Определение № 1104 от 25.04.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1104 гр. София, 25.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Махмудиева

Членове:

Снежана Бакалова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело № 20221000503534 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото поизнасяне е по повод постъпила молба вх. № 7258/29.03.2023 г. от адв. В. В. О., в качеството му на пълномощник на въззивницата Г. А. Ч., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител С. Г. Ч., ЕГН **********, с която е отправено искане за изменение на постановеното Решение № 319/16.03.2023 г. , по в.гр.д. № 3534/2022 г., на САС, ГО, в частта за разноските. Твърди се, че при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на въззивницата не е съобразен обжалваемият интерес по насрещната въззивна жалба, която също е била предмет на разглеждане пред въззивната инстанция, както и възнаграждението не е присъдено с дължимия ДДС.

В границите на предоставения срок, насрещната по молбата страна – „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС““ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“, № 67А, депозира отговор вх. № 8915/18.04.2023 г., в който счита, че въззивното производство е единно и не следва да се сключват договори за отделни процесуални действия. Касателно ДДС сочи, че задължение на адвоката е да издаде данъчна фактура за дължимия данък, каквато не е налице, а от друга страна данъкът представлява задължение на определен данъчен субект към фиска, а не разноски по делото. По същество моли за оставяне без уважение на отправеното искане.

Съдът след запознаване с доказателствата по делото, констатира следното:

По допустимостта: Искането за изменение на постановеното решение в частта за разноските е направено с писмена молба от 29.03.2023 г. Решението, чието изменение се претендира подлежи на обжалване, поради което молбата за изменението му следва да бъде подадена в границите на срока за обжалването му. Така, при наличните данни за съобщаване на решението на 1 въззивницата, извършено на 22.03.2023 г., искането обективирано в депозираната на 29.03.2023 г. молба, попада в границите на предвидения в закона срок и се явява допустимо.

Отправеното искане за изменение на постановеното решение, в частта за присъденото в полза на процесуалния представител на въззивницата възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, разгледано по същество, се преценява като основателно.

Съобразно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските. Целта на Закона е да бъде изчислен и присъден точния размер на дължимите разноски на всяка страна, за всяка инстанция. При молба на някоя от страните съдът извършва проверка на присъдените разноски и при необходимост изменя решението или при липса на произнасяне по разноските – допълва решението с такова произнасяне.

Видно е от постановеното Решение, че в него произнасяне по разпределяне тежестта за разноските в зависимост от изхода от спора е намерило място, в т.ч. и искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв, поради което и искането следва да бъде квалифицирано като такова за изменение на постановения съдебен акт в тази му част, а не за допълването му.

Видно е от материалите по делото, че е отправено искане от страна на адв. О., оказал правна помощ на въззивницата Ч. по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв, за присъждане на адвокатско възнаграждение по този ред, както и присъждането да се извърши ведно с дължимия ДДС като са представени доказателства за регистрация на адвоката по ЗДДС. Установява се още и, че обжалваемият интерес по делото е общо 14000.00 лв. и се формира от интереса по въззивната жалба – 6000.00 лв. и интереса по насрещната въззивна жалба – 8000.00 лв. При тези данни по делото съдът при изчисляване на дължимото възнаграждение на адв. О. не е съобразил интереса по насрещната въззивна жалба и не е присъдил възнаграждението, ведно с дължимия ДДС, предвид представените доказателства за регистрация на адвоката по този Закон.

Че данъкът се дължи е безспорно, с оглед разпоредбата на пар. 2а от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, в която не е налице разграничение дали възнаграждението е предмет на определяне с договор между адвоката и клиента или служебно от съда по реда на чл. 38 ЗАдв. (така О № 349/01.07.2021 г., по кас.т.д. № 1238/2021 г., ВКС, I ТО и цитираните в него други актове на ВКС). Досежно ДДС, съставът на въззивния съд констатира, че присъждането на данък върху възнаграждението е било предмет на депозирана от адв. О. молба по чл. 248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение и по нея е налице произнасяне с Определение № 9396/28.09.2022 г., с което искането е оставено без уважение. Това произнасяне не е било предмет на обжалване и е влязло в сила. След като това е така то настоящият състав е обвързан от произнасянето и ДДС не следва да бъде определяно и присъждано върху определения от първоинстанционния съд размер от 1130.00 лв. Данък следва да бъде определен и присъден само върху разликата до определения от въззивната инстанция размер на възнаграждението – 1310.00 лв., възлизаща на сумата 180.00 лв. Така на присъждане подлежи сумата 36.00 лв., представляваща ДДС, за първа инстанция.

2

По отношение на възнаграждението за въззивна инстанция изчисленията следва да бъдат извършени върху материален интерес от 14000.00 лв., формиран както бе посочено по-горе и при прилагане на размерите на възнагражденията по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г., в размера към момента на постановяване на въззивното решение, т.е. измененията с Д.в. бр. 88/2022 г. Така размерът на дължимото възнаграждение възлиза на сумата 1660.00 лв., върху което дължимото ДДС възлиза на сумата 332.00 лв.

Следва да бъде посочено, че присъждането на възнаграждение върху общия материален интерес по двете въззивни жалби, които са разгледани в производството, не представлява присъждане на възнаграждение за отделни процесуални действия, както погрешно счита насрещната страна по молбата.

Отделно от това следва да бъде посочено, че издаването на данъчен документ се дължи при получаване на сумата като неиздаването на такъв бил представлявало нарушение на счетоводните правила, но не може да доведе до недължимост на дънъка.

В съответствие с горните мотиви, в полза на адв. О. следва да бъде присъдена сума в размер на 1310.00 лв., адв. Възнаграждение и сумата 36.00 лв., ДДС, както и сумата 1992.00 лв., с ДДС, адв. Възнаграждение за въззивна инстанция. Или общо за две инстанции следващата се на адв. О. сума възлиза на 3338.00 лв., с ДДС, вместо първоначалния, посочен в решението, общ размер от 1940.00 лв., поради което постановеното решение в тази му част следва да бъде изменено.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 319/16.03.2023 г. , по в.гр.д. № 3534/2022 г., на САС, ГО, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ КАТО:

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС““ АД,

ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Симеоновско шосе“, № 67А да заплати на адв. В. В. О., със служебен адрес гр. ***, ул. „***“, № ***, ап. 2, сумата 3338.00 лв. (три хиляди триста тридесет и осем лева), възнаграждение за процесуално представителство с ДДС, за две инстанции, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., ВМЕСТО присъденото първоначално възнаграждение в размер на 1940.00 лв.

Определението подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от съобщаването му пред ВКС, по реда и при условията на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3