Решение № 15095 от 02.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15095 гр. София, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20241110101315 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 41975/08.02.2024 г./ на „Т.С.“ ЕАД срещу Е. Г. С., с която са предявени по реда на чл. 422, ал.

1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителни искове с искане да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца следните задължения за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „К.п. 2“, бл. 35, вх. Б, ет. 4, ап. 34, с абон. № 213280, а именно: сумата от 738.60 лв. – стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2020 г. до м.

04.2022 г., ведно със законната лихва от 13.09.2023 г. до окончателното плащане; сумата от 115.01 лв. – мораторна лихва за периода от 15.08.2021 г. до 30.08.2023 г.; сумата от 26.57 лв.

– стойност на извършена услуга дялово разпределение през периода от м. 07.2020 г. до м.

04.2022 г., ведно със законната лихва от 13.09.2023 г. до окончателното плащане, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 50955/2023 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че е било налице облигационно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди с ответницата в качеството й на собственик на процесния имот, към което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил през исковия период топлинна енергия за имота, като клиентът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от „Н.” АД по реда за дялово разпределение.

Излага, че клиентът е изпаднал в забава. Претенцията си за стойността на услугата дялово разпределение основава на клауза от общите условия. Сочи, че в хода на заповедното производство – на 25.10.2023 г., е получил плащане на сума в размер на 100 лв., като поради 1 липса на посочване от длъжника на реда на погасяване с нея са погасени съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство в размер на 75 лв., законна лихва в размер на 10.19 лв. и част от мораторната лихва в размер на 14.81 лв., поради което претендира непогасените чрез плащане вземания.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата не е подала отговор на исковата молба, но във възражението по чл. 414 ГПК е заявила, че във фактурите й се начисляват суми, по отношение на които е извършила плащане по постигнато с „Т.С.“ ЕАД споразумение по гр. д. № 32245/2022 г. на СРС, 59 състав, което я възпрепятства да плати, за да не се окаже, че е платила два пъти.

Третото лице – помагач на ищеца „Н.“ АД изразява становище, че дяловото разпределение на топлинна енергия е извършвано в съответствие с нормативните изисквания.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 50955/2023 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по чл. 410 ГПК.

Предвид изложените от ищеца фактически твърдения съдът намира, че предявените искове са с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на исковите претенции се обуславя от доказването от ищеца на следните предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните; количеството на реално доставената по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност, както и изискуемост на вземането; извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за процесния имот през исковия период, нейната стойност и дължимостта й именно на ищеца; изпадането на ответника в забава по отношение на главното задължение за цената на доставената топлинна енергия и размера на обезщетението за забава. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.

В случая с Определение № 21491/23.05.2024 г., в което е обективиран проектът за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличието през исковия период на договорно отношение между ищеца и ответницата за доставка на топлинна енергия за битови нужди в процесния имот; реалната доставка на топлинна енергия в имота през исковия период, чиято цена възлиза на претендираната сума; извършването през процесния период на услугата дялово разпределение за имота от „Н.“ АД, стойността на която възлиза на претендираната сума. Дължимостта на цената на услугата дялово разпределение на 2 ищеца следва от разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от приложимите към договорното правоотношение общите условия. Следователно по делото е установено възникването на процесните главни вземания на ищеца срещу ответницата.

С оглед релевираното от длъжника в заповедното производство възражение за неотчетени от „Т.С.“ ЕАД плащания на задължения с Определение № 21491/23.05.2024 г. е допусната съдебно-счетоводна експертиза при възнаграждение, платимо по равно от двете страни. Поради невнасяне на депозити и поради промяна на обстоятелствата – подадена от ищеца молба с вх. № 176178/30.05.2024 г., в която признава, че на 22.03.2024 г. вземанията му към ответницата за главници и лихви са изцяло погасени чрез плащане, определението за допускане на експертизата е отменено.

С оглед изложеното съдът намира, че в случая възникването в полза на ищеца на процесните вземания срещу ответницата не е спорно по делото, а дори се потвърждава от извършеното от нея плащане, което има характер на извънсъдебно признание за тяхното основание и размер.

Извършеното в хода на исковото производство плащане на процесните вземания следва да бъде съобразено от съда при постановяване на съдебното решение с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

След като плащането е извършено в хода на исковото производство /обстоятелство, което следва не само от твърдението на ищеца, но и от липсата във възражението по чл. 414 ГПК на твърдение на длъжника за пълно плащане на задълженията още към момента на подаването му/, се налага извод, че ответницата е станала повод за завеждане на делото, поради което тя следва да понесе отговорността за разноските.

В случая в исковата молба се съдържа признание на неизгодния за ищеца факт, че още в хода на заповедното производство е получил плащане, с което са погасени вземанията му за разноски и юрисконсултско възнаграждение по заповедта. С молба с вх. № 176178/30.05.2024 г. ищецът признава, че е получил плащане и на съдебните разноски по настоящото дело /т.е. на сумата от 25 лв. – държавна такса/, но твърди, че е останало непогасено дължимото му юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.

Неговият размер съдът определя на 100 лв.

Съпоставяйки размера на признатата от ищеца като получена на 22.03.2024 г. сума – 1 042.41 лв., и размера на претендираните в настоящото производство вземания /включително оставащата законна лихва върху двете главници за периода от 13.09.2023 г. до 22.03.2024 г./ и държавната такса за исковото производство – общо на 949.70 лв., съдът намира, че с извършеното от ответницата на 22.03.2024 г. плащане е погасено частично и задължението й за юрисконсултско възнаграждение за исковото производство – до размер от 92.71 лв. Следователно тя остава да дължи на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 1 ГПК сумата от 7.29 лв. – неплатена част от юрисконсултското възнаграждение за исковото производство.

Така мотивиран, съдът

3

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я.“ № 23Б, срещу Е. Г. С.К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „К.п. 2“, бл. 35, вх. Б, ет. 4, ап. 34, искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните задължения за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „К.п. 2“, бл. 35, вх. Б, ет. 4, ап. 34, с абон. № 213280, а именно: сумата от 738.60 лв. – стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 13.09.2023 г. до окончателното плащане; сумата от 115.01 лв. – мораторна лихва за периода от 15.08.2021 г. до 30.08.2023 г.; сумата от 26.57 лв. – стойност на извършена услуга дялово разпределение през периода от м. 07.2020 г. до м.

04.2022 г., ведно със законната лихва от 13.09.2023 г. до окончателното плащане, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 50955/2023 г. по описа на СРС, 85 състав.

ОСЪЖДА Е. Г. С.К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „К.п. 2“, бл. 35, вх. Б, ет. 4, ап. 34, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Я.“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 1 ГПК сумата от 7.29 лв. – неплатена част от юрисконсултското възнаграждение за исковото производство.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца „Н.“ АД.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4