Решение № 325 от 18.08.2026, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. Червен бряг, 18.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо В. Първанов при участието на секретаря Пламенка Н. Петрова като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Гражданско дело № 20264440100282 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.542 и сл. от ГПК вр. с чл.19 от ЗГР Производството по делото е образувано по повод постъпила молба от Г. Г. Й. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, съдебен адрес в *** с която на основание чл.19 от ЗГР се иска от съда да постанови решение, с което да извърши промяна на бащиното и фамилното й име, съгласно правилата на чл.15, ал.1, предл. последно от с.з. и задължи длъжностното лице към общината по месторождението, да отрази тази промяна в регистрите за населението.

В молбата се твърди, че е родена на **.**.**** година в ***, като в удостоверението си за раждане е записана с имената Г. С. Ст.. Твърди се още, че през 2002 година майка й С. С. Ст. е заживяла на семейни начала без сключен граждански брак с Г. Й. В., който я е припознал за негова дъщеря и са го вписали в Акта й за раждане като нейн баща. Съответно са били променени и имената й на Г. Г. Й..

След сключване на граждански брак на Г. Г. Й. с П. Б. Г., с кого сключила граждански брак на **.**.****год. е приела фамилията на съпруга си Г., като след развода, с Решение № 67/25.03.2026г., постановено по гр. дело 228/2026г. по описа на Районен съд - Левски е възстановила предбрачната си фамилия Й..

Твърди се, че Г. Й. В. изобщо не се е грижил за нея и никога не я е имал като негово истинско дете, съвсем формално за пред хората я е припознал.

Сочи, че майка й и нейните родители заслужават да носи техните имена, защото те са тези 1 които се грижат за нея, а Г. Й. В. явно само заради това, да се хареса на майка й се е бил съгласил да я припознае, а след това нямал отношение и внимание към нея.

Не се посочва да е осъждана и да има заведени досъдебни производства.

С молбата са представени: Копие от Удостоверение за раждане, Решение на PC гр.Левски, бележка за платена държавна такса.

Молителя редовно призован се явява лично.

Контролираща страна РП- Плевен- редовно призована се представляват от прокурор Л. Ст. с Разпореждане № 1065/22.07.2026г. на РП-Плевен.

Заинтересована страна Община Червен бряг -редовно призовани, не се явява представител.

Заинтересована страна Столична община – район „Младост“ -редовно призовани, не се явява представител.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

Предявената молба е допустима и следва да бъде разгледана.

Молбата изхожда от активно материално-правно легитимирано лице, имащо качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 544, ал.2 от ГПК удостоверява формалните и съдържателни изисквания за редовност на същата, поради което допустимо ангажира правораздавателната власт на местно и родово компетентния съд и следва да бъде разгледана по същество. Това безспорно се установява и от представените по делото писмени доказателства, а именно: Копие от Удостоверение за раждане, Решение на PC гр.Левски, бележка за платена държавна такса.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:

Съдът счита, че така депозираната молба се явява неоснователна.

Молителя е сезирал съда с искане за смяна на бащиното и фамилното си име от досегашните Г. Й. на С. Ст..

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗГР промяната на собствено, бащино и фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересования, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, свързано с определен гражданскоправен субект. Юридически то е уредено с императивни правни норми. Името представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице, което служи за неговата индивидуализация, идентификация и отличаване от останалите физически лица. Поради това законът допуска да бъде променяно само по изключение – когато са налице предпоставките визирани в чл. 19 от ЗГР – въз основа на писмена молба на заинтересувания, в конкретно посочени хипотези, както и в случаите, когато важни 2 обстоятелства налагат това.

Промяната на името е регламентирана като потестативно право, което възниква при точно определени от закона основания и се упражнява по предвиден в ГПК ред. В закона не са посочени изрично какви обстоятелства трябва да се преценяват като важни, за да са основание за промяна на името. Изхождайки обаче от основните принципи на гражданското право и обществения морал, част от който е гражданският морал в свободното демократично общество, важни обстоятелства по смисъла на чл. 19 от ЗГР ще са такива обстоятелства, които са направили лично и обществено неудобно и неподходящо за молителя носеното на името в частта, в която се иска промяна.

В настоящия случай молителя претендира промяна на нейното бащино и фамилно име поради наличието на важни обстоятелства, които последната обосновава с това, че „тъй като майка ми и нейните родители са се грижили за мен и искам да продължа да нося фамилното им име“ и „всички приятели, близки и роднини знаят, че съм с имената на майка ми С. Ст. и не са запознати с формалните подробности при оформяне на документите и така съм известна сред тях като Г. С. Ст., не като Г. Г. Й.. Когато се наложи официално да заявя имената си, се чувствам неловко.“. Въпреки заявеното желание да се ползва от показанията на свидетели в подкрепа на твърденията си, такива не бяха доведени.

Посочените причини не може да се приемат, като „важни“ по смисъла на правната норма.

Съгласно разпоредбата на чл.14, ал.1 от ЗГР бащиното и фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго. В чл.12 от СК е предвидена възможност при съставянето на акта за сключване на граждански брак всеки от встъпващите в брак да заяви дали запазва своето фамилно име или приема фамилното име на своя съпруг, или добавя фамилното име на съпруга си към своето.

Промяната на име се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на заявителя, а от наличието на обективни предпоставки, които законът е уредил изчерпателно.

“Промяната на име” представлява “смяна, замяна” на името/ в случая бащиното и фамилното/, изменяне на образуваното по силата на закона име на лицето, съобразно предвидения за това начин на неговото образуване. Правото на име освен лично субективно и неотчуждимо право представлява и основен индивидуализиращ белег на всеки български гражданин. С оглед установения в законодателство принцип за стабилност на индивидуализиращите признаци, формиращи в тяхната съвкупност гражданското състояние на физическите лица, упражняването на потестативното право за промяна на име е предпоставено от наличието на конкретни основания, визирани в разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗГР. В тази връзка промяна на собственото, бащино и фамилно име може да се извърши, когато то е осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно или други важни обстоятелства налагат това.

3

В настоящия случай съдът намира, че изложените от страна на молителя обстоятелства за промяна на бащиното и фамилното име от Г. Й. на С. Ст., не се явяват достатъчно основателна и важна причина за промяна на същото. От друга страна съдът намира, че това искане е и в противоречие с императивната разпоредба на чл.14, ал.1 ЗГР.

Видно от посоченото в молбата и от писмените доказателствата по делото, че през 2002 година майка й е заживяла на семейни начала без сключен граждански брак с Г. Й. В., който през 2003г. я е припознал за негова дъщеря и са го вписали в Акта й за раждане като нейн баща. От тогава са изминали повече от двадесет години и чак към настоящия момент Г. Г. Й. счела за обществено неприемливо да носи името на Вълчев.

Още повече, че към исковата молба не е приложен бюлетин за съдимост на Г. Г. Й., поради което е изискан служебно такъв от ЦАИС Съдебен статус", от който е видно, че Й. е осъждана множество пъти в чужбина /във Великобритания, Белгия, Германия и др./, преди подаване на настоящата искова молба.

Това обстоятелство поражда съмнение относно истинските мотиви на молителката относно исканата промяна на фамилията й, а именно посредством исканата промяна да получи възможност за заобикаляне на закона и въвеждане в заблуждение на държавни институции в чужбина с оглед избягване на наказателна, административна или гражданска отговорност.

В случая молителя е поискал по реда на визираната разпоредба смяна на бащиното и фамилното си име извън правилата на чл.14, ал.1 от ЗГР. Тази норма е императивна и тя рефлектира върху останалите норми на закона. Действията на съда в производство по глава ХV ГПК са изцяло обвързани от нея. Това означава, че съдът не може да допусне промяна в името на едно лице contra legem,.т.е. съдът не може да се отклони при постановяване на решението си от императива на посочената правна норма. Следователно искането, свързано с разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗГР следва да бъде в рамките на фактическия състав на чл.14, ал.1 от същия закон. Тъй като в процесния случай искането не съответства на императива на тази разпоредба, то няма как да се уважи.

Само за пълнота настоящия състав намира за необходимо да отбележи, че Република България е светска и правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната, и всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Посочената правнанорма /чл.14, ал.1 от ЗГР/ не е в противоречие с чл.8 от ЕКЗПЧОС, тъй като не са създадени пречки при избора на име. Лицето носи лично име, така както е заявено от родителите му. Останалите части от името на всяко лице се подчиняват на правила, установени за страната, които не противоречат на посочената международна правна норма.

Не е налице и нарушение на чл.9 относно религиозната свобода. Последната не е безгранична и не е може да противоречи на законодателството на страна, чието държавно 4 устройство има светски и демократичен характер и е член на Европейския съюз.

В сравнителноправен аспект следва да се отбележи, че всяка една суверенна държава със закон урежда начинът, по който се структурира името на всяко едно лице, неин гражданин.

С оглед изложеното, съдът намира, че молбата на Г. Г. Й. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, съдебен адрес в ***, с която на основание чл.19 от ЗГР се иска от съда да постанови решение, с което да извърши промяна на бащиното и фамилното й име и задължи длъжностното лице към общината по месторождението, да отрази тази промяна в регистрите за населението е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА молбата на Г. Г. Й. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, съдебен адрес в ***, с която на основание чл.19 от ЗГР се иска от съда да постанови решение и извърши промяна на бащиното и фамилното й име от Г. Й. на С. Ст.. .

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________

5