Решение № 8 от 19.01.2026, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Търговище, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Б. Д. П. като разгледа докладваното от ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20253530201001 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.

Образувано е по жалба от Й. В. М. от **********, ЕГН ********** от ********** чрез пълномощник адв.П. Н. от АК – Търговище срещу Заповед за задържане на лице с рег. №363з-59/06.12.2025 г., издадена от ********** А. Г.

А. в сектор „ПП“ при ОДМВР - Търговище на основание чл.72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. В жалбата се възразява, че заповедта е незаконосъобразна и се иска отмяната й, ведно със законните последици. Твърди се, че изложената в ПАМ фактическа обстановка не отговаря на действителността, както и че при издаването й са допуснати процесуални нарушения. В с.з. жалбата се поддържа от пълномощника.

Издателят на заповедта посредством пълномощник - гл.юрисконсулт в ОДМВР - Търговище, излага становище за неоснователност на жалбата.

Намира, че оспорената заповед е законосъобразна и че задържането на лицето е извършено в съответствие с целта на закона. Пледира за постановяване на решение, с което съдът да отхвърли оспорването и да потвърди обжалваната заповед за задържане като законосъобразна.

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Същата е изготвена в предвидената форма и е ДОПУСТИМА.

1

След като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, с преписката и обжалвания административен акт, съдът намира от фактическа страна следното:

На 06.12.2025 г. около 19:15 ч. ********** А. Г. А. в сектор „ПП“ при ОДМВР - Търговище съвместно със св.М. С. били изпратени на адрес **************** по повод на възникнал скандал. При пристигане на адреса установили св.П. В. майка на Й. М.. След изпълнена процедура се установило, че има данни за домашно насилие от страна на Й. М. и извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.5а от НК – нанесена средна телесна повреда в условие на домашно насилие. По разпореждане на дежурният в ОДМВР Й. М. бил отведен в сградата на полицията където бил задържан с оспорената заповед за задържане на лице.

Бил заведен ЗМ-806/06.12.2025 г. по описа на РУ - Търговище. Копие от заповедта била връчена на жалбоподателя срещу подпис, след разясняване на правата му. Преди да бъде отведен в изолатора на РУ- Търговище, на същия бил извършен медицински преглед в СО при МБАЛ - Търговище, за което бил съставен лист за преглед на пациент № 021606/06.12.2025 г. На основание чл.80, ал.1, т.1 от ЗМВР на М. бил извършен и обиск от полицейски орган в присъствието на свидетел. За последното бил съставен протокол за личен обиск на лице от 06.12.2025 г., екземпляр от който също му бил връчен срещу подпис. М. бил освободен на 07.12.2025 г. в 15:30 ч., след като отново бил прегледан в СО при МБАЛ- Търговище, видно от лист за преглед на пациент № 021649/07.12.2025 г.

Описаната фактическа обстановка се установява от писмените доказателства и показанията на св.П. В. и св.М. С..

По правната си същност задържането на основание чл.72, ал.1, т.1 във вр. с чл.73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН - административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът в настоящото производство преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно - производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на 2 административния акт и е основание за отмяната му.

Видно от приложеното удостоверение рег.№ 363000-38005/16.12.2025 г. от ОДМВР - Търговище към 06.12.2025 г. младши инспектор А. А. е заемал длъжността ********** в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Търговище, което налага извода, че оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР в границите на предоставената му, съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР компетентност.

Съставен е по време и във връзка с изпълнение на служебните му задължения.

Спазена е предвидената от закона писмена форма - така, както предвижда нормата на чл.74, ал.1 от ЗМВР: издадена е писмена заповед за задържане, която е подписана от издателя и от адресата след запознаване с правата му, произтичащи от наложеното ограничение. Заповедта е надлежно връчена, което е удостоверено с подпис на задържаното лице. Същата съдържа всички задължителни реквизити, посочени в специалната норма на чл.74, ал.2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, фактическите и правни основания за задържането, данните, индивидуализиращи задържаното лице - три имена, ЕГН, местоживеене, датата и часът на задържането.

Посоченото правно основание за задържането е чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, съгласно която норма полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Изложени са и фактическите основания за задържането на жалбоподателя, а именно: налични данни за извършено домашно насилие от страна на М. и нанесена средна телесна повреда в условие на домашно насилие – престъпление по чл.131, ал.1, т.5а от НК.

В издадената заповед за задържане има множество несъответствия.

Посочено е, че лицето е задържано в 19:10 ч., а сигнала е посетен от полицейските служители около 19:15 ч. Посочено е, че е посетен адрес **********, а от доказателствата по делото се установи че реално е посетен адрес **********. От показанията на свидетелите се установи, че не е имало домашно насилие в т.ч. и причиняване на средна телесна повреда в условие на домашно насилие. Отделно от това в самата заповед не е конкретизирано спрямо кого М. е упражнил домашно насилие и на кого е нанесена средна телесна повреда. Липсва и конкретизация в какво се изразява тази телесна повреда. От показанията на свидетелите се установи, че М. само е чукал по входната врата на апартамента на св.В.. От показанията на св.В. се установи, че във връзка с въпросника при случаи на домашно насилие е отговорила на всички въпроси с „не“, а само за употребата на алкохол е отговорила с „да“.

Това обаче незнайно защо противоречи на отбелязванията във приложеният по 3 делото въпросник при случаи на домашно насилие попълнен от св.С.. записаното в заповедта за дължане, че е причинена средна телесна повреда в условията на домашно насилие противоречи и на доклад за посетен сигнал на домашно насилие рег.№ 1993р-25995/08.12.2025 г. където в графа „описание на инцидента“ е записано : „При посетен сигнал П. Д. В. заяви, че системно е тормозена и заплашвана от сина си Й. В. М.“. В графа „наранявания на пострадалия“ е записано „заплахи и обиди без физическо насилие“.

Предвид всичко гореизложено се налага извода, че оспорената заповед е незаконосъобразна и на практика полицейските служители не са имали основания да задържат жалбоподателя.

Посочените факти не позволяват и на жалбоподателят да разбере за какво точно е задържан, което нарушава изискуемия стандарт от гледна точка възможността за обоснована преценка - представлява ли задържането законно ограничаване на правото на свобода и съвместимо ли е с принципа за защита на лицата от произвол. /В този аспект Решение от 24.06.2014 г. на Европейския съд по правата на човека по жалби № 50027/08 и № 50781/096 - П. и П. срещу България/.

Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл.5, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /ЕКПЧ/, ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 1992 г., в сила за Република България от 7 септември 1992 г. След прогласяването на основното право - правото на живот /чл. 2/ и забраните за изтезания и нечовешко отношение /чл. 3/, в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства на целта на чл. 5 - да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията. Разпоредбата на чл. 5, § 1 изисква на първо място задържането да е "законосъобразно", което включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност, Конвенцията препраща по същество към националното право.

Както се посочи, фактическото задържане на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за срок до 24 часа, представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН, която има за цел да предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да осуети наказателно преследване или да се укрие. Като всяка ПАМ, задържането за срок до 24 часа по чл.72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата, поради което еднозначно следва да се установи, че тези последици са съразмерни и оправдани от гледна точка постигане на правно определен резултат. За 4 прилагането на мярката е необходимо да са налице данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него, като е необходимо същите да са установени преди извършване на задържането. Понятието "данни" по смисъла на ЗМВР не е равнозначно на понятието "достатъчно данни" по смисъла на чл.207, ал.1 от НПК, обосноваващи основателно предположение, че има извършено престъпление, като предпоставка за образуване на досъдебно производство по реда на НПК. Т.е. за прилагане на процесната ПАМ не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин извършеното престъпление и вината на лицето, а е достатъчно само да са налице данни, сочещи на вероятен извод в тази посока.

При тези обстоятелства за административния орган възниква правото при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, без да е длъжен да посочва и точна квалификация на деянието. Последната се дава от разследващите органи и прокурора, а не от полицейски орган, осъществяващ дейност по чл.72, ал.1 във вр. с чл.57, ал.1 от ЗМВР.

В конкретния случай доказателствата по делото сочат, че жалбоподателят не е причинил средна телесна повреда в условията на домашно насилие, което налага извода, че към момента на издаване на оспорената заповед не е било налице законно основание за прилагането на ПАМ по смисъла на чл.72 от ЗМВР.

По посочените съображения, съдът намира, че процесната заповед е издадена незаконосъобразно и следва да бъде отменена.

От повереника на жалбоподателя е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представеното е адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие където е вписано, че е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. и същото е отбелязано като платено в брой. Размера на адвокатското възнаграждение съответства на посоченият такъв в чл.35а от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

С оглед горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице с рег.363З-59/06.12.2025 г., издадена от ********** А. Г. А. в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Търговище с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР Й. В. М. с ЕГН ********** от **************** е бил задържан за срок до 24 часа, като НЕЗАКОНОСЪБРАЗНА.