Решение № 183 от 11.05.2026, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Административно наказателно дело 2156/2025
- Вид
- Решение № 183
- Подписан
- 11.05.2026
- В сила
- 15.10.2026
- Състав
- Димитър Манджуров
Цитирани разпоредби
- чл. 167, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.178,ал.1,т.7 · Закон за движението по пътищата
- чл. 19, ал. 2, т. 1 · Закон за пътищата
- чл. 93, т. 1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 183 гр. Стара Загора, 11.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Димитър Манджуров при участието на секретаря Пламена Цв. Димитрова като разгледа докладваното от Димитър Манджуров Административно наказателно дело № 20255530202156 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .
Жалбоподателя И. К. И., ЕГН ********** с адрес:гр.Стара Загора, ул.“Ген.Гурко № 75, вх.“А“, ет.4, ап.7 е обжалвал наказателно постановление № 25-1228-001250/02.04.2025г., издадено от Началник сектор „Пътна Полиция“ ОДМВР Стара Загора, с което за нарушение на чл.178,ал.1,т.7 от ЗДвП на основание чл.178,ал.1,т.7 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева.
Жалбоподателя И. К. И., ЕГН ********** , моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно, необосновано, издадено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Счита, че при съставянето на АУАН, са допуснати съществени нарушения, довели до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление. Освен това съставеният АУАН бил съставен при нарушение на чл. 40, чл. 42 от ЗАНН. Счита, че нормата на чл. 178, ал. 1, т. 7 от ЗДвП касае отговорност за длъжностни лица. Сочи, че от АУАН и НП не ставало ясно от какво произтичат задълженията му за неизпълнението на които му е наложена глоба и въз основа на кои нормативни актове.
В съдебно заседание, редовно призован, лично се явява, подържа 1 жалбата и моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление по съображения изложени в жалбата и представените в съдебно заседание писмени обяснения.
Въззиваемата страна, редовно призовани, чрез юрисконсулт Р. в писмено становище и в съдебно заседание, моли атакуваното НП като законосъобразно да бъде потвърдено, като претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
Съдът, като взе в предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (НП е връчено на 17.07.2025 г., жалбата е депозирана на 23.07.2025г.), поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
От показанията на разпитаните по делото свидетели – актосъставителя Н. С. Н. , и свидетелите при съставяне на АУАН Г. П. Г. и Ж. М. Н. се установява следното:
В показанията си св. Н. С. Н./актосъставител/ твърди, че на 17.01.2025 година около 18 часа били изпратени от ОДЧ със св. Ж. М. Н., с която бил в екип на пътя за с.Калитиново където се извършвал ремонт, във връзка с ПТП.
На място установили л.а. с водач Г. Я. и пътника Д. Н. Н., които били самокатастрофирали в една купчина пръст която се намирала на пътя в лявото пътно платно. Имало материални щети по мпс-то, водача и пътника били пострадали и с линейка били откарани за преглед. Няколко дни по късно в сектор пътна полиция Стара Загора на св. Н. С. Н. били дадена справка, заедно с докладна записка и снимков материал които показвали, че нямало достатъчно сигнализация относно ремонта и не били предприети действия за отстраняване на неизправностите по пътя. Във връзка със справките на св. Н.
С. Н. било възложено да състави акт, което св.Н. сторил на 12.02.2025г.
В показанията си св. Ж. М. Н. /свидетел по АУАН/ твърди,че на 17.01.2025г. с колегата й Н. Н. с който били в екип на смяна получили сигнал за настъпило птп на пътя към с.Горно Ботево след ЖП прелеза. Около 17:50 било настъпило ПТП, в тъмната част на деня. Имало намалена видимост поради мъгла. На място видяли л.а. фиат, който с предната си част се бил блъснал в голяма купчина земна маса. В следствие на птп били пострадали водача и пътника. За случая съставили докладна записка и съставили протокол 2 за птп с пострадали лица. На 18.01.2025г. с друг колега посетила мястото на птп и направили снимки и видео клип със служебното техническо средства на участъка. Разбрала от св.Н. , че е съставил акт.
В показанията си св. Г. П. Г. /свидетел по АУАН/ твърди,че не е присъствал на самото птп, бил само свидетел при съставяне на акта, тъй като му бил показан снимков материал.
По делото са разпитани и свидетелите Г. Я. Я. и Д. Н. Н. – участници в ПТП на 17.01.2025г.
В показанията си св. Г. Я. Я. твърди,че пътувал с приятеля си св.Д. Н.
Н. към село Бенковски през лятото на 2025г. Имало много мъгла, видимостта била нулева, св. Я. карал колата, а св. Н. се возил до него. Карал с 40 км/ч. , с много ниската видимост, а пътя бил целия в дупки. Както карал изведнъж се появила купчина пръст. Нямало как да я избегне и се качил с колата върху нея. Нямало знаци, конуси, нито светлинна сигнализация. Претърпяли ПТП.
Не са подали сигнал за ПТП. Случайно минали полицаи и те подали сигнал, след като видяли настъпилото птп, след жп прелеза. Твърди още, че преди да пресече жп прелеза, не е видял знаци за ограничение на скоростта. Целия път бил в дупки и чакъл и затова карал бавно. Не си е личало да има някакви строителни дейности. Не е видял никакви знаци, знаел, че има някакъв ремонт, но купчината с пръст върху която се оказал автомобила била по средата на пътя по който се движили. Зад техния автомобил имало други коли които спряли и им указали помощ.
В показанията си св. Д. Н. Н., твърди,че със св. Я. се движели по пътя Стара Загора – с. Бенковски, като преди село Горно Ботево на жп прелез имало ремонт на пътя от доста време. Шофирал св.Г. Я.. Св. Н. видял, че пътя не бил обозначен, че се извършва ремонт. Времето било мъгливо и пред тях имало купчина с пръст. Св.Г. Я. нямал време да реагира и се озовали върху купчината пръст която била по средата на пътя. Минал случайно полицейски патрул и им казали, че не са виновни, тъй като нямало обозначение. След което ги взели с линейка и ги закарали със св.Г. Я. в спешно отделение. Там установили, че св. Н. е с комоцио, счупен нос и счупена ръка. Никъде нямало никакви знаци, че има строителен обект.
За констатираното нарушение актосъставителя Н. С. Н. на 12.02.2025г.съставил на жалбоподателя АУАН в присъствие на жалбоподателя, за нарушение на чл. 178, ал. 1, т. 7 от ЗДвП , който жалбоподателят подписал, получил екземпляр от акта и записал, че има възражения, тъй като „поради възникване на повреда в техниката не могъл да премести купчината със земна маса“.
Писмено възражение в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е депозирано от жалбоподателя.
АНО, е възприел същата фактическа и правна обстановка, описана в АУАН, поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 178, ал. 1, т. 7 от 3
ЗДвП е издал атакуваното НП и наложил административно наказание на жалбоподателя на основание чл. 178, ал. 1, т. 7 от ЗДвП - глоба в размер на 2000 лева.
При така установеното от фактическа страна, следват следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на техните правомощия, видно от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.
АУАН и НП, обаче не са в съответствие с императивните норми на чл.
42, т. 4 и т. 5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН .
На жалбоподателя е вменено административно нарушение по чл. 178, ал. 1, т. 7 от ЗДвП. При извършване на проверка за съответствие на акта за установяване на административно нарушение с процесуалните правила за неговото съставяне, се установи, че са нарушени правилата на чл. 42, т. 4 и т. 5 ЗАНН, според които актът трябва да съдържа описанието на нарушението, обстоятелствата при което същото е извършено и посочване на законовите разпоредби, които са били нарушени виновно. Квалификацията на административното нарушение представлява подвеждане на фактическия състав, т. е деянието с неговите фактически белези, под онази административнонаказателна норма, която е нарушена. Това е необходимо и задължително, за да се даде възможност не само на нарушителят да разбере в какво е обвинен и да организира адекватно защитата си, но и съдът да извърши проверка за законосъобразност.
В случая е налице несъответствие между фактическото описание на нарушението и правната му квалификация в съставения АУАН.
Словесно в акта административното нарушение, в което е обвинен жалбоподателя И. К. И. е описано по следния начин: "на 17.01.2025г. около 17.50 ч.на път 66027,км.2+850, като длъжностно лице не е взел своевременни мерки за отстраняване или сигнализиране на препятствие на пътя, поради което движещият се по пътя в посока север-юг л.а. Фиат Фиорино, с рег.№ *****, с водач Г. Я. Я. и пътника Д. Н. Н. се блъскат с предна част на МПС в насипана земна маса – пръст на пътното платно.Настъпва ПТП с материални 4 щети по МПС и пострадали лица“.
Настоящият съдебен състав намира, че е налице изрична материалноправна норма, която вменява на лицата, които стопанисват пътя, задължението да го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Това е разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП , поради което е следвало да бъде посочена като нарушена, в случай че
АНО приеме, че административононаказателната отговорност на въззивника следва да бъде ангажирана. Съгласно чл. 167, ал. 1 от ЗДвП , според който лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Тези лица не могат да предоставят на трети лица ползването на част от обхвата на пътя, когато това ще затруднява участниците в движението. В населените места тротоарите могат да се използват за търговски и други цели само ако е запазена площ за преминаване на пешеходците с широчина не помалка от 2 метра.
От АУАН и НП не става ясно също така от какво произтича задължението на жалбоподателя и въз основа на кои нормативни актове.
Последното е от съществено значение, тъй като според нормата на чл. 19, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/общинските пътища се управляват от кметовете на съответните общини, като по силата на чл. 19, ал. 2, т. 1 от ЗП управлението на пътищата включва поддържането на пътищата. Няма данни, пътят да е отдаден на концесия, поради което той се стопанисва от самия собственик.
Доказателства в този насока не са събрани, поради което може да се направят следните изводи – дейността по поддържане на площи, в случая, които са държавна или общинска собственост се възлага по Закона за обществените поръчки на определен чрез конкурс изпълнител. Такъв очевидно се явява „Трейс Груп Холд“ АД като изпълнител по договор № 11402/23.04.2021г.с обект: „проектиране и изграждане на един нов пътен подлез на км.114+730 и на един нов пътен надлез на км.119+450 в железопътния участък Калитиново – Хан Аспарух с възложител – Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“. Жалбоподателя И. К. И. е определен от изпълнителния директор на „Трейс Груп Холд“ АД като технически 5 ръководител на посочения по горе обект, което няма как да се приравни на длъжностно лице със съответните задължения по чл.178,ал.1,т.7 от ЗДвП.
Изпълнителят на дейността по проектиране и изграждане на посочените инфраструктурни обекти в никакъв случай не е лице, което стопанисва пътищата, а е лице, което реализира дейност върху пътя, възложена му от собственика, респ.ползвателя на пътя, в случая Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“.
Съгласно Закона за пътищата – чл. 8 – пътищата са собственост на държавата, общините и частна собственост. Собствениците упражняват правата си върху тях, като особеното право на ползване върху пътищата е концесията, тъй като държавните и общинските представляват публична държавна респективно общинска собственост. В настоящия случай няма данни, не са събрани и доказателства относно притежаване качеството на лице, което стопанисва процесната отсечка от път, за който няма доказателства по делото чия собственост е – държавна или общинска. С оглед гореизложено са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като жалбоподателят е лишен от правото му на защита, а именно да разбере естеството на вмененото му административно нарушение, в какво качество му е вменено, кои са виновните действия, които административният орган е приел, че водят до констатираното нарушение и какво всъщност е то, за да бъде наложено съответно наказание.