Решение № 324 от 27.08.2026, Районен съд - Гоце Делчев
- Съд
- Районен съд - Гоце Делчев
- Дело
- Гражданско дело 1259/2024
- Вид
- Решение № 324
- Подписан
- 27.08.2026
- В сила
- 16.09.2026
- Състав
- Костадин Димитров Попов
Цитирани разпоредби
- чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 390, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 477 · Кодекс за застраховането
- чл. 477, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 324 гр. Гоце Делчев, 27.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Костадин Д. Попов при участието на секретаря Борислава Г. Тункова като разгледа докладваното от Костадин Д. Попов Гражданско дело № 20241220101259 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „*********“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. *********, ул. „********“ № **, етаж *, офис **, представлявано от управителя Р. А., чрез пълномощника адв. Г. Б., срещу ЗД „******“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. *******, район *******, бул. „*******“ № ***, представлявано от изпълнителните директори С.П. и К. К.
Първоначално е предявен иск с правно основание чл. 493, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 477, ал.
1 от Кодекса за застраховането (КЗ) за заплащане на сумата от 7 899.41 лева, представляваща застрахователно обезщетение по щета № ************** г. за имуществени вреди, причинени на товарен автомобил ************* с рег. № *********, в резултат на пътнотранспортно произшествие (ПТП), настъпило на ******** г. по вина на водача Й. К., управлявал МПС „*******“ с рег. № ********* със сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба.
В съдебно заседание от ******** г., въз основа на приетата съдебно-автотехническа експертиза, съдът е допуснал изменение на иска чрез увеличение на неговия размер по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК, като искът се счита предявен за сумата от 6 404.00 евро (равностойност на остатъчната стойност на автомобила при тотална щета, след приспадане на запазените части).
Ответникът ЗД „**********“ АД, чрез процесуалния си представител адв. М. Г., оспорва иска по основание и размер. Прави възражения срещу увеличението на иска, претендира прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение и иска присъждане на 1 разноски.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на съдебно-автотехническата експертиза (САТЕ), съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На ********* г. около ******** ч. на път II-19 (в района на разклона за с. Б.) водачът Й. К., управлявайки л.а. „********“ с рег. № *********, навлиза в лентата за насрещно движение и се сблъсква със съответно движещия се товарен хладилен автомобил ************* с рег. № **********, собственост на ищеца „**********“ ЕООД, управляван от Г. К. За произшествието е съставен Протокол за ПТП № ********* г. от служител при ОДМВР – Благоевград. Механизмът и вината на водача К. се потвърждават и от разпитания по делото свидетел-шофьор на увреденото МПС. Към датата на ПТП за виновния автомобил е имало действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена при ответника ЗД „*******“ АД. При ищеца е образувана преписка по щета № *********** г. От заключението на приетата по делото САТЕ се установява, че необходимите разходи за възстановяване (части, труд, боядисване) възлизат на 15 558.62 лв.
(равностойни на 7 955.00 евро). Действителната пазарна стойност на увредения автомобил към датата на събитието е 8 538.00 евро без ДДС (10 246.00 евро с ДДС / 13 359.00 лв.). Тъй като разходите за ремонт превишават 80% от действителната стойност на автомобила, е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 1 от КЗ. Стойността на запазените годни части от автомобила се определя на 25% от действителната стойност, поради което остатъчната стойност (действително претърпяната вреда след приспадане на остатъците) възлиза на 6 404.00 евро (равностойни на 12 524.00 лв.).
ПРАВНИ ИЗВОДИ НА СЪДА
По главния иск за обезщетение (чл. 493, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 477 от КЗ). По делото са осъществени елементите от фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД спрямо виновния водач, както и функционално свързаната с нея пряка отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на събитието. В съответствие с чл. 390, ал. 1 от КЗ и данните от САТЕ, увреждането представлява тотална щета. Действителната имуществена вреда за ищеца, след приспадане на запазените части от автомобила, възлиза на 6 404.00 евро. Искът е изцяло основателен и доказан в този размер и следва да бъде уважен.
По акцесорната претенция за законна лихва (чл. 86, ал. 1 от ЗЗД). Съгласно разпоредбата на чл. 390, ал. 2 във връзка с ал. 1 от КЗ, при настъпила тотална щета изискуемостта на вземането за обезщетение (респективно изпадането на застрахователя в забава) е обвързано с представяне на удостоверение за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство.
Тъй като по делото не са представени доказателства ищецът да е представил пред 2 застрахователя удостоверение за прекратена регистрация на МПС поради тотална щета, вземането за обезщетение е дължимо по същество, но застрахователят не е изпаднал в забава. Поради това претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски съразмерно с уважената част от главния иск. Ищецът е направил разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение. Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като договореният и платен размер съответства на фактическата и правна сложност на делото и не надхвърля съществено минималните размери по Наредба №*********** г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотиран от изложеното, Районен съд – Гоце Делчев
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „*********“ АД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр.
*******, район ********, бул. „*********“ № ***, представлявано съвместно от изпълнителните директори С.С. П. и К. Д. К., ДА ЗАПЛАТИ на „*******“ ЕООД, ЕИК:
*******, със седалище и адрес на управление: гр. ********, ул. „**********“ № **, етаж *, офис **, представлявано от управителя Р. А., сумата от 6 404.00 евро (шест хиляди четиристотин и четири евро), представляваща дължимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди (тотална щета след приспадане на остатъчна стойност) по щета № ************ г., причинени на товарен автомобил ************ с рег. № *********** при ПТП, настъпило на ***********г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията на „***********“ ЕООД за присъждане на законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, като неоснователна на основание чл. 390, ал. 2 във вр. с ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗД „************“ АД, ЕИК: ************, ДА ЗАПЛАТИ на „*********“ ЕООД, ЕИК: ***********, сумата от 900 евро, представляваща сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
3