Решение № 6 от 08.01.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№6 гр. П., 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Елена Пашова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело № 20251230101052 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба от „А.П.С. Б.Б.“ ЕООД, ЕИК ******** срещу В. Д. Н., ЕГН ********** от гр. П., ул. „Л.“ № *.

Ищецът твърди, че по силата на сключен с ответника Договор за потребителски кредит № 1172022 от 23.11.2018 година, „Кр.“ ЕАД е предоставил на ответника паричен кредит в размер на 2 500 лева, при уговорен ФЛП 41,24 % и ГПР 50 %. Страните уговорили кредитополучателя да върне дължимите по договора суми чрез заплащане на 24 погасителни вноски всяка в размер на 154,65 лева в срок до 30.11.2020 г., съгласно Погасителен план, представляващ неразделна част от договора. Ищецът сочи, че неразделна част от договора са и Общи условия. Твърди, че договорът е в съответствие с всички императивни разпоредби на ЗПК. Сочи се в молбата, че договорът е сключен по електронен път съгласно Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Твърди, че кредитодателят е изправна страна по сделката като е предоставил на ответника уговорения кредит. Твърди, че кредитополучателят не е изпълнил в срок задълженията си по договора.

Сочи, че ответникът Н. е сключила на 23.11.2018 година Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „А. Т.“, по силата на който 1 договор дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице – „Кр.“ и да отговаря пред последното солидарно с Н. за всички задължения по горепосочения договор за кредит така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията към него.

Сочи, че на 23.11.2018 година „А. Т.“ и „Кр.“ са сключили договор за поръчителство, по силата на който „А. Т.“ се е задължило спрямо „Кр.“ за всички задължения на Н. по Договора за кредит. По този начин, твърди, че „А.

Т.“ е изпълнило задълженията си към Н. по Договора за предоставяне поръчителство.

Твърди, че ответникът В. Д. Н. не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

Сочи, че по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 година, „Кр.“ ЕАД и „А. Т.“ ЕООД като цедент е прехвърлило на ищеца изискуемите и непогасени задължения на ответника, дължими на основание горепосочения договор за кредит. Сочи, че вземанията са индивидуализирани в Приложение № 1. Твърди, че цедентът е упълномощил цесионера да уведоми за прехвърляне на вземанията длъжника, както и че длъжникът е уведомен за цесията. В случай, че съдът не приеме надлежно уведомяване на дължника за цесията преди датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК, релевира твърдение за надлежно уведомяване на длъжника с връчването на исковата молба. Ищецът твърди, че кредитополучателят не е погасил в определения срок задълженията си към кредитора по процесния договор за кредит, поради което се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК /по ч.гр.д. № 811/2025 година по описа на съда/. Сочи, че длъжникът е подал възражение, с което е оспорил съществуването на вземанията по заповедта. В тази връзка на заявителя е връчено съобщение от заповедния съд за възможността да предяви установителни искове за оспорените вземания като довнесе дължимата държавна такса. Сочи, че в указания му срок депозира в съда исковата молба, обективираща установителни претенции за вземанията по заповедта за изпълнение, представляващи дължима и неплатена главница, възнаградителна лихва и мораторна лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното погасяване на задължението.

2

С гореизложеното ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на исковете.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземанията, за които ищецът се е снабдил със заповед по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 811/2025 г. по описа на Районен съд гр.П., а именно:

2 431,26 /две хиляди четиристотин тридесет и един лева и двадесет и шест стотинки/ лева дължима и неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 1172022/23.11.2018 година, сключен между "Кр." ЕАД и ответника, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на задължението;

2 861,45 /две хиляди осемстотин шестдесет и един лева и четиридесет и пет стотинки/ лева - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на задължението;

1 125,69 /хиляда сто двадесет и пет лева и шестдесет и девет стотинки/ лева - договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 23.11.2018 г. до 30.11.2020 г.;

1 567,11 /хиляда петстотин шестдесет и седем лева и единадесет стотинки/ лева - законна лихва за забава върху главницата за период от 23.11.2018 г. до 23.05.2025 г. ;

1 536,62 /хиляда петстотин тридесет и шест лева и шестдесет и две стотинки/ - лева законна лихва за забава върху възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство за период от 23.11.2020 г. до 23.05.2025 г.

Ищецът прави доказателствени искания, представя писмени доказателства, представя писмени доказателства.

В законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Тезата за неоснователност на исковете обосновава с твърдения и доводи, че на първо място по делото липсват доказателства „А. Т.“ ЕООД действително да е заплатил дължимото от ответника задължение към "Кр." ЕАД, каквото е изискването на чл. 143, ал.

2 от ЗЗД. Твърди, че по делото не са представени такива доказателства, за да може „А. Т.“ ЕООД да встъпи в правата на „Кр.“ ЕАД, а от там и „А.П.С. Б.Б.“ 3

ЕООД. Твърди, че съгласно чл. 143 ЗЗД поръчителят следва да уведоми длъжника, за да узнае своевременно за възраженията му, в противен случай рискува да плати недължимо или в повече. Релевира възражения за нищожност на процесния договор за потребителски кредит по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД вр. с чл.22 ЗПК, чл.11 и чл.19, ал.4 ЗПК и чл.143 ЗЗП. Цитира съдебна практика. Оспорва дължимостта от страна на ответника по основание и размер на претендираната договорна лихва за забава и лихва за забава.

Твърди, че претендираната сума е погасена по давност, по аргумент на чл.111 ЗЗД. Претендира сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно установено от фактическа страна следното:

От приложеното в кориците на делото ч. гр. дело № 811/2025 година по описа на Районен съд-П. се установи, че ищецът в качеството на заявител се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника/длъжник за вземанията - предмет на предявените претенции. Препис от заповедта е връчен на длъжника, който в законоустановения срок е депозирал възражение, с което е оспорил съществуването на вземанията по заповедта. В тази връзка до заявителя е изпратено съобщение за възможността да предяви установителни искове за оспорените вземания - предмет на заповедта по чл.410 ГПК като довнесе дължимата държавна такса. В указания срок заявителят е депозирал исковата молба, въз основа на която е образувано делото.

Страните не спорят, а събраните писмени доказателства – Договор за потребителски кредит № 1172022/23.11.2018 година, Приложение № 1, представляващ неразделна част от договора, Общи условия за предоставяне на кредити /неразделна част от Договора, установиха по несъмнен начин, че между „Кр.“ ЕАД от една страна и В. Д. Н., ЕГН ********** от друга като кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит, по силата на който първият се е задължил да предостави на втория кредит в размер на 2 500 лева, а последният се е задължил да върне кредита чрез заплащане на 24 погасителни месечни вноски, всяка в размер и с падеж съобразно Погасителен план. Страните по сделката уговорили ГЛП 41,24 % и ГПР 50 % лева или общо дължима от ищцата сума в размер на 3 711,60 лева, както и при 4 евентуално договорено обезпечение –поръчител или банкова гаранция.

Безспорно е по делото, че кредитополучателят е усвоил заемната сума изцяло.

Съгласно чл.4, ал.1 от Договора, в случай че страните са договорили обезпечение на кредита, кредитополучателят се задължава, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: да предостави на „Кр.“ банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до десет дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кр.“ юридическо лице /“Поръчител“/ в срок до 48 /четиридесет и осем/ часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 /двадесет и четири/ часа от предоставянето на обезпечението, като към отношенията между страните по договора се прилагат разпоредбите на ОУ относно обезпечението.

В случай, че в посочения в ал.1, изр. 1 срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от Кр.“, съответно този договор не поражда действия между страните /чл.4, ал.2/.

Съгласно чл.4, ал.3 от Договора в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 /четиринадесет/ дни от подаване на заявлението. Ако заявлението не бъде одобрено до изтичане на срока по предходното изречение, договорът не поражда действие между „Кр.“ и кредитополучателя.

Не се спори, а събраните по делото писмени доказателства - Договор за предоставяне на поръчителство от 23.11.2018 година, установиха по несъмнен начин по делото, че между В. Д. Н. и „А. Т.“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „А. Т.“ ЕООД се е задължил да сключи договор за поръчителство с „Кр.“ ЕАД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя Н. за изпълнение на всички задължения на потребителя по договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и условия, посочени в Приложение № 1, а именно 125,83 лева на месец за периода на действие на договора за кредит, дължими и платими на падежа на съответното 5 плащане по кредита съгласно Погасителен план.

Установи се по делото, че на 02.03.2021 г. по силата на Договора за цесия, сключен между „Кр.“ ЕАД и „А. Т.“ ЕООД като цедент и „А.П.С. Б.Б.“ ЕООД като цесионер, вземанията на кредитора по процесния договор за кредит, са преминали в имуществото на ищеца. За извършената цесия кредитополучателят е уведомен с получаването на препис от исковата молба и доказателствата към нея.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.86 и чл.99 ЗЗД във връзка с чл.9 и сл. от Закона за потребителския кредит.

За да се уважат предявените положителни установителни искове дружеството – ищец следва да установи вземането си на претендираните договорни основания и в претендирания размер – наличието на сключен договор за паричен заем, по силата на който е била предоставена и усвоена твърдяната заемна сума, респективно наличието на сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителят е изпълнил задълженията на кредитополучателя към кредитора по първата облигационна обвързаност, ликвидност и изискуемост на претендираните вземания, цедиране на вземанията в полза на ищеца и уведомяване на кредитополучателя за цесията.

В тежест на ответника е да докаже правоизключващите си възражения – възражения за нищожност на процесните договор за заем и за поръчителство, и настъпила погасителна давност, с които обосновава защитната си позиция по делото.