Решение № 22 от 14.03.2022, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Ботевград, 14.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ***** при участието на секретаря **** като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20211810101127 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.

Т. В. Г. от с.Радотина, община Ботевград, с ЕГН:**********, чрез пълномощник адв.В.

П. ЯК. от САК е предявила иск срещу ИР. К. ОРЛ. от ******, с ЕГН: **********, с който моли да бъде развален на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД сключения между тях с нотариален акт № 152, том ІV, дело № 1490 от 23.12.1993г. на нотариус при РС-Ботевград, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, с който Т. В. Г. прехвърля правото на собственост върху недвижим имот, представляващ поземлен имот № 11, к.р., м.Лъга в землището на село Радотина, община Ботевград, Софийска област, с площ от 600кв.м., при съседи: от две страни бара, улица, заедно с построената в него двуетажна вилна сграда с обща площ от 59кв.м., състояща се от етаж-спалня, хол, кухня и коридор, полуетаж-спалня на ответника ИР. К. ОРЛ. от гр.София срещу задължение за издръжка и гледане, поради неизпълнение от страна на ИР. К. ОРЛ..

Ищцата моли да се присъдят направените по делото разноски, за които е представила списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.59/.

В с.з. ищцата лично и чрез пълномощник адв. Я. поддържа иска, моли да бъде уважен като доказан.

ОТВЕТНИКЪТ-ИР. К. ОРЛ. от гр.София, чрез пълномощник адв.И.М. О. от ГАК/пълномощно от 10.03.2017г.-л.51/ е направил възражение по иска и е представил писмен отговор с вх.№ 2411 от 14.10.2021г., изпратен по ел. поща на РС-Ботевград, в предвидения в закона срок.

В писмения отговор ответникът оспорва иска като заявява, че отразените факти в исковата молба са неверни. По време на сключване на договора на 23.12.1993г. страните са живеели заедно в едно жилище в гр.София, след това при пенсионирането на ищцата, същата се е преместила да живее в с.Реброво, община Своге, след което в къщата в с.Радотина, община Ботевград, като ответникът продължава да живее и работи в гр.София.

1

Прави възражение, че в сключения между тях договор през 1993г. са записали, че тя дължи на прехвърлителката грижи само при болест и немощ, т.е. изрично от задълженията по договора за издръжка и гледане са изключени ежедневни грижи така, както са изброени в исковата молба. През месец април на 2010г. ищцата се разболяла и ответницата е реагирала веднага като е организирала идването й в гр.София и хоспитализирането й в болница.

Ответницата заявява, че има семейство и две пълнолетни деца, работи като ватман в гр.София, разведена и постоянно се грижи за семейството си и до момента на подаване на исковата молба се е чувала с майка си по 1-2 пъти на седмица, канила е ищцата да се премести да живее при нея в гр.София, където ще може да се грижи за нея по-добре, но ищцата е твърдяла, че е здрава и може да се грижи за себе си. Идеята ищцата да се откаже от правото си на ползване върху процесния имот е по искане на сина й *****. Ответницата е допуснала ищцата да живее в имота и след отказа от правото да ползва имота. Не е вярно обстоятелството, че за ищцата се грижи сина й *****, който ползва машини в имота.

Същият не си е заплатил ползваната ел. енергия, която се изплаща от ответницата съгласно споразумение с ЧЕЗ. Ако сина й помага на ищцата това е от морална гледна точка и затова, че живее заедно с нея в имота на ответницата. Моли да се отхвърли иска като неоснователен и се присъдят направените по делото разноски, за които е представила списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.60/.

В с.з. ответникът лично и чрез пълномощник адв. И.О. оспорва иска, моли да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Представя писмени бележки с вх.№ 887 от 25.02.2022г., депозирани по ел. поща на съда.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Ищцата Т. В. Г. и ответникът ИР. К. ОРЛ. са майка и дъщеря. Към момента на предявяване на иска на 21.06.2021г. ищцата е на 80 години. Страните не спорят, че към този момент ищцата живее в с.Радотина, а ответникът в гр.София.

Не е спорно между страните и обстоятелството, че на 23.12.1993г. ищцата е прехвърлила на ответника правото на собственост върху недвижим имот, представляващ поземлен имот № 11, к.р., м.Лъга в землището на село Радотина, община Ботевград, Софийска област, с площ от 600кв.м., при съседи: от две страни бара, улица, заедно с построената в него двуетажна вилна сграда с обща площ от 59кв.м., състояща се от етаж-спалня, хол, кухня и коридор, полуетаж-спалня на дъщеря й ИР. К. ОРЛ. от гр.София срещу задължението на ответника да поеме гледането и издръжката на майка си при болест и немощ, като ищцата си е запазила правото да живее и ползва имота безвъзмездно, докато е жива съобразно нуждите й.

Горното се установя от приложените по делото писмени доказателства- копие от нотариален акт № 152, том ІV, дело № 1490 от 23.12.1993г. на нотариус при РС-Ботевград, оригинал на удостоверения за данъчна оценка, оригинал на скица.

Към момента на сключване на описания по-горе договор ответникът е била неомъжена съгласно дадения от нея отговор по реда на чл.176 от ГПК в о.с.з. на 15.12.2021г.

Страните не спорят и затова, че на 22.01.2007г. ищцата се е отказала от правото си на ползване върху прехвърления на ответника недвижим имот в с.Радотина, както че освен ответницата, ищцата има и още едно дете-син, което се установява от приложеното копие от 2 декларация за отказ от право на ползване върху недвижим имот и удостоверение за съпруг и родствени връзки, издадено от община Ботевград.

Спорното между страните е дали ищцата се нуждае от гледане и издръжка, тъй като в договора сключен между страните е уговорена такава при болест и немощ, поканила ли е тя ответницата да изпълнява договора, същата престирала ли е грижи и издръжка на майка си.

От събраните гласни доказателства-показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че първоначално страните по делото са живеели в едно домакинство в гр.София, след което ищцата се е преместила да живее в с.Реброво, но там изгоряла къщата и тя отишла да живее в гараж, след това от три години насам живее в имота в с.Радотина, собственост на ответницата. От показанията на св. Николина Асенова Спасова, която е съсед на ищцата в с.Радотина, се установява, че същата не може да се обслужва сама, с дясната ръка не може да се храни, ходи бавно. Къщата в селото и двора са занемарени, битовите условия, в които живее ищцата са лоши, тъй като няма баня, покривът тече, ползва външна тоалетна. Ищцата не може сама да пазарува, съседите й помагат. През деня ищцата посещава дома на св.Спасова и остава у тях и за да отиде у тях и помага друг човек при придвижването. Дъщеря й я е посещавала много рядко, по веднъж в годината. По 2-3 пъти в седмицата идва сина й, който живее в гр.София.

От показанията на св.*****, която е сестра на ищцата и леля на ответницата, се установява, че са се виждали с ищцата от преди 3 години, а именно докато е живяла в с.Реброво и след това се е покрила и двете са си говорили само по телефона, като същата й е казвала, че е добре, но й е трудно ходенето, че децата са идвали и няма нужда от нищо.

Съгласно показанията на св.****, внучка на ищцата и дъщеря на ответницата, се установява, че тя, майка й и сестра й са посещавали баба й в с.Радотина, не е имало проблеми и конфликти. Според св.**** ищцата е в добро физическо и психическо състояние. Същата не е имала искания към майка й, с която се чуват един или два пъти седмично, майка й я е канила да посети гр.София.

Ответникът е приложила писмени доказателства- Споразумителен протокол от 02.04.2021г. за плащане разсрочено на сумата от общо 1825.89лв., три разписки за плащане на сумата от по 300лв. на ЧЕЗ Електро България АД и три фактури за стойността на ползвана ел. енергия в имота в с.Радотина, в който живее ищцата.

Съгласно твърденията на ответника направени чрез пълномощника адв. О., дадени в о.с.з. на 15.12.2021г., се установява, че ответникът признава, че след месец април на 2021г. отношенията й с ищцата се влошили и двете не са се чували по телефона.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът намира, че така предявеният иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД е допустим, тъй като е предявен между надлежни страни, които са такива по договора, обективиран в нотариален акт № 152/1993г. на нотариус при РС-Ботевград.

Разгледан по същество горният иск е основателен и следва да се уважи изцяло като доказан, по следните правни съображения:

3

Договорът, с който едно лице прехвърля недвижим имот срещу насрещно задължение за гледане и издръжка не е уреден изрично в закона и сключването му се основава на общото правило на чл.9 от ЗЗД за свобода на договарянето, доколкото не противоречи на повелителните правни норми и на добрите нрави. В константната практика на ВКС, както и в правната теория се приема, че този договор е двустранен-страните правят насрещни волеизявления, възмезден-дължат се насрещни престации, алеаторен. Обемът и продължителността на престацията на приобретателя не е определена във времето, а е в зависимост от здравословното състояние на прехвърлителя и продължителността на живота му, тъй като със смъртта договорът се прекратява. Процесният алеаторен договор е такъв, при който кредиторът, срещу прехвърляне право на собственост върху недвижим имот, получава като насрещна престация грижи и издръжка –приобретателят се задължава да поеме цялостната издръжка на прехвърлителката и да ù осигури един нормален и спокоен живот до смъртта ù, като ù бъде гарантирано жилище, отопление, осветление, храна, облекло, медицинска помощ, почистване и грижи при болест и немощ, лично или чрез трето лице.

Възражението на ответника, че процесният договор е сключен под отлагателно условие за поемане на задълженията, тъй като задълженията по договора са поети “при болест и немощ”, в каквото състояние не била ищцата, съдът намира за неоснователно. От обективния факт – възраст, която е над 80-години за ищцата и показанията на разпитания по делото св. Николина Асенова Спасова, които съдът кредитира като конкретни, непосредствени и безпристрастни, които не са дискредитирани от останалите по делото доказателства, се установява, че ищцата, която е в напреднала възсраст /над 80 години/ е в немощ, тъй като е трудно подвижна и се нуждае ежедневно от помощ при хранене и придвижване. Дори да се приеме, че поемането на задълженията са уговорени между страните “при болест и немощ”, то физиологичното състояние на ищцата може да се дефинира като такова в немощ с оглед на старческата й възраст и значителни проблеми в движенията й, поради което за обикновеното ежедневно обслужване се нуждае от чужда помощ. Установи се от събраните гласни доказателства, че докато ищцата е живяла в с.Радотина ответницата я е посещавала твърде рядко или по веднъж в годината и комуникацията им била по телефона. Освен, че е предоставила жилището в с.Радотина на ищцата да живее в него и е започнала да заплаща сметките за ползвана електрическа енергия на този адрес, дължима от месец март на 2021г. до месец юни на 2021г., други доказателства за изпълнение на задълженията за гледане и издръжка от страна на ответника не са ангажирани. Твърдението, че не е поканена от ищцата да изпълнява договора е ирелевантно, тъй като тя е длъжна да изпълнява договора без да е поканена за това. За да е налице точно изпълнение на този договор от страна на ответника, тя следва да предостави ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка на ответника, която е нейн кредитор, в такъв обем, че да бъдат задоволени нуждите й от място за живеене, храна, отопление, осветление, медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни нужди. В доказателствена тежест на ответника е да установи изпълнение на задължението за гледане и издръжка на ищца та, а по делото 4 няма такива доказателства. Издръжката, ако не е уговорено нещо различно, се дължи винаги в пълния ù обем и независимо дали продавачът по алеаторния договор има собствени средства за издръжка - дължимата издръжка не се подчинява на правилата за издръжка, уредени в Семейния кодекс, тъй като се касае за договорно задължение, неизпълнението на което може да доведе до разваляне на договора. (Решение № 863/22.12.2010 г. по гр.д. № 1534/2009 г. по описа на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК ). В процесния договор е уговорена цялостна издръжка за прехвърлителката. Поетото задължение за издръжка и гледане е единно и неделимо и следва да се осъществява чрез престиране на грижа и издръжка ежедневно, редовно и в пълен обем, до края на живота на ищцата. По делото няма доказателстваи не е установено ответницата да е давала издръжка на ищцата, да е полагала каквито и да било грижи, да е посрещала нейни разходи за храна, облекло, медицинска помощ. Осигуряването на място за живеене, след като ищцата е направила отказ от запазеното си право на ползване и заплащане на част от изразходвана ел. енергия за периода от м. март до м.юни на 2021г. е незначителна част от поетите с договора задължения. В случая нуждата на ищцата от грижи и издръжка е останала неудовлетворена .