В отговора на исковата молба е направен отвод за местна неподсъдност на спора. Страната моли делото да бъде прекратено и същото да бъде изпратено по компетентност на Районен съд - гр. София.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

В случая ищеца е депозирала исковат си молба пред Варненския районен съд, в чийто район е и неговият постоянен адрес.

Доколкото с предявения иск по чл. 439, ал. 1 ГПК се цели оспорване на изпълнението за вземания, произтичащи от договор за кредит, то съдът приема, че и в настоящото производство ищцата има качеството на потребител по смисъла на общата разпоредба на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. С тази искова претенция се цели защита на правата на потребителя, свързани с установяване недължимост на вземания, произтичащи от предоставената му на 29.10.2009 г. финансова услуга - договор за кредит.

В този смисъл е и съдебната практика на ВКС - В определение № 2481/21.08.2023 г., постановено по гр. д. № 2819/2023 г. по описа на ВКС, III гр. о., се посочва, че относно характера на производствата по чл. 439 ГПК, образувани по искови молби на длъжници, чиито задължения произлизат от договор за банков кредит, също няма колебания в установена съдебна практика. В определение № 18 от 16.01.2020 г. по ч. т. д. № 2502/2019 г., състав на II т. о. на ВКС приема, че съобразно ЗЗП, само основанието за възникване на вземането е от значение за качеството потребител на едно физическо лице. Липсва неяснота 1 относно приложението на чл. 113 ГПК вр. чл. 439 ГПК, доколкото новонастъпилите правопогасяващи факти по чл. 439 ГПК са именно по отношение на вземането на взискателя, за което е издадено изпълнителното основание и което е предмет на изпълнителното производство. Приложимостта на чл. 113 ГПК в исковите производства по чл. 439 ГПК е възприета още в определение № 39 от 09.02.2022 г. по гр. д. № 3242/2021 г., IV г. о., определение № 50413 от 05.10.2022 г. по ч. т. д. № 2100/2022 г., I т. о., определение № 306 от 11.07.2022 г. по ч. т. д. № 1362/2022 Г., I т. о. и др.

В случая намира приложение разпоредбата на чл.113 ГПК в актуалната й редакция след измененията със ЗИДГПК ( Изм.-ДВ , бр.65 от 2018г., в сила от 07.08.2018г.) , съгласно която компетентен да разгледа спора е съдът, в чийто район е настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.

Видно от служебно изготвената справка от НБД Население настоящият адрес на ищеца Ж. М. Ж., регистриран от 1996 г. е в гр.Стара Загора, поради което и местно компетентният да реши спора съд е Районен съд - гр. Стара Загора.

Според чл.119, ал.3 ГПК възражение за местна неподсъдност на делото по чл. 113 ГПК може да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание, т.е след 07.08.2018г. съдът следи служебно и за спазването на правилата за местна подсъдност на спора по отношение на искове на и срещу потребители.

Съгласно чл. 118 ГПК всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно и ако прецени, че не му е подсъдно изпраща делото на компетентния съд.

Съобразявайки изложеното,съдът намира,че производството по делото следва да бъде прекратено и делото да бъде изпратено по подсъдност на РС-гр. Стара Загора,на основание чл.118 от ГПК.

Мотивиран от гореизложеното , съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 4342/2025 г. по описа на ВРС – XLVІІІ-ми състав.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на РС-гр. Стара Загора, на основание чл. 118 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2