Решение № 104 от 03.06.2026, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. П., 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., VI СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Хрисимир М. Пройнов при участието на секретаря Ивелина Искр. Ник.а като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело № 20263520100042 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на Ж. С. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. П., обл. Т., ул. „Др.“ № ***, действащ чрез адвокат З. Б. от АК – Т., с адрес на кантора: гр. П., ул.

„К. и М.“ № ***, срещу В. С. С., с ЕГН **********, с адрес: обл. Ш., общ. Н. п., гр. Н. п., ул.

„П. В.“ № ***, Б. И. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. Пл., ул. „Ш. пл.“ № *** и Г. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. Пл., ул. „П. Д. П.в“ № ***, всички в качеството им на наследници по закон на М. Т. К., починал на *** г.

Ищецът твърди, че е собственик на 2/6 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. П., ведно със самостоятелен обект в сграда – първи жилищен етаж с идентификатор ******, който обитава със своето семейство. Останалите 4/6 идеални части от имота, както и вторият жилищен етаж (СОС ***.1.2), са принадлежали на наследодателя на ответниците, в чиито права и задължения същите са встъпили след открИ.е на наследството.

Излага се, че между страните съществуват трайно влошени отношения, обусловени от системно неполагане на грижи за имота и отказ за съдействие от страна първоначално на наследодателя, а впоследствие и на ответниците. В тази връзка се сочи, че между ищеца и наследодателя на ответниците е било водено и приключило производство по чл. 32, ал. 2 ЗС (гр. д. № 189/2020 г. по описа на РС – П.), с което е разпределено ползването на дворното място, без да се засягат правата върху сградата и общите части.

По отношение на иска по чл. 30, ал. 3 ЗС се твърди, че вследствие на лошото състояние на покрива – обща част на сградата, са възниквали течове, довели до наводнения и увреждания на първия етаж, обитаван от ищеца. Последният нееднократно бил отправял покани до наследодателя на ответниците за съвместен ремонт, но при отказ от негова страна е извършил необходимите ремонтни дейности сам, като на *** г. е сключил договор за изработка и е заплатил сумата от 3 708 лв. Поддържа се, че с извършения ремонт течовете са преустановени, като ответниците, в качеството си на съсобственици на 4/6 идеални части, дължат съразмерна част от направените разноски в размер на 2 472 лв., която не са заплатили доброволно, a именно В. С. С. – сумата 1 236,00 лв., равна на 631,96 евро, Б. И.

Г. – сумата 618,00 лв., равна на 315,98 евро и Г. Г. Г. – сумата 618,00 лв., равна на 315,98 евро, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

1

По отношение на негаторния иск по чл. 109 ЗС ищецът твърди наличие на продължаващи неоснователни въздействия върху нег.я имот, изразяващи се в бездействие на ответниците по поддържането на пристройка, прикрепена към техния самостоятелен обект.

Сочи се, че тази пристройка, разположена в непосредствена близост до частта от двора, предоставена за ползване на ищеца, е в компрометирано състояние – със силно наклонена и рушаща се стена, създаваща реална опасност от срутване, както и от увреждане на основната сграда и обитаваното от ищеца жилище.

Твърди се също, че вследствие на това състояние от пристройката постоянно се отделят строителни отпадъци, които се натрупват в дворното място и в близост до отводнителен сифон, обслужващ първия етаж. В комбинация с допълнително натрупвани от ответниците отпадъци, пръст и кал, това създавало реална опасност от запушване на сифона и последващо наводнение на жилището на ищеца. Посочва се, че макар ищецът периодично да почиства сифона, това представлявало само временно решение и не отстранявало причината за опасността.

В исковата молба се посочва предходен инцидент, при който в помещение на ответната страна са били съхранявани варели с нафта, довели до разлив и силна миризма, създаващи риск за безопасността на обитателите на имота, като ищецът е бил принуден сам да предприеме действия по отстраняването им.

Ищецът поддържа, че всички тези обстоятелства представляват неоснователни въздействия, надхвърлящи обикновените неудобства между съседи, които препятстват нормалното и безопасно упражняване на правото му на собственост, като въпреки опитите за доброволно уреждане на проблемите, ответниците отказвали съдействие.

С оглед изложеното се моли за решение, с което ответниците да бъдат осъдени да преустановят неоснователните въздействия чрез извършване на необходимите действия по обезопасяване на пристройката, да премахнат натрупаните отпадъци и да се въздържат от бъдещи такива действия, както и да заплатят на ищеца сумата от 2 472 лв., представляваща съразмерната част от направените разноски за ремонт на покрива, ведно със законната лихва, както и сторените по делото разноски.

В срока по чл.*** от ГПК ответниците не са депозирали писмен отговор.

В съдебно заседание ищецът, чрез своя процесуален представител адв. Б., поддържа изцяло предявените искове както по основание, така и по размер. Счита същите за доказани от събраните по делото доказателства и направените от ответниците изявления, поради което моли съда да постан. решение, с което да уважи иск.те претенции в пълен обем.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.

С протоколно определение, влязло в законна сила, съдът прекрати производството по делото спрямо ответницата Г. Г. Г. поради оттегляне на предявените срещу нея искове, при което предмет на настоящото производство са единствено исковете срещу ответниците В.

С. С. и Б. И. Г..

Ответниците, редовно призовани се явяват лично. Не оспорват предявените искове и в хода на производството заявяват, че признават изцяло иск.те претенции, като не релевират възражения относно изложените в исковата молба фактически твърдения, правното основание на исковете и исканата съдебна защита. Оспорват само искането за присъждане на разноски в полза на ищеца, като поддържат, че не са дали повод за завеждане на делото. В тази връзка сочат, че са придобили качеството на съсобственици на процесния имот едва след открИ.е на наследството на своя наследодател, не са били адресати на покани за доброволно изпълнение на претендираните задължения, не са извършвали действия, с които да препятстват упражняването на правата на ищеца, и са признали предявените искове.

Поради това считат, че разноските следва да останат в тежест на ищеца, като алтернативно правят възражение за тяхната прекомерност.

Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл. 109 от ЗС и чл. 30, ал. 3 от ЗС

Предявеният иск по чл. 109 ЗС е негаторен иск с него собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие или бездействие, което, без да го лишава от 2 владение, му пречи да упражнява правото си на собственост в пълен обем. За уважаването му следва да се устан. правото на собственост на ищеца, неоснователно действие или бездействие на ответника и наличие на реални, конкретни и съществени пречки за упражняване на собствеността.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е съсобственик на процесния поземлен имот и собственик на самостоятелен обект на първи жилищен етаж, а ответниците са наследници на лицето, на което са принадлежали останалите идеални части от поземления имот и самостоятелен обект на втори жилищен етаж. Тези обстоятелства не са спорни между страните и се подкрепят от приложените по делото доказателства.

В исковата молба са изложени конкретни твърдения за опасно състояние на пристройка към самостоятелния обект на ответниците, за падане и натрупване на строителни отпадъци, пръст и кал, както и за създаване на риск от запушване на отводнителния сифон и от увреждане на жилището на ищеца. Тези твърдения очертават именно фактически състав на неоснователно въздействие по смисъла на чл. 109 ЗС, тъй като се сочат пречки, които надхвърлят обичайните неудобства между съсобственици и засягат безопасното и нормално ползване на собствения обект на ищеца.

Ответниците признават предявения срещу тях иск. Признанието е направено от надлежни страни, отнася се до права, с които те могат да се разпореждат, не противоречи на закона и добрите нрави и се подкрепя от изложените в исковата молба фактически твърдения и приложените писмени доказателства. Поради това съдът приема, че са налице предпоставките искът по чл. 109 ЗС да бъде уважен, като ответниците бъдат осъдени да извършат необходимите действия по обезопасяване на пристройката, премахване или укрепване на опасната и компрометирана стена, премахване и извозване на натрупаните строителни отпадъци, пръст и кал и да се въздържат занапред от подобни действия и бездействия, създаващи пречки за упражняване правото на собственост на ищеца.

Искът по чл. 30, ал. 3 ЗС също е основателен. Съгласно посочената разпоредба всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно на частта си.

Разноските за запазване, поддържане и необходим ремонт на общата вещ, когато са необходими за предотвратяване на увреждането й и за осигуряване на нормалното й използване, представляват тежести на съсобствеността и следва да бъдат понесени от съсобствениците съразмерно на дяловете им.

По делото се установява, а и не се оспорва от ответниците, че покривът на жилищната сграда е обща част, че поради неговото лошо състояние са възниквали течове и увреждания в обекта на ищеца и че ищецът е заплатил необходим ремонт по договор за изработка от *** г. на обща стойност 3 708,00 лв. Доколкото наследодателят на ответниците е притежавал 4/6 идеални части от общия имот и съответно е следвало да участва в тежестите на общата вещ съразмерно на този дял, дължимата съразмерна част от разноските възлиза на 2 472,00 лв.

С оглед наследствените права на ответниците, както са индивидуализирани от ищеца посочената сума следва да бъде разпределена между тях разделно, както следва: В. С. С. – 1 236,00 лв. и Б. И. Г. – 618,00 лв. Ответниците признават и този иск, като признанието не противоречи на закона и не засяга права, с които страните не могат да се разпореждат. Ето защо искът по чл. 30, ал. 3 ЗС следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва върху всяка от присъдените суми, считано от датата на предявяване на иска – 20.01.2026 г., до окончателното изплащане.

По разноските:

Ищецът претендира присъждане на сторените по делото разноски, но съдът намира това искане за неоснователно, предвид следните съображения

Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК предвижда изключение от общото правило на чл. 78, ал. 1 ГПК. Когато ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, макар искът да е уважен. Нормата има санкционен и превантивен характер спрямо страна, която е сезирала съда без преди това да е било налице поведение на ответника, обективно налагащо съдебна защита. За приложението й следва да са налице две кумулативни предпоставки: първо, ответникът да е признал иска; второ, преди завеждане на делото да не е дал повод за неговото иницииране.

В случая първата предпоставка е налице. Ответниците не оспорват по съществото предявените искове, не излагат възражения срещу твърдяното право на ищеца и признават 3 исковете. С това процесуално поведение те не са станали причина за развитие на спорно производство по доказване на претенциите, а напротив – приели са за основателна търсената от ищеца защита.

Налице е и втората предпоставка – липса на повод за завеждане на делото. Под „повод“ по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК следва да се разбира такова извънпроцесуално поведение на ответника преди предявяване на иска, от което за ищеца разумно да следва извод, че правото му се оспорва, че се отказва доброволно изпълнение или че без съдебна намеса правото му няма да бъде удовлетворено. В този смисъл, самото наличие на неизпълнено материално задължение не е достатъчно, когато не е доказано, че ответникът е бил поканен или уведомен за конкретното искане и въпреки това е отказал изпълнение или е демонстрирал поведение, налагащо съдебно предявяване на претенцията.