Решение № 43 от 07.06.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Б. 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Десислава Д. Щерева

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно търговско дело № 20232001000066 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С Решение № 249 от 18.11.2022 г. по търговско дело № 20212100900351/2021 г. Окръжен съд – Бургас е осъдил ответника „И.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Н., ул. „О.П.“ № 54, ет. 5, ап. 45, със съдебен адрес гр. Б. ул. „С.” №*, вх. *, ет. *, офис * – адв. Р.

С. да заплати на ищеца „Г.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к.*, район О. бул. „С.“ № *, ет. *, ап. * на основание чл.

79, ал. 1 вр. чл. 232 и чл. 92 от ЗЗД следните суми, дължими по сключен на 16.02.2012г. договор за наем на търговски обект, обозначен с № *** и с приблизителна площ от 88,99 кв.м., намиращ в сутеренната част на сграда, предназначена за многофункционален търговски комплекс, построена в ПИ с кадастрален идентификатор *** с административен адрес гр. Б. ул. „Я.К.“ № *:

- сумата от 25046,87 лева, представляваща наемна цена (базов наем) за периода 01.03.2020 г. - 22.07.2020 г. ведно с мораторна неустойка по т. 7.11 от договора в размер на 5009,37 лева, начислена за периода 11.03.2020 г. 30.07.2021 г.;

- сумата от 5827,16 лева, представляваща такса за услуги за периода март - юли 2020 год. ведно с мораторна неустойка по т. 7.11 от договора в 1 размер на 1165,43 лева, начислена за периода 11.04.2020 г. -30.07.2021 г.;

- сумата от 2365,38 лева, представляваща цена за маркетингови разходи за периода април - юли 2020 год. ведно с мораторна неустойка по т.

7.11 от договора в размер на 473,08 лева, начислена за периода 11.06.2020 г. 30.07.2021 г.;

- сумата от 198 лева, представляваща стойността на потребена електрическа енергия през периода април - юли 2020 г. ведно с мораторна неустойка по т. 7.11 от договора в размер на 39,60 лева, начислена за периода 11.04.2020 г. - 30.07.2021 г.;

- сумата от 74,67 лева, представляваща цена за консумативи комунални услуги за периода април - юли 2020 год. ведно с мораторна неустойка по т. 7.11 от договора в размер на 14,93 лева, начислена за периода 11.04.2020 г. - 30.07.2021 г.;

- сумата от 99,57 лева, представляваща цена за консумативи отопление/охлаждане на вода за периода април - юли 2020 год. ведно с мораторна неустойка по т. 7.11 от договора в размер на 19,91 лева, дължима за периода 11.04.2020 г. - 30.07.2021 г.

Присъдените суми по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 232 и чл. 92 от ЗЗД възлизат общо на 40333,97 лева. Над този размер до претендираната обща горница от 141192,45 лева осъдителните искове са били отхвърлени.

Със същото решение на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е обявен за относително недействителен по отношение на ищеца „Г.Б.“ ЕАД договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 194 от 12.05.2020 год., том I, дело № *** год. на нотариус рег. № 600 с район на действие РС – Н., с който ответникът „И.“ ЕООД прехвърлил на ответницата на К. Г. С. с ЕГН **********, с адрес гр. Н., ул. „О.П.“ № *, ет. *, ап. *, следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, който е с кадастрален идентификатор *** - ОФИС с площ 41,36 кв. м., с административен адрес гр.

Н., п.к*, к-с „А. – “, вх. *, етаж *, при граници и съседи – обекти с КИ *** *** ***, ведно с припадащите се идеални части от правото на строеж върху поземления имот.

Съдът не се е произнесъл по евентуалните претенции за нищожност на описаната по-горе сделка поради привидност и поради накърняване на добрите нрави.

По повод осъдителните претенции по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 232 и чл. 92 от ЗЗД са били присъдени следните съдебноделоводни разноски: 3324,32 лева - в полза на ищеца „Г.Б.“ ЕАД и 4214,56 лева - в полза на ответника „И.“ ЕООД.

По повод уважения иск по чл. 135 от ЗЗД ответниците „И.“ ЕООД и К. Г. С. са осъдени да заплатят на ищеца „Г.Б.“ ЕАД разноски в размер от 2938,75 лева.

2

По повод неразгледаните евентуални претенции за нищожност на разпоредителната сделка ищецът „Г.Б.“ ЕАД е осъден да заплати следните разноски: 3800 лева – в полза на ответника „И.“ ЕООД и 2400 лева – в полза на ответницата К. Г. С..

Ответникът „И.“ ЕООД е подал въззивна жалба срещу решението, с което са уважени осъдителните искове по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 232 и чл. 92 от ЗЗД и претенцията по чл. 135 от ЗЗД. Изложил е доводи за неправилност на съдебния акт, които се свеждат до следното:

Погрешни били изводите на съда за дължимост на наемната цена и таксите по договора за периода 13.03.2020г. - 19.05.2020г. по време на пандемията от Covid-19, тъй като тогава наемателят не е могъл да ползва предоставената му площ в Търговски център „Г.Б.“.

Във връзка с въведеното извънредно положение била издадена Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването (изменяна и допълвана), забраняваща ползването на търговски обекти в целия търговски център.

Поради това ищецът не бил изпълнил задължението си да осигури необезпокояваното ползване на наетата площ по предназначение (като магазин за спално бельо).

Съдът неправилно приел, че въведените в страната ограничителни мерки съгласно ЗМДВИПОРНСПП не повлияли върху изправността на наемодателя, тъй като той самият не бил ограничил фактическата власт на наемателя.

Касаело се за обективна невъзможност за неизпълнение по чл. 306 от ТЗ поради непреодолима сила, независимо че ищецът не признавал това.

Издадените фактури за претендираните суми изобщо не били получени от ответника.

С Писмо вх. № 83 от 14.07.2020г. ответникът уведомил ищеца, че няма задължения за периода 13.03.2020г. - 19.05.2020г. Нямало възражения по това изявление.

Не бил верен изводът, че ответникът трябвало да проведе насрещно доказване за цената на предоставените му услуги. Това съждение противоречало и на указанията по доклада по чл. 140 от ГПК.

Липсвали данни за основанието, модела и процеса на формиране на исковите претенции.

Приетото заключение по изслушаната съдебноикономическа експертиза не можело да попълни тази празнота. На вещото лице била предоставена непълна и невярна информация, както и негодни справки, които не представлявали счетоводни документи.

Ищецът представил твърде късно (след настъпила процесуална преклузия) справка за дълга по чл. 366 от ГПК. В нея били посочени падежни 3 дати, които се различавали от описаните в исковата молба.

Ищцовото дружество издало фактури за вземания, без да има основание за това, и в нарушение на реда, установен с договора.

Грешен бил изводът за редовно водено счетоводство от това дружество.

Неправилно съдът приел, че процесният договор за наем се отнася до определен обект, а не до търговска площ.

При сключването му на 16.02.2012 г. страните определили външно лице, което да извърши точно замерване на наетата площ. След това базовият наем и дължимите такси били начислявани за площ от 89,32 кв.м.

Необосновани били изводите на съда, че се касаело за геодезическо заснемане.

Със Споразумение №3 от 27.11.2017г. страните приели, че наетата площ е 88,99 кв.м. На тази база трябвало да бъдат начислявани договорените суми, но това не било сторено.

Съгласно договора от 16.02.2012 г. базовият наем възлизал на 25 евро за 1 кв.м., а таксата за услуги се равнявала на 6 евро за 1 кв.м. По силата на споразумението от 27.11.2017 г. били установена такса за маркетингови разходи от 2,5 евро за 1 кв.м.

Нямало основание за индексирането на наема и таксите по установения в договора ред. Съдът обаче приел обратното и кредитирал методика за актуализиране размерите им, която била произволна и не се основавала на постигнато съгласие. При тези данни ответникът не бил длъжен да провежда каквото и да е насрещно доказване.

На 09.04.2020г. ищецът неправомерно усвоил предоставена от ответника банкова гаранция в размер на 24793,16 лева (реф. № *** изд. от „У.Б.“ АД). Неправилно съдът приел, че става въпрос за извънсъдебно прихващане.

Не само че ответникът нямал задължения, но той дори бил надвнесъл суми на обща стойност 35720,90 лева, описани в заключението по съдебноикономическата експертиза (в отговорите на задачи № 4 и 5).

За периода 01.04.2016 г. - 31.03.2020г. ответникът заплатил базов наем, такса услуги и маркетингови разходи в общ размер от 363577,59 лева при действителен размер на задълженията от 327856,69 лева.

В жалбата се изтъква, че ответникът бил предявил възражение за съдебно прихващане с насрещните си вземания за недължимо платената разлика от 35720,90 лева. Това възражение не било оспорено, но по него съдът не се бил произнесъл.

От друга страна съдът присъдил мораторни неустойки по т. 7.11 от договора за наем. Тази клауза обаче регламентирала заплащането на лихви за просрочие, а не на неустойки.

4

Освен това за обезщетенията за забава договорът предвиждал издаване на фактури, но такива не били предявени.

Ищецът сам заявил в допълнителната искова молба, че счита изпълнението на договорните задължения на ответника за отсрочено до отпадането на ограниченията за ползване на наетия обект. Сходно изявление се съдържало и в Писмо изх. № 425 от 02.04.2020г., получено от ответника.

Затова не можело да се говори, че последният бил изпаднал в забава.

Договорът предвиждал обезщетение за забава от 0,20 % на ден, но не повече от 20% т.е. за максимум 100 дни. Уважените искови претенции обаче касаели по-дълги периоди, които не били и надлежно отграничени.

След като ищецът не се легитимирал като кредитор на ответника, трябвало да бъде отхвърлен и искът по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване на относителната недействителност на гореописаната продажбена сделка от 12.05.2020 г. От друга страна съдът не бил изложил мотиви за вземанията, възникнали преди и след сделката, с оглед преценка на различните предпоставки по ал. 1 и ал. 3 на чл. 135 от ЗЗД. Втората хипотеза визирала общо намерение у длъжника и третото лице - приобретател за увреждане на кредитора. Тя обаче изобщо не била изследвана.

Ответницата К. Г. С. също е атакувала решението, с което е уважен искът по чл. 135 от ЗЗД, с подадена в срок въззивна жалба.

Изложила е доводи за неправилност на съдебния акт, които са сходни с вече обсъдените. В допълнение е изтъкнала, че дори да й е била известна неустоечната клауза по договора за наем, това не означавало знание за увреждане на ищеца. Тя нямало как да е наясно с конкретните вземания по договора. Подчертала е, че ответниците - страни по разпоредителната сделка не са имали намерение да увредят ищеца като кредитор по договора за наем в хипотезата на чл. 135, ал. 3 от ЗЗД. Наличието на такова общо субективно отношение дори не било описано в исковата молба. То не можело и да се презюмира съгл. разпоредбата на чл. 135, ал.2 ЗЗД, която визирала само знание за увреждане.